Разговарям с хора в мислите си... преди: 8 месеца, 19 дни, прочетена 816 пъти
Здравейте, ще споделя нещо за мен, за което никой не знае. Моля, Ви, само за сериозни коментари.
Още като малка нямах много приятели, не знаех как да установявам контакт с връстниците си. С годините нещата се задълбочиха, ставах все по-самотна и с все по-малко приятели. Имам добро образование, през всичките тези години компенсирах липсата на социален живот с учене.
В момента си търся работа по специалността, навсякъде чета: ''умения за работа в екип'', ''млади комуникативни служители'', не знам как мога да отговоря на тези изисквания. Изключително трудно комуникирам с нови хора, трябва ми много време за да се отпусна и да говоря нормално, в университета бях аутсайдер. И гаджетата съм си намирала само по Интернет. Опасявам се, че само комуникативните ми доскоро проблеми, ще ми попречат да се реализирам професионалнно.
При мен от години има и друг проблем. Дали от самотата или от какво, често ми се случва да чувам в мислите си различни хора, да си разговарям мислено с тях, да се смея сама на ''разговора''.
Много съм разсеяна, когато уча е най-неприятно, защото мислите ми са ангажирани със въображаеми, липсващи в реалността разговори (опитвала съм да пия билкови лекарства за повишаване на концентрацията, защото не запомнях нищо от прочетеното). Много пъти съм си мислела да проведа разговор с психолог, но се опасявам, че като започна да говоря ще отнеме повече от час, много неща таих в себе си за тези години.
Сигурно вече се чудите защо историята ми е в раздел Любов и изневяра, но сега ще пиша за една несподелена, може би, любов.
Последния човек, с който си комуникирам в мислите си
е мъж, с който сме се виждали няколко пъти. От сутрин до вечер той е в мислите ми, разговарям си наум с него, почти усещам прегръдките му, но уви той
е далеч и се виждаме много рядко. Почти съм сигурна, че той не изпитва същите чувства, за жалост, всякаш не искам да го осъзная и се опитвам да го задържа в мислите си поне. Нормално ли е това? Разсеяна и неработоспособна съм. Чувствам, че
нещо не е наред с мен, но сама не мога да го променя.
През годините ми се е случвало да си ''говоря'' мислено с хора, към който не съм привързана емоционално -пр. инструктура по кормуване, това е още по- нелогично и от първия случай.
С дни съм живяла изолирано без да излизам от къщи, защото няма с кого и за какво, имам чувството че съм много назад с всякакви социални контакти.
Моля, Ви, помогнете ми със съвети, как да преодолея това състояние. Как на тази възраст да имам приятели? Искам да живея тук и сега, не в мисли и мечти. Искам да се реализирам профисионално и социално (това ще ми е най-трудно) и не на последно място и в личен план- да срещна истинска споделена любов.
Благодаря, предварително!
1. Говори с психолог, той поне ЩЕ ГОВОРИ С ТЕБ.
Колкото до работата, не всяка изисква това - само го пишат, защото е модерно. Аз съм ходила на интервюта, моята сила е именно работата в екип и ми казват - хъката, мъката ама то сама си работиш тук, там бла-бла.
Каква ти е професията, не можеш ли поне неплатен стаж да почнеш, ако те харесат ще те вземат!
Сега, аз, която ОБИЧАМ И МОГА да работя в екип работя сама! Наричам се човекът-оркестър, правя си всичко сама. И аз съм млада, много работи смених, стоях и без работа - нарочно дори!
Успех, мила, ще се справиш, вярвам в теб!
2. Като чета това имам ччуствата че аз съм го писала и мисля че ще го преодолееш като имаш малко повече самочувствие и си намериш няколко фр по интернет от твоя град /Ако си от град/ също така мисля че по лесно ще ти е ако се запишешда играеш в някой театър и придобиеш някакво актьорско майсторство и да разговаряш с абонатите по скайп като си пускате камерата разбира се ти тогава бъди малко по отракана се пак не те пазнават какво ти пука отделно можеш да напишеш "Лафчета" в гугъл и да ги използваш лично аз така направих и сега честно каазано ми е по лесно да се отпускам и се надявам и те да го направиш също така искам да се запознаем ако искаш остави някакъв скайп или имейл за връзка искам да ти помогна да излезеш от това гадното положение!!
3. Не знам дали това при теб е ОК, но аз също понякога си говоря с някого наум. Че дори и се обяснявам и се карам. :) Въпросът е дали това ти пречи по някакъв начин. А относно това, че си по-резервирана, еми такава си. Аз лично смятам това за готино. Прекалено социалните хора ме дразнят. Харесвам по-затворените типове. Успех.
4. Аз съм като теб и 3-ти номер. Постоянно си комуникирам с хората наум, режисирам си някакви ситуации, но това не ми пречи в живота. то си е само за мен. И да, не е задължително да е с хора, с които си емоционално обвързана, стига това да не пречи на връзката ти с реалността. На мен пък силата ми е точно в комуникацията с хора, точно това и ще работя, но пък ми е усивително приятно да си режисирам живота (Той, разбира се не протича по същия сценарии, но това е интересното). :):):)Най-забавното е като си развивам разни сценарии с измислени хора - като разкази, трябва да започна да ги записвам. Ама уж все няма време...
Та мисълта ми е... хич не се притеснявай. Но се опитай да започнеш да си контактуваш с истински хора, така и самата ти ще си по-спокойна и по-уверена. Пък и за професионалния ти живот ще е по-хубаво, освен за личният. Успех!
5. Този вид "комуникации" биха могли да ти бъдат от полза ако на ум си разиграла предполагаеми ситуации от реалността. Не се притеснявай, че не си контактна. Аз също не съм от най-контактните. Но по-принцип е добре да се опиташ, да си концентрирана, защото това би ти попречило доста повече в рабатата, каквато и да е тя.
Ралф
