Не съм сигурна в чувствата си - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121120)
 Любов и изневяра (29688)
 Секс и интимност (14354)
 Тинейджърски (21889)
 Семейство (6466)
 Здраве (9593)
 Спорт и красота (4696)
 На работното място (3174)
 Образование (7299)
 В чужбина (1651)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18505)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Не съм сигурна в чувствата си
преди: 12 години, 9 месеца, прочетена 4982 пъти
Здравейте, не ми се искаше да пиша по подобни сайтове, но ми е необходимо да споделя с непознати, само искам да знаете, че не търся съвети, подкрепа или морални напътствия, искам да разкажа и аз историята си за да мога сама да намеря решение... и така...

Аз съм момиче на 20 години, студентка, живеех си по затворено и чаках да срещна мъжа на живота си, защото съм научена така и не съжалявам. И най - неочаквано се появи той - Момче или мъж на 35, с тъмно минало, куп други подробности - няма да ги споделя от страх някой да не ни разпознае, всичко започна много абсурдно - запознахме се, взехме да си пишем в скайп, да се виждаме - той непрекъснато ми повтаря колко ме обича, че аз съм смисъла на живота му, че с мен е намерил надежда да се промени и заживее нов живот, защото аз не съм била като всичките жени в живота му - използвачки, мислещи само за пари.

Всъщност той казва, че ме е видял преди известно време и от тогава е решил, че ще съм аз и само е търсел подходящ момент да се запознаем - мисля, че е искрен, казва че търси любов и сериозност, да - иска семейство и не - аз не съм от тези, дето искат да си поживеят по дискотеки и тн - просто съм надраснала възрастта си, чувствам се улегнала, не ми се правят лудории, искам сериозност, абе доста си пасваме по начин на мислене.

Обаче аз не съм сигурна в чувствата си, смущават ме някои факти за него, смущава ме и разликата, защото до скоро аз бях от тези, където са против подобни връзки, но не знам какво ми стана... за сега няма почти нищо между нас - виждаме се, опознаваме се, близостта ни е била най - много някоя прегръдка или държане за ръка, той казва, че не иска и той да бърза, иска и аз да съм сигурна.

Но въпреки всичко денонощно мисля за нас - вече не мога да спя, само мисля - има толкова противоречия, ние сме сякаш от различни светове, но въпреки това си пасваме. На него не му личат толкова годините, по държание, по облекло, по поведение, по начин на мислене не намирам разлика във възрастта - той за мен е едно помъдряло момче, а не мъж - каквито са на неговата възраст, знам че звучи абсурдно, но в него намирам нещо, което до сега не съм намерила, чувствам се добре с него, липсва ми през другото време... но не мога да се разбера със себе си- дали искам да останем приятели или искам да рискувам да имаме връзка...

И пропуснах, че майка ми и цялото ми семейство дори е много против него, тя не знае че се виждаме, ако разбере не знам какво ще стане макар че аз почти не съм зависима от нея - нито финансово, зимата живея и в града, в който уча, но знам, че така ще я нараня...

Аз съм сигурна в него, но не съм сигурна в себе си и знам, че и каквото да избера той ще остане важна фигура в живота ми - просто съдбата ни срещна - никога не съм мислела, че ще трябва да се изправя срещу всичко и всички за да взема едно важно решение...

Просто исках да споделя историята ни... Не искам да ни съдите, аз самата съм голяма моралистка и водя вътрешна борба със себе си, искам да постъпя правилно... Не искам всички красиви думи, които ми изрича да се окажат лъжа, защото от мъже като него не може да се очаква подобно нещо - но той казва, че пред света е един, а всъщност е нежна душа - иска ми се да не се заблуждавам като глупачка, че това е самата истина... Сигурно ви отегчих с тези объркани обяснения, но сърцето ми ги подсказа...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 12 години, 9 месеца
hash: 78f4f5d0f9
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Много неясно - и за какво да те съдим, не разбрах? За това, че искаш да си с някакъв мъж, който не отговаря съвсем на някакви си твои представи за моралност? Моля -всички сме с такива мъже, малко или много - или сме сами и чакаме още принца. Ти избираш. Но, ако решиш да чакаш все пак принцът на бял кон, ще те предупредя, че може да дойде само конят...

 
  ...
преди: 12 години, 9 месеца
hash: ad55662f6a
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   И аз не разбрах, но понеже 1 заложи, че е заради моралите ти, аз ще заложа че е заради огромната разлика между вас като "светове". Еми преди време бях в положение като твоето, макар че ми е трудно да го водя връзка (не беше официално, аз се дърпах от думата заради себе си).
Не бях от типа дето иска да си отживее, чувствах се по-спокойна по-здраво стъпила на земята от съучениците си, някак си изградена морално и спазваща някакви лични принципи. Е, да ама не. Колкото повече го чувствах като човека за мен, сещаш се, онзи когото искаш да целунеш толкова силно, че при мисълта изтръпваш. Толкова повече водех борбата сама със себе си. Стегнах се и свалих розовите очила, събрах 2 и 2, осъзнах в какво съм попаднала и как заради него загубих себе си. Помислих, наистина мислех, може би месец съм лягала и заспивала с мисълта, , Какво по дяволите правиш? " и накрая си реших. Веднага след като теглих чертата се отпуснах, сега искам да излизам, искам да се смея, искам да купонясвам и да не чувам мислите си от баса на музиката. Буквално преоткрих себе си, от това имах нужда, осъзнах го по-късно и преди да се случи въобще не вярвах, че е възможно, някога отново да върна онази част от мен.
Тези мисли, притеснения и цялата борба със теб самата те изморяват, като добавим и че си падаш по него, започваш да си мислиш че е невероятен човек, да ама разума ти е на ниво. Ако го обичаше толкова силно, ако той беше човека, мислиш ли че разума ти щеше толкова силно да те упреква и притиска? Повярвай ми щом всичко е точно, дори да сте от различни вселени всичко се нарежда, а ти не мислиш за такива неща, просто си убедена че всичко е наред и няма място за такива съмнения.

 
  ...
преди: 12 години, 9 месеца
hash: 7e6be3f25d
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

3.   Само да уточня, че аз и преди да го срещна пак си живеех така улегнало без купони и други, просто това не ме влече - даже си мисля, че с него може би ще открия себе си и ще излезна от черупката си, а за моралните принципи - аз например до скоро не проумявах връзки с такава голяма разлика и посто за мен беше табу, но срещнах него. Вярно е, че мислите ме разкъсват и ни ми оставят намира, но и преди да го срещна се чувствах ужасно самотно, изпадах често в депресии и бях нещастна...
От авторката

 
  ... горе^
преди: 12 години, 9 месеца
hash: 9cdb63c526
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Може и да е твоя човек, но трябва да мине време, да го видиш в много ситуации и изпитания, за да знаеш дали наистина е така! Много мъже се представят в друга светлина и после лъсва истината. 35 години са сериозна възраст.

А дали той не е женен, или просто се забавлява, или не му се жени и иска да е още малко младеж чрез по-младо момиче.? .. Сама трябва да прецениш. А ти си само на 20-млада, зелена и наивна... Внимавай!

 
  ...
преди: 12 години, 9 месеца
hash: 4891f75778
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Авторке
Наистина си много млада и наивна. Дорър коментар от номер 4.

Ale

 
  ...


...
преди: 12 години, 9 месеца
hash: 88ede2408b
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Според мен проблемът не е толкова във възрастта или в моралните ценности, или в каквито и да е там глупости. Проблемът е, че ти преди си била против това - връзка с такава голяма разлика, чудела си се на хората, които са в такава ситуация и си си казвала "на мен това никога няма да ми се случи". Да, обаче се е случило и не можеш да го приемеш, точно защото сама си се поставяла в графата "аз не съм от тези", а сега изведнъж се появява той и обърква тези твои граници. Знам какво е чувството. И аз си казвах "не съм такава, ама такова нещо никога няма да направя, ама как може да има такива хора" и т. н., докато в един момент не ми се случи точно това, което си мислех, че няма как да стане. И сега не мога да позная сама себе си. И идва въпросът "Това аз ли съм? "
Да, трудно е, но сама трябва да прецениш риска. Струва ли си да живееш в страх дали вашите няма да разберат, дали нещо няма да се обърка? Достатъчно ли е добър за теб този човек, че да му позволиш да те измести от собствените ти граници и виждания за нещата? Ако да, не се замисляй, бъди с него, въпреки всичко и всички. Изживей любовта с него, дори да сгрешиш, ще научиш много от това.
Но ако все пак не ти стиска - по-добре се откажи още сега, докато нещата не са се задълбочили. После ще е много по-трудно и ще съжаляваш.
Успех! Ж. 20

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker