Приятелят ми почина
преди: 2 години, 7 месеца, прочетена 631 пъти
Здравейте, пиша ви, а докато пиша, сълзите ми капят по написаното… Наскоро се появи човекът, който разби представите ми на пух и прах. Беше чудесен във всяко едно отношение. На няколко пъти буквално съм се разплаквала, защото не смятах че заслужавам такъв човек. Даваше мило и драго за мен. Никога и никъде не ме е оставял (не ме разбирайте погрешно, от малка съм изключително самостоятелен и независим човек и той го знаеше много добре, но по негови думи жената трябва да се обгрижва, да бъде подкрепяна и обичана въпреки голямата сила която притежава). Той беше моята опора във всяко едно отношение. Когато се прибера вечер и ме прегърне, всичките гадости и ужаси от деня просто се изпаряваха. Чувствах се добре. Чувствах се спокойна. Дори света да се сриваше покрай мен, аз просто го прегръщах и всичко идваше на мястото си и усещах защитата докато слушам как бие сърцето му. Имали сме невероятни моменти заедно, но тъй като сме в сферата на здравеопазването последно време обръщахме повече внимание на развитието ни отколкото на нас, но въпреки всичко отделяхме време всяка вечер без прекъсване да си говорим и да разпускаме стреса. Буквално това беше човекът-идеал за мен… Нямаше нещо за което да кажа че е минус. Представях си бъдещето ни-заедно. Когато заговореше как ще порастнем, ще завършим и ще станем готини лекари, ще се оженим и ще имаме деца. На няколко пъти когато просто си танцуваме вкъщи пак прегърнати си представях един ден как ще изглеждам на сватбата си, а той ще ме гледа както ме гледа винаги и ще танцуваме точно както в момента-в кухнята докато готвим. Обичах го… Един ден ми съобщиха от нищото че е починал. Оказва се самоубийство… Бях в шок. Не знаех как да реагирам първоначално. Знаех че има проблеми, натисках го да ми разкаже за тях, но никога не се отпусна изцяло да сподели. Знам, че човек с такива намерения трудно би споделил такова нещо, но аз се чувствам изключително тежко и виновно, тъй като не забелязах абсолютно нищо… Но как да забележиш подобно нещо? Той толкова умело прикриваше проблема…Беше изключително весел, щастлив, душата на компанията, беше емоционален, заедно сме плакали но въпреки това всичко беше в рамките на нормалното. Даже той беше този който ме дърпаше напред, когато имам някакви тъмни мисли и ме развеселяваше. Живота ми спря откакто разбрах… Бяхме сравнително малко време заедно, но вече половин година не мога да се възстановя от тази нелепа загуба. Сякаш загубих парче от себе си. Сякаш някой ми е отрязал дясната ръка. Боли ме. Липсва ми. Не мога да си представя живота ми с друг. Последните му думи бяха че ме обича и че винаги ще е при мен и ще ме пази, но това винаги ми го казваше за лека нощ. Просто не знам как да продължа напред, наистина. Идва ми и на мен да приключа, и да си отида при него, но нямам тази смелост. Не разбирам защо когато всичко му беше наред реши да направи тази нелепа и невъзвратима глупост. Едни ще кажат, че се е отървал от мъките си. Чудесно, но всяко нещо има изход, още повече че в момента оставя всички останали с дълбоки белези, които никога повече няма да зарастнат. И аз съм имала моменти в които не ми се е живеело и той беше човекът който ме върна към живота, показа ми че всичко има хубава страна и наистина започнахме взаимно да си влияем положително и да гледаме на нещата по друг ъгъл. И всичко приключи. Замина. Край. Нямам обяснения. Описал е в писмото че не може повече, че има проблеми, че не иска да тревожи нас. Нима сега не ни тревожи? ! Не мога и не искам да повярвам… Както и да е. Благодаря Ви на всички, които са прочели… Поне малко ми олеква като пиша, защото болката ми е неописуема.