Сълзите на сърната - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (111088)
 Любов и изневяра (26819)
 Секс и интимност (13066)
 Тинейджърски (21258)
 Семейство (5742)
 Здраве (8814)
 Спорт и красота (4513)
 На работното място (2711)
 Образование (6857)
 В чужбина (1472)
 Наркотици и алкохол (1025)
 Измислени истории (780)
 Проза, литература (1641)
 Други (16244)
 Избор на редактора (146)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Сълзите на сърната
преди: 1 месец, 25 дни, прочетена 1269 пъти
Сълзите на сърната
Стана ловец случайно. По-скоро приятелите му го навиха. До казармата не беше хващал оръжие.
След първата стрелба, взводният половин час не можа да си затвори устата. Десет от десет. Всички куршуми право в целта. В поделението отдавна не бяха имали такъв талант. Беше роден за стрелец. Направиха го снайперист. Уволни се с куп отличия и награди.
После живота го подхвана и рядко стреляше, понякога за кеф. Нямаше афинитет към оръжието. Ожени се, родиха му се деца. Всичкото му свободно време отиваше за тях.
Повечето от приятелите, и те семейни, станаха ловци. Уж да бият дивеч, а иначе да са по-далеч от семейното огнище. Поне в гората да му отпуснат края. Все по-често го подкачаха – нали беше най-добрия стрелец, хайде сега стани най-добрия ловец! Той обичаше гората, водеше децата на екскурзии и излети. И един ден, след поредната агитация, склони. Защо пък не? Ще ходя с приятелите, хем в гората на чист въздух, хем и нещо за хладилника ще донеса. Извади разрешително, купи си пушка(след дълго избиране). Подариха му едно гонче, Рошльо се казваше...
И ето дойде първият ден. Цялата дружина се събра на изходния пункт. Беше студено и ясно ноемврийско утро. Чуваха се шеги – солен мъжки гърлен смях. Кучетата трескаво лаеха, усещаха предстоящия лов. Непознатуги гонячи. Навлисата досега тръпка обзе и него. Адреналинът действаше като опиат. Натовариха се по джиповете и след едночасово друсане по черните пътища стигнаха ловния участък. Там старшият на групата ги раздели. На него като на новобранец му се падна да е гоняч. Разбрал маршрута си, той зареди пушката и пое по баира. Рошльо подтичваше пред него размахал уши. А вляво и вдясно се виждаха и други гонячи. Навлязоха в букова гора. Листата бяха окапали и клоните на буките се протягаха каато ръце за молитва към сивкавото небе. Скоро Рошльо подуши диря и възбудено пролая, гледайки към него.
Подсказваше му, че е усетил дивеш. Той свали пушката от рамо и забърза след кучето. Дирята се губеше в някакви храсталаци и гончето настървено се скри в тях, лаейки пред погледа му. Пред него, с подскоци грациозно тичаше сърна. Той възбудено вдигна пушката и се прицели. През оптиката целта беше като че ли до него. Затаи дъх. Но пръста му си остана на спусъка. В следващия миг сърната и кучето изчезнаха между дърветата. Затича след тях. Отдясно се чуваше приближаващ лай. И друго гонче беше усетило ссърната. Вече тичаше по стръмния бряг на дерето. Рошльо истерично лаешше някъде наблизо. Вляво, в падината до дерето имаше къпинак. Лаят се чуваше от там. Запъхтян той спря пред къпинака. Кучето беше заклещило сърната в храстите. Животното отчаяно се опитваше да се измъкне от гибелния капан, тръните бяха раздрали кожата му и по тялото му аленееха капчици кръв. Това още повече настървяваше Рошльо. Сърцето на ловеца лудо биеше, напомпано от адреналина. Той стоеше вцепенен пред храстите и гледаше сцената сякаш всичко беше нереално, като в сън. Тогава, като на забавен кадър, сърната спря да се мята и покорно прие участта си. Обърна се към ловеца и го погледна. И той я погледна и видя... В кафявите сърнешки очи, топли очи бавно се събираха две сълзи. Но освен ужаса, в тях той съзря някаква неземна, вселенска доброта. Тя го парализира, вцепени ръцете му и те изпуснаха пушкаата. Не очаквал такава реакция, Рошльо се стресна и спря да лае. Обърна се към него и го изгледа с недоумение. Усетила мига сърната подскочи покрай кучето и изчезна в гората. Сякаш внезапно събудил се от хипмозата, той се наведе, взе оръжието и замахна с всичка сила към най-близкото дърво. Приклада и цевта се разхвърчаха в различни посоки...Това беше неговият първи и последен лов.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 месец, 21 дни
hash: cfc413ed2f
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

1.   Разплака ме още веднъж, .. пречистващо някак.
Ти си, който писа и "Вълк" нали?
С такава сила излъчваш емоциите на всички живи в разказа, че дори нямаш нужда да ги пишеш/описваш.
Публикуваш ли на други места? Дай линк ако е така?
Със сигурност бих си купила книга с твои разкази, имаш ли нещо публикувано?
Ако не- помисли си, имаш много за даване...
И пиши някой псевдоним, за да те търсим по- лесно.
Благодаря за още един споделен разказ и емоцията, която подари!

 
  ...
преди: 1 месец, 21 дни
hash: bab5d84bd0
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Прекрасен стил, много добре написано. Благодаря! Подкрепям номер 1, с удоволствие бих си купила ваши разкази.

 
  ...
преди: 1 месец, 21 дни
hash: 885c4751c8
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Хареса ми , подкрепям 1. Е, чак до рев и сополи не се стигна, но определено имаш талант :)

Продължавай да пишеш, че това е една ниша която е на изчезване вече...

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 20 дни
hash: 0a42aaf6c5
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   1, мен пък ме подмокри...
Поставих се за миг на мястото на сърната и усетих силата на ръцете и на волята му.
Честно казано - не ми се искаше да избягам... Той нямаше да стреля по мен с пушката.

 
  ...
преди: 1 месец, 20 дни
hash: d5890c005a
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

5.   Няма по-голямо падение за човешката душа освен това-да стане ловец и да убива беззащитни животни.Един палач дори стои по-горе от ловеца.

 
  ...


...
преди: 1 месец, 19 дни
hash: 4316f3a5f8
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Здравейте !
Благодаря ви за хубавите думи, те значат много за мен.
Извинявам се, за многото правописни грешки. Станали са при преписването на текста от дъщеря ми.
Имам още един разказ , публикуван в Wattpad.
Казва се ,, Коледен сън ,, .
Тук , в раздела ,, Проза, литература ,, имам качени няколко стихотворения- ,, Накратко,, , ,,За вятъра ,,...,, Парадокси ,,
Нямам издадена книга .Просто пиша за удоволствие и когато
се натрупат много емоции.
Ще си помисля за псевдоним.Хубав ден !

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 15 дни
hash: 1fa73eb98f
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   Благодаря.

 
  ...
преди: 1 месец, 4 дни
hash: 4316f3a5f8
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

8.   Здравейте уважаеми модератори !

от две седмици гледам че под разказа ми
е изписано, цитирам : Коментари очакващи одобрение : 6 бр.
Един от тях е мой.
Какво се случва , че не сте ги одобрили още ?

с уважение . Приятен ден.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: 2 бр
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker