Споделена история от Любов и изневяра |
Не знам какво ми е
преди: 2 години, 5 месеца, прочетена 469 пъти
Здравейте, аз съм млад мъж на 27 и не знам от къде да започна историята си. В настоящият момент имам хубава работа, която е високо платена, която съчетавам със собствен бизнес и въпреки времената, в които живеем, се справям отлично с това. Имам образование и продължавам да уча, но това не го знаех преди 8 години, когато срещнах любовта на животът си.
Бях студент, току-що пристигнал в София, нашите имаха възможности и учих в частен университет, където срещнах момиче (на 16 тогава, а аз на 19). Тогава имаше нещо като "кариера за един ден" или нещо такова, та тя работеше един ден в университета. Разбира се, аз не знаех това, запознахме се и тръгнахме не след дълго. Ще ви спестя следващите 6 години, които бяха най-щастливите в животът ми. Бяхме заедно, имаше огромна тръпка, това беше любов, която изгаряше. Ревнувахме се, карахме се, обичахме се, но наистина най-важното беше това, че не предадохме другият. Може да сме си викали с часове, но накрая винаги всичко завършваше с прекрасен секс или с гушкане и извинения.
За съжаление с нея се разделихме преди 2 години поради обстоятелства, за които не бях виновен нито аз, нито тя. Нямаше драми, изневери или нещо такова. Просто се случи и тогава животът ми се обърна. Осъзнах колко малко приятели имам всъщност. Почти нямам с изключение на 2-3, с които мога да се видя веднъж на 2 месеца. Някак спрях да се забавлявам, спрях изобщо да живея. Отдадох се на материялното, започнах да си купувам скъпи предмети, кола и какво ли още не, което ми носеше временно облекчение, но много бързо ми омръзваха. Никога не съм бил човек, койти обича нощният живот, така че не съм бил по дискотеки и барове.
Въпросът и истинският проблем в тази история е, че след нея, не мога да обикна друга. В момента имам връзка от година и с човека до мен живеем заедно. Разбираме се прекрасно! Във всяко едно нещо в нашето ежедневие нещата са хубави, с изключение на това, че аз не мисля, че я обичам. Нямам желание да правя секс с нея, честно казано нямам желание да правя секс с никоя. Избягвам всячески секса, но огромно удоволствие ми доставя да мастурбирам, докато мисля за бившата си. Преди да започна връзка със сегашната ми партньорка, имах еднократни полови актове с други две момичета, но и с тях нещата бяха зле, не можах дори да го направя и изпаднах в икзлючително срамна ситуация, което никога не ми се беше случвало. Откакто се разделих с бившата ми (преди две години), от тогава сякаш загубих желанието си за секс с други жени. Не искам човека до мен да страда, не искам и да я използвам, но честно казано не знам какво да правя. Любовта изпълваше целият ми живот по един страхотен начин, чувствах се жив, чувствах се желан, сякаш всичко имаше смисъл. В момента не съм щастлив. Макар и да имам всичко, постоянно имам чувството, че нямам нищо, че не съм постигнал нищо и, че винаги ще е така. Като цяло аз съм от мъжете, които са супер чувствителни и много държат на любовта. Винаги досега съм се раздавал във връзките си, бил съм романтичен, винаги съм си държал на думата и т.н. (но не съм бил от онези смотльовци, които молят жените си да останат до тях или се лигавят), затова може би преживявам раздялата ни толкова тежко. Аз обичах това момиче, отгледах си я от 16 годишна ученичка, тя се превърна в 23 годишна жена, която има хубава работа, изключително красива е, аз си я възпитах, аз и давах това, което техните не можаха (нямам предвид пари). Баща и беше изневерил на майка и и тя винаги много трудно го преживяваше и много я беше страх да не направя същото с нея, но истината е, че аз не бях способен на това. Приемах я като сестра, като приятел, като жена, като любовница и тя ми стигаше за всичко. Сега вече я няма и сякаш нищо няма смисъл. Ако беше се случило преди месец, два или 6, щях да го приема за нормално, но минаха повече от 2 години и вече не знам какво ми е, наистина...
|