Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   До Авторът - не знам, според мен е прекалено грешно разбиране на това, че човек трябва да е доволен от себе си и живота си, кото не означава автоматично, че трябва да крещи от кеф всяка сутрин, като се събуди, защото живее в някаква приказка.

До 3 - Не съм съгласен с това твърдение. Човек може да е щастлив, преди да се влюби, може да е щастлив и след това. Аз бях щастлив преди да имам деца. Сега животът ми без тези деца е просто немислим. Не означава, че не може да съм щастлив и без тях, просто не искам да съм щастлив без тях.

7.   Защо хората странят от "отчаяни", сякаш е нещо ненормално?

Защото отчаяните възприемат отсрещния човек или за сламка за която да се хванат и той да ги измъква от калта в която сами са се нагнездили или за отдушник на когото да се оплакват, колко им е тежък животеца.
В крайна сметка всеки на този свят има свои проблеми и няма нужда да се натоварва с проблемите на друг.

8.   За никоя теза не се застъпвам, реалният живот не може да се обобщи в някакви мнения по форумите.
Целта на тези дискусии е по-скоро да предизвикат разсъждение у читателите: "кой е правилният избор?" – ако има такъв, разбира се.
По принцип... съм доста съгласен с вас. Това мнение за неудачниците е нещо, което съм се сблъсквал, не е лично мое.

Най-големият ми пример за неуспял и отчаян човек е мой роднина. Моят чичо беше много интелигентен човек с феноменална памет, както и голям добряк... е, той също така беше пълен неудачник, нито успя да си намери жена като за него (eдна дори го ограби преди да се изнесе ) или да има деца, нито пък работи хубава работа или успя да постигне някакви професионални или каквито и да било успехи в живота; накрая се пропи от отчаяние и умря от рак на 60. Нямаше желание за нищо в този живот след един определен момент. Както казах... съдба. Никой не знае какво го чака - по психиатриите и старческите домове е пълно с хора, които са били и успешни, и щастливи някога.

9.   Хората странят от "отчаяни", не защото искат да са гадни към отчаяните, а защото не искат тези проблеми в живота си. Има приятели, страдащи от ужасна депресия. Работата е, че тези хора НИКОГА нямаше да ми стана приятели, ако ги бях срещнал, по средата на депресията им.

Не казвам, че трябва да си богат, да си ухилен до уши, ама ако гледаш забило в стената и не казваш една дума - КАКВА ВРЪЗКА може да изградиш с някого? И не е, като да си сам единствен човек на планетата - има дурги, които са щастливи и комуникативни. Не можеш да обвиняваш хората, че са едва ли не лоши, защото искат връзки със здрави и забавни хора, а не с депресанти.

10.   Остави тия работи,дори да ти е тежко,отчаяно,самотно,да ти идва да се самоубиеш дори,не го показвай пред обществото,разбира се когато ти е тежко трябва да споделиш на някого,но нека това не са хора които не са важни за теб и по някакъв начин те съдят.По повод тази тема един известен боец беше казал:Ако някоя част от тялото те боли,не го показвай защото противника ти точно там ще те удари!Надявам се разбра сравнението

11.   Авторе, и аз прочетох въпросното мнение № 29 в темата
http://spodeli.net/3/story-164810.html.
Разбира се, че не може човек постоянно да е весел и още по-зле би било да се преструва на весел заради другите (общественото мнение). Както и не е хубаво човек да мрънка, да трови живота на околните и да ги обвинява за неудачите си. Затова в такива тъжни моменти страня от хората и предпочитам да оставам сама. Аз съм от онези момичета, които г-н/ г-жа X от онази тема нарича "отчаяни". Обличам се в черно като металистите, мръзна си самичка по пейките и си слушам рок/хард рок. Остава само да извадя цигара и да запаля, но не пуша. Не искам да съм груба, но за мен не е важно както мнение има г-н X за мен. И по-добре, че ме подминава, че точно неговите закачки надали ще са ми приятни. Нека ме мисли за отчаяна лузърка. Точно в този момент аз може да си слушам Loser на 3 Doors Down и да се кефя на хубавата музика. Много работи могат да правят самотните момичета по пейките, неговото предположение с принца на белия кон е твърде клиширано. Приятно е в някой по-студен ден в парка - няма ги тълпите и обичайният шум (и има свободни пейки). Можеш да поседиш насаме със себе си и да рефлектираш върху живота и проблемите. Някои от момичетата може точно това да правят. А може и да пишат поезия, кой знае? И това съм правила сама на пейките. Писането на стихове е самотно занимание. Един път седях на една пейка посред снега и един мъж ме пита какво правя тук самичка. Аз се пошегувах в стил д-р Хаус: "Приемам сигнали от Алфа Кентавър".

12.   Има си някаква граница между човек в кофти ситуация и мрънкало, на което все му е крив света. Просто трябва да прецениш човекът колко е готов сам да си помогне. Ако само лежи на теб, не ти трябва такъв в живота.

Изключително са ми противни разни фалшиво позитивни, нагли, демонстративно "щастливи" хора. Бие ми на лабилна психика и инфантилност такова поведение.

13.   Лично на мен не ми е приятно около мен да има отчаяни, тъжни, неуспели хора не защото съм гадняр, а защото се натоварвам като гледам безсилието на държавата. Винаги съм отворен да помогна, но като видя някоя баба, която цял живот е работила за тази страна да рови по кофите това ме съсипва често аз целия ден. Кара ме да се чувствам безсилен и да искам да отида и да смажа всеки, който е допринесъл за състояниеот на държавата днес. Това по-генерално за нещастието.... иначе по-конкретно ако говорим за депресираните/отчаяни хора аз съм ЗА да им се помага, НО има и друга страна на монетата. Щом тези хора са се примирили и не желаят да се подобрят защо аз трябва да ходя да ги бутам? Така ги виждам нещата.

