Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

8.   Имам същата история - уж бяхме само приятели, пък на моменти направо ток биеше помежду ни. Никога никой от нас не направи първата крачка, но неизказанато стоеше помежду ни. В моя случай проблемът май беше разликата във възрастта ни - той беше малко по-млад и мен това ме спираше да мисля, че можем да сме повече от приятели. Предполагам и при него е било така. Предразсъдъци, какво ще кажат хората... А защо ли е трябвало да ни пука?
С никой друг не съм прекарвала по-пълноценно времето си, имахме толкова много общи интереси, можехме с часове да говорим за музика, кино, изкуство. Ходехме на екскурзии, на театри и концерти. Взаимно си дадохме страшно много, двамата се допълвахме, обогатавахме и развивахме. Беше някакво вълшебство, въпреки че беше платонично! С никой друг никога не съм се чувствала така. Не знам ако бяхме прекрачили границата на приятелството, дали щяхме да бъдем щастливи заедно, или магията би изчезнала. Късно е вече да разбера. Беше ме страх, че ще го загубя като приятел, ако застана очи в очи и му призная, че за мен е повече от това. Той също не направи нищо, междувременно ми споделяше за някакви мимолетни авантюри с девойки. И аз избрах да продължа напред, без да изясня чувствата си с него. Създадох свое семейство. Не сме се виждали на живо от години, понякога си пишем ред-два по някави общи теми. Но никога не съм спирала да мисля дали не пропуснах късмета си.
Затова... Съветвам те да изясниш нещата помежду ви - бъди смела, обади му се, говори с него, кажи му какво чувстваш. Ако ви е писано да сте заедно, ще бъдете, ако ли не, ще продължиш живота си на чисто. Иначе терзанията дали е можело да се случи нещо повече, ще те тормозят винаги. Казвам ти го от собствен горчив опит. Смелост и успех!

9.   Какво е станало ли? Държала си се като типичната глупачка, давала си му противоречиви сигнали и с поведението си го наранявала систематично. Човекът очевидно има чувства към теб и подозирам доста сериозни, но в един момент му е станало прекалено болезнено да е покрай теб и се е отдръпнал.

Какво да направиш ли? На първо време скъсай с твоя мухльо (оня фиктивния). Захвърлете го вече този ваш типично женски манталитет да сте с някого, когото не обичате, колкото да не сте сами. Това нещо е провалило толкова стойностни връзки, колкото ви е бедна фантазията. Един мъж с морал и достойнство винаги ще има сериозни задръжки и спирачки към обвързана жена. Така че разкарай глупака, ама окончателно, без вратичка за връщане. Дай си няколко дена релакс и след това се обади на твоя приятел, кажи му, че си скъсала и искаш да се видите. Оттам-нататък нещата ще се случат от само себе си.

Извинявай, ако съм бил по-остър, но се поставих на мястото на момчето и ти се ядосах как от глупост ще провалиш връзка, за която и двамата жадувате.

10.   Аз веднъж му писах, че съжалявам и че искам да се видим да говорим, но той каза, че не знае какво искам да му кажа, но едва ли нещо щяло да се промени от разговора. Каза, че му е писнало. Можеби ме е изтрил окончателно и не иска да го търся повече. Има ли смисъл да настоявам отново?
Ако наистина е имал чувства, няма ли поне да е любопитен да разбере какво искам да му кажа? Може ли така изведнъж да ме намрази, да е толкова категоричен, че не иска да ме вижда и да не е способен да прости? При положение, че познаваш някой от толкова време и ей така от раз всичко да приключи за него? Така ли е при вас, мъже?


Авторката

11.   Ако се е влюбил в друга е възможно!
Аз така бях влюбен в една колежка близо 3 години и направих куп щуротии, а на нея не и пукаше!
Преди месец прехвърчаха искри с една друга жена и ооооо, чудо - другата все едно я изтрех от мислите си! А предната е много по-красива, но тръпката изчезна! Всичко е химия в мозъка-;)

12.   Авторке, каквото е имало, свършило е. Приеми факта и не се рови в миналото. Как можело, как ставало, ама защо така... Ами така- казал ти го е в прав текст, писнало му е, край.
Продължи напред.

13.   Авторке, в момента съм в подобна ситуация. При мен разликата е, че аз винаги намирам начин да лавирам, за да не се стигне до момента, в който ми казва "не искам повече да общуваме". Веднъж се опита да ми каже това нещо, защото неговите намеци са малко по-брутални и на моменти дори се чудя "ебава ли се/гаври ли се с мен, или ме сваля". Затова той ми отговори "явно с теб ще трябва да говорим само служебно, след като се засягаш и не се чувстваш добре от тези мои думи".
И аз не разбрах и не разбирам защо ще търсиш някого, ще говориш с часове с него, ако ти е безразличен.
Дори ме е представил пред някои от клиентите ни като негова. жена, а ние дори не сме любовници. Не знам какво да си мисля, постоянно си играем на топло и студено.
Чудя се, ако разкажеш нещо повече за него... дали няма да се намери отговор на въпросите ти някъде там. Моят човек е на 35г, не е имал сериозна връзка (повече от няколко месеца) и все още се държи като пубертет на моменти. Ходи по кръчмите с приятели, ходи по курорти, за да търси нещо за "забиване". Осъзнавам, че не е човек за семейство, но това е..

16.   "Ако наистина е имал чувства, няма ли поне да е любопитен да разбере какво искам да му кажа? "

Човекът ти го е казал съвсем ясно, че не вярва нещо да се промени. И е съвсем прав. Защото пак ще му цъфнеш с "фиктивното" си гюле и той пак ще се окаже в болезнената роля на душевна изтривалка. Казах ти, късаш с гюлето окончателно и тогава иницираш среща.

17.   Добре, да кажем, че вече е претръпнал към мен и е невъзможно да се получи нещо повече между нас. Но това какво пречи да бъдем поне приятели? Нали точно щом вече няма чувства, за него няма да е болезнено?
Защо трябва да ме избягва тогава? Той има доста жени приятелки, не може ли и мен да приеме така? Как с другите колежки си говори и излизат заедно, защо да не може и с мен?
Боли ме, че пропуснах възможността да бъдем заедно, но поне да го имам като приятел... Толкова добре се разбирахме, беше ни приятно заедно.
Ние няма къде да се засечем вече, освен ако не си пишем. Няма как да го видя и да говорим. А не смея и да му пиша.
Липсва ми много... Дали някога ще ми прости?

Авторката

19.   Как така претръпнал?
Нали това ти обясняваме, уж да помогнем.
Той има чувства към теб, а ти се държиш зле с него.
Като вижда че ти не изпитваш същото, казва "не ми пиши повече".

Ти не мислиш за него, мислиш само за твоята болка.

21.   До номер 16 - да, реших да отрежа гюлето, но дори и така се съмнявам, че той ще ми прости... Поне от това, което ми беше написал последно, изглежда, че за него сякаш всичко е свършило... Той толкова време уж беше за мен и държеше за мен, но май се оказа, че моите чувства към него са по-силни. Въпреки, че и той ме е наранявал доста пъти с непостоянните си сигнали към мен и много пъти ми е идвало да му бия шута, накрая винаги му прощавах. Защо и той да не може да прости? Толкова ли е крехка истинската любов? (ако изобщо наистина ме е обичал.. поне така изглеждаше отстрани)

Авторката

22.   Авторке,

Преживяла съм подобно нещо. Това е вид наркотик. В момента се терзаеш и си блъскаш главата в мисли. Свикнала си да си говорите и не можеш да преживееш факта, че той вече не иска. Прочети тази тема http://spodeli. net/4/story-113113. html и ще видиш, че не си само ти. Оставам с впечатлението, че и ти не знаеш какво искаш. Изясни си го и вземи решение. Ако искаш да си с него, отиваш и му го заявяваш. Ако не искаш да си с него - приключваш темата. Относно твоите терзания, според мен, има точно два сценария:
1. На човека му е писнало от теб и се опитва да те забрави - слабо вероятно, влюбените хора нямат такъв самоконтрол;
2. Срещнал е друга и е насочил вниманието си към нея - по-вероятно;
Каквото и да е, ще ти олекне като разбереш. Да, отначало може да ти е мъчно, но поне ще знаеш. На наглийски това нещо се нарича "closure". Ще можеш да продължиш напред след време. Ако не събереш смелост - с години ще пишеш тук "ами ако бях... ", докато не намериш заместител. Това е - СМЕЛОСТ и решителност - за целта трябва да знаеш желанията си!

