Не ставам за нищо - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121049)
 Любов и изневяра (29672)
 Секс и интимност (14350)
 Тинейджърски (21880)
 Семейство (6464)
 Здраве (9589)
 Спорт и красота (4694)
 На работното място (3167)
 Образование (7295)
 В чужбина (1650)
 Наркотици и алкохол (1114)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18484)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Не ставам за нищо
преди: 2 години, 1 месец, прочетена 2099 пъти
Здравейте, мъж на 28 години съм и през последните 8 години не живея, а просто съществувам. По принцип съм много свит, притеснителен и се спичам и от най-малкото. Още от училище си бях задръстен, трудно ми беше да общувам с хората. Лошото е, че този недъг, ако така мога да го нарека си остана и за напред в живота ми и така и не успях да го превъзмогна. Бях влюбен, но така и не събрах кураж да се изправия пред момичето и да й разкрия чувствата си, записах се да уча, но после се отписах, защото не ми вървеше по предметите. Заради това, че съм пълен неудачник, не ме искат и на работа, няколко пъти ходих на интервюта, но накрая само ми казват ок ще ви се обадим и това е. За това и още живея при родителите си на техни издръжки, абе жалка работа съм, но пък започнах да се примирявам, че така ще си остана до края на живота. Естествено ми става гадно от време на време, че не мога да живея и да се радвам на живота, като нормален човек, но какво да се прави, явно трябва да има и такива като мен. За това съветвам хората като мен да опитат да преодолеят страховете си от общуването и да бъдат по отворени и нахакани към света, защото в крайна сметка това ще провали живота ви, особено с напредването на годините става по зле и по зле.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 години, 1 месец
hash: 34e7b7eadd
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Остава и да си приложиш съвета към себе си.

 
  ...
преди: 2 години, 1 месец
hash: 590a351248
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

2.   Можеш да помислиш с какво би т харесало да се занимаваш.Все нещо ще ти е интересно. След като го измислиш може да се опиташ да се занимаваш с него.Просто и логично е.

 
  ...
преди: 2 години, 1 месец
hash: 5237951c66
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Ейййй най-ме дразните такива момчета. Аз съм момиче и мн пъти ми се е случвало да харесвам някой , той не прави нищо и след време разбирам - било го срам.. Откачам направо. Относно това- като харесаш някой- казвай го! А за др неща - аз лично не виждам нищо лошо да живееш с ваще . След време като си намериш приятелка ще се изнесеш, но засега не виждам проблем. За работа - ще си намериш , споко. Бъди по-уверен. Дори и вътрешно да не си, не го показвай

ж23

 
  ... горе^
преди: 2 години, 1 месец
hash: 2d909afe99
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

4.   Много хора не сме отворени , всеки има някакви притеснения . Това не оправдание да не работиш . Не се имай за нещо по-малко от другите , хората гледат предимно себе си и на никой не му пука какво правиш и какво казваш ... Колкото повече контакти имаш се отпускаш , а и с годините до някаква степен малко се преодолява това ...

 
  ...
преди: 2 години, 1 месец
hash: 06ff2c532a
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

5.   "Но пък започнах да се примирявам" - ето ти е първата грешка.
Започнал си да се примиряваш. В момента, в който мислено се откажеш от живота, животът също се отказва да ти предоставя възможности.
Пич, аз съм на 28 също. Послушай ме и другите, които ще коментират също, защото си много, много млад още и нищо не е загубено.
Първо, в живота никой, никъде не е казал как трябва да живеем, кое е правилно и кое не. Не се сравнявай с никой, това е много важно. Сравнението наистина е убиец на ентусиазма за живот. Голям праз, че живееш при вашите.
Това, че според обществените норми не е ок, не значи, че трябва да се мислиш за неудачник. Нека бъде повод да те мотивира мой човек. Вместо да си викаш за нишо не ставам, си кажи в труден период съм, но ще се променя.
Напиши на един лист всичко, ковто искаш да промениш. Казвам ти, понякога само това е достатъчно да ти смени фокуса веднага.
Свит си бил, задръстен бил... здрав ли си, здрав си. Какво чакаш тогава, а не се променяш? Кой чакаш да те промени, ако не ти самия.
И аз в 5 клас бях зубър, после в гимназията имах пък само слаби оценки и нищо не ми вървеше и ме мислеха за неудачник. Бачкал съм всякакви простотии и в момента работата ми също не е кой знае какво, но въпреки това и за момент не се имам за нещо по-малко от другите. Хора, които не са ме виждали отдавна направо не могат да ме познаят.Помнят ме от едно време зубърчето или тоя с двойките и като ме видят директно ме питат какео е стансло с теб. Най-хубавия университет е самия живот. Всичко, което ти се случва те учи да се променяш и адаптираш.
Промяната не е трудна пич, трудно е да се изправиш сам пред себе си и да си кажеш какво наистина искаш и какво трябва да напраеиш.
Почвай фитнес, сега пак ше кажат стига с тоя фитнес, ама почни да тренираш да видиш как ще се чувстваш.
Спри порното, мастурбацията, социалните мрежи- инстаграм,фейса, тик ток. Спри игрите, ако играеш. Почни да четеш книги приятелю, всичко, което те вълнува.
Спри да ядеш джънк фууд. Няма да разбереш как си ср променил за отрицателно време. Оттам идва и самочувствието.
Почвай пак да търсиш работа, дори и за малко пари. Не знам в кой град живееш, но ако е в София, можеш пак да живееш с вашите за момента, но да помагаш финансово.
Идея си нямаш как най-дребните неща те променят.
Ама вместо да прочетеш това и да седнеш и да си викаш нищо не става, вземи един лист и напиши какъв искаш да си.
Искам да съм самоуверен, да работя еди какво си, да имам кола и т.н. До 31 декември ще направя еди какви си промени.
Така стават нещата мой човек.

Айде, аз отивам да блъскам щангите. А ти започвай дс работиш върху себе си.
Жените обичат мъже със самочуествие. Не да парадираш, да се изтъкваш и фукаш, а да знаеш кой си, през какво си минал и къде точно си тръгнал. Да знаеш стойността си и да не те е страх и срам.

 
  ...


...
преди: 2 години, 1 месец
hash: ca73a8ab5d
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

6.   И като си знаеш проблема, какво правиш по въпроса? Или седиш и чакаш 28 години да ти мине от само себе си?
Очевидно имаш интернет, значи имаш достъп до информация и хора. Е? Какво чакаш?

А родителите ти де са бляли 28 години, че не са видели и не са взели мерки относно това, че синът им е несоциализиран цървул? Или тях не ги ебе?

 
  ... горе^
преди: 2 години, 1 месец
hash: 06557c2671
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

7.   Последвай си съветите, които ти даваш. Започни с малки стъпки. Нали знаеш, че страх се преодолява като се изправиш срещу него. Започни да питаш случайни хора колко е часа, дори и да знаеш или за някоя посока. Звучи налудничаво, но така ще започнеш малка по малко да преодоляваш страха си от общуване. Във Фейсбук намери хора със сходни интереси - музика или някакво хоби. Фейсбук е много тъпо нещо, но за такива неща е идеален. И не е задължително да пишеш на някое момиче, даже пиши на мъж, за да можеш да се социализираш по- лесно. Ако живееш в голям или среден град, пиши на някой такъв, прати покана и си намери среда, срещай се с хора и се напъвай да общуваш. Аз така преодолях част от проблема, така се запознах с метъли и рокаджии в моя град, които не познавах и даже сега мога да им пиша и да се уговорим.
Ако живееш в малък град, се запознай с някой в по- големите градове, близо до теб.
Понякога разговорите стават по- лесно, когато подхванеш тема, която може да не ти е интересна, но е интересна на друг. Ако не знаеш нищо по темата пък, питай. Хората се радват, когато проявиш интерес към техните интереси и самите тях, даже си ласкаят.
Истината е че общуването не е чак толкова трудно, просто е трудно на такива като теб и мен.
Не те искат на работа не защото не ставаш, а защото усещат, че си свит. Това няма нищо общо с факта дали ставаш или не. Всъщност хората като теб по принцип са стойностни работници, просто не знаете как да разгърнете потенциала си.
И не на последно място - няма какво да губиш, дори да признаеш чувства към жена. Няма какво да губиш в този живот, освен ако не са родителите ти или много добър приятел, който ти се е доказал като такъв. Ако се притесняваш, че ще те подиграе - недей, ако пък се отнесе грубо с теб, отнеси се и ти с нея по същия начин.

