Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Чети внимателно::едната ми леля, нямаше мъж и деца, почина сама като куче в апартамента, намерих я аз, защото се грижех за нея, викнах ключар, отключи и я видях полегнала на леглото... починала сам сама... другата ми леля, на 89 г. , почина в ръцете на сина си и той и е затворил очите... така е устроен света, да има жени и мъже , И деца...

7.   Въпросът не е правилно зададен, авторке.
Хубаво нещо ли са родителите е точният въпрос.
Децата според родителите, а те (родителите) са няколко типа:
- Създават деца защото така е прието, но не са подготвени за отговорностите
- създават деца за да има кой да се грижи за тях на старини
- създават деца за да задържат другият, мислят, че детето ще спаси и/или задълбочи връзка
При някои изригва любов, но не точно към детето като отделна личност, а като средство за извличане на окситоцин и други "щастливи" хормони.
Рядко са онези родители, които съзнателно избират да създадат нов живот за който да се грижат и възпитават докато стане формиран, здрав и свободен човек, който продължава своят път и живот.
Трябва ти да си сигурна дали и защо искаш деца. Ако е за друг/и... недей.
Ако е да изпълнят твои цели- недей.

8.   Да, децата са хубаво нещо. Прекрасно е някой да те обича истински, да си целият свят за него, да тича и да те прегръща като се прибереш, да го гледаш как расте и е част от теб...
Естествено, добре е предварително да си направите сметката финансово, защото жената не работи известно време и е само на майчинство, а детето има разходи. Добре е също, ако има на кого да го оставиш от време на време, все пак и майката е човек, и тя има нужда от лично време. Не че не става и иначе, но е доста по-трудно.
И само да напомня, че периодът с ревовете и писъците преминава и постепенно става разумен човек. А и все пак възпитанието си казва думата. Явно твоите познати са в най-тежкия период, затова ти изглежда ужасно. Спокойно, ако беше толкова зле, досега светът да се е свършил :-)

9.   Значи има разлика между това детето да те направи нещастен и между това обстоятелствата да те направят нещастен. Ще ти кажа много зависи от отношението на мъжа след раждането, което не можеш да предвидиш какво е. Моят мъж беше мъжът мечта преди раждането и след това нещо отключи. И на непознати хора е видно, че не ме уважава я дребните неща дори, съзнателно не занемарих секса, външния си вид и всичко подобно след раждането, готвя, чистя. Деветте килограма от бременността свалих със самото раждане. Роднините на мъжа ми не ме приеха без причина, това ужасно ми действаше, но вече не го мисля. Детето е много хубаво нещо, само по себе си, детето е радост. Разбира се, ще си много уморена. Трябва да си подготвена, че ще ти е много трудно и ако не можеш да го понесеш, предварително да се откажеш. Щастливите майки, които познавам, са тези, които имат подкрепа от мъжа си. Тези, на които и свекърва им им осигурява един свободен ден, в който могат да си починат. Които ходят по почивки, в майчинството мъжът ги плаща, освен ако не е идиот. Иначе живееш като затворник. Сега аз мога да кажа много неща, че жени без деца на 30 са ми споделяли, че са яки хубавици, а майките изтощени повлекани. И тези жени не могат да се видят отстрани, че са яки хубавици мислят само те. Пръскат пари по нокти, гримове, коса, почивки, а казват, че нямат пари за дете. И по коли. Еми имат пари, но оправдания бол. За жената на бащата на мъжа ти, да може да е от онези разредили секса след раждането, но това е грешка, отдалечаваш мъжа от себе си и го буташ към изневяра. Ако си 50 на 50 рискувай и избери детето, няма да съжаляваш. Ако въобще не ти се иска - недей.

10.   Децата са хубаво нещо ако са желани и в семейството има хармония във всяко едно отношение. За съжаление такива семейства са рядкост!
В действителност много хора казват колко хубаво било да имаш деца, а после мъжа се оплаква защото бачка от сутрин до вечер и парите едвам му стигат да изхрани 3 гърла, а жената се е побъркало от няколко поредни години живот между насрани гащи, плачещи бебета, безсънни нощи и домакинска работа. В крайна сметка ако на човек главната му цел в живота е да се размножи, ще бъде доволен да прекара следващите 20-25 години в отглеждане на поколение. Обаче ако има някакви стремежи на професионално ниво, иска личностно развитие и успехи в някоя друга сфера, ще му бъде невъзможно да се чувства реализиран ако се отдаде изцяло на семейството. Изключително трудно е да се балансира професионална кариера с деца, ако няма човек солидна и постоянна помощ. Не става въпрос за посещение при баба и дядо веднъж в месеца, а за ежеседмична помощ с детето или домакинството. На Запад хората не случайно имат домашна помощница. При някои дори идва всекидневно, за да готви и чисти докато родителите са на работа, майчинството в някои държави е само няколко месеца. Няма как да се оправиш с малко бебе, работа и разхвърлен дом. Тези, които не разполагат с много средства гледат да наемат някоя жена да идва веднъж седмично за основно почистване и поне един ден да не са така натоварени. И не става въпрос за богаташи, а за хора от средната класа, най-обикновени. Всичко това обаче е свързано с много разходи и ако няма човек добри доходи или роднини които да помагат безплатно с детето, майката ще се побърка. Казвам майката, защото обикновено върхи нейните плещи пада по-голямата отговорност за детето, то за нея е залепено. Какво ти усъвършенстване на персонално ниво ако трябва на две работни места да си за да вържеш двата края?