23.   До номер 19:
Ами номера 11 и 12 така казаха, че вече е претръпнал. А и от това, което той самият ми написа последния път, че "вече му е писнало, че не иска да го занимавам повече, че съм му убила всякакво желание вече, че нямал нищо против мен, просто ми желае всичко най-добро. ", съдя че вече не съм важна за него и чувствата му са се изпарили.
Последният ни разговор беше преди 2 месеца....
Аз точно затова не смея да му пиша повече. Защото ще му кажа за чувствата си, и че вече съм сама... Но какво от това? За него явно вече не е важно...
Затова и пуснах темата, да разбера дали изобщо има все още някакви чувства. Бих го потърсила само ако той все още се надява да му споделя чувствата си. Но аз въобще не съм убедена, че е така.
И след като не ми остана нищо друго, поне да мога да запазя достойнството си.


Авторката

24.   До авторката от номер 13.
Я сподели нещо повече за човека, на колко е, какви навици има (които са ти известни)... и подобни неща.
Не знам дали има чувства, това само той си го знае. Като цяло се е държал глупаво, защото не е споделил открито с теб как стоят нещата от неговата позиция. Не е лесно, но все пак е можело да започне някакъв разговор по темата предвид, че сте изградили някаква стабилна комуникация помежду си.
Ама какво се чудя, както ти написах, при мен ситуацията е същата. Имате ли някакви допирни точки в момента... казваш, че сте били колеги? Сега не сте ли?

27.   Отдавна вече не сме колеги. До скоро излизахме заедно и с други колеги, но вече не. Няма къде да се засечем, освен ако не си пишем.

Общо взето, той беше доста огорчен от предната си връзка и явно го беше страх да се отвори напълно към мен. Показвал е много пъти, че съм му слабост, и дори другите около нас го бъзикаха, че ме харесва, но като го питах как ме възприема, все казваше, че съм му добра приятелка. Предполагам и че това, че не бях свободна също го е спирало. Уж се разбрахме, че сме само приятели, но в същото време се ревнувахме от други хора и се сдърпвахме заради това. Можеби е очаквал нещата между нас да се развият постепенно с времето, но пък имаше моменти, в които се отдръпваше и аз се обърквах. Понякога флиртуваше с една друга колежка, можеби за да ме дразни, или можеби защото аз съм се държала студено с него, не знам. Казваше, че са само приятели, но мен ме болеше и в резултат се заяждах с него и се дистанцирах. След това той пак правеше подстъпи към мен и се държеше мило. Казваше, че нещата трябва да са взаимни и от двамата, но аз не бях свободна, за да му отвърна както той очаква явно. И така изведнъж след поредното сдърпване, каза, че не съм го възприемала сериозно и че винаги съм се държала лошо с него, че вече е изгубил надежда нещата да се променят и повече не иска да поддържаме връзка.
Минаха 3 месеца оттогава.
Преди 2 месеца аз му писах, за да му се извиня и предложих да се видим, за да му обясня защо съм се държала така. Но той каза, че едва ли нещо щяло да се промени. Каза, че не ме мисли за лош човек, но просто не сме били за приятели. Сподели ми с какво съм го наранила, но каза, че това вече е минало и е важно да си вземем уроци от това. Аз казах, че съжалявам, че съм го разбрала прекалено късно, а той отвърна, че никога не е късно. И ми пожела всичко най-добро. Това беше.

И така, аз не знам какво се случва вече с него. Дали ме е забравил, дали е срещнал друга, дали се надява аз да го потърся, за да призная чувствата си (в което се съмнявам)... Не знам.
Знам само, че ми липсва. Но дали и за него е така или ме е прежалил отдавна вече, не знам.

На 26 години е, ако има значение това. Учи, работи, сериозно момче е по принцип.

Авторката

28.   Признай му чувствата си, така в чата ако не иска да се видите на живо. Дори нищо да не стане, поне няма да се питаш цял живот какво щеше да бъде ако го беше направила. Един вид се освобождаваш и продължаваш напред. Говоря от личен опит с история подобна на твоята за много близка моя приятелка. Така и не и признах чувствата си, за което съжалявам сега след години. Така че го направи за твое добро, нищо няма да загубиш, но като свалиш картите имаш шанс да размисли и да получиш хепи енд

29.   Авторке, всичко се върти около теб в последния ти коментар №27. Моля те, осъзнай колко несериозно звучи - набиваш си САМА илюзията в главата, че той е искал нещо повече, но ТИ по някакъв начин си го възпрепядствала. Прочети пак какво си написала - само го оправдаваш защо не е предприел действия по силните си чувства към теб. Няма такова нещо - всичко е само в главата ти. Нито е имал силни чувства, нито си го отблъсквала, нито в момента мисли за теб. Колкото по-бързо го осъзнаеш, толкова по-лесно ще го преживееш. Продължавай напред!

