Възможно ли е връзката ни да се е изчерпала?
преди: 3 години, 3 дни, прочетена 1791 пъти
Въпросът ми е свързан с две основни терзания, които изпитвам напоследък. Ще разкажа първо за връзката си и партньора ми - от четири години сме заедно, живеем под един покрив от година. Той е страхотен като външност и нрав, може би все още леко незрял. Недостатъците му съм ги приела отдавна и им се радвам повече, отколкото ме дразнят. Всички твърдят, че сем идеалната двойка, допълваме се, винаги сме си споделяли всичко и си помагаме да израстнем, да преодолеем собствените си кризи и т.н.
Напоследък обаче аз усещам недостатчно внимание от негова страна. Не мога да преценя дали аз искам прекалено много, или или наистина нещо започва да куца в общуването ни. По цял ден сме заедно, твърди той, (работим от вкъщи, вечер основно имаме време един за друг, и то не всяка вечер...). Във връзка с това забелязвам, че започвам да го ревнувам от приятелите му, с които излиза в свободното си време. Това не веднъж сме го коментирали с него и тук стигнах до друг мой проблем - нямам толкова добри приятели, като него, с които аз да споделям, да излизам или да се радваме на общи инетреси, а и съм доста интровертна, не смятам, че мога ей така да изляза навън, или на парти и да си намеря човек, който да ми стане най-добър приятел и с когото всичко да си споделя. Осъзнах, че човекът до мен е и най-добрият ми приятел. В общи линии това е единият ми проблем, че ми липсва общуването с други хора, защото насила няма как да го накарам да ми обърне внимание.

Другият ми проблем, който е пряко свързан с първия - приключенският ми дух е незадоволен. Тук иде реч по-скоро за несходство в характерите ни. Например аз бих могла да прекарам седмици бродейки в някакъв баир, скитайки се по полето, обикаляйки села, забравени от времето, да ида на море през февруари.... Докато той вместо всичко това би предпочел обстановка с приятели на маса или да прекарва време пред компютъра си. Преди повече се стараеше да уравновеси този дисбаланс, сега ми е чак неприятно да предлагам, защото първо - вероятността за пореден път да получа отказ е огромна, а ако не получа отказ и все пак отидем някъде на място различно от предпочитаните от него, където си се чувства комфортно, ще го усещам, че е напрегнат, ще бързаме да се връщаме и отново приключенстването ще си остане за някой друг път...

Може би заглавието на темата не е съвсем точно. Не се чувствам удовлетворена от връзката си в тези два аспекта в момента. Това ме кара да се гневя за дреболии и със сигурност не остава незабелязано. Чувствам, че сякаш се въртя в кръг. Искам да излезем - Предлагам - Той се съгласява едвам (защото помни последните 10 разговора, в които съм му казала, че имам нужда, но все пак на него му се правят повече други неща) - Отиваме. Обаче пак не е задоволително, когато ентусиазираната съм само аз. Усещането е съвсем различно, когато интерес има и от двете страни.
За изчерпване на връзката може ли да става въпрос? Така ли изглеждат изчерпалите се връзки? Тази тема е насочена към проблемите ни (ми), но ние прекарваме и страхотно време заедно. Държа на него, чувствам се добре в тази връзка, но има моменти (като този), в които нещото, което не ми достига, изглежда като огромен проблем и всячески искам да намеря трайното му решение. Не ми помогна нито саморазвитието, нито йогата, нито поста сега покрай Великден... Само мислите ми се уталожиха, така, че да мога да представя проблемите си по-ясно. Необходимостта от още нещо тлее като пожар, който се опитвам да потуша, но не успявам никак.
Затова, моля, помогнете със съвет какво да сторя...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 3 дни hash: 4a948d5e19

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

1.   Като начало, около четвъртата година на връзката настъпва така наречената първа криза в отношенията. След всяка такава връзката става по-силна и по-здрава. Спокойно не е изчерпана връзката, тя още не се е и разгърнала. Вече сте свикнали един с друг и всеки започва да си показва недостатъците и това е съвсем нормално. Първоначалното старание да угаждаш на партньора преминава, защото вече сте двойка доказала себе си. Така назряват и първите по-сериозни конфликти. Притеснително обаче е, че нямаш приятели, как така? Това е толкова кофти за другия партньор. Сериозно, трябва да имаш и други любими същества. Гаджето ти не може да ти приятелка, повярвай ми според мен му идва в повече непрекъснато да бъде с теб. Причината не е защото не те обича, а защото не е нормално да нямате лично пространство. Относно това с различията е хубаво да ги има, нали не искаш да имаш на каишка кученце и да го размотаваш, където пожелаеш? Два съвета-остави човека да излиза на спокойствие с другарите си, а ти вземи се запознай въпреки характера ти с някакви жени. Започни да водиш и друг живот, а не врзъката да ти е център на всичко. Такива жени, ако изпаднат в ситуация да останат сами, става страшно. Иначе всичко друго е ок и минава. Светли празници.

