Има ли смисъл?
преди: 1 година, 8 месеца, прочетена 1040 пъти
Здравейте! По принцип избягвам да пиша по такива сайтове и да искам съвети от непознати, но в момента се чувствам в наистина задънена дупка и не знам към кого да се обърна.
Ще започна от това, че с приятеля ми сме заедно от пет години. Живеем заедно от 2 години. Както при всяка връзка в началото всичко беше цветя и рози: сякаш живеете и съществувате един за друг. И при нас не беше по-различно: изживяхме страхотни емоции и моменти. Обръщахме си много внимание, прекарвахме голяма час от свободното си време заедно и бяхме влюбени. След това, разбира се, се стигна до периода с безкрайните спорове. За щастие, го минахме и сега остана зад гърба ни. В момента смея да твърдя, че живеем добре, не се караме почти, но … от няколко месеца започнаха да ме мъчат някои проблеми, които съществуват от дълго време, но сякаш едва сега чашата за мен преля. Приятелят ми е геймър. Дори мога да кажа смело, че е пристрастен. Това беше основен проблем между нас, когато заживяхме заедно, тъй като прекарваше много по-голяма част от свободното си време пред компютъра. И не, не съм обсебваща. Опитвах да се съобразявам с това. Съзнавам, че всеки има нужда от лично време и пространство, но не може да бъдеш в сериозна връзка и да обръщаш по-голямо внимание на игрите, нали? Отделно не ми помага в домакинството освен, ако не го помоля и не му кажа. За всичко трябва да мисля аз: пазар, готвене, чистене. Дотяга ми, наистина. Говорили сме и по този въпрос, но без особен ефект. Не виждам промяна. Не ме отменя, а само чака на готово. Смятате ли това за окей? Прощавала съм му много грешки, страдах много, за да съхраня нашата връзка и да я “излекувам”. Чувствам понякога, че той злоупотреби с добротата ми и с любовта ми и затова сега си позволява всичко: сякаш вижда, че каквото и да направи, ще съм винаги до него. Не съм безгрешна и аз самата, но поне знам, че съм вложила много и продължавам да го правя: когато имам възможност, правя му изненади, винаги гледам да се чувства добре, съобразявам се с манията му по игрите, макар че когато си намери нова игра, толкова се захласва по нея, че започва да ме пренебрегва, почти не си говорим през кратките вечери, в които и двамата сме вкъщи… Дори когато сме били на почивка, той е все с телефон в ръка.
И не казвам, че не ме обича и не проявява никаква грижа към мен: напротив, обича ме, знам го, все пак се премести от друг град, за да живее при мен, грижи се за мен, лоялен е, опитва се да намаля и игрите, но това обикновено трае ден-два и после всичко е по старому.
А за романтика да не говорим - толкова липсва, толкова не планира нищо за нас никога, че наистина ми е мъчно…
Като цяло вече не се чувствам специална и обичана като преди. Ще кажете, че това е нормално и ще сте прави сигурно. Но аз не искам много от тази връзка: единствено малко романтика, повече грижа и подкрепа. Да ме отмени, когато съм изморена, да ме изненада с любим шоколад, когато съм тъжна или просто да седне да поговори с мен без да си докосне играта на телефона през това време. Сякаш игрите го интересуват повече от мен. Дори понякога, докато му говоря нещо, той си цъка и дори не ме слуша. Всеки на мое място ще се почувства зле. А мен това направо ме отблъсква. Не стига, че всичко аз върша вкъщи, а и вниманието, което заслужавам, не получавам, за да компенсира останалото.
Аз все още си го обичам, но напоследък често се замислям дали няма да бъда по-щастлива без него. Друг път сякаш се страхувам, защото толкова съм свикнала с неговото присъствие, да е до мен - та това ми е първата сериозна връзка (на 24 години съм в случай, че има значение)…
Е, след като чухте всичко, ви питам: има ли смисъл?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 година, 8 месеца hash: 4fe99026b1

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

1.   Тези отношения нямат смисъл за теб. Не казвам връзка, защото такава няма. Ще си по-добре сама!

 

...

преди: 1 година, 8 месеца hash: 82a7121398

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

2.   Не бих го търпяла.

 

...

преди: 1 година, 8 месеца hash: a4e628866d

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   За съжаление, интернет е голямо пристрастяване за всички нас. Интересите на мъжете не са свързани с домакинство, романтика и изненади. Тези неща не ги забелязват, нямат нужда от тях и не им представляват голяма ценност. Разбира се, никой няма нищо против, да му е чистичко, изпрано и да има нещо за ядене. Вашето ежедневие е такова, че той по най-малкото съпротивление може да си се отдаде на игрите -няма нужда някъде да ходи, да организира, да плаща, за забавлява, просто само си цъка. Мъжете са войници и ловци. Ти си му плячката, а стратегиите са на играта, какво повече му трябва на един мъж, Съветите са ми 2- говори с него как вижда живота ви заедно и по принцип, не разчитай мъжът да ти е всьо и вся. Имай си свои интереси, хобита, работа, компании. Тогава няма да ти е толкова важно той какво прави, а животът ти ще бъде пълен, полезен и забавен. Пък, дано се сети, че не е единствената възможност. Докато седиш всяка вечер в къщи, домакинстваш и чакаш подаяние от него, ще бъде така.

 

...

горе^

преди: 1 година, 8 месеца hash: ee24ca84a5

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

4.   Виж, опитайте се да поговориш с него, ако ни стани бягай мацка няма да си е заслужавало

 

...

преди: 1 година, 8 месеца hash: d7d8addba9

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Няма никакъв. Това ли искаш от живота си? Това ли за теб е любовта? За какво ти е да е до теб? Виждаш ли се след 20-30 години в такъв живот? Освен, ако не страдаш от мазохизъм и някакви налудничави мисли да живееш зле, живей си още с този. Българката си умира да живее зле и отчаяно иска да е жертва. Вижда любовта като страдание и мъчение, иначе не я кефи.

 

...