Аз живея в чужбина от години и имам наблюдения и върху заможни семейства и върху бедни. Ами заможните ако не друго, поне са спокойни във финансово отношение. Родителите ходят на работа, вкъщи им е подредено и сготвено от прислугата, децата ходят в елитни училища, а и частни учители имат по английски, музика, математика и т. н. Почти всеки ден имат някакво занятие извън училищната програма. Родителите на тия деца имат достатъчно време за себе си: спорт, почивка, кариера... , бавачката ги води на училище и тя ги взима ако се наложи. Родителите не прекарват времето с децата си в миене на съдове и пране на гащи, а седнат да гледат филм, излязат на разходка или практикуват някакво хоби заедно. Имат пари=имат време.

При по-бедните, т. е. по-голямата част от населението, родителите едвам смогват да платят текущите разходи. Децата ги пращат на градина, докато те са на работа. Вземат си ги и се върнат вкъщи да готвят, чистят и т. н. Ако имат късмет, идва някоя баба или леля от време на време да гледа детето докато те успеят да направят нещо за себе си, примерно да се изкъпят или отидат на фризьор. Уикендите ако са останали средства и сили, отидат някъде. Може да си представиш че с такъв график е трудно човек да запише човек магистратура или някакъв курс.

Баш бедняците с по 3-4 деца по-добре да не коментирам. Обикновено става въпрос за емигрантки родили първото на 18-19 години. Хора без средно образование, бачкат по 15 часа, а децата ако не са баш бебета ги оставят или при съседи или сами да се оправят и гледат. За останалите 9 часа от денонощието трябва да свършат някаква домакинска работа и да се опитат да спят. За съжаление, при тях дори и да има желание, е много трудно да просперират родителите. А децата да не говорим. Много от тях като станат на 12-13 почват да пушат, да бягат от училище и най-лошото: да се забъркват в криминални банди, да крадат, да пласират и употребяват дрога. На 16-17 ги спипа полицията и ги натикат в реформаториум. Някои нямат този късмет и ги убиват съвсем млади (познато момче го убиха на 19, забъркал се с някакви мафиоти).

Както виждаш, хубаво е да имаш деца, ако ще се прекарва КАЧЕСТВЕНО време с тях. И естествено, ако наистина го желаеш. Глупости говорят някои че ако човек няма деца, то непременно животът му е празен и нещастен. Няма такова нещо. Празен и нещастен е животът на бездетните които нямат други стремежи в живота си освен да си продължат гена. Но човек с цели и желание за усъвършенстване няма да скучае, а ще продължи да учи и да допринася на останалите със своята работа. То и женени с деца има, които се чувстват самотни и нещастни защото не са постигнали нищо друго в живота освен да са родители, децата са ги изцедили и няма кой да им помогне.

Аз израснах в семейство със сериозни финансови проблеми, въпреки че майка ми и баща ми имат висше образование. Като бях малка не разбирах колко им коства всеки залък хляб. Кратки периоди е имало на финансово блаженство. Майка ми си съсипа здравето заради нас, да не говорим че кариера никаква не направи, въпреки дипломата с отличие и таланта и. Баща ми и той не се уреди, защото аз съм се появила неочаквано и е трябвало да преустановят всички планове. Откакто съм съзнателна усещах че и в двамата има някакво неудовлетворение от живота. Знаех, че това което работят не е тяхното призвание и го правят само за да не умрем от глад. Сега и двамата са на 60 и официално нямат много натрупан трудов стаж. С брат ми знаем че ние ще трябва да поемем тяхната издръжка след няколко години. Но не е това проблема, проблема е че и на двамата им тежи че професионално в живота си не са постигнали мечтите си. Естествено че и двамата много са се грижели за нас, но буквално са били поробени, най-вече мама. Когато си дете не ги осъзнаваш много тези неща, но сега от гледна точка на една 30 годишна жена, разбирам какво им е било на родителите ми.
И честно казано, не искам живота на майка ми. Млада, красива и талантлива жена превърнала се в робиня на къщата и децата, и на работа до последно е ходила бременна с брат ми. После той като беше малък продължи да работи почасово. Цял живот работи като магаре, но на черно защото плащаха повече, затова няма и приличен трудов стаж. Едва от 5 години се опитва да натрупа все пак нещо. Всички пари ни ги е давала на нас, да ни облече и да се изучим. Брат ми е значително по-малък и досега родителите ми му помагат защото все още следва, а парите които той изкарва не стигат.
Та както казах, не искам да живея като майка ми. Толкова пари и труд са вложили в мен, ако сега родя едно дете ще се заробя вкъщи. После ще отлагам и отлагам и накрая детето ще е на 20, а аз на 50. Каква кариера на 50? Усилията на родителите ми да се изуча и уредя ще отидат на вятъра.