 

...

преди: 3 години, 3 дни hash: 4a948d5e19

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

2.   Пак съм номер 1, не забравяй, че най-важната връзка, която не трябва да се изчерпва е тази със себе си.

 

...

преди: 3 години, 3 дни hash: dece7f2910

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Няма да намериш решение на проблема. Става дума за несходство в характерите и интересите. На вас двамата просто ви доставят удоволствие различни неща. Аз прекарах 12 години в такава връзка и накрая се разведохме. Нямахме никакви други проблеми, просто всеки имаше нужда от онова, от което другият пък нямаше. Към днешна дата даже се чудя как сме издържали толкова дълго при това тотално емоционално и ментално разминаване.

 

...

горе^

преди: 3 години, 2 дни hash: a5ecf55a28

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

4.   Сори, авторке, но ми изглеждаш като типичната лепка. Понеже ти нямаш приятелки, нямаш среда от хора с подобни на твоите интереси (кой ли е виновен за това? ), се дразниш, че партньорът ти има. И понеже другите не ти обръщат внимание и не си интересна за никого, остава той да ти е не само най-добрият, ами и единствен приятел. А ти дали си му приятел? Приятелство не значи някой да изпълнява всичките ти желания и да се ръководи от твоите вкусове. Не бил споделял приключенския ти дух? А нима е длъжен? "Обаче пак не е задоволително, когато ентусиазираната съм само аз. Усещането е съвсем различно, когато интерес има и от двете страни. " Не ти стига, че излязъл заради теб, ами трябвало и да показва ентусиазъм!? Тогава да беше се събрала с някой турист. Ако той играеше "Call of Duty", а ти не, щеше ли да заиграеш шутъри с ентусиазъм? Едва ли. Още повече щеше да мрънкаш и да се нервиш, че не ти обръща внимание. Е, за това казах, че си лепка. Мъжете, поне тези, които с право се наричат така, не харесват задушаващи жени и в един момент се "освобождават" от тях. Направи ми впечатление това изречение "Преди повече се стараеше да уравновеси този дисбаланс... ". Защо само той трябва да се старае? Връзка, семейство, брак се гради от двама, с взаимни усилия и компромиси. Започне ли единият да се старае, другият само да изисква и да се чувства пренебрегнат и недоволен пиши я бегала... Помисли спокойно и си подреди приоритетите, прецени си плюсовете и минусите от връзката си с него и сама си отговори на въпроса от заглавието. Казваш, че си приела недостатъците му, но края на писанието ти говори нещо друго. Щом след една година съвместен живот тлее пожар и необходимост от още нещо, как си представяш живота с него след още 4-5?

 

...

преди: 3 години, 2 дни hash: 415ce77301

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Здравей, Според мен има значение на колко години сте. Ако и двамата сте на под 30 или дори на около 30, е възможно да не сте се "наживяли" и наистина да е настъпило изчерпване. В по-зряла възраст тези периоди на разминаване обикновено се приемат по-философски, хората си дават някакво време и пространство и след това се напасват обратно един към друг. В твоята история най-силно впечатление ми направи това, че приятелят ти не изпитва никакъв ентусиазъм, когато правите нещата, които ти си пожелала. Тоест, съгласява се, но дава да се разбере, че едва ли не си му длъжна. Струва ми се, че това е сериозен знак, че нещо в чувствата му към теб куца. Истински обичащият човек би трябвало да се радва, че споделяте заедно твоите любими занимания, че сте отишли някъде заедно. Затова съветът ми е да не избързваш с някакво радикално решение, но и да се вслушваш в себе си повече. Как всъщност те кара да се чувстваш тази връзка? Ако си щастлива, всички проблеми са преодолими. Ако обаче се чувстваш все по-изолирана и объркана, недей да допускаш такъв компромис със себе си задълго.

 

...