Какво означава?
преди: 2 години, 5 месеца, прочетена 1080 пъти
Здравейте,
заминах да уча в чужбина преди 2 месеца и мисля, че се влюбих в един от съквартирантите ми. Започнах да пиша това през втората седмица, след като се запознахме, а днес, почти два месеца по-късно, го довърших. Не е пиканта история, но това са истинските ми чувства. Може би някой от вас ще се припознае.

Какво означава, когато идеята да бъдеш с даден човек не те привлича или по-скоро, какво означава, когато тази идея дори не ти минава през главата и ти се струва като нещо абсурдно? Какво означава, когато въпреки това не спираш да мислиш за този човек?

Махни се от главата ми. Влезе там преди месец, а вече си част от почти всичките ми мисли. И колкото и да искам, не мога да ги контролирам. Всяко нещо, което правя, вече по някакъв начин е свързано с теб. И дори когато те няма, ти все още си в главата ми.

Всичко ми напомня за теб. Докато си пия кафето се сещам за онази сутрин, когато пихме кафе в стаята ми. И за онази, когато се бях заключила, ти остана с мен в кухнята и ми сипа от твоето кафе. Когато запаля цигара си спомням как излязохме на терасата да пушим и ми разказваше как искаш да си построиш малка къщичка в гората.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Боли. Боли, когато осъзнаеш, че не можеш да контролираш подсъзнанието си. Защото беше лесно да се убеждавам, че си просто приятна компания. През цялото това време ми ставаше все по-ясно, че едва ли щеше да влезеш толкова навътре в мозъка ми, ако беше просто приятна компания. Защото да бъдеш с някого, с когото ти е приятно, би трябвало да бъде част от деня ти, която да те разсее от всичко останало. А ти сякаш започна да заемаш доста по- голяма част от деня ми, защото се опитвам да правя всичко останало, за да се разсея от мисълта за теб. И по дяволите, не се получава.

Какво означава, когато един човек може да направи целия ти ден толкова специален само за 5 минути и да те нарани за също толкова кратко време. Всъщност, може би трябва да виня себе си, че допуснах да ми влезеш под кожата. Там, където си мислех, че никой не може да влезе. Защото сега само аз знам колко боли. Боли ме, когато се разхождаш в съзнанието ми като в ботаническа градина и дори и несъзнателно откъсваш всяко едно цвете по пътя си. Отне ми много време да накарам тези цветя да разцъфнат и тъкмо когато си бях помислила, че е дошла пролетта, изведнъж отново стана есен. И ето, сега е есен не само навън, но и вътре в мен.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Продължава да боли. Кажи ми само, кога ще спре?
Какво означава, когато въпреки всичките ми усилия, продължавам да си мисля за теб? Какво означава, когато с всеки изминал ден болката не намалява, а става все по-реална? Да, болката е толкова реална, но аз сякаш продължавам да съм част от сюрреалистична картина. Затворена в рамката на мислите ми. Рамка, която ти направи, точно като тази на стената в стаята ти. Бодливата тел също е част от картината. Всеки път, когато се опитам да счупя рамката, желязото ме убожда. И с всеки следващ път осъзнавам, че си успял да сложиш и сърцето ми в рамка. Затова ли боли толкова?
Времето тече, но сякаш се изплъзва през пръстите ми. Губя представа за дните и ми остава спомен само за тези, в които си говорим, дори за малко.

Какво означава, когато един човек може да ти повлияе толкова силно, че да си готов да промениш себе си? За да станеш достатъчен. По дяволите, искам да бъда достатъчна. Искам да стана по-добра, искам да науча толкова много неща, искам да те впечатля, да те накарам да се усмихнеш.