Едно време хората са се женили млади и са имали по 6-7 деца просто защото така е било навсякъде, не са имали друг пример нито друг избор. Не е имало протовозачатъчни, не е имало ипотеки и образованието изобщо не е било достъпно за всеки. Всеки сам си е строял къщата с подръчни материали. Да не говорим че под един покрив са живеели няколко поколения. Цялата работа е била разпределена, мъжете тежката част, жените домакинството. Жената е отивала да живее при родителите на мъжа, а мъжа е имал братя и неомъжени сестри. Свекървата и останалите жени са помагали в домакинството: една е перяла, друга е готвела, трета е гледала децата. Не е било като сега една жена да се нагърби сама с едно бебе и цяло домакинство. Вярно че минало време условията са били тежки, но и сега колкото и машини и улеснения да съществуват, професията "домашна прислужница" не е изчезнала а напротив. Да не говорим че децата от малки вече са почвали да работят. Баба ми е обработвала нивата като малка заедно с останалите възрастни. И тогава това си е било нормално, не е било считано за насилствен труд. Те и затова хората са имали толкова деца, за работна ръка и помощ, тогава млади са остарявали.

Препоръчвам ти фейсбук групата Regret having children (анонимни изповеди на хора с деца и разбити животи), а и темата childfree във форума Reddit ( хора без деца споделят). Така може да получиш по-ясна реална представа. Разпитай и жените с деца за тяхното ежедневие.
В общи линии, ако с и в добро финансово положение ще ти е много по-леко отглеждането на дете отколкото ако сте на ръба на мизерията.

11.   Аз съм пристрастен доста по този въпрос. Сега съм почти на 30, а над тоя въпрос разсъждавам последните 5 години.
И разсъждавам и го мисля, защото виждам същото, което и ти виждаш. Виждам колко са изнервени, виждам всички проблеми, виждам липсата на обич, виждам колко различни са хората, след като децата се родят. Да не казвам и колко родители има, които съвсем изявено мразят децата си, но го подтискат дълбоко в себе си. Е, може би в последствие това изчезва, но твърде късно, тъй докато е било малко е усещало липсата на обич.
Аз също не искам деца, а най-обичам, когато ми каже някой, че съм егоист. Чакай малко бе? Аз съм егоист, а ти, че си решил да имаш дете не си егоист, така ли? Откъде накъде това, че нямам деца ме прави егоист? Егоист спрямо кой? Спрямо тоя, който има деца ли? Спрямо държавта ли, спрямо кой? Къде пише, че аз трябва да живея по същия начин, по който и всички останали?
Правят дете и в същото време всички около тях трябва да са абсолютно ангажирани и задължени да действат според нормите, когато имаш дете. А още по-любимото ми е, когато прявят деца и после разправят бабите били длъжни да го гледат, ама не знам си кой бил длъжен да се съобразява. Нагли до безобразие.
Лично наблюдавах последните 10 години и брат ми как се промени до неузнаваемост след раждането на децата му. Да, той си ги обича, но просто не е същия изобщо вече и не мисля, че животът му се е променил към по-добре кой знае колко.
Според мен всички рано или късно осъзнават, че всъщност наистина можеш да си щастлив и без деца, но няма как да си го признаят.
И тука в темите можеш да ги видиш как разсъждават. Нямало кой да помага с детето!? Е, чакай малко бе, кой е длъжен да ти помага с твоето дете? Нали искаше дете, защо се оплакваш сега?
Другата пък нямало да роди от някой с 1000 лв. Скъпа тебе и такъв няма да те вземе с това мислене, не се притеснявай.

12.   Е, да, не е като да обикаляш молове и чалготеки и да си харчиш парите за коли на лизинг и айфони по 3 бона. Духовно сме пропаднали и всеки си гледа неговия гъз и не му се занимава с нищо и за никого. Едва ли има друга страна, в която масово да говорят с такъв негативизъм за децата. Те такива по-добре и да не раждат. Трябвало да се гледа, време нямало, не знам си какво. Да се чудиш прабабите ни едно време как са гледали по 5-7 деца и то без автоматична пералня и с една камара градини и животни.