Satanic Blasphemer!

 
  ...
преди: 2 години, 1 месец
hash: f72c7558a8
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   1. Повярвай ми опитвал съм, макар и всеки път да губя почва под краката си, съм опитвал да заговарям даден човек или дори мен като за говорят, но не става изчервявам бузи, започвам да се държа неадекватно, става супер неловко и дим да ме няма. 2. По принцип мечтата ми беше да се занимавам с графичен дизайн, но след три опита на приемните изпити, провал след провал, просто се отказах, пък и няма за кога вече според мен, тепърва на 28. 3. Лесно е да се каже, трудно е да се направи, особено ако си и социален инвалид, невъзможно е. 4. Не, на мен това не ми е оправдание и колкото и да съм зле в общуването, искам да работя нещо. Преди около 1 година работих за 6 месеца в един магазин, но сред толкова хора просто не издържах на напрежението, имах чувството, че ме смятат за идиот и напуснах. 5. Мерси за съвета, но както писах по горе, опитвал съм малко или много, но просто не става, не се получава и просто идва момент в който ти писва и не виждаш смисъл. 6. Ами родителите ми са готини хора, даже майка ми като видя, че имам проблем започна да ме кара да излизам по често, ако трябва да се запиша на някакви мероприятия да съм сред хора и ме хокаше яко, но аз се дърпах, като казвах добре, добре ще се оправя, споко, но не се оправих, даже сега съм по зле и от преди.

 
  ...
преди: 2 години, 1 месец
hash: 47b4a5179e
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   Е такива като теб стават извратени това е ужасно
Потърси помощ

 
  ... горе^
преди: 2 години, 1 месец
hash: bc2d7570ee
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Имаш психичен проблем, и то от детска възраст - вид тревожно разстройство. Причините може да са чисто физиологични, щом си така от малък или да си бил малтретиран като малко дете. Искай направление от личния лекар за ендокринолог, невролог, психиатър. Направи си изследвания и открий къде е проблема. Нищо чудно да се окаже, че имаш проблем с някоя жлеза. Ако нищо не помогне, се подложи на регресия, за да разбереш какво точно те стопира. Ако имаш повтарящи се знакови сънища, можеш да споделиш.

 
  ...

...
преди: 2 години, 1 месец
hash: 7da58f1674
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   Можеш да си направиш консултация с психолог, ама какво от това, ако всичко завършва с "Опитах, ама не става", "не мога", "отказвам се". Промяната трябва да дойде от теб, само с отвън не става. Доста години бях по-свит, не съм бил задръстен, но не бях много комуникативен и в училище не бях от "популярните". След завършване си казах, че това така няма как да продължи - в университета си казах край - искам да комуникирам с хора, да се забавлявам - в работата си също в последствие комуникирах с много хора, не беше лесно, но работата го изискваше, а без нея нямаше и как да се издържам- и малко, по-малко нещата се получиха. След време на работа и в компания винаги бях в центъра на събитията. Друго важно не закъснявай с промените, защото колкото и жалко да е родителите ти няма да са вечно до теб - загубих баща си на 17, преди няколко месеца почина и майка ми. Ако не бях взел живота си в ръце в момента вероятно щях да съм пълно дъно. Дерзай! Един е тоя живот и го живей с повече кеф! Успех!

 
  ...
преди: 2 години, 1 месец
hash: f72c7558a8
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

12.   Благодаря за съвета номер 11 както и на другите коментиращи,но при мен положението е кръгла нула. Просто приех, че не ставам за тези неща, просто не знам как да станат нещата, никога до сега не съм го правил, явно и в това се корени проблема което си е така де, но това е положението. Истината е, че има хора които някак се нахъсват и преодоляват този проблем, при мен става така, че си казвам, окей днес ще изляза, ще се разходя, може и да заговоря някое момиче, че да се отпусна малко, но после ми минава през главата, че изглежда странно да отида и да заговарям момичета, някак неестествено ми се струва и се отказвам и така вече 8 години. Да звучи глупаво толкова време и нищо, но какво да се прави просто никога не ми достигаше смелост, пък и съм яко притеснителен, което още повече скачва нещата. Това е, че тези неща си се тренират още от по ранна възраст, не казвам, че на тези години е невъзможно, но за мен конкретно си е невъзможно. Абе живи и здрави да сме, пък друго каквото и да е. :)

