Споделена история от Любов и изневяра |
Изпуснах шанса си да съм с човек, когото мога да обичам
преди: 2 години, 9 месеца, прочетена 1200 пъти
Нещата са следните преди доста време се случи да се влюбя силно в момиче, с което до онзи момент бяхме приятели от не малко време и тогава аз просто от някакви странни причини, проблеми, и липса на вяра в това, че може да се получи нещо просто не и споделих, че я харесвам звучи тъпо наистина, но така стана, не ме беше страх особено да и кажа просто бях напълно убеден, че не трябва да и казвам може би липса на опит не знам, само си мислих, че ще увелича напрежението и без това си беше напечено тогава, и тогава имаше един тънък момент, когато както си бяхме близки после тя просто изчезна защото си намери друг, а само до 20 дни преди това ми говореше колко съм и бил важен и т. н, след като видях какво стана ми стана много гадно и си казах, че просто не и пука за мен и на мен също спря да ми пука горе долу, да ще кажете, че съм мухльо, само да кажа винаги преди съм действал, когато съм харесвал някоя просто те не са имали интерес към мен. Минаха няколко месеца и пак се сближихме и пак започнах да изпитвам чувства към нея и то здраво, но вече живеехме в два различни града и учим в университети и то много отдалечени един от друг и тогава и казах, какво изпитвам към нея, защото се късах вече, нямах си и представа че ще ми каже че съм изпуснал единственият си шанс за да сме заедно в първият момент когато сме се харесали, когато всъщност си личеше че трябва да направя нещо, тя не го прие добре каза ми колко съжалява, и че наистина това е било нещо взаимно и аз помня, че и преди го е намеквала някак, но тоталната ми наивност и безверие.. казвам ви буквално се разпаднах от болка беше тотален ад няма да ви казвам колко време страдах в един момент това отмина, но това ме промени и отслаби и сега положението е просто тя е надалеч говорим си от време на време периодично болката ми по нея се връща, и когато повдигна тази тема за нас тя никога не ми дава точен отговор все е объркана и не може да отговори а моментите когато пак и пак се занимава с разни момчета просто са болезнени писна ми да ревнувам вътре в себе си не искам да знам за тях, просто да се съберем е адски трудно аз съм студент и работя в моят град тя работи и е студент в своят, и към момента просто не може да стане нищо да не казвам, че имам чувството, че отдавна не и пука особено за мен по този начин не знам дали е останало нещо от чувствата и към мен но не си личи, че е много, държанието и към мен няма общо с онова, когато се харесвахме, и само трябва да дойде някъв непознат, и веднага изчезва. Чувствам се като глупак, не искам да обвинявам нея в нещо, което е направила просто тя ме оставя да си мисля че нещата не са свършили, защото никога не иска да каже край, когато говори за това, а самите неща, които казва за случилото се ме карат още повече да съжалявам, разбирам че иска да мисли за напред. просто се чувствам тъпо, че толкова искам да се съберем, но виждам че сякаш само аз го искам вече. Просто видях, че ми се случи нещо, което става много рядко това взаимно двама да имат чувства и то силни не става всеки ден. искам да питам да продължавам ли да се надявам и да се опитвам и да правя действия или идеи как в бъдеще могат да се получат нещата дали ще се преместя или нещо друго просто не искам да си мисля до край че изпуснах не знам дали единственият си шанс за нещо такова, или просто да се откажа от това, трудно ми е да преценя до колко е истинска ситуацията и дали си струва, или просто съм се заблудил.
|