13.   От авторката: не мога да ви опиша колко много ми помогнахте, всеки един от вас! Всяко мнение е от значение. Беше ми адски интересно дали има хора като мен, защото в моят кръг няма нито един, който да каже открито, че не иска деца. Почувствах се разбрана. Благодаря! Поздрави.

14.   Ми хубаво е ама не е за всеки. Примерно ще звучи алчно но не ми се занимава да се женя, камоли да имам деца М29!

15.   На мнението на авторката съм!!
Гледам ги хората с деца около мен - недоспали, изморени, изнурени.. Работят на по 2--3 места.. Само се чудят на кого да трапосат детето да го гледа.
Щастие да имаш дете/ца - ама друг път!
Но почти никой от "вече прецакалите се" няма да си го признае, ако не е анонимно.
Живея с мъжът ми вече 18 години, разбираме се, обичаме се, не се скапваме от работа и - не, не обикалям по МОЛ-ове, изнервят ме, предпочитам да направим някоя и друга почивка чат-пат.
Когато забременях преди години, коментара на майка ми беше "ха, ха сега ще видиш какво е", казано доста саркастично. Е, не видях - махнах го по мое желание. Има двама внука от брат ми - да им се радва на тях.. Но нито един от тях не контактува с баба си.. Таа.. На ти деца.

16.   Номер 12, прочети моя коментар (номер 10 съм) и ще разбереш как едно време прабабите ни са отглеждали по 7 деца. Изобщо не ги е отглеждала майката сама тия деца, гледането и възпитанието на децата е било задължение на цялата рода. Детето е израствало в една малка общност където работата се е разпределяла между всички членове на семейството, а не върху двама както е в момента.

Не мога да разбера защо даваш моловете за пример, при положение че аз не знам за двойка лишила се от пазаруване и ходене в мол, заради детето. Да отидеш в мола с детето е най-лесното. Пускаш го да играе в детския кът, а ти седнеш да пиеш едно кафе или пазаруваш там каквото трябва. Там където има съществен проблем с децата, е на работното място. Едно време жените са работели на нивата или са шетали в двора сред животните. Слагали са детето на сянка да си гука, а те през това време са се трудили. Сега обаче няма как да се приложи този модел, не може да се представиш на работното си място с бебе.

Не знам как си представяш едно съвременно семейство да отглежда 5-7 деца, това е абсурд за повечето двойки които желаят деца. Не за двойките в по-цивилизования свят. В Конго и Бангладеш и по 10 деца раждат жените. Сравни стандарта на живот в страните където семействата са многодетни със стандарта на живот в държавите където семействата имат 1-2 деца. Не е от значение количеството, а качеството.

17.   11, егоист си, поне имай доблестта да си го признаеш :-) Как иначе се нарича философията: яж, пий и изсери всичко докато можеш, няма да се ангажирам с отговорности и проблеми на друг :-)
Не казвам, че непременно трябва да имаш деца, но поне бъде честен.

18.   12, то и нашите дядовци са ходели на война, а когато не са били на война са работели на нивата и са гледали животни, ама така като те гледам ти цъкаш на клавиатурката, а не ореш с воловете.

19.   6. Нямаш представа по селата колко много изоставени от децата си хора има. Юрнали се по чужбина и дори за погребението на бащи и майки не се връщат. Така че това, което си написал са пълни глупости. А е жалко да родиш само за да има кой да те погребе. От това по-голям егоизъм няма.

20.   16, и все пак е било трудно, но хората не са се оплаквали, че нямат време за чалготеки от деца.

21.   18, не ора, но работя, издържам си семейството и си гледам децата, не обикалям моловете по цял ден. Как може да сравняваш воюване с гледане на деца? Толкова ли ви е сложно да отгледате едно дете, че чак с война го сравнявате?

22.   Авторке, след последния ти коментар мога да те посъветвам да бъдеш честна с мъжа си и да му обясниш всичко, което написа тук. Да, в правото си да не искаш деца, той обаче е в правото си да иска и или единият от вас трябва да направи компромис, или трябва да се разделите и всеки да намери човека, който мисли като него. Все пак това е важен въпрос и трябва да бъде изяснен между партньорите.

23.   Няма качествени жени за какво ще се женя и да имам деца? Плюс това жените не се интересуват от брак! И всичко това обесмисля да имаш деца.

24.   До 17

Егоист съм, не го крия изобщо. Чувствам се супер и жиеотът ми е супер спокоен. Просто ми е странно как ти казват, че си егоист, а тези с деца не са егоисти.
Да гледам себе си, не преча и не се натрапвам с мнението си на никой. А това че на такива като тебе им вади очите, не е мой проблем.

