Влюбена в човек който всеки ден лека-полека се самоубива.
преди: 3 години, 3 месеца, прочетена 567 пъти
Влюбена съм в най-добрият си приятел. Всичко започна 2017. Бяхме на 13 и 15. Запознахме се онлайн. Много се сближихме. Аз знаех много за него и той за мен. Помня като ми се обаждаше и си говорехме с часове. По едно време почнахме да излизаме на шега. Тогава не бях влюбена, но лека-полека се влюбвах. Не осъзнавах все още. Не помня как се разделихме. С времето го опознах страшно много. Осъзнах че той има страшно много травма. Няма да изпадам в детайли за това, но споменавам факта че има травма за да не си мислите че прави всичко това за внимание и че се филмира. И аз имам много травма. Както и да е, с времето се влюбвах в него без да осъзнавам. Едва осъзнах преди 6 месеца като го изревнувах от токсичната му сега бивша, но тогава се събраха. Всичко между тях започна ноември 2019. За две седмици се влюбиха и почнаха да излизат. В началото бяха щастливи, ама тя почна да вдига спорове. Като споделяше на приятелите си те вместо да се замислят че това което правеше тя(тогава лайкваше снимки на други мъже и точеше лиги по тях в групата) те му казват че тя не е виновна. Имаха огромни спорове. Тя му се извини и му каза че ще се промени. Това го дъвче от 2 години и даже все още се опитва да го спечели казвайки му че ще се промени. То караници ли не бяха, изневери, побоища и тем подобни. Той я заряза февруари миналата година. Но останаха приятели. Осъзнах че това не е добра идея, но си мълчах. Най-накрая осъзнах че го харесвам в началото на август и исках да му кажа и преди да успея той ми каза че са се събрали. В този ден осъзнах че не го харесвам. Аз го обичам. Реших да уважа връзката им. Почти всеки ден се караха. Тя го неглежираше. Той разбра че тя е пращала голи снимки на някакви момчета, но не я заряза. Накрая разбра че тя се ебала с половината си "просто приятели". Януари се разделиха.

Радвах се че най-накрая може би ще го накарам да се влюби в мен. Аз не бих го наранила. И двамата сега флиртуваме на шега(не само с мен е такъв, не си мислете че ме харесва). От както се разделиха той е болен. Но как няма да е. Той е депресиран(винаги е бил, но сега е много зле) и се неглежира. Почти не яде и да не казвам че е станал такъв наркоман. През цялото време е надрусан. Тъжно ми е да го гледам в това състояние. Той много пъти припадаше, едва не умираше и повръщаше за една седмица. Казвам му да отиде на лекар. Не знам дали осъзнава, но лека-полека се самоубива. Не мога да съм влюбена в човек който се самоубива бавно пред очите ми.

Как да го преживея? Не мога да го изоставя. Той ми е приятел и значи много за мен. Знам че не е здравословно за мен, но сега само от него ми зависи настроението. Той ме прави щастлива, но не мога да съм с човек който се самоубива бавно. Искам да го преживея, но в същото време не искам.