14.   Принципно е нещо ненормално. Хората, които са "отчаяни" са се вкарали в това сами, няма кой да ги изкара от това, ако те сами не решат. Всичко е в нашите черепи. Ако те сами нямат капацитета да излязат от състоянията си, никой не може да ги изкара. Няма смисъл да затъваш в лайната с някой заради лоялност. Показваш му пътя нагоре, ако иска да върви с теб го пускаш, ако не, да затъва, това е положението

15.   Номер 9, това сигурно е така, както го казваш. Ама за какво приятелство говорим ако просто ей така оставим този "депресирания", когато е депресиран, и потърсим щастливите и готини хора. Всеки сам си решава, но да не се наричаме приятели в такъв случай. Това е да взимаш, взимаш, докато този човек е ок, щото ви е готино заедно и в момента, в който всичко си е*е майката, го оставяме да се оправя. Аз съм го изпитал това, затова в момента си нямам почти никой, но да ти кажа ми е супер. Знам, че ако пак изпадна в подобна ситуация, пак няма да имам никой, но това е положението, поне да не се заблуждавам. Като тук дори не става въпрос да си денонощно с "депресирания", които ти създава проблеми и на теб и ти разваля безценното настроение, а просто от време на време да му дадеш някаква подкрепа. Самият факт, че тука ви цъкат пълни звездички за подобни мисловни дрисни, показва на какъв етап от развитието си сме човечеството, колко сме искрени и "приятели" един с друг(само като ни изнася) и още куп други неща.

16.   Защото са лицемерни и мижитурски утрепчици.

17.   До 8


За тебе, ако няма деца и жена и не е бил в офис, то значи човекът е пълен провал? Къде ви учат на такива работи бе?
Да ти минава през акъла, че има хора, които са наистина щастливи, докато ти си мислиш, че са неуспели.

18.   До 15 - Ако имаш приятел, който те е изоставил в нужда, много съжалявам за това.
Но не преписвай всички грехове на мен и не ме обиждай. Ако нямаш какво друго да добавиш в по-добър тон, няма да говоря повече с теб.

19.   2 причини:

- просто не ги интересува чуждото нещастие. твърде са заети да се занимават със своето.
- самите те са на една крачка да им се разчупи ухилената маска и не искат катализатори.

20.   "След нашумялата позитивна литература хората масово започнаха да смятат, че начина, по който се чувстваш е причина да ти върви в живота. Според мен е обратното - ако нещо, което за теб е важно,не е анред, нормално е не си напълно щастлив."

Доживях да го чуя от друг човек, а не само от себе си!

21.   Първо хората в България са неверотни негативни мрънкала с високо самочуствие. В крайна сметката всеки да си планува живота, като нямаш работа или не ти харесва, , търси, премести се, където има работа, бори се и по дяволите стига с това вечно мрънкане и оплакване. 90 % от българите не харесват работата, колегите си мразят всичко и всички, а как завиждат само. Вместо да се стегнат, да се борят, учат, развиват и търсят нова работа. За начина на мисленето, наскоро казах на една колежка, търси решението, а не проблема. От 9 кладенеца донесе вода, как няма за стане. Ако си добронамерен, благодарен, позитивен, не въртиш интриги, не се месиш в живота на другите ще видиш живота с други очи и нещата ще се случат със знак плюс, а не минус. За социалните мрежи, това е също личен избор, да гледаш нечии живот, да завиждаш и да си губиш времето вместо да седнеш да си направиш план и да действаш. Желание без план е мечта, с план е цел. Масата търсят оправдания всичко е с връзки, този е добре защото... , гледай себе си. Всичко има цена в този живот и като глидате лъскава опаковка се замислете за другата страна. Масата хора са толкова ограничени, 90 % негативен сценарии как няма да стане. Моя позната ми казва, ще си изпраща св за работа, обаче ако и се обадели а тя е в болничен как ще отиде на интервю. До кога е в болтичен 1 седмица, тя още св-но не си е изпратила, но вече мисли как ще я извикан на интервю и тя е в болничен, . Абсурдно и нереалистично. И като мислите така, не очаквате успех и просперитет и да, добре, че навлезе тази литература и да, факт е, че когато промениш начина си на мислене, се променя и живота ти. Ти си това, което мислиш.

22.   14 няма кой да те разбере. Абсолютно си прав. Щастието е личен избор. Хората търсят постоянно негативното и им харесва.

23.   13 и така и не е така. Факт е пенсиите са ниски, но тази баба може да си продаде в масовия случай панелката и да отиде на село, масово са с имот някъде, но същите тези баби хем е мизерия, хем агнето да е цяло. Колко струва 2-3 стаен апартамент в София, много, като иска имота да остане за децата и, децата помагат финансово. Гледах в Ничия земя, една баба живее в порутена къща, мизерия, няма пенсия и някаква жена и праща всеки месец пари, в къщата няма ток, вода кмета съдействал за документи, че и това нямала и същата тази баба има пустеещ апартамент в Ловеч. Поради тази причина социалните не могат да и отпуснат помощ. И медиите правят репортажите за нея.

24.   Защото не е редно да си изкарва човек лошите емоции на другите. Нарича се самоконтрол. Ако се контролираш няма да изглеждаш отчаян. А и хората обичат борбени натури. Така че в нещастието човек е сам, а в щастието и успеха изведнъж се появяват много приятели.

25.   Като си говорим за " щастие":
"И най-малките случайности са в състояние да ни направят съвсем нещастни, напълно щастливи – нищо на света. "
Артур Шопенхауер