25.   А аз пък умирам от смях някой като каже "За маникюр имаш, за Айфон имаш, за други боклуци имаш, но не и за дете". Как може да се сравни едното с другото? Или трябва да ходим без лак и като последните парцали, раздърпани и неподдържани, но да да имаме деца. Еми, не не бих се отказала от нуждите си. Такава жертва са правели в миналото. Естествено, че аз съм на първо място, ако аз не поставя себе си на първо място кой ще го направи. Егоистка или не не ме е. е.
Ж, 31

27.   25, ти не схвана логиката. Ходи си както искаш, но някой, когато отстрани се вижда явно, че има пари да си позволява всичко друго, а да казва "нямам пари за дете", е лъжа. В смисъл то е ясно, че не се сравнява маникюра а детето, а харчовете с оправданието. Защото това е оправдание. Имам познати жени, бяха много вървежни сред мъжете, учиха в чужбина, почнаха някаква работа тук, после един да сменя, да сменя втори и сега на 35 са с някакви, които те признават, че са компромисен вариант като мъже. Жените деца искат, но мъжете до тях се пазят. Пази се и сегашния, и предния. Една трудна ситуация, от която за момента няма изход. Не са твърде решителни и за инвитро от донор на сперма. В режим изчакване са. С това исках да кажа, че който иска е добре да го прави млад: аз изявих желание на 27, след 9 месеца забременях и в 4 месец имах спонтанен аборт. После по лекарско предписание чаках 6 месеца до забременяване след няколко месеца и така родих на 29. От 27 до 29 са си две години. На жените, които са 50 на 50 винаги давам съвет да родят и то млади, не се знае един ден с какъв ще си, сега мъжете много се пазят, възрастните също, пазят се във връзка да не забременее жената.

28.   12/18, нали сравняваш едновремешните жени със сегашните.
Май те заболя, когато те сравнихме с едновремешните мъже, а?
Самият факт, че мислиш, че отговорностите ти към детето ти се изчерпват с това, че работиш, говори, че детето ти го гледа основно жена ти.
Ми така и аз мога 10 деца да имам, ама комшията да ми ги гледа!

29.   За какво е тази уникална любов? Да се зяпате, въздишате, викате " мило/мили" и да пърхате с мигли? Да мачкате чаршафите? Скука без край. Отношения без развитие.
Най-чистата и искрена любов е между родител и дете. Много хора не искат, защото се оправдават с пари, правят дълги списъци с оправдания и така си кретат. Живуркат. Живуркане е и буксуващи отношения. Такива с лопата са ги ринеш. Все страхливи, все неготови, вси несъбрали пари.

30.   Отговарям: хубави са /умишлено не използвах думата "нещо", защото е обидно да го правя за човешко същество/, но не всички могат да оценят хубавото.

31.   Номер 27, не може да се сравняват разходите на един човек, с разходите за двама. Дори да ходиш с айфон и маркови дрехи, това са еднократни разходи, не ежемесечни. Едно дете означава ежедневни разходи в продължение на 18 години (в най-добрия случай). Това дете не е куче. Елементарно трябва да го облечеш и нахраниш. После идват разходи за детска, училище, и с всяка година се увеличават. Да не говорим че качественото образование струва бая пари. Естествено че харчовете са от голямо значение, не са никакво оправдание. Освен ако не става въпрос за хора, на които не им пука за бъдещето на детето и им е все тая какво образование ще получи.

32.   Номер 20, хората са водели тоя живот защото не са имали друг избор. Сега имаме предимството че е възможно човек да избере как да си уреди живота.

33.   24, изобщо даже не ми вади очите :-) Както искаш, така живей, на мен ми е все тая. Просто в предния си коментар твърдиш точно обратното, че не си бил егоист, което не е така. Щом си признаваш, всичко е точно :-)

