Съдбата ме събра с моята първа любов след толкова години
преди: 1 година, 5 месеца, прочетена 1233 пъти
Когато бяхме малки, се обичахме лудо с едно момиче. Да, някои хора ще кажат "Е, голяма работа. Детска любов". Може и така да е, но чувството да я виждам беше неповторимо. Аз, който принципно не си затварях устата и бях голямо плямпало, губих ума и дума, когато я видех.

Но дойде един отвратителен момент, в който моят баща и нейният баща (служили са заедно в казармата и бяха добри приятели) се скараха и ни забраниха да се виждаме. Въпреки забраната, ние успявахме да се промъкваме тайно да се виждаме. Докато не дойде следващият пирон в сърцето ми - нейните родители щяха да се местят в друг град. Бяхме на 15. Когато тя ми го каза, все едно кол прободе сърцето ми. Тя ми предложи да ми даде един последен подарък - девствеността си. Искаше точно аз да съм ѝ първият. Отдадохме се един на друг и беше прекрасно. Със сълзи на очите се разделихме. Плаках вкъщи 1 седмица. Не исках да виждам никого. Не исках да ям, да пия, да спя. Моите родители се притесниха и тръгнахме по лекари. Всички изследвания бяха перфектни, но въпреки че нашите ме питаха поне 100 пъти на ден какво ми е, аз отказвах да говоря с тях на тази тема.

Заминаването на това момиче ми се отрази много лошо. Станах мрачен и неприветлив. Отказвах да излизам с когото и да е. Празниците не ми носеха никаква радост, въпреки че бях близък и с двете страни на родата. Докато един ден, баба ми ме помоли да я придружа до една нейна приятелка. Исках да откажа, но понеже баба ме помоли, се съгласих. Тази нейна приятелка беше гледачка. Аз, разбира се, не знаех и подозирам, че баба ми нарочно не ми каза, защото знаеше моето мнение за такива хора. Жената ме помоли да изсипя олово в някакво менче с вода. После погледна вътре и ме попита каква форма има, според мен, изстиналият къс. Приличаше на сърце. 5 секунди по - късно, парчето се пръсна и жената каза на баба ми, че любовна мъка ми тежи на сърцето. На връщане, баба ми ме помоли да ѝ разкажа и аз и разказах всичко, но я помолих да не казва на никой. Баба ми си отнесе тайната в гроба.

15 години по - късно, получих съобщение във фейсбук от непознат човек. Тъкмо се бях развел със жена ми и си мислих, че си е направил нов профил, за да ми досажда. Не, не беше бившата ми жена. Беше момичето. Познах я по фамилията. Беше се превърнала в прекрасна жена. Започнах да треперя. Това беше тя! Моята първа любов. Писахме си известно време. Оказа се, че и тя е имала несполучлив брак и се върнала в нашият роден град, където аз живея и до днес. Видяхме се, разцелувахме се. Любовта отново пламна.

Миналата година беше сватбата ни, а тази година посрещнахме и нашето общо дете (всеки от нас имаше по едно дете от предишен брак). Това беше символът на нашата "детска и глупава" любов.

Това е моето щастие. Това е нещото, което ми липсваше с години. Това е правилният човек за мен.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 година, 5 месеца hash: cc03899bdc

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

1.   Красиво. Пожелавам ви да сте щастливи заедно дълги години.

 

...

преди: 1 година, 5 месеца hash: d488193b0a

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

2.   Ако е истина, това е много хубаво. Радвам се за теб, дай Боже всекиму.

 

...

преди: 1 година, 5 месеца hash: f6863244a9

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Браво. Добре пишеш-разревах се.

 

...

горе^

преди: 1 година, 5 месеца hash: 98529c2ee4

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

4.   Ами, живи и здрави бъдете!

 

...

преди: 1 година, 5 месеца hash: 8d7fcbd766

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Браво, хубаво е че сте заедно, желая ви щастие и на двамата:) Но не можахте ли да се намерите, когато бяхте на 18 години? Защо не се потърсихте по-рано?

 

...