 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Първата ми любов ме съсипва
преди: 2 години, 1 месец, прочетена 1527 пъти
Здравейте! Аз съм момиче на 15 години, пиша за да чуя различни мнения и гледни точки, относно ситуация, която непрекъснато ме тормози в последната година. Предварително се извинявам, че историята е дълга.
Миналата година през май месец, срещах момиче. Тя е от моето училище, но поради ковид бяхме дълго време онлайн, и не я бях виждала до момента. Тя е 3 години по-голяма от мен, бе 11 клас към онзи момент, а аз 8. Един ден най-добрата ми приятелка ме завлече голямото междучасие, да излезем навън да пуши. Веднага забелязах момичето в тълпата, направи ми ужасно голямо впечатление, изключително привлекателно мъжко момиче. Още от тогава знаех, че нещо ще се случи между нас. Бях пред смяна на училището, не бях в добри отношения с класния ми ръководител и бях решила, че не искам да оставам. Но нещо от вътре просто не ми даваше мира, не можех да си тръгна. Близко до училището има място, на което всички се събираме, аз от скоро ходех, но тя и огромната ѝ компания бяха "страши" там. След училище аз и някои от моите съученици бяхме останали на въпросното място, тя и приятелите ѝ естествено бяха там. В един момент я видях, че идва зад мен - направи ми комплимент. В този момент реших, че не бива да се местя от училището. Дълго време побърквах най-добрата ми приятелката с разговори за момичето, тя не я одобряваше изобщо. В последствие намерих социалните мрежи на момичето, и се уверих, че харесва и жени, но бях сигурна в това отдавна. Нещата станаха сложни когато разбрах, че моя далечна братовчедка е в класа ѝ, и не сама бяха изключително близки приятелки. Притеснявах се да не разбере. Братовчедка ми ме представи пред приятелите ѝ, но "моя човек" го нямаше. Мина около месец, познавах приятелите ѝ, поздравяваха ме, но с нея така и не се запознахме. Наближаваше лятната екскурзия, преди завършването. Аз и приятелка бяхме на заведение, щяхме да си вземем пиене за екскурзията, която наближаваше. Една от нейните приятелки ме разпозна и седна до нас, каза че я чака да дойде. Аз се притесних ужасно много. Тя дойде, аз не знаех как да заговоря, в последствие тя се ядоса и ми се развика, аз исках да се заровя в земята. Но бързо ѝ мина, и отвърна с комплименти, разбрах че тя вече е знаела за мен, така че "запознанство " не се случи.
Прескачам екскурзията, едни от най-лошите ми дни някога, държаше се повече от зле. Дойде лятото, не спирах да мисля за нея, тя се беше превърнала в приоритет номер 1 за мен. Изгубих изключително много приятели, само защото не я одобряваха.
Лятото също беше изключително трудно за мен, нищо не се случваше между нас освен това, че се имахме в социалните мрежи и тя следеше какво се случва с мен. Новата учебна година започна, тя рязко промени незаинтересоваността си, писа ми. Надеждните ми отново се появиха. В интерес на истината, сравнително се държахме в течение, пишехме си.
По време на чатовете разбрах много неща за нея, отвори се към мен, въпреки че е изключително скрита и поверителна за личния си живот. Сподели ми, че е била с момиче преди време. Всичко е тръгнало от семейство ѝ, повлияла се е много от баба си. Не ми каза как точно са се разделили, но звучеше травмирана. Нещата наистина са сложни, и точно за тази тема - не ми сподели много. Не посмях да я питам, тя е много сложен и избухлив характер, в един момент говори спокойно, в друг може да налети на бой. Въпреки всичко чувствата ми към нея се увеличиха, излизаха извън контрол и аз наистина разбрах, че обичам това момиче. Никога не бях изпитвала нещо подобно. Преглътнах егото си и, и реших че е време да ѝ кажа. Мислех го много, не можех да спя, отбягвах я в училище, а и не беше трудно когато приятелите ѝ бяха наоколо тя се държеше все едно не съм там. Стиснах зъби и най-накрая след почти 7 месеца - ѝ казах.
Отговора ѝ беше изключително мил, думите ѝ бяха подбрани, не очаквано за нея. Но ме остави с много объркани мисли. Пролича си, че не ме взе на сериозно. Накратко, каза че тя не е "човека за мен", и че не търси връзка към момента. Сподели, че иска да поддържаме контакт, и че не иска да я отбягвам в училище. До тук добре - докато не се върнахме на училище след месец онлайн. Тя започна да се държи изключително арогантно, усещах злобните погледи на приятелите ѝ всеки път в който се засечем. Бях объркана, не знаех защо промени отношението си толкова рязко. Не можех да спра чувствата си, който вече бяха изключително сериозни, не знам дали беше правилно или не, но началото на тази година си направих татуировка, която тя ми избра. Не е нещо глупаво и нещо, за което ще съжалявам но ми напомня за нея. Ще я помня като първата ми любов.
Нещата в последно време ескалират, съучениците ѝ идват в моята класна стая постоянно, притеснявам се защото моите съученици разбраха, че се познавам с тях и " шегичките" не спират. Всеки ден е ад за мен и ми изключително трудно да ходя на училище, най-добрата ми приятелка премести града, и аз съм сама. Завършва след 2 месеца, и аз не знам какво да правя, нямам никаква подкрепа от никого и това изключително много ми тежи. Не мога да кажа на никой от учителите как се чувствам, класът ѝ са любимците на училището, всички много ги харесват, и всичко им се разминава.
Мнението на всеки, който е отделил време да го сподели е от значение за мен, благодаря!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: 3a27f94c53 |
|
1. Прочетох историята два пъти. Първо, макар да съм нямала подобна история, много добре те разбирам. Знам какво е да обичаш някого, да не можеш да си спреш чувствата, а той да не е по същия начин като теб, особено като се държи зле. Предполагам, че след като споделяш тук, значи никой досега не е успял да помогне, нали?
Въпросът ми е имаш ли близки приятели, роднини, които ти помагат и те подкрепят? Или дори и да имаш, все още се чувстваш неразбрана?
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: ff59210d9a |
|
2. На 15 г още не си наясно със своята сексуалност. Изчакай още 3-4 години и тогава разбери каква си. Не гледай филми и пр за тези неща и не си въобразявай. Започни да спортувайш активно или ходи на танци и се радвай на живота. Ако другите много те тормозят с шегички се премести в друго училище и не прави същите грешки.
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: 9c79f2c48b |
|
3. А после децата се сърдят, когато възрастните им се присмиват на "драмите"...
Слушай, любовта е щастие, а твоето не прилича много на любов, а на мания. Не можете ли да излизате с това момиче и да правите разни момичешки неща заедно? Вместо това вие си играете на псевдо-романтично ухажване от викториански театър.
Съветвам те да се отпуснеш и да си живееш живота без да се "филмираш" и притесняваш от хорското мнение и прочие.
Между-другото, изглежда, че си и от тип "хулиганка". Спирай цигарите, татуировките и пиенето преди наистина да станеш наркоманка и отрепка - та ти си на 15, - нищо хубаво няма да видиш по пътя надолу. Копирала си възможно най-лошите модели; не, възрастните не са готини заради пороците си и фалшивите модни течения.
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: c82f7e6a7f |
|
4. Мило момиче, влязла си в отношения с човек с проблеми, които иска да ги види и върху теб. Моля те, дори с цената на голямата болка която ще изпиташ - раздели се с нея. Ясно, че си развила чувства и тя се е възползвала от това, че си толкова честа. Просто има хора, които се подиграват с чуждата чистота, от яд че са я изгубили. Също, човек пораства само, чрез страданието и преодоляването му. Ако бягаш от страданието, от реализацията че невинаги се получава както шлискаме на света, ще ти бъде много трудно в живота. Докато не го разбереш. Ако искаш да таправиш правилната стъпка, отдели се от това момиче, което вече достатъчно те е белязало. С молитва към Бог и непоклатима решимост да не допускаш това момиче, заедно с нагоните на тялото ти, да те ограби от мечтите, които ти предстои да имаш и да осъществяваш в живота си. Не позволявай да се огпабиш от бъдещето си.
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: 389c1dc6e0 |
|
5. Ти си на 15г.,знаеш ли колко още любови ще срещнеш......горе главата,учи и после живота ще ти покаже.....
|
...
| преди: 2 години, 1 месец hash: a9c551995f |
|
8. Отговор на 3a27f94c53 [първи коментар]
Здравей, авторката е. Изключително много благодаря за отделното време :)
Знам, че това не е начина да търся помощ от непознати, но можеш да си представиш колко съм отчаяна, както предположи - никой не ми помогна.
Най-добрата ми приятелка, която обожавам и ми е любимия човек, връзката ни беше изключително силна, тя скоро смени града и в момента не поддържаме контакт - тя ме подкрепяше повече от всеки, но вече я няма. Приятели, не мога да ги нарека такива, те не знаят за случая ми и както се казва имам приятели "за по две приказки", родителите ми не знаят, но ако разберат ще стане много лошо, най-вероятно ще се отрекат и ще ме изхвърлят. Нямам подкрепа и разбиране от абсолютно никой, на моменти дори на себе си не разчитам.
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: a9c551995f |
|
10. Отговор на 9c79f2c48b
Здравей, авторката е :)
Благодаря много за мнението!
Хулиганка е доооста преувеличено - не пуша, нито пия. Ако боядисването на косата е хулиганство, го приемам. В бъдеще искам да се занимавам с наказателно право, и ако се получи - да практикувам като прокурор. С останалото, което каза съм съгласна.
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: 3a27f94c53 |
|
11. Аз съм 1. Няма защо, аз ти благодаря също, че отговори...Разбирам те напълно, ще задам още въпроси. Какво чувстваш, че ще е най-добре да направиш занапред? Как преживяваш всичко? Вярваш ли, че нещата ще са по-добре в бъдеще? За какво мечтаеш и какво искаш да се случи? Емоциите понякога по-силни ли са от разума, от теб самата?
(Ще дам един пример с мен, за да те успокоя малко. Аз вече четвърти месец преживявам една раздяла, всички хора ми казват едно и също, съветите им, мненията им се препокриват, обаче нищо не ми е минало. Аз не мога да се справя, понякога имам чувството, че сама искам да продължавам да страдам. Не мога да си спра чувствата, нито страданието, нито мислите, нищо...)
Междувременно, споделяй тук когато ти стане тежко, разказвай, питай. Считай ме за твоя приятелка, с радост бих помогнала и подкрепила.
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: 6af9b61be7 |
|
12. Здравей от авторката, съжалявам че не можах да отговоря по-рано, твърде много неща не случват и занемарих ситуацията тук. Честно казано, нямам представа какво ще се случи в бъдеще, и ме е страх да мисля за това. В момента едва намирам сили и мотивация да се събуждам сутрин. Продължавам да пренебрегвам себе си заради нея, за което ще съжалявам ужасно много и вече го правя. С нетърпение очаквам деня в който ще си отиде. В момента съм в процес на стъпване в работната среда, искам да влагам времето си, в нещо от което ще има полза, не мога да продължавам вечно по този начин. Не смятам, че нещо че се промени в бъдеще, само се надявам да се съвзема от всичко и да си стъпя на краката. Към момента, съм оставила всичките си мечти и цели - на страна, психическото ми здраве е много зле в момента, искам да се фокусирам в него, защото влиянието му вече е видимо физически (-13 килограма за 2 месеца). Никога не съм се чувствала по-самотна и безсилна, само съжалявам за това, че изгубих човек които истински държа на мен заради, някой който няма да ме помни дълго и в момента даже изобщо не ме поглежда. Самия татус е интерпретация на това пряката връзка между сърцето и мозъка, за съжаление не мога да кажа, което накланя везната повече. Но емоциите определено неделяха в много ситуации свързани с нея. Нямам си никога на който ме подкрепя, дори в семейството ми не срещам капка съчувствие и подкрепа, за това не търся това в хората около мен.
Стискам палци и при теб нещата да се оправят възможно най-скоро, огромно благодаря за единствената подкрепа, която получавам от теб.
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: 3a27f94c53 |
|
13. Пак съм аз, извинявай, че отговорям и аз толкова късно.
При мен нещата няма как да се оправят с този даден човек, никак, сега...
Много добре те разбирам за написаното...как се чувстваш и как го преживяваш. Аз също съм по подобен начин.
Например, режимът ми (учене, спане) тотално се срина. Спя страшно малко, лягам си около 3, понякога и по-късно. Разсеяна съм, спи ми се, не спирам да мисля всеки ден. Чувствам една огромна вина, която не ми дава мира. Почти не минава и ден без да плача. Като цяло съм психически срината, всичко за мен се преобърна, светът ми се разрушава пред очите. Всеки ден за мен има страдание.
А относно хората - макар да имаше кой да ми дава съвети, да ме подкрепя, аз все още се чувствам неразбрана и сама. Всеки ми казва: ,,Стига си мислила, стига си страдала, това е в миналото..." А на мен какво ми е ще им е трудно да си го представят...Сякаш не мога да дишам толкова свободно, вече не съм онова усмихнато и оптимистично момиче толкова...Като цяло страшно се промених, живота ми също...
Съжалявам, че говорих тук за мен, просто искам да те успокоя и да знаеш, че те разбирам...Да дам пример с мен...
А иначе, сега ще се опитам да ти дам мотивация и съвет...Даже май ще го направя и за себе си...
Пролетта дойде, някак си с топлото време, слънцето, може нещата да изглеждат по-цветни. Може би ни трябва време, да се научим да ценим себе си, да дадем на себе си една промяна, към по-добро. Може би това е период на израстване и след този мрачен период, ще станем една по-добра версия на себе си. Може да е трудно да си променим мисленето и нагласата, може да стане бавно, но направим ли го, ще привлечем и хубавото. Не може да не дойде. Все след буря, изгрява и слънцето. Вече ще станат четири месеца, откакто преживявам нещата, но все вярвам, че ще се случи нещо добро. Дотогава, ще се опитвам малко по малко да се възстановявам, ще ми е трудно, със сигурност, понеже съм човек, който има да изживява, да мисли, ехее...
Но нещата ще се променят...
Междувременно, ако си споделяме, някак си може да ни олеква...Поне знаеш, че тук някой, дори и анонимно, може да те разбере, да те изслуша и да те подкрепи, това би ти дало надежда, че не си съвсем сам...
(Извинявай, ако имам много повторения...)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
