Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Ами от него си зависи, да разбере че е на 24 години и да се откъсне от родителите си. Някои не успяват...

Трябва и ти да осъзнаеш, че не е лесно да приемеш, че родителите ти не струват, и трябва да се откъснеш от единствените хора които са се грижели за теб толкова години. Извинявай, но не си прави илюзиите, че ти си му помогнала повече от токолкото те за цял живот. Това са тотални глупости. Колкото и проблемни да са били, родителите са си родители. Но пак казвам, след като е пълнолетен, сам се издържа, тоя контрол който имат върху него (и от там върху теб) трябва да го прекъсне. Аз познавам мъже на по 40-50 които не са успели... Така че преди женитба и бебета... много добре виж има ли подобрение или я кара както си знае. Защото ситуацията сама се сещаш може да стане много грозна.

7.   Вменили са му чувство за вина и го използват. В България някой, като отиде в чужбина и вече решават, че е богат. Парите лесно се харчат за разни предмети, а могат да се пестят за апартамент. След като те не му осигуряват наследство, той сам трябва да се погрижи за някаква сигурност в живота. Единствено дете ли е или има брат/сестра?
Как така са бедни, а канят 65 души на годеж. Кой плаща сметката, те или бъдещият ти мъж?
И двамата сте още млади и неопитни, но бъдещото семейство трябва да гради свой живот, с на възрастните да помага само за здраве или за храна, аз вече минах по този път като него. Майка ми измъкваше постоянно пари за разни предмети и когато се върнеш, предмети нямаше. Накрая се оказа, че ги давала на сестра ми и сестра ми разведена с две деца и минимална издръжка от мъжа си, 700 лв. заплата си купи апартамент в София на мой гръб, а аз пращах сериозни суми всеки месец цели пет години и накрая се оказа,.Не знам какво да ти кажа и дали той ще се осъзнае скоро, но когато се осъзнае, ще му бъде много тежко.
Родителите му явно са много ниско ниво хора, щом бащата си е позволил да те напсува и вероятно, ако те беше защитил, скандалът щеше да стане по-голям.
От сцените, които правят, си личи, че са елементарни хора.

8.   Абе хора вие в пещера ли живеете. Майка му, баща му стига. Никой на никого нищо не дължи в този живот. Няма родители, няма деца. Седни с него и си поговорете за бъдещето. Вие и само вие двамата. Родителите му работят да се оправят. Утре ще сте семейство, ще имате деца пак ли ще давате пари до безкрайност. И защо ти не си при него в чужбина, ученето ти не е оправдание минаваш задочно, дистанционно и търсите начин да сте заедно. Връзка от разстояние е илюзия. Вие трабва да се отделите от тези хора, емоционално, финансово, да има уважение, но и много ясна дистанция.

9.   След 18 годипната си възраст, човек е сам и свободен. Вече не е част от семейството на родителите си, а е отделно домакинство, самостоятелна единица. Да речем до 20-тата - 22-рата година ролите на "родители" и "деца" са приемливи - след тази възраст вече не са! Ако се дишате с родителите си - ставате/оставате си приятели за по-нататък в живота, ако ли не - кой от къде е!
А приятелят ти, след като има и финансова самостоятелност, т.е. по никакъв начин не зависи от тях за да оцелее физически, или за да завърши образованието си, значи във всеки един момент може да прекъсне всякаква комуникация с тях! Още повече, ако е в чужбина (те няма да тръгнат там да го търсят...)
Та от него зависи! Той е психически зависим от тях по някакъв начин.
Знам че го обичаш, но и ти много добре си помисли той какви гени носи, и какви ще станат евентуалните ви деца, а и той на какво ще заприлича на старини... Не че такива хора (като него) не заслужават да живеят, да се женят и да имат деца, но според мен трябва да си търсят себеподобни. А ти очевидно не си подобна нему (иначе нямаше да пишеш тук).