30.   От номер 24 (13).
Честно казано... много странно поведение.
След като вече не сте колеги (тоест няма как да стане по-зле от това, което е в момента), просто вземи му напиши какво изпитваш и ако няма никаква ответна реакция, просто приеми, че няма смисъл да полагаш повече усилия.
При мен няма как да стане това, защото все още работим заедно, но ако стигна до това положение, ще направя както описах по-горе.
Нищо няма да загубиш. Ако не спечелиш, то поне няма да изгубиш нищо. Просто го направи. Ако се налага, пийни си нещо за отпускане и да не го мислиш много, много. Напиши му нещо от сърце.
Надявам се момчето просто да е също толкова отчаяно като теб и да се надява на стимул. Ако не е, поне ще се успокоиш.
В крайна сметка ще е много жалко да си човекът, който е хлътнал най-много, но какво да се прави - живот.
Ако пък си е играл с чувствата ти, много жалко за него... това не е редно, не е човешко.
Пиши какво мислиш по въпроса.

31.   Авторка, стига се кахъри тук, ами вземи му пиши на момчето вече. И после намини да се похвалиш как хубаво са потръгнали нещата ;)

32.   Авторке,

Познаваш ли приятелите му? Имате ли общи познати, които можеш да попиташ дали "твоят човек" е сам, или е във връзка, как изглежда, нещо което ще ти помогне да решиш какво да правиш?

37.   Честно казано, доста се обърках от коментарите, защото са от единия до другия полюс - от това как имал силни чувства до това как всичко е само в главата ми.
Затова реших, че ще му пиша. Ще сложа картите на масата, за да се свърши вече с тази мъка и объркване. Дори и да е вече късно, дори и да ми се изсмее (не вярвам да го направи).
Самият той много пъти ми е казвал, че истината е най - важна, че нищо няма да загубя, ако му споделя каквото и да е, че не трябва да има неща, които искаме да кажем, но не го правим от срам или страх. На последната ни среща, малко преди да се разделим, той със съжаление и разочарование каза, че аз така и не искам да се отворя пред него... Е, крайно време е да го направя.
Да, ще накърня гордостта си, но поне ще ми олекне и ще мога да продължа напред начисто.
Предполагам, че той няма да промени решението си, но въпреки това ще кажа истината.

Авторката

39.   Да, и кажи после какво стана.

40.   Кога ще одобрите коментара?

41.   Писах, писах, но накрая не го изпратих, защото реших, че е най-добре да се видим лично да поговорим. Отидох пред работата и реших направо да му звънна, да го помоля да излезе да говорим. Е, да, амааааа, стоях 2 часа отвън и така и не можах да се осмеля да го набера... Замислих се "Какво ли ще си помисли за мен? След толкова време й щукнало пак да ме търси! Луда ли е? ! "
Ииии се отказах. Не можах да се обадя. Казах си "Аз ще се обадя, но той пак ще ми откаже и няма да можем да поговорим. Или ще се съгласи, но ще ме прекъсва и няма да мога да си кажа всичко... "
И реших, че е по-добре да му пиша, ама да излея всичко наведнъж. И пак писах, редактирах написаното... Но пак не можах да се осмеля да го изпратя. Казах си, че така в чата може пак да не разбере всичко правилно и че ще е по-добре да говорим лично, така поне ще мога да виждам реакциите му.
И така, сега пак събирам смелост да го потърся.
Да, знам - направо съм трагичен случай! Никога досега не съм ходила след мъж! Винаги те са тичали след мен... Макар че в този случай е моя вината за това положение, явно това да преглътна гордостта си е прекалено трудно за мен. Но се надявам да успея да го направя някой ден

42.   До н. 40, на мен три напълно нормални поста в които питах за значението на тези ваучери за пътуване в чужбина, съвсем нормални постове и модератора така и не ги публикува, ти питаш за един коментар. Точно в дните, в които моите постове не биваха публикувани, в същото време се одобряват простотии от рода на чукане с пръсти, ритуали за наказание и други бай ганьовси постове и измишльотини. Очевидно в тоя сайт се гони сензацията и затова нормалните хора напускат сайта.... Ще се изненадам, ако този ми коментар бъде публикуван:)

43.   Според вас кое е по-добре да направя в случая - да му напиша всичко, да говорим по телефона или направо да се обадя да се видим?
Като цяло много рядко сме говорили по телефона, предимно сме си писали, защото аз много се притеснявах от присъствието му в повечето случаи.
Можеби е най-добре да се говори на живо, ама като знам как се спичам... Дали ще успея да си кажа всичко, ако се съгласи изобщо да се видим... Не знам!


Авторката

44.   Напиши му... а пък ако той поиска, ще се видите.

45.   Не си трагична, просто си влюбена :)
Стига си го премисляла толкова. Дай на сърцето картбланш да действа, то най-добре знае какво да прави.

46.   Обади му се и го покани да излезете на кафе/вечеря, че отдавна не сте се виждали. Като излезете ще видиш как върви разговора и ще усетиш какво да правиш. Ако му се обадиш и той ти откаже - отказвай се и ти. Задълбаваш си сама проблема - действай, все едно махаш лепенка - колкото повече се бавиш, толкова по-болезнено става, затова я махаш с ряз. Извинявай, не целя да те обидя, но съдейки по написаното и последващите коментари - пропадаш все повече и повече. Не си го причинявай!

47.   Обади му се по телефона и кажи, че искаш да се видите. Ако откаже, ти кажи че ще го чакаш пред работата му.


А и като го чуеш, може малко да се успокоиш.

48.   Напиши му кратко, без много обяснения, примерно : Трябва да ти кажа нещо, което искам да знаеш- имам чувства към теб. Съжалявам, че не го направих по рано, ако искаш може да поговорим повече като се видим.

Това е общо взето, няма нужда от много излияния, твоя човек ако иска ще те изслуша за повече. По добре е да му пишеш кратко от колкото разговор на живо или по телефона, след като се притесняваш. Аз така трябваше да направя с моята приятелка, мислил съм си го хиляди пъти, не го направих.
От н. 28

49.   Направо се вижте и му се нахвърли, големи сте мислители и двамата, накрая нищо няма да излезе от толкова разсъждаване.

50.   Той не иска да я види и казал край, вие я навивате да го кани на вечери, кафета и да му признава чувства със закъснение? ! Вие самите, ако някой, когото не искате и сте отрязали, се влачи след вас, ще правите ли срещи, ще излизате и ще имате ли връзка, ей така, от съжаление?
Авторката, може да си имала някакъв шанс, изтървала си го, сега циклиш на едно място и не искаш да се откъснеш от човек, който вече не е с теб. Поне е бил честен и ти е казал, че не те иска, можеше и до сега да те ползва само да си прави кефа.
Щом ти не се уважаваш, няма да те уважава и той. Спри да се държиш за спомена за него като удавник и си живей живота, мъже колкото искаш.

51.   Номер 49 - как така да му се нахвърля? Той не иска да ме вижда, а аз да му се нахвърля...

Номер 46 - той със сигурност ще ми откаже за кафе!

Номер 48 май е най-близо до мен. Ще му пиша, но няма да е кратко! Ще напиша всичко, което исках да му кажа (а те са много неща, не само това за чувствата ми) и то ще е по-скоро писмо за сбогуване, защото знам какъв ще е отговорът му.
Но все пак ще кажа истината.

52.   Номер 50 - какво означава да си прави кефа? То не е имало нищо между нас

Авторката

53.   Авторке, ще се поболееш от толкова мисли! Както ти казах, давай смело, все едно си правиш кола маска. Така и така ще те боли, не удължавай агонията си.

54.   Май е най-добре да продължа живота си и да не се занимавам изобщо с него повече.
Ако наистина е държал на мен, нямаше да ме отпише толкова лесно. Е, да, вярно, че минаха почти 3 години, но ако толкова ме е искал щеше да направи повече от това да ме докосва по ръцете, да ме прегръща, да ми прави комплименти и да ми помага, а накрая да казва, че просто се държи приятелски с мен. Все си мисля, че ако ме искаше достатъчно силно, можеби това, че съм обвързана нямаше да му е проблем да ми признае открито чувствата си.
Май наистина няма смисъл да се унижавам пред него. Можеби е по-добре да ме запомни така - студена и дръпната, но с гордо вдигната глава.

Достатъчно време и нерви изгубих по него, а той сигурно си живее живота (е, не вярвам, че ме е забравил все още, поне доколкото го познавам. Но е горделив и той, и съм сигурна, че няма да ме потърси повече, дори и да му се иска много).

Авторката

56.   Надявах се да получа повече отговори на въпросите ми в коментар 17, затова защо да не иска да бъдем само приятели, при положение, че вече няма чувства към мен.

Вие мъже как се държите с жени, които са ви само приятелки?

Той винаги се буташе да е близо до мен и се опитваше по всякакъв начин да ме докосне или да ме заговори, винаги се съобразяваше с мен и искаше да ми помага (без да го моля затова), изслушваше ме, разпитваше ме, споделяше ми плановете си без да съм го питала, черпеше ме винаги като излизахме сами, закачаше ме, вечно беше облян в парфюм и все си оправяше косата...

Авторката

57.   Никой сериозен мъж няма да тръгне да краде обвързана жена, това го правят само путьовците. Човекът съвсем ясно и деликатно ти е показал чувствата си, ти обаче си си направила пас и не си откачила гюлето навреме и сега искаш него да изкараш виновен, че не е бил инициативен.

Твоя е следващата крачка. Звънкай му, стига се обяснява тук ;)

58.   Авторке. Защо не го награбихте? Колко пъти теябва да излизате и да се държите за ръце, да не сте в детската градина? Явно не му стиска, аз бий действала. Друг е въпроса за какво Ви е безхарактерен пъзльо

59.   От н. 13
Смятам, че нито той е бил толкова "ясен" в намеренията си (както се опитват някои да го представят), нито авторката е била наясно със себе си.
Ако и беше показал достатъчно прозрачно какво точно иска от нея, тя нямаше да се лута сега.
Аз съм в почти същата ситуация, както бях написала. И аз не посмях да действам, защото си мислех, че се "гъбарка" с мен да си чеше егото. Разликата е, че аз не бях и не съм обвързана. Иначе същите неща - уж неволни и случайни докосвания по ръката, прегръдки, побутвания. Когато седнехме някъде един до друг винаги се залепяше за мен... буквално.... Пише ми двусмислени неща. Обаче както много ме търси, изведнъж може да не се сети за мен с дни. Не е чудно, че човек не знае какво да предприеме и дали изобщо.

60.   Авторке, не разбрах, че става въпрос за цели 3 години време. Напълно загубена кауза е твоята.
Че не е имало нищо освен лек флирт ми стана ясно, а ти си се филмирала излишно.
За кефа- прочети хубаво изречението. Не е имало нищо, защото той не е поискал и не е бил решителен.
За приятелството- предполагам, че има поне един-двама мъже приятели. Какъв приятел ще си му ти? Мачове ли ще гледаш и коментираш, коли ли, риболов ли и пр. типично мъжки неща или той ще ходи с теб по магазините за дамски стоки и ще клюкарствате по женски в кафето?
№ 50

61.   Номер 13 (59) е права - не ми стана ясно какво иска, затова толкова се колебаех. Аз бях сигурна в моите чувства, но мислех, че не е споделено от негова страна, затова стоях дистанцирано.
И мен много рядко ме търсеше, но през цялото време, докато сме били заедно, се държеше много добре, мило и грижовно, изтъкваше колко е сериозен и отговорен, и как не всички мъже са еднакви. Това беше и най-честият ни спор, защото аз бях много разочарована от мъжете и подхождах към всеки с недоверие. Накрая изтъкна това, че не съм му имала доверие, като една от основните причини да сложи край.
Е, явно е имало защо да не му вярвам.


Авторката

63.   Какво стана с този свят! Къде отидоха истинските мъже? Как жената да бъде нежна, като няма силен мъж до нея?

64.   От н. 13,

Направи ли нещо по въпроса? Пиши му и си събери главата най-накрая. Каквото и да стане, поне не сте колеги вече и няма да ти е неловко... аз нямам този лукс все още.

65.   До номер 60 - не знам дали е било само лек флирт. То се усеща, когато човек има чувства към някого.
Имаше и други колеги, които ме харесваха и флиртуваха понякога с мен, но аз не ги отразявах, защото усещах, че не са сериозни към мен (но той ревнуваше, личеше си).
Но с това момче беше различно - той много се срамуваше от мен в началото, само ме гледаше отдалеч, изчервяваше се, когато и аз го погледнех, и от време на време се престрашаваше и идваше да ме заговори. Винаги беше много внимателен как ще се държи и какво ще каже пред мен. Понеже бях нова на работа, все предлагаше да ми помага. После дойде короната и излязохме в