Всичко ме мързи, това депресия ли? Не искам да се самоубивам, но нямам желание и за живот. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121185)
 Любов и изневяра (29708)
 Секс и интимност (14356)
 Тинейджърски (21896)
 Семейство (6472)
 Здраве (9598)
 Спорт и красота (4699)
 На работното място (3178)
 Образование (7301)
 В чужбина (1652)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18520)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Всичко ме мързи, това депресия ли? Не искам да се самоубивам, но нямам желание и за живот.
преди: 3 години, 25 дни, прочетена 1707 пъти
Момче съм, днеска правя 20. Рожден ден ми е, а хич не ми пука. Една година повече или по-малко все ми е тая. Нито ми се празнува, нито нищо. Лежи ми се и мързелува честно казано.
Но интересното е, че не съм тъжен. Не съм и весел. Просто не изпитвам нищо в по-дълбок аспект. Ще се опитам да обясня, пък дано разберете какво имам предвид.
Лежа по цял ден, ям си нормално, алкохол не пия, не обичам, пуша си цигари. Много обичам видеоигрите, видеа в ТикТок да гледам и да чета страшни работи. Не съм обвързан, не искам и да съм, не гледам и порно, а рядко ей така мастурбирам ако физически нещо ме напира. Нямам планове за бъдещето, защото просто не ми пука и не искам. Но пък нямам намерение днес да се застрелям примерно и да умра.
Допреди 2 години имах гадже, тренирах си редовно футбол, имах някакви планове - да уча на определено място, да си остана с гаджето и да имаме семейство. После обаче доста се замислих в дълбочина и разбрах, че НЕ това искам. Приятелката ми уж я обичах, ама не бях щастлив, тоест имал съм привързване, но не любов. Защото аз по интимен начин никой не мога да обичам, ама деца, къща, семейство и сметки - това не ми е мечтата. Пуснах я, защото не ми идва отвътре. Не мечтая и за големи неща, примерно слава да съм известен футболист, учен, актьор и прочие. Какво ще ми донесе славата? И кариерист не съм. Ако имам повече пари освен че няма да гладувам и ще мога да си купя каквото искам, не виждам друг плюс. Лукс, глупости, много жени. И за какво са ми? Просто не искам. Не съм лошо изглеждащ както казах, мога да бъда с различни жени, но не ги искам. Като правя секс освен минимално физическо удоволствие какво ще ми донесе друго?
Другото, което е, че като гледам светът на къде отива, още толкова не ми се живее. За какво ми е тъпа жена, да я чука съседът докато работя или да ми дрънка над главата? За какво ми е спорт - хубаво да не затлъстея, ама накрая за кого да съм хубав, като не искам внимание? Имам приятели, обичам ги, ама хич не ми се излиза с тях, не ми се забавлява, предпочитам у нас да си лежа. Просто не изпитвам удоволствие от тъпия живот.
За сметка на това не рева, не се режа, не изпитвам и тъга. Изпитвам безразличие, емоционална скука бих казал. У нас си се смея, тоест не съм точно депресиран. Явно съм непукист, дори социопат до дадена степен. Не искам да уча, да работя, да градя кариера или да създавам семейство. Не искам и слава, лукс, любов или там квото. Искам да не правя нищо освен малкото неща, които обичам до края на живота си.
Нямам емоционална травма, промяната ми не беше съпътствана от някакво събитие. Просто си стана. Семейството ми са пичове, не живея в мизерия, всичко си имам, не съм страдал от любов, имах спокойно детство и тийн години, не съм бил жертва на тормоз или насилие по никакъв начин. Иначе изпитвам любов и жертвоготовност към семейство и приятели. Но не ми се излиза, забавлява, запознава с хора. Не вярвам в никакъв бог, може да има някакви сили, но не са Исус, Алах или представените. Бих умрял само за да разбера какво има и евентуално да съм на място, на което чувствам нещо и ми харесва. Но не ми се самоубива или умира, казвам хипотетично. Не ми се и живее. Просто усещам как ще играя игри, чета книги и по някакъв начин ще се препитавам до края на смотания живот, просто нямам мечти. Мислил съм да се преместя, но на всякъде имам това чувство. Бях и в Италия с умисъл да остана ако ми допадне, но пак настроението е същото като тук. Някой чувства ли се като мен? Знае ли какво е?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 години, 25 дни
hash: 6ae4ac01c2
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

1.   Просто си в преходен период, в който осъзнаваш на къде наистина искаш да вървиш и кое ти е ценно. А и си в таква възраст, че това е нормално. Вече не си дете, ученик, а осъзнаваш, че трябв да поемеш по пътя си сам, без родители и без да се влияеш от техните разбирания. Може би ще отнеме няколко години, но ще разбереш кой си и какво искаш.

 
  ...
преди: 3 години, 25 дни
hash: 2481674623
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

2.   Нарича се апатия, по принцип е симптом за депресия, но хайде да не прибързваме с диагнозите...
По време на пубертета всички имаме задачата да разберем какви сме, какво искаме от живота и да си изберем професия. Ти си го осъзнал, изпитал си цялата тежест на решението и си изпаднал в състояние на пълен непукизъм. Честно ти го казвам, нито си първия, нито ще си последния. Редно е да се стегнеш малко, да започнеш да работиш и да излизаш с хора. Продуктивността често ни кара да искаме разни неща от себе си, било то и чифт нови обувки. Ако нищо не искаш, нищо не те радва и нищо не правиш, то ... ами, за какъв живот говориш?
Никой не е казал, че животът ти трябва да има грандиозен смисъл и след себе си да оставиш огромни постижения. Не, човек, нищо подобно. Смисълът е просто да се научиш да живееш с минимално количество тревоги и по начин, който ти носи удоволствие без да наранява никого. Лошо е да свързваш семейството със задължения и сметки, не за друго, а защото е твърде реалистично-неприятна представа и наистина е депресарско. Сега родителите ти са млади и могат да поемат разходите ти, но няма да е вечно така. Повярвай, на никого не му се работи и учи, просто трябва да се храним. Някои работят точно това, което им се иска, дано и ти си от тях един ден. Освен това, всички се дразним на гаджетата си, няма идеална връзка. Нищо не е идеално, нищо не е особено смислено, но няма нужда да търсиш смисъл в нещата, които харесваш и те обогатяват. Като в онзи цитат, който гласи, че като се вглеждаш твърде дълго в бездната и тя започва да се вглежда в теб накрая.

 
  ...
преди: 3 години, 25 дни
hash: de13bf04b6
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Описа мен току що! М20

 
  ... горе^
преди: 3 години, 25 дни
hash: a439e21af2
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Нямаш цели, за това се чувстваш по този начин. Постави си цел и си направи план за действие.

 
  ...
преди: 3 години, 25 дни
hash: 0399a021aa
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   С каквото си храниш мозъка тона ще пожънеш. Като след такива неща какво очакваш, с какво храниш мозъка си. И това, че докато си ра работа съседа ще чека жена ти,. А ти всъщност на работа ли ще си? Това не е довод, а оправдание. С играчките и там си ясен. Ти просто подменяш реалността и сам си вредиш ако го осъзнаваш въобще. Работиш ли? Не е нужно да имаш сериозна връзка, но мъж та 20 без секс. Ти просто си влязал в друг свят и ако така продължажаваш, ще затънеш още.

 
  ...


...
преди: 3 години, 25 дни
hash: 68f8ead3c1
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Много добре те разбирам, защото и аз се чувствам по същия начин. Жена в началото на 30-те съм, имам добър мъж и малко дете. Винаги съм прекарвала живота си в очакване на нещо, а когато то се случи, не съм щастлива задълго и си набелязвам нва цел. Най-голямата ми мечта беше да създам семейство. Сега го имам и хем съм щастлива, хем често ме обвзема апатия. Изпълнявам домакинските задължания с голямо нежелание, дори ме мързи да се грижа за себе си. Често пъти имам чувството, че този живот не е за мен, докато има хора, които са неизлечимо болни и се молят да преживеят още един ден, седмица, месец, а година е мечта. С удоволствие бих разменила живота си с такъв човек, защото аз не ценя моя. Просто вече съм уморена от всичко и с нищо не ми се занимава. А трябва да се стегна, защото вече съм майка и детето ми ще разчита да съм до него. И аз не знам защо съм такава, не съм тъжна, но съм много апатична с кратки епизоди на радост. Не мога да те посъветвам, исках само да споделя, че не си единствен.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 24 дни
hash: 0a646677a4
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   Човек ако не върви напред, върви назад. Няма стоене на едно място. Сега ти още се ориентираш кой си и какво искаш от живота. Не е нужно да имаш семейство, луккс и пр. Това са измислици на обществото и на пропагандата. Намери ти от какво си щастлив и го прави. Но имай предвид, че родителите ти не са вечни, в един момент ще останеш сам и няма да има кой да те издържа финансово. Тогава гледай да не си на 40 г без професия и да ровиш в кофите за боклук.

 
  ...
преди: 3 години, 24 дни
hash: ecb2acee68
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   И аз съм мъж на 20 г и направо не мога да повярвам колко много се доближава живота ти до моя.... явно не малко сме в такава ситуация! Абсолютно разбирам как се чувстваш, вече година съм изпаднал в такова състояние ( нищо не искам, нищо не ме радва или натъжава, не знам в коя посока да тръгна, бях записал университет но се отказах също в момента не работя ). Напоследък даже се замислям дали да не посетя психолог, иначе така мога да продължа и 10години.

 
  ...
преди: 3 години, 23 дни
hash: 137ad1d7ce
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Щом те мързи за всичко, назначавам те да изказваш критики по мой адрес от името на цялото човечество! От днес само ти ще имаш право да ме критикуваш. Ех, че готино!

 
  ... горе^
преди: 3 години, 23 дни
hash: 7ec92c79f1
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   И аз съм така цял живот, въобще не знам коя съм и какво правя и защо. Малко по-голяма съм от теб, имам и мъж и се заседях с него, защото беше единствения човек, който не се опитва да ме променя и не ме товари. Ама и той си е същия непукист като мен. Прекарваме си време двамата и ни е супер. Всички други, буквално, всички други хора ме дразнят и натоварват на петата минута от разговора. Шеф, приятелки, семейството, искам да са добре и здрави, но не мога да си говоря с тях, просто нищо приятно не ми носят разговорите с тях. Постоянно ти си е*ати темерута, ти си непукист, не ти пука и т.н., реално, наистина не ми пука, искам просто да са ок и да не ме занимават. Също и аз като теб, не ми се работи, работя, защото трябва да оцелея някак, не уча, защото не ми се учи, не знам какво и не виждам смисъл, не си виждам и бъдещето на бюро и с поличка в офис. Всички само ми повтарят как ТРЯБВА да правя еди какво си, но аз наистина не искам това. Дете не искам също, защото децата не се правят за да ти запълнят празнината. Може да си вземеш кученце, поне при мен действа, създава ми положителна емоция и не ме напряга както хората. Леле, много се радвам, че не съм единствената "ненормална".

 
  ...

...
преди: 3 години, 21 дни
hash: 8132c9f0eb
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   Изследвай нивото на В12. Ще усетиш желание за активност и промяна, когато се покачат нивата.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker