 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Въпрос към жените, които са избрали да си тръгнат - Съжалявате ли?
преди: 2 години, 4 месеца, прочетена 1004 пъти
Въпросът е към тези омъжени жени с деца, които са били нещастни в брака си поради една или друга причина - били са пренебрегвани, недооценени, неподкрепяни, които са се чувствали самотни или са били тормозени в някаква степен (разбира се изключвам физическия тормоз и изневерите) - били са контролирани, ограничавани или манипулирани, които не са имали нормална комуникация или никаква емоционална връзка със съпруга си. Жени, чиито мъж е бил нито прекалено лош, нито достатъчно добър. Мъж, когото не обичат (или не усещат неговата любов), но стоят при него заради децата или по навик.
Понеже има много коментари от хората, които виждат нещата отстрани, например - "Ето, тя беше щастлива и нагласена докато беше с мъжа си, защо и трябваше да се захваща с друг? Вижте я сега - сама се бори с живота, погрозняла е, сигурно е много нещастна". Но дали наистина е така? Ще ми се да чуя и другата гледна точка, на същата тази жена (или подобни на нея). Дали пък е била толкова щастлива с мъжа си (нищо, че така е изглеждало отстрани) и дали сега, когато е сама, е наистина толкова нещастна (колкото изглежда отстрани)? Да, може да е била нагласена, но да е била и тормозена, а сега вярно, че е останала сама и се бори за оцеляването си, но поне разполага с живота си и се чувства по-добре, дори и сама, дори и използвана от време на време от някой мъж само за секс...
Иска ми се тези жени да кажат, дали съжаляват, че са си тръгнали (въпреки, че имат деца и ги обичат, но са избрали да живеят и за себе си, а не само за децата си), дали са по-щастливи сега и дали биха постъпили по същия начин, ако можеха да върнат времето назад.
Оценихте ли бившия си мъж, баща на децата си, в последствие (нищо че ви е правил нещастни преди това), или се радвате, че сте се осъзнали и сте се разделили, макар и късно. Намерихте ли щастието си? Намерихте ли по-добър човек, или напротив сте сами, но по ваш избор, защото това сте искали и така сте щастливи? Съжалявате ли, че сте лишили (до някаква степен) децата си от баща им, как им се е отразило това, обвиняват ли ви по някакъв начин?
С две думи - Струваше ли си?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 4 месеца hash: 27df86017d |
|
1. Към днешна дата - не съжалявам. Когато една връзка се разпада, и няма желание от двете страни за промяна, е неизбежно. Дълго го отлагахме даже, заради децата. В началото, след като се успокоих, ме хвана депресия и душевна болка, сякаш съм изгубила дете. С времето минава. Гледам да помня доброто и да си науча уроците, да гледам, преди да дам шанс. Слава Богу намерих чудесен мъж, с който градим семейство. Светли Рождественски празници :-)
|
| преди: 2 години, 4 месеца hash: daf3bdf9df |
|
2. Мога да говоря само от другата страна - тази на децата. В нашето семейство витаеше едно постоянно напрежение между родителите ни. Не е имало физическо насилие и т.н., но често се караха и това се отразяваше и на нас. Моята майка реши да си тръгне. От тогава не само, че съжалява, а е доста по-спокойна и щастлива отколкото в онези времена. Освен това и ние се успокоихме и се радвахме, че взе правилното решение. Виждахме баща си често, просто не живеехме всички заедно. Дано не се налага, но и аз бих постъпила по същия начин.
|
| преди: 2 години, 4 месеца hash: 27ffae0eb1 |
|
3. Не съжалявам нито за секунда. Шест месеца ми трябваха, за да осъзная, че аз съм съвсем сама в този брак, с някакъв непознат за мен човек. Шокът беше огромен, защото довчера уж съвсем нормалния и обичащ семейството си човек, се оказа абсолютен лъжец и лицемер с намерения, за които не съм и подозирала. Сблъсках се с огромна омраза, която така и не разбрах с какво съм провокирала. Било е нещо като да спиш с врага си. Сама съм, нямам мъж до себе си вече 3 години, трудно е. Гледам си двете деца, дома, работата и живота. Но абсолютно и по никаква причина не бех се върнала при бившия. Оказа се, че съм живяла дълги години с непознат за мен човек, а когато видях истинското му лице, избягах с 200, както обичат да казват в един друг форум. Относно децата. Голямото преживя раздялата ни тежко, дълго време преживява събитията. Сега вече започна да му се прояснява картинката и възприема събитията различно. Малкото доста бързо се съвзе, то милото, някак по интуиция е усещало, че нещо не е наред с баща му.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