10.   Здравейте, аз съм авторката на историята! Първо искам да благодаря на всички за мненията Ви. За мен е много важно, да видя различни гледни точки.
Номер 3, благодаря много за мнението Ви. Ресторантите за годежа и сватбата ги избрахме с годеника ми. За годежа моята страна поканихме 10 човека а те 65, защото родата им била голяма, даже се разсърдиха, че 65 са малко. Сметката я плати моето семейство. А за сватбата ресторанта, който избрахме с годеника ми е по-евтин и като обстановка по-красив и кухнята е по-добра. Баща му не иска този ресторант, защото не е в селото, в което те живеят. Искам да отбележа, че ресторантът, който ние избрахме е на 10км от тяхното село. А за сватбата разноските, ще платим аз и годеникът ми. Моята страна ще поканим 100 човека, а баща му говореше за 800 човека, тоест цялото село. Когато го каза, аз отговорих, че ние с годеника ми можем да платим най-много за 400 човека. Баща му отвърна, че щели да се разсърдят другите и решението му за сметката беше да бъде платена от даренията на гостите. Тоест баща му не поема никакво финансово задължение.
За рождените дни аз не правя проблем, на мен ми е тъжно, защото годеникът ми страда, че е бил пренебрегван.
От както сме заедно, винаги ако ще се пренощува някъде то ще бъде или в дома на родителите ми или в моя апартамент, защото никога не са ме канили да спя у тях, защото стаята на годеника ми е превърната в котелно помещение, дори той няма къде да спи, ако му се налага да спи там, отива при баба си. За мен тези неща не са проблем, но годеникът ми, докато ги разказва очите му са пълни със сълзи. Ядосвам се, че го нараняват така, но от друга страна се дразня, че не слага граница докъде могат да му се бъркат.
Има брат, чиито разноски за общежитие и джобни плащаше годеникът ми, докато беше в България.
Смятам, че аз съм му помогнала много повече от тях, защото годеникът ми ми го е казвал сам.
И да отбележа баща му се занимава със земеделие и сам парадира за имуществената си собственост.
Възпитана съм да уважавам по-възрастните, но не мога да уважавам чак толкова хора, които не ме уважават въобще.
Последния ден преди годежа, моите родители им звъняха, за да ги попитат защо няма да идват на годежа, баща му се разкрещя на майка ми, че е давал една година срок, за да се разделим, защото съм използвала сина им. Това няма как да го приема, защото докато отиде в чужбина аз поемах разходите за гориво на моята кола, сметките за моя апартамент, храна, дрехите аз му купувам, даже и брат му ги носи. И не, нямам нищо против да го правя, не съм с мъж за да ми плаща сметките, но баща му да си позволява да говори такива неща за мен е крайно унизително.

11.   Отново е авторката!
Номер 8, благодаря за мнението Ви. Не съм при него, защото ми престоят държавни изпити, които ще са присъствени. Специалността, която уча не ми позволява да се реализирам в чужбина. Да отида там означава - да се откажа от мечтаната си работа, за която съм дала 5 години от живота си и също така да разочаровам моите родители, които от нищо не са ме лиши - купиха ми жилище от града, в който уча, кола, плащаха всичките разноски по време на следването ми. И не, не сме богаташи, всичко е постигнато с много труд и заеми.
Няма как само и само, за да го отдалеча емоционално от родителите му и да го дистанцирам, да зарежа всичко. Защото зимата на 2020-2021 бях там, тъй като бяхме онлайн. Годеникът ми се разболя, беше с високо кръвно и световъртеж. Ходихме в болницата и лекарите казаха, че не е нещо сериозно и не му предписаха никакви лекарства. Но той не можеше да стои прав, пробвахме всички бабини рецепти за смъкване на кръвно, но не успяхме. На втория- третия ден баща му му звънна, за да се похвали колко нови ниви си е купил, годеникът ми сподели, че е болен с високо кръвно. Реакцията на баща и майка му беше - “А, така ли”, нищо друго. Минаха 6 дни годеникът ми имаше постоянен световъртеж, главоболие причинени от високото кръвно. Моята майка беше много разтревожена и се зае да изпрати лекарства за понижаване на кръвното. Докато дойдат при нас лекарствата, минаха 5 дни, през които той само лежеше, а аз много се притеснявах да не е нещо сериозно. Добре, че лекарствата му му помогнаха, защото вече две седмици не беше ходил на работа, а наемът за квартирата наближаваше, а аз не ходих на работа, защото покрай ковид вируса почти всичко беше спряло. Та, искам да кажа, че през тези две седмици никой не звънна да го пита как е нито баща му, нито майка му, нито брат му, а всички знаеха. Много тъжно ми стана за годеника ми и затова че, ако аз не бях там и моята майка не беше пратила лекарства, какво щеше да стане с него. Добре, че бях там, за да го гледам.
Звъннаха на 15-я ден, не за да го питат как е, а за да искат пари за телета.
В крайна сметка и да съм там, и да не съм там, те отново ще звънят да го използват, докато той го позволява. Не знам дали им праща пари, тъй като не го питам, защото ще излезе, че му се бъркам в парите. Много пъти се опитах да обясня на годеника ми, че е хубаво да уважа родителите си, нямам нищо против тях и отношенията между тях. Не трябва да позволява да го използват. Разбирам, ако не ходят на работа, болни са или имат голям проблем, който не могат да разрешат сами, да. Обаче за прищявки, това ми идва в повече. Целта на годеника ми е - той да спести пари и да си направи малък бизнес в България, за да сме заедно.
Отново искам да благодаря на всички, които отделихте от времето си, за да прочетете историято ми и да напишете мнението си. За мен беше много важно да видя различни мнения от хора, които не ме познават и ще гледат на ситуацията отстрани, обективно и безпристрастно. Всичките ми роднини и познати ми казват, че той и семейството му не са за мен. Знам, че хората са с различно мислене и за всеки човек думата “правилно” има различен смисъл. Но да се опитваш да разделиш сина си от момиче, което е от добро семейство, не пия, не пуша, лоша дума не съм казвала, винаги съм си мълчала и съм показвала уважение. Дори за сватбата се отказах от ресторанта, който искахме, защото баща му каза, че ще дойде на годежа, само ако сватбата стане там, където той каже. Направих компромиса само заради годеника ми, за да не бъде сам на този важен ден. Но не баща му пак не беше доволен, този път искаше да отида на краката му, за да му се извиня, при което аз отказах, тъй като имам поне малко достойнство. Впрочем дори аз да бях искала да отида, родителите ми категорично ми забраниха да отида. Годенкът ми беше готов да ме занесе у тях, за да се извиня, което беше отново удар под кръста….
Бъдете здрави и всичко най-хубаво!

