Отново за комерсиалността на някои жени
преди: 2 години, 7 месеца, прочетена 513 пъти
Знам, че темата е дъвкана много. Не искам да звучи като упрек. Не всички жени са такива а и не съм господ, че да съдя комерсиалните. Просто ми стана криво за мой близък приятел.
Той е на 30, вече бившата му приятелка на 25. След три години заедно го остави. Искала "сигурност", представяла си връзката с повече почивки, пътувания по света, вечери в скъпи ресторанти. А тя работи за 800 лева в хотел. Но баща й е заможен и й купува дрешки, телефони, дава й пари.
Иначе моят приятел не е продавач за 600 без перспективи за развитие. Има онлайн бизнес, средно вади към 3000, понякога повече, понякога по-малко. Умен и амбициозен е, има потенциал. Над средното за София е.
Има си мъжките качества. Изглежда добре, умен е. Има си алфа лидерски качества. С нея се държеше по начин, по който малко жени биват третирани и тя го признава. Много жени го харесват, но той не прави глупости, верен е. А и пътуваха, основно из България в момента.
Любов и привличане си имаха до последно, не е бил там проблемът. Парите са. Той много страда но е категоричен, че не би я взел обратно, дори тя да размисли.
Живи и здрави да са и двамата, дано всеки си намери човека за себе си.
Но се замислих друго, колко трябва да вади мъж, за да го броят за човек? Жените искат милионер, няма лошо. Но колко вероятно е човек да стане милионер до 30-40 годишна възраст? Много малко са. Богатите хора обикновено натрупват богатство след 45-50. Явно социалните мрежи са ни промили мозъка. Там всеки е щастлив, красив, само пътува по света и се забавлява. В реалността не е така, но ние търсим някакъв имагинерен живот.