В задънена улица
преди: 12 години, 8 месеца, прочетена 2867 пъти
Не знам къде се намирам. Не знам какво правя тук, нито защо дойдох. Много ми е тежко. Искам да споделя с някого всичко това, но не мога с хората до мен, защото те ме мислят за силна и борбена жена, жена която се справя с живота и не я е страх да рискува, че е мъжемелачка и няма чувства.

Е не съм такава, поне вече не. Започнах да се срещам с един мъж преди шест месеца. Бях чула, че е "плейбоя" на града. Всички жени искаха да са с него. Той е страхотен пич, изглежда превъзходно и където и да отидех (заведения, фитнес клубове, дискотеки) и той се появеше се чуваше "мале ако ми падне... майкооо..."

Един ден излязох с един мой приятел и той беше там "плейбоя". Заприказвахме се, изнерви ме факта, че се прави на голямата работа и да се надува. Много спорих с него, инерви ме на няколко пъти. Започнахме да си пишем във Фейса. той продължаваше да се държи предизвикателно, а аз исках да му натрия носа.

Предизвиках го да си легне с мен и да му докажа, че не струва. Приятелките ми знаеха, че само аз мога да му дам урок, защото както горе споменах БЯХ "кучка".

И така, започнах да се виждам с него, веднъж, два пъти, три пъти... Опознах този човек, и разбрах, че хората са грешали за него, както и аз. Слагал е фалшива маска, може би, за да се предпази от злите хора. Било му по-добре да го мислят за надут и женкар. Но всъщност той е страхотен човек. Най-милия, най-услужливия и земен човек, когото някога съм познавала.

Веднъж измина 280км. за да дойде да ме вземе, защото бях получила бъбречна криза и не можех да се прибера с автобус. И още куп неща, с които ми показа, че държи на мен. Срещахме се с него четири месеца. Усетих, че започвам да изпитвам чувства към него. Най-малкото, че ми се искаше да го виждам и да контактувам с него.

Трябваше да се предпазя. Заминах да работя на морето за три месеца. През тези месеци се прибирах на две седмици за по един ден. Първата ми работа беше да му се обадя. Виждахме се и не ми се искаше да си тръгвам. Отидох там за да се отдалече от него, но всъщност се сближихме. Броях дните докато се прибера, за да го видя отново.

Сезона свърши и трябваше да се прибера в моя град. Но тогава като че ли пак се отдалечихме един от друг. Все едно когато бях далеч от него му липсвах, но когато бях до него, той се отдалечаваше. Прекарах в града си двадесет дни. Приятелките ми ме питат какво става? Нали щеше да заминаваш пак към морето. Да живееш там. Какво стана?
А аз им отговарях-още малко да си почина, сега са почивни дни...

Все измислях причина да отложа заминаването си, за да съм по-близо до него. Надявах се да ми каже остани. Да ме прегърне и никога да не ме пусне. Правя се на силна пред него, но ми се иска да изкрещя "ОБИЧАМ ТЕЕЕЕЕ!!! Но не мога. Господи не мога да му го кажа. Той си мисли, че ни свързва секса и приятелство. Аз си мислех, че той търси "кучка", а аз БЯХ такава. А всъщност той е търсел жена, с която да сложи край на слуховете за него. Жена, която да обича. Мисли ме за "кучка", А проблема е, че вече не съм. Той ме промени.

Не можах да го призная на приятелките си нито пред себе си. Те се учеха от мен да бъдат силни, когато някой се опита да ги използва да дават да се разбере. Не мога да им кажа, че съм слаба. Че съм се влюбила в човек, когото съм искала да нараня. Не мога да му го кажа и на него.

Знам, че ме обича, но като приятелка, защото ми споделя всичко, и секса е прекрасен, но до там. Сигурна съм, че ако му кажа, че го обичам всичко ще приключи. Знам го!

Чух го да го казва... Сега заминах и съм в морския град. Уча и си търся работа. Искам за пореден път да се докажа като силна, но вече нямам сили. Искам да се върна, да го погледна в очите и да кажа "Обичам те мили мой", "От шест години не бях усещала какво е това чувство" "Благодаря ти, ми го показа", "че отново мога да даря тази искрена и чиста любов, на която, бях забравила, че съм способна" Но не! Аз съм тук, на 140 км. от него.

Страх ме е! Не знам какво да правя. Господи... Обичам го. Сега чак сега успях да го призная пред себе си. Ужасно много ми липсва. Не мога да се върна, защото ще изглеждам слаба, не само в очите на приятелките ми, но и в неговите.

Той ме насърчаваше да се опитам да се устроя там, където ще съм щастлива, но тогава не осъзнавах, че това място е до него. Сега вече го знам, но е прекалено късно. Няма връщане назад. Върна ли се, разкажа ли му всичко, всичко ще приключи. Ако остана поне когато се прибирам от месец на месец, ще мога да го виждам. Ами ако си намери друга... ако ме замести или по-лошо ако се влюби? Господи... моля те... дай ми сили да го забравя :((((((

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 8 месеца hash: 9d625122d8

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   „Знам, че ме обича, но като приятелка, защото ми споделя всичко, и секса е прекрасен, но до там. “ Е, ти какво очакваш същност? Той най-вероятно също се страхува да ти кажа, че те обича, а и човек не знае, дали това е любовта, когато я е срещнал за 1-ви път. Моят приятел след 3 години ми каза, че ме обича, но ние имахме горното, знаех, че трябва просто да ме обича, но го изчаках. За разстоянието - та то е минимално! Това са 1, 5 часа път с кола. Може всяка събота и неделя да се виждате, има и женени хора, които така живеят, например защото мъжът трябва да работи в друг град - е и? Другите успяват, и вие ще можете. Кажи му за чувствата си, но му кажи и, че не очакваш от него повече, че те прави щастлива - това ти стига. Освободи го от задължението да ти каже „обичам те“, но това не значи, че ти не можеш да му го кажеш. Какво ще кажеш за по-заобиколен начин - за едно любовно стихотворение по скайп, което те карало да мислиш за него например? Така не казваш баналното „обичам те“, но посланието е ясно, но и не е толкова плашещо. Успех

 

...

преди: 12 години, 8 месеца hash: 57740f3f64

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Глупаво е заради образа, който си изградила-а именно "кучка"/ каквото и да значи това, да имаш такъв начин на поведение. Той е имал изграден образ на женкар, ти на кучка-лика прилика. Но ти казваш, че не си такъв човек, а си разбрала, че и той е мил и свестен човек. Излезте от филмите, не си правете напук. И защо е нужно да се съобразяваш с приятелки? Нима те ще живеят живота ти? Или пък ако ти излизаш с някои, и те не го харесват- ще го оставиш? Кучките са уверени в себе си жени и не задават въпроси по сайтове. Не се измисляй, бъди реална, а не изрезка от тъп американски филм. Прати един sms на момчето с едно-"Не ти се вярва, ама съм влюбена в теб! 'Казваш, че си липсвате като си далече-тогава си искрена, защото не правиш номера, с които да доказваш на не знам кой си, че си кучка и си желязна! Излез от филма, ще загубиш тая любов ако не го направиш!

 

...

преди: 12 години, 8 месеца hash: 3d07f4d210

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Ами ако един ден се обърнеш назад и се запиташ "Какво ли щеше да е, ако бях опитала? ". Дори да не се получи, поне ще знаеш, че така е трябвало да стане. Ами ако пропускаш една възможност да бъдеш наистина щастлива? Загърби тази си гордост, от нея няма смисъл. Не живей за приятелките си, не живей за хората - животът е един и трябва да вземем максималното от него. Дори да не получиш желания отговор, няма нищо фатално в това - животът продължава, хората се срещат и разделят, влюбват и разлюбват и това не е болка за умиране. Но няма ли да ти е кофти, ако след време се запиташ "Щяхме ли да сме заедно сега, ако бях опитала тогава..? "

 

...

горе^

преди: 12 години, 8 месеца hash: 2b94a8618d

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

5.   Ама защо да излиза от образ.. Глупости, така е по-яко, така те забелязват, център на внимание си.. Извинявай, че ще ти го кажа, но не понасям хора като теб. Чаровна жена съм, имам ухажори, но ако не изпитвам нищо към мъжа му го казвам директно и направо - не ми харесваш, дори не бих опитала с теб. Това прави ли ме кучка? Не мисля. Но нямам спомен да тръгна да натривам носа на някой, за дето се е вкарал в същия филм, щото виждаш ли аз съм по-добра от него. Повярвай ми, всеки един ден си намира майстора. И то точно там, където най-малко очаква :) Имах връзка с подобен тип, казвам подобен, защото самочувствието, което някои хора си изграждат, понякога няма достатъчното покритие. Постоянно ми обясняваше колко корав мъж е, как никой не може да го накара да се влюби, да обича, колко жените си умират да са с него, как никоя след това не може да го забрави.. После изведнъж като видя, че земята не се върти само около него смени тактиката и започна с мили изрази от сорта - никоя мадама не съм свалял толкова, колкото теб.. Когато обаче ме получи изцяло, имам предвид след като му признах, че го обичам, започна да ми върти горещи номера с излияния като - аз съм гадно копеле, не обичам да ми поставят рамки и окови, аз не искам враг /разбирай жена/ до себе си, аз предпочитам да съм сам и още подобни. Скараме се - гони ме, после ми звъни по нощите да ме пита още ли го обичам. Ако остана и му покажа, че съм негова, бяга защото го е страх да поеме елементарна отговорност за друг. Някои хора не оставят нищо след себе си, освен ако не са клекнали :) За съжаление фалшивата гордост и роля, която всъщност играят цял живот, им изиграва лоша шега и прекарват остатъка на дните си самотни. Аз не се страхувам да кажа на някого че го обичам, ако всъщност наистина знам че е така. И не бих го направила, защото не искам когато остарея да съжалявам за пропуснатите шансове. Игричките, които вие играете за да храните самочувствие, несъмнено един ден ще ви се върнат и то тъпкано :) Щастлива съм, че вече не обичам този паразит. Да, защото за мен е паразит всеки, който не може да обича, но в замяната на това може да изцеди и последното чувство от теб, за да нахрани собственото си его. А според мен ти искаш точно това, получила си го като мъж, но искаш да ти признае, че те обича. Че не може без теб. Тогава ще си тоталния победител в този мач и можеш да му теглиш шутовете. Ама дали и той не играе същата игра? Кажи му че го обичаш, ако ти стиска ;)

 

...

преди: 12 години, 8 месеца hash: a7556ffaf2

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Здравей.... Искам да ти кажа / мъж на средна възраст съм/, че чувствата отминават, с времето. Народът го е казал времето лекува. Бил съм влюбен и зная какво е.. Може да ти отговори само човек който е обичал , бил е обичан и е бил на върха. На върха говоря че е пусто и студено и другите завиждат защото не са се качвали, макар и чисто човешки тук. Човек е живял когато е обичал, е хубаво е да бъде и обичан.. да но само да не си си мислила в повече от необходимото, но смятам че те " тресе " любовта... Какво повече от това върха на човешките отношения, сега дерзай.. Пътян ти е напред и напред.. / Отговарями пиша като на дествителна случка- томтова е моя позиция и не я натрапвам, защото света се променя и всеки се променя, така че след една година друго ще си мислиш, все пак истинската любов се помни/.. поздрави...

 

...