Споделена история от Любов и изневяра |
Интелигентен, чаровен, романтичен, но не работи, а иска дете..
преди: 2 години, 9 месеца, прочетена 3395 пъти
Здравейте,
Нека и аз да споделя нещо, защото ми тежи и съм объркана и буквално не знам какво да правя. Ще бъда малко по подробна, за което моля да ме извините.
Жена на 33 години съм. Преди шест години се разделих с бившия си приятел, който ме обожаваше. С него не съм имала никакви проблеми. Грях ми на душата, много ме обичаше това момче, не знам обаче какво ми стана, но го изоставих заради сегашния, който ме плени не само с визия, но и с маниери и поведение. Бях като омагьосана. Майка ми и баща ми не го харесват, но нищо не казват стискат зъби заради мен. Майка ми един път само се изпусна нервите и ми каза онова момче те обичаше, а при този не е любов, а лигавене. От три години имам собствено жилище, благодарение на родителите ми. Те продадоха имот и отделно имаха и спестявания, дадоха ми парите, за да си купя апартамента. От тях повече абсолютно нищо не мога да искам. Те са направили повече от необходимо за мен. Брат ми, макар и по-малък от мен каза на баща ми, че не иска пари и нека мен да подсигурят, защото съм момиче, а той сам ще се оправя в живота. Чувствам му се длъжница.
От шест години сме заедно със сегашния, от три години живеем в моя апартамент. Преди това той живееше с родителите си. Иначе е на моята възраст, начетен, ерудиран, завършил СУ, свири на китара, пише стихове, абе душата на компанията. Красив, романтичен, готов винаги за секс, спортува, грижещ се за себе си, дори готви и помага в почистването. Няма обаче шофьорска книжка, не било нужно, няма официално и един ден трудов страж. На практика не работи. Преди да срещне мен е бил на издръжка на родителите си. Имал е студентска любов, после още две приятелки, но нищо не се е получило. Отвреме-навреме го викат да помага за някакви социологически проучвания и му плащат 300-400 лв., но това е инцидентно и въобще не може да се говори за доход.
Не съм меркантилна, сами разбирате, но тази негова пасивност започва да ми тежи. Отгоре на това той иска дете, а също, но как? Говоря с него да започне работа, но той си намира оправдания, че се е парил много пъти, работодателите у нас били свине, сега има и ковид било опасно и т.н. Понякога се изнервя много и се сърди, когато го заговоря на тази тема. На въпроса ми как ще гледаме дете? Отговорът е : все ще се оправим някак си, има и по-тежки случай. Просто не знам, някакси не се успокоявам, напротив ставам все по нервна, часовникът тиктака, а аз се страхувам..
Заплатата ми е чисти 1100 лв. Не са много, но за нашия окръжен град е сравнително добре. В деня на заплата му остовам 300 лв. да има за месеца, по 10 лв. на ден. Ако нещо не му достигат иска от родителите си. Работата ми е изморителна и нямам възможност за втора работа събота и неделя. Много ми трябва кола, но не мога да спестя пари, за да купя дори и втора ръка. В съботя и неделя стоим като пенсионери в къщи, единственото разанообразие е да отидем при мойте или неговите родители. Мрънка, че не водим социален живот и не каним вече приятели у нас. Вярно е, че преди канехме, но сега му обяснявам, че парите не достигат и той пак се обижда. Съгласете се, че да поканя 4 човека на гости в къщи, с нас стават шест са необходими мин. 50 лв , а за алкохол да не говорим.
Казвам ви, страхувам се за бъдещито си, а камо ли ако родя дете! Тук не става дума за любов към партньора, а до способността му да издържа и гледа семейство, и да поема отговорност.
Всъщност вече си задавам въпроса дали човека до мен ме обича ? Какво да правя?
|