34.   Нарочно първо пиша мнението си по темата без да чета коментарите.
Това което виждаш около себе си авторке е вярно, тези хора са нещастни, но проблемът не са децата им, проблема е в самите тях. Така се чувстват над 80% от родителите и не защото е неприятно да имаш деца, а защото самите млади родители не могат да контролират емоциите си и най-редовно им се отдават и защото сами ограничават удоволствията си, уж заради децата. Това е причината, както за емоционалното, така и за финансовото им състояние.
Поддавайки се на емоцията уж да задоволят децата си те харчат доста неразумно и това се отразява на семейното им финансово състояние. А реалността е че на децата въобще не са им нужни всички тези стоки и услуги, които родителите купуват/плащат. На никое бебе не му пука в каква марка бебешка количка се вози, а цената й го интересува още по малко, и с всички детски стоки е така. Общо взето цената и марката на детски стоки задоволяват единствено емоциите на родителя. А с покупката на възможно най-много и най-скъпи стоки, родителите задоволяват бизнес интересите на производители, които разбира се стараейки се да разширят бизнеса си, умело рекламират стоките си. Родителите под въздействието на реклами и "приятелки" харчат неразумно, това е причината за финансовото им състояние.
С емоциите е същото ядосват се за дреболии и най-редовно постъпват първосигнално с истерични изблици и крясъци, сякаш с всяко дребно нещо светът е свършил. Ако се съсредоточиш в това за какво всъщност се ядосват ще разбереш че няма никакъв смисъл в действията им, те са необмислени и първосигнални и вината за всяка беля, която е сторило детето е в самите родители, защото не са му разяснили правилата си така че да ги разбере, следователно би трябвало да крещят на себе си, а не на наследника си. Всъщност единственото нещо, което оправдава един родител да е ядосан, тъжен или нещастен е ако детето му е неизлечимо болно, но в такъв случай пък няма полза от тези емоции и фактите трябва да се приемат такива каквито са възможно най-скоро.
Реалността е че детето съвсем не променя начина ти на живот, ти сам го променяш мислейки си че го правиш за да е добре детето, но фактът че се лишаваш те натъжава. А всъщност можеш с дете да правиш всичко което си правил в свободното си време и то ще се научи да спазва твоите правила.
Ако до преди да се роди детето, те е забавлявало да спортуваш колоездене, след като детето се роди, слагаш новороденото в раница и отиваш да караш любимото си колело, детето ще свикне с твоите навици и привички, "крушата не пада далеч от дървото", след време, когато проговори, ще те кара да идете да го повозиш, а след 12-14г ще те изчаква да го настигнеш, когато карате заедно, защото редовно ще те изпреварва.
Ако пък те радва идеята да си поспиваш до късно, трябва да го приучиш да живее като теб и повярвай лесно е, само за 1-2 месеца и се научава кой е по висшестоящ в дома ви и какви са правилата, само от теб зависи. Щом спиш до късно вероятно и вечер стоиш до късно, няма причина да караш новороденото бебе да си ляга в 20ч, то е свикнало с навиците на майка си още преди да се роди и спокойно можеш да го изкъпеш в 2ч през нощта за да си лягате, това втълпение че бебетата трябвало да се изкъпят в 19ч и да ги сложиш да спят е начин да се създават еднотипни роботи.
Синът ми е на 24г, когато беше бебе редовно в 3-4 сутринта се разхождахме в парка с количката. Баща му тогава работеше в дискотека, като се прибере излизахме в парка, хапвахме по една закуска с боза и към 5ч се прибирахме всички да спим. Селото на баба му е в планината, натрупваше дълбок сняг, въргаляхме се с детето години подред и нямаше никакъв проблем. Десетки пъти съм го оставяла да се въргаля полу гол в кални локви по време на обилен летен дъжд, това не попречи на сина да порастне да се изучи, да живее отделно от както е навършил 18г и в момента да работи инженер.
Та най важното преди да се решиш за дете е да се научиш да си контролираш емоциите с викане крясъци и истерии, нищо не се постига, спокойния и уравновесен разговор е начина. Да се научиш да купуваш само нужното на цена, която финасовите възможности на семейството ви можете да си позволите без да обеднявате и не на последно място да осъзнаеш че бебето ти е твоя най добър приятел на когото му харесва да правите заедно всичко, което харесва и на теб, и от новородено да го научиш, че то трябва да се съобразява с теб, а не ти с него.

35.   Децата са прекрасно нещо, ако си с правилния човек и имаш пари да ги гледаш.
Децата са много стресиращи ако не си с правилния човек и нямаш пари да покриеш нуждите им и да си купиш помощ.

36.   32, ценностите са били други. Хората не са мислили чак толкова само за собствения си гъз.

37.   28, иска ти се е да ме е заболяло. Не схвана какво ти казвам въобще. Разбираемо е, защото днешно време такива неща като ценности вече губят значението си и много хора дори не разбират за какво става въпрос.

Казвам, че аз лично си върша задължението като мъж да издържам семейството и децата си, вкл. и ги гледам (не знам защо реши, че не ги, явно така ти се иска, че да ти пасне на тезата), но днес повечето хора искат по тънката лайсна и дори едно дете им идва в повече. Не става въпрос да гледаме животни, ниви и да ходим по войни като едно време, а просто да си вършим задълженията, да си носим отговорност и да имаме някакви ценности, различни от пълен егоизъм и обикаляне по молове и чалготеки.

Не си мъчи мозъка, няма да ме разбереш. Продължавайте да си мислите само за собствения гъз.

38.   Децата са избор и няма смисъл да правиш такива, ако не го желаеш. Аз нямам деца ( няма и да имам) и съм си супер така. Живота ми е подреден и спокоен. На моя приятел съм му казала, че не желая деца и че ако той иска може да смени жената. Няма драма.
Осъзнатото решение не е егоизъм. Егоизъм е да правиш деца без да можеш да ги отглеждаш правилното ( време, нерви, пари). Също така, егоизъм е да имаш деца " за да има кой да те гледа на старини" или щото "така трябва" и "какво ще кажат хората".
Важно е да си щастлив. С твоето дете или без него, човешкия род няма да се затрие.

39.   Даже 37, разбрахме, ходиш на работа и затова трябва да те обявим за баща на годината!
Щото в крайна сметка никой друг не работи и не носи отговорности, само ти си най-великя.

40.   До 38, той че няма човешкия род да затрие, ама т. нар. бели хора в света ще станат малцинство. А иначе в този свят да си " щастлив", това го може само някой слабоумен. А пък " на старини" едва ли ще има кой да те гледа, во цигани, които да обират възрастните хора ще има в изобилие.

42.   39, щом така си го разбрала - ОК, нямам какво да кажа повече. Опитах да обясня няколко пъти, но явно или не искаш да разбереш, или нямаш капацитета да разбереш.

43.   37, т. е. като не си гледам децата, съм виновен, като ги гледам, се правя на баща на годината. Угодия има ли? Освен че не схвана въобще тезата ми.

44.   40 ( от 38),
Аз и да имах деца нямаше да им се "натреса" да ме гледат на старини. Никой не ти е длъжен с нищо за да го заробваш да те отглежда.
Цял живот си бачкал и трупал - за един старчески дом ли да не си спестил, човече? !
Белите хора ще станат малцинство - това въобще не е мой проблем.
България ще изчезне - еми да изчезва.

45.   44, егоизъм и страх. Ако родителите ти мислеха така, изобщо нямаше да те има. Щяха да си живуркат с милото и вечно да се оправдават, че нямат нерви, пари за деца. Вечно щяха да чакат. Междувременно се старее, погрознява.
Като те нападне желанието на 50 да имаш деца, ще е късно.

46.   Някой ден 44-ти номер ще си умре сам като куче - това въобще не е мой проблем.
Семейството му ще изчезне със смъртта на партньора му - еми да изчезва.

Това е демонстрация как звучат някои хора. Понеже е много лесно да го раздаваш голяма работа, ама на чужд гръб! Но щом на него не му пука, че след няколко десетилетия ще е изчезнал, а след век никой на планетата Земя няма да го помни или поне да има негови снимки, които да гледа, защо на някой друг да му пука?

47.   44, тук съм много съгласна с теб. Имам деца и съм много против, тези, раждали за да ги гледат на старини. Около себе си имам много такива примери на възрастни майки на мъже предимно, съсипали отношенията на младите с вечните си прищявки и с това, че им съсипват отношенията с искането на време за абсурдни задачи. И като казвам възрастни, някои са на около 65, не толкова възрастни. Веднъж казах директно в очите на една такава майка, която всяваше смут нарочно в младо семейство, че иска прекалено много време от сина си, или само времето, което му е за семейство, а не примерно да го вика след работа. На което тя ми каза той ми е длъжен, както твоите деца са ти длъжни. Само за пример, ще младото семейство с малко дете трябваше да съобразят времето си ваканцията не със себе си и своите нужди, а с това кога майката на мъжа и щукне да го викне да поработи при нея 5 дни. Тя никога не ги попита кога им е удобно и колко време събота или неделя той да поработи и обичайното е един цял ден. На такива няма как да промениш мнението, това са съвсем други хора, които поставят собствения си гъз над щастието на децата си.

48.   Н 40 "А иначе в този свят да си " щастлив", това го може само някой слабоумен"
Да се разбира тогава, че съзнателно си готов да създаваш нещастни деца само за да имаш "гледачи" на стари години? !
Тежко ти... ще те мразят и с удоволствие ще те подхвърлят в някой старчески дом. Не си разбрал явно още, че децата са самостоятелни личности, със собствен разум, желания, мечти- няма да се жертват за твоите безумни, егоистични изисквания от тях.
Единствено задължение на децата като възрастни е: да са максимално свободни и щастливи и да не нараняват други живи!

49.   Защо обезателно трябва да продължавам рода ни??? Аз моите родители, да са ми живи и здрави, ще си ги гледам. Не защото те ме задължават, а защото ги обичам и съм им благодарна за всичко, което са направили и правят. Няма сила на света, която да ме накара да ги хвърля в старчески дом. Но не виждам смисъл аз да ставам родител. Още повече в тази джунгла. Защо да обричам още един човек да живее тук? Сестра ми има дете, така че родът е продължен. Изобщо, ама изобщо не ми пука нито за белите хора, още по-малко че щяла да изчезне България, и не знам още какви глупотии. Ако бях мъж щях да си направя вазектомия.

50.   И ти си нечие дете, нали, авторке?
Ама на тия, дето са те създали, май възпитанието не им е бил особен приоритет.
Представяш ли си, ако те разсъждават за теб така, както ти за децата, които няма да родиш?
Ама и по-добре де. Не е необходимо такива индивиди да се размножавате.

От една адски уморена, изнервена, увиснала, отпусната, занемарена, но много горда и щастлива майка.

51.   Просто не бързай с децата. Това, което ти е казал свекърът е самата истина. Затова не бързай с децата. Някъде към 36-38 е добрата възраст за деца.
Моят баща казваше: 'Човек и добре да живее, се жени'... Майка ми е била бременна във втория месец, когато са се бракосъчетали, така че не е виждал брак без деца.
Бракът без деца е прекрасен, поживях си, с деца е мъка, грижи, изолация за жената проблеми и в много от случаите липса на секс.
Не се натисках да имам деца, мъжът ми взе да мърмори. Щях да съм най-щастливата жена. ако бях срещнала мъж, който да не иска деца, но да имаме брак.
Много обичам децата си и съм отговорен и отдаден родител, но нямах помощ от баби и дядовци, на които поне за час да оставя детето и да отида да свърша нещо за себе си. Беше ми ужасно трудно, а мъжът ми не помагаше нито в смяна на пелени, нито в хранене, нито можеше да му оставя детето за малко. Противно на обещанията как щял да ми помага и драматичното просълзяване колко искал бил деца. не ми помагаше никак. Попаднах на отвратителен егоист. И в училище не помага за нищо. Добре, че имам прекрасно образование и мога да помагам по всички предмети.
Ако знаех какво ме чака. щях да бягам през глава.

52.   Предполагам е до лични качества да си родител и до здравословно и психично състояние на родителите. На 25 години родих детето си и честно казано бяхме напълно готови за родители и никога не сме съжалявали. Преди това живяхме заедно 5 години, оженихме се, находихме се, не сме спирали. Роди се бебето, пак не сме спирали да излизаме, да пътуваме и да се развиваме. Хубаво е да си родиш децата в 20-тте, защото имаш много енергия и оптимизъм и не изпадаш в някакви дупки, физически също много бързо се възстановяваш като форма. При нас не се отрази зле на сексуалния живот, напротив, след раждането, сексуалният ни живот стана още по-хубав. Детето си го гледахме сами, но не ни е тежало с нищо. Не знам дали заради това, че беше планирано и с желание родено, или заради любовта между нас, но самото дете има много добър характер и не ни е създавало никакви проблеми. Не е глезено, само се обличаше и оправяше още от 2-годишна възраст, от толкова и го отделихме да спи в самостоятелна стая. На 5 го записахме да спортува, защото беше енергично, здраво дете. Винаги сме били повече приятели отколкото родители на детето, но и то не ни е вкарвало в изнервящи ситуации. Оставяхме го само да решава с какво иска да се занимава, какво иска да опита, за нищо не е спирано, насърчавахме го да е самостоятелно и само да взима решения за себе си. Гледахме да не прекаляваме със закрилата и грижата. Най-важното правило е, ако решиш да имаш деца, е да го оставиш да се развива в посока, в която са му интересите, да не го насилваш и да се опиташ да го направиш от колкото се може по-рано да е самостоятелно, не само физически, но и психически. Родителството само по себе си не е нещо сложно, ако реагираш с любов и разбиране. Другото важно нещо е, да не се стремиш всичко да е идеално - децата се цапат, опитват нови неща, разхвърлят - не трябва да ти пука и не трябва да се вманиачваш на тема подреденост, хигиена и чистота, защото ще се изнервиш, а от това никой не печели. Приеми, че първите няколко години ще е така, от теб зависи постепенно да му създадеш навици. С детето винаги разговаряй като с възрастен, и най-трудното - остави го да греши. Това последното винаги ми е било най-трудно - само си казвай мнението, но не се намесвай, остави го да греши, подкрепяй го да се изправя след грешките. Като цяло - това е. Не знам какво толкова като време ви отнемат децата, освен когато тръгнат на училище и се наложи да ги приучите да учат и понякога да помагате. За излизанията - има бавачки, има баби, лели, съседи. За лично време - детето е редно да ляга рано, преди това то обикновено си се занимава само, като домакински грижи не е кой знае какво това човече. Ако са две става по-сложно откъм финанси и грижи, но за сметка на това си помагат едно друго и се гледат сами обикновено.