12.   3, убедена съм, че си дърта свекърва. Аргументите ти са много “остроумни” според теб, но реално манипулативни и изкривени. Няма нищо възпитателно в това да оставяш непълнолетното си дете да работи и да чакаш да ти дава пари! Ако искаш да научиш децата си на труд, дай им пример, не ги използвай! Момчето не пие, не пуши и не е мързелив. Ти къде прочете, че и родителите са такива, че да им приписваш заслугите? Къде прочете, че свекъра плаща, че да има претенции за гостите си? И от къде на къде, ще ходи да говори за запазването на ресторант без да са поискали това от него, че чак и да им натякваш, че те го поставят в неудобно положение? Базираш цялото си мнение на презумции и се опитваш да изкривиш ситуацията, въпреки че е очевидно, че тези хора са пълни егоисти и паразити.
Авторке, никой не си избира родителите, но всеки си избира до къде ще им позволи да стигнат. За в бъдеще, ако той не им се противопостави, ще имате много проблеми - не само емоционални, но и финансови. От сега му сподели какви са ти вижданията за нещата. Например, да спре да дава пари на родителите и да пестите за общ дом и деца, а защо не - почивки? Той не им е длъжен! Да не ги оставя да се държат грубо или да се месят. Ако не разбират, теглите им една и прекъсвате контакт. От опит ти казвам, че това е най-доброто решение и вече години наред сме много щастливи така. Ако неговите виждания са различни обаче, по-добре да не се обвързваш с такъв човек. Винаги ще си нещастна, пренебрегната и обидена, а когато имате деца, нещата ще бъдат още по-зле.

13.   Помисли си добре дали желаеш да бъдеш във връзка с мъж, който е прекомерно зависим от родителите си – това, което си описала в тази си публикация тук, ме навежда на мисълта, че там някъде съществува нещо патологично, което невинаги може да се „изцери“ просто чрез няколко разговора на добра воля.

Ти желаеш да градиш семейство, а семейството се нуждае от грижа, отдаденост и борбеност. Едно беззащитно дете изисква множество усилия от страна на родителите си, за да живее нормално и да се развива, а не да страда от всевъзможни дефицити; какви са плановете на мъжа ти? За детето ли ще давате последните си левове, за родителите на отдавна пълнолетен ли?

Като психолог ще напиша обаче следното: налага му се да заеме някаква позиция, колкото и неприятно да е това, а очевидно до този момент е бил държан под техния контрол и реално си е изградил нездравословна зависимост към тях и одобрението им (човек, даващ им пари = добър човек за тях => той е добър син за тях). Моделът е следният – той е влязъл в ролята на алтруистичния младеж, който е вечно до тях и им помага, игнорирайки собствените си нужди от стойностен, смислен и удовлетворяващ го живот, а те са просто допълващи персонажи, които на драго сърце приемат всичко, тъй като той и без това им е син. Според мен проблемът не е толкова в родителите му, колкото в него самия – той трябва да изясни сам със себе си защо е поел всичко това, попадащ в този защитен механизъм на отричане от себе си и индиректен мазохизъм. Във всеки един момент би могъл да постави граници във взаимоотношенията, но не го прави – защо?

Следват много въпроси, а ти като жена трябва да бъдеш наясно с отговорите им – уважение, подкрепа, застъпничество, обич, любов, жилище, финанси. Не мога да си кривя душата, като психолог съчувствам и на двете страни, особено на неговата, тъй като вероятно в детските си години е страдал доста във връзка със своите родители, но това не означава, че като човек не мога да изкажа искрено мнение – помисли си дали си заслужава, дали всъщност не е по-добре да затвориш тази страница с него и да си откриеш друга личност за сериозни взаимоотношения. На него ще му трябват месеци и години, за да обработи какво се случва и какво се е случило, да поеме по различен път и да се откъсне от влиянието. Докато се „преориентира“, децата ви ще „оберат пешкира“ най-вече, а за една майка това е огромен удар.

Успех!

14.   Приятелят ти е една голяма бяла птица, бих се изразила по-директно, но ще ме изтрият. С такива типове като родителите се приключват отношенията или се държат в минимума. Вместо това гаджето купува ли купува и им се моли за внимание.
Ако на 24 акълът ти не е дошъл, е много вероятно никога да не дойде.