Споделена история от Любов и изневяра |
Писмо до любимия
преди: 2 години, 9 месеца, прочетена 971 пъти
Просто исканията ни се различават.
Ти искаш веднага да те преодолея. Не знам колко си уверен в желанията си, но в общи линии си предсавяш нещата по различен от мен начин. За теб потъпкването на чувствата е добър и удачен вариант. Докато за мен изживяването им е ключът към бараката.
И под изживяване не визирам задължително осъществяването им наяве. Не визирам да сме заедно. Визирам дори и да те няма, аз да те обичам. Тихо и от разстояние, в страдание, в радост... да те обичам. Докато пожелая. Докато имам сили. Докато си ми любим.
При варианта, който ти си представяш, реално аз не бих те „преживяла“. Просто бих те заровила. Защото ме боли, защото не искаш да сме заедно, за да „продължа“ напред. След като съм готова със заравянето ще погледна към други мъже, ще си избера един, ще си създам семейство. И ти ще си доволен, че съм продължила напред и че съм щастлива. Аз също ще вярвам в това, че съм те преодоляла.
Един ден ще се засечем някъде по света. И срещата ни ще отвори всичко онова, което аз вече съм затворила. И съм смятала за приключило. И пак ще страдам за теб така както сега, само че вече с отговорностите към семейното огнище. Защо да се поставям в тази ситуация, мили мой?
Заравянето на чувствата, което ти правиш, не смятам, че е пътя. Пред мен. За теб навярно е най-удачния вариант, тъй като ти в момента имаш жена до себе си и трябва да направиш нещо, за да не страдаш за мен и да не те боли. Логично е да заровиш каквото е имало и да го оставиш някъде, където нямаш ежедневен достъп. Но това за мен значи че аз завинаги ще си остана слабото ти място. Аз ще остана онзи елемент, за който ще се сещаш понякога в самотните си вечери. За който може би ще се присетиш след някой скандал с жена си. Аз ще бъда за теб онази жена, която, ако видиш след 15 години, ще те накара да трепнеш отвътре и да изпиташ нещо силно в себе си. Което отдавна си смятал, че е изчезнало.
Аз обаче нямам мъж до себе си. Имам себе си. И смятам че е редно да направя най-доброто за себе си, най-достойното пред самата мен. И това е, ако един ден си кажа, че съм те преживяла, това да е действителността. Искам, като смятам че съм те преживяла, да мога да те видя и това да не променя нищичко. Искам, ако имам мъж след 20 години, да мога да те погледна в очите и да не видиш и капчица чувства към теб. Да го видиш него в очите ми.
За теб е достойно да споделиш живота си с жена, която не обичаш. Добре. Но за мен не е достойно да вляза във връзка, докато в сърцето ми има някой друг – дори и той да е заровен много дълбоко. За мен не е достойно да се омъжа за човек, който не съм сигурна, че е Единствен. За мен не е честно спрямо мене си да се самозалъгвам, че си минал.
Нещо интересно от живота на Алекс. Неколцина пъти ме е търсил, защото е смятал, че е успял да ме преживее. И е искал да бъде сигурен. Но нещата не стоели така.
Навярно и аз от време на време ще те търся, мислейки си, че вече съм се отдалечила напълно от теб. Навярно ще търся в срещите ни признаци на това, че грам не те обичам повече.
Но всичко това след време.
Сега ме боли. И сега е гадно. Ще бъде така навярно дълго време. Но, ако някой ден мога да те погледна в очите и да не потъна в тях, значи съм минала успешно през тази любов и тя е приключила за мен. А ако никога не успея да го направя, значи съм постъпила правилно, лишавайки се от възможността да „продължа“. Защото бих заблудила някой друг мъж, че съм негова, докато съм била през цялото време твоя.
Светът нищо няма да изгуби, ако не родя свое дете. Моят живот няма да е празен само защото нямам венчална халка. И дните ми няма да са пропилени само защото съм обичала някой тихо и от разстояние.
Аз имам възможност да поема по този път, в който, ако те определя като минало, то ти ще бъдеш минало наистина. Това е моят избор и така е честно спрямо мен самата. Не го правя нито заради теб, нито заради някой друг. А заради себе си. Да знам, че не съм се излъгала. Да знам, че съм постъпила правилно за собствения си живот.
|
