Има ли смисъл?
преди: 2 години, 5 месеца, прочетена 513 пъти
Здравейте, момиче съм на 22г., приятелят ми е на 32г. В общи линии живеем заедно още от самото "начало", т. е. година и половина. Живота ми е каша, вече. Студентка съм, последна година, няма да споделям с какво се занимава, но има нормален доход за България. Живеем с родителите му, като сме в две отделни къщи в един двор. И не, не си представяйте палати - нашата къща се състои от две стаи, тяхната също. При нас няма даже прекарана вода. С външна тоалетна сме, изградена баня нямаме, купили са преди много години каравана, в която има баня и се къпем там. Майка му даже спи в нея, откакто аз съм при приятелят ми, уж за да не ни пречи. Започнахме ремонти, не си мислете, че не го интересува и т. н., но винаги нещо става и парите отиват някъде... Момчето е добро, грижовен е, плаща всички сметки, на майка си и баща си помага, аз не изкарвам кой знае колко пари, защото съм студентка, когато взимам заплата и тя свърши, той винаги ми дава, никога не ме е оставяш гладна, жадна или без цигари. Даже не ми е позволявал да ходя да работя за смешни пари някъде, винаги ми е казвал: "По-добре си стой вкъщи, няма смисъл да работиш 12ч. са 35лв. " Има си и своите ми Уди, разбира се. От постоянната му работа, просто се прибира и умира. От почти 3 месеца не сме правили секс. Всъщност сексът като цяло при нас не вървеше, не беше нещо кой знае какво. Правихме често секс точно първите 2-3 месеца, след това той рязко изгуби желание. На моменти се побърквам - живеем като битници, секс не правя, гледам мизерният двор, който е затрупан с боклуци, като е влажно времето в караваната, или по-скоро, така наречената ни баня е ужасно студено, пускаме си духалка преди това, не мога да се обръсна като нормален човек, трудно си мия и косата, отнема ми адски много време, защото е дълга и гъста, а скапаната вода е с много слаба струя.... Това са само най-основните неща.

Гледаме за къщи в околностите на града ни, защото са много скъпи при нас, в апартамент не искаме да сме. Мисълта ми е, че той мисли за в бъдеще, мисли за развитие. Работи 7 дни в седмицата, по 12-15ч. Не се спира. Няма значение как е живял до сега, как живеем сега, като за в бъдеще няма да е така.

Лично според мен, ако минем през цялата тази "мизерия", няма да има какво да ни бутне за напред. То всеки знае на изметено и постлано....

Вие как бихте постъпили? Бихте ли останали с този човек? И да поясня, че не сме цигари, защото сигурно това ще си помислите. Българи сме и за жалост има много цигани, които живеят по-добре от нас, както и от много други хора.