 
  ... горе^
преди: 1 година, 8 месеца
hash: 8827ca39fb
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

13.   Престани да се самосъжаляваш! Започни да спортуваш, да тичаш, да скачаш. Спортът укрепва характера, калява волята, дава самочувствие и носи оптимизъм.
Възможно е да ти липсва магнезий, при липсата му се наблюдав подобно поведение.
Трябва да се стегнеш и да запишеш висше с някоя перспективна специалност.
Как може мъж в разцвета на силите си да разчита на родителите си?
Да знаеш, твоите родители трябва да ти плеснат два шамара и да ти плиснат чаша вода в лицето, та да се освестиш малко!

 
  ...
преди: 1 година, 8 месеца
hash: f72c7558a8
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

14.   Здравей номер 13, благодаря за съвета, ами от както писах преди 5 месеца няма особена промяна. Най накрая бях започнал работа, но има няма след месец ме уволниха, защото не съм се бил справял с работата, с момичетата не ми върви, просто защото така и не мога да се отпусна, нямам и приятели. В спорта не ме бива, много съм тромав, може би защото съм 110 килограма, а пък за висше вече и не мисля, защото мисля, че вече е доста късно на тия години трябвало е да мисля по рано, но това е, нещата просто не стават и не стават, иначе благодаря за съвета и със здраве

 
  ...
преди: 1 година, 8 месеца
hash: 048da9dd90
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

15.   Живеем в такива времена, където натоварването на работното място вечер е убийствено и се очакват от новопостъпилите до две седмици вече да са овладяли материята и да са топъри.Ако не научиш нещата до две седмици ти казват чао и се взима следващия. Но има и такива работодатели, които инвестират до 6 месеца обучителен период да може човек спокойно да научи нещата и да влезне в темпото. На теб ти трябва такъв работодател, където лекополеко да те вкара в работния процес. Търси, не се отказвай. За личния живот ти трябват по-отракани приятели. Намери си хоби.Фитнес спорт, боен спорт, доброто тяло и силата, която ще натрупаш ще ти даде веднага самочуствие. Водиш заседнал начин на живот, а това смачква човека. Просто не се отказвай. Живота е падане и ставане и постоянна борба. Трябват ти хора, които да поверяват в теб и да ти вдъхнат кураж, но ключа към успеха е в теб самия.



Чингис Хан-Скандинавеца

 
  ... горе^

...
преди: 1 година, 8 месеца
hash: d839583171
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

16.   И аз да си кажа мнението макар че ще е доста подобно на останалите.
И аз бях в това положение преди 20- 30 години (сега съм на 50). Горе доло се оправих макар и още да подтискам някои страхове. Положението взе да се оправя когато се захванах с бойни изкуства. Преди година пак бях закъсал покрай корона кризата. Направих кето диета да отслабна и после пак се захвнах със спорт. Определено помага. Почни на малки стъпки. Нещо лесно като начало, прави го редовно и увеличавай с времето. Накрая ти става обсесия и не можеш да спреш. Почни още сега- след 2 минути. Направи 2- 3 лицеви опори (или колкото можеш), коремни преси и т.н. Повтаряй всеки ден. Всеки ден заговаряй по няколко човека. Аз когато пътувам във влак или рейс винаги гледам да седно до някое момиче понеже преди време се притеснявах да го направя- сядах до мъж или стоях прав. Сега притеснението изчезна и се чувствам нормално в такива ситуации. Измисляй си подобни упражнения. Някъде за 1- 2 години можеш да се промениш.

 
  ...
преди: 1 година, 8 месеца
hash: d839583171
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

17.   До 3,
А вие жените защо не помагате когато видите че момчето ви харесва но се притеснява да ви го каже? По принцип сте доста по- обиграни в отношенията със срещуположние пол.
Може да считате че това не е истински мъж, но с малко помощ може да стане. За много от мъжете такива ситуации никак не са лесни.
Навярно във всяко момче дреме истински мъж но понякога трабва да му се помогне да се събуди.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker