Болезнена привързаност към миналото. Вина. Инфатилност.
преди: 1 година, 10 месеца, прочетена 1013 пъти
Нямам никаква възможност да посещавам психолог и да ходя на терапия, затова пиша тук и ще съм много благодарна на помощта и съветите ви.
Имах много тежко детство с родители и роднини, които имаха много психични заболявания и самите те бяха инфатилни, егоистични, алхохолици и т.н. и със сестра ми бяхме отвсякъде занемарени. Излишно е да разказвам всички абсурдни случки и ситуации. Имаше и насилие, а също и ние със сестра ми ни се наложи много бързо да пораснем и да станем родители на токсичните ни родители.
Много литература съм изчела по темата, какви ли не книги, но не мога да си помогна и имам чувстото понякога, че вече е и късно за промяна и травмите и изградената личност не могат да се променят.
Целият проблем е в това, че се държа инфатилно, нямам самочувствие, постоянно съм забила в миналото, постоянно си припомням ситуации и случки и някак не мога да изграждам нови спомени и да живея в настоящето. Дали мирисът на дъжд, различните части от деня, датите, всичко ми напомня на дни от детството и юношеството, с тогава ги свързвам, не мога да изградя нови спомени и днешния следобед и дъжд например след време да ги свързвам с днешната дата, винаги е с някой ден от детството. Ужасно страдам за отминалото време, защото имаше и хубави моменти, и искам да върна времето. Ужасно страдам, защото сестра ми вече не ми говори, много рядко, и се чувствам виновна за това, защото не знам какво съм направила и се опитах открито да говоря с нея и й казах дали ми се сърди за нещо и да каже, за да решим проблема, но нейната позиция е, че колкото повече минава времето, не трябва да се виждаме и да общуваме, защото сме били големи и не било нормално. Всяка да си живеела живота, и без това сме били осакатени от детството. Но аз не разбирам, защо да спираме да общуваме и какво й стана. Постепенно тя се отчужди и озлоби към мен. И аз изпитвам ужасна вина и ми става мъчно и плача по време на работа или по улиците и даже хората ме спират да питат дали съм добре. Тя изобщо не се интересува от мен вече къде живея, какво и къде работя, нищо. И само искам да знам дали всичко ще се промени един ден или тя ще си остане такава. Не мога да се радвам на нищо някак, когато постоянно се сещам, че тя не ми говори, а някога беше толкова хубаво, говорехме си, излизахме заедно, пътувахме. Един път в годината да се видим, а не ми е звъняла по телефона вече 5-6 години. По вайбър си пишем рядко или аз й пиша, тя не ми отговаря или ми пише да не я тормозя.
Много ме е обиждала с много грозни думи, посягала и т.н. Искаше и да ме души, още докато живеехме заедно, също искаше и да убие майка ни докато спи и се е случвало да не спя от страх. Което ме навява на мисълта, че и на сестра ми й има нещо, а тя на мен не спира да ми обяснява как ми имало нещо и не съм била нормална и я питам да каже защо, поне една причина, но тя само едно повтаря и ми казва, че животът ми не струвал и аз не съм струвала, а това е много грозно изказване, защото като изключим този проблем, който имам, съм щастлива и обичам живота си.
И си мисля, че ако не беше това страдане към сестра ми, нямаше така да съм забила в миналото и да си спомням с болезнена носталгия отминали времена.
Имам приятел и него това много го дразни и е повод да се караме. Цялото това постоянно припомняне на миналото, сестра ми, инфатилното поведение. Колкото и да се опитвам да не споменавам пред него, все се случва. Аз просто си живея там и не знам как да приключа с това. А хем го осъзнавам, но изпитвам някаква ужасна вина и искам да върна нещо. Може би, сестра ми. Не знам. Искам да се освободя и да се радвам изцяло на живота, без вина и носталгия и да създавам нови спомени, но вече години наред сякаш само се задълбочава проблема, колкото и да се опитвам да работя върху психиката си. А не искам да изгубя приятеля си, заради минало и човек, било то и сестра, който изобщо не се интересува от мен вече.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 година, 9 месеца hash: cf666b0ff7

гласове: 1 2 3 4 5   (297415 гласа)

1.   За да се освободиш от вината, трябва да сложиш себе си на първо място. На сестра ти, може би, ти й напомняш за миналото, което искате и двете да забравите. Може и да не харесва сегашното ти аз и да се дразни от теб. Може и по характер да не е най-милият човек. Остави темата за сестра ти, временно. Отдели пари за поне един път месечно за терапия. Това е важно за теб. Имаш нужда от специалист. Надявам се, да ти се помогне по този начин. Успех!

 

...

преди: 1 година, 9 месеца hash: 5e01123e50

гласове: 1 2 3 4 5   (244917 гласа)

2.   Потърси помощ при специалисти, още повече при такава наследственост. В анонимния сайт тук не сме психиатри и психолози. Рискуваш да загубиш и приятеля си с тези изблици и състояния, просто на мъжете им писва в един момент да се занимава с проблемите на жената. Все пак човек иска да е щастлив в една връзка, а не кош за душевните отпадъци на някого. Остави сестра си на мира и не се занимавай с нея, щом тя не иска. Осъзнай, че никакво минало няма да върнеш- ни добро, ни лошо и заживей в настоящето. Просто ти трябва рестарт. Знам, че е лесно да се каже, но трудно да се постигне. Затова ти казвам, потърси специализирана помощ.

 

...

преди: 1 година, 9 месеца hash: c087607e4c

гласове: 1 2 3 4 5   (216306 гласа)

3.   Разковничето е в последното ти изречение. На път си да загубиш приятеля си. Съжалявам за всички гадости в миналото, но те трябва да си останат там. Сега е време да преживеете най-добрите мигове от живота си. Ти обаче ги тровиш с мъчителни и добри спомени от миналото. Ако не искаш да загубиш приятеля си, престани да му говориш за сестра си, родителите си и другите гадости случили се миналото. Сега е време да разделиш живота си на две части - гадно минало и добро настояще. Давам ти тези съвети, но знам, че това е в теб и не можеш да се промениш. Когато поискаш да говориш с него за миналото, просто поеми дъх, преброй до 10 и му кажи нещо мило и хубаво. Само така ще имаш шанс да си с него.

 

...

горе^

преди: 1 година, 9 месеца hash: ee879ccc42

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

4.   Виж сега и ние имахме едни роднини, които майка ми като им беше от полза бяха много милички, като мина този момент въобще прекъснаха контакт дори натресоха 92 годишната ми баба само на майка ми. И онази й е сестра, и какво? Не се интересува от това как е майка ми, как е собствената й майка измисля си теории колко зле е живяла, а тя е толерираната дъщеря с над десетилетие по-рано баба ми и дядо ми й дават жилище, а е по-малка. Баба ми не й гледала децата, до 10 години е гледала дъщеря й, нищо, че онази вече е на 41. Признаваш, че някой хора не са нормални, включвам и сестра ти и продължаваш напред. Над своята инфантилност и сама можеш да работиш. Спомените са хубави, когато не превземат цялото настояще.

 

...