Нещо нетипично.. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121155)
 Любов и изневяра (29697)
 Секс и интимност (14356)
 Тинейджърски (21891)
 Семейство (6470)
 Здраве (9596)
 Спорт и красота (4698)
 На работното място (3178)
 Образование (7301)
 В чужбина (1651)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18512)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Нещо нетипично..
преди: 2 години, 8 месеца, прочетена 816 пъти
Здравейте!
Момиче на 21
Преди 6г бях писала, пиша и сега. Надявам се да одобрят историята.
Просто искам да излея чувствата си и някой ако може да ми даде съвет.
Става дума за една учителка.
Още от 5-ти клас нося тази тежест.
В началото мразех тази учителка. Но за 3 месеца всичко се обърна, дори не знам как.
От най-мразената учителка, стана любима.
Но не просто любима учителка, а скъп за мен човек. Много, много я обичам, но не онази обич свързана с интимност, а една чиста детска обич като към родител, приятел и т.н.
Имам си и приятел от 6г, почти 7. Ако си мислите че просто ми липсва обич, ласка и т.н
Не исках часовете с нея да свършват.
Чакаг ги с нетърпение. Видех ли я поне веднъж и вече денят ми беше прекрасен.
Не знам дори как да ви опиша това чувство. Бих направила всичко за нея.
Бих помагала във всичко. Просто за да е добре. Болеше ме когато гледах как пуши, защото знаех че това вреди на здравето й. Но пък сега се радвам, че отказа цигарите след бременността.
Като казах бременност, тя отсъстваше 3г. Те бяха тежки за мен. Не можех да я виждам, не можех да я чувам.От това ме болеше..усмивката и, добротата й, те бяха най голямото ми желание да ходя на училище.
През всички тези години копнее за едно нещо. Една прегръдка. Да бъде в обятията ми поне 5сек. Да я прегърна силно.
Сега ще кажете ми защо не си я прегръща а толкова ученици го правят. Да но повечето от тях го правят просто така. А аз съм и от срамежливите. Не можех като я видя в коридора и да и се метна на врата като всички други.Тази жена до ден днешен стои в сърцето ми. Завърших училище. Минаха 2г и няколко месеца в които съм я виждала само 2 пъти. И все още я Обичам, макар че за завършването бях написала стихотворение и малко послание. Споделих и някои работи.
Че ще не ми е била безразлична, че е била любимата учителка, но не съм Изпаднала в големи подробности защото нямам смелостта да ги езрека или напиша.
Всеки ще си каже че съм влюбена, но не за бога не.
Не мога да опиша тази обич.Тя е прекрасен човек. Няко др изпитвал ли и такова нещо??
Какво да правя.
Според вас редно ли е да я търся понякога. Просто за ей така дори само да й звънна да я чуя?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

Коментари очaкващи одобрение: няма
...
Няма коментари. Ти можеш да бъдеш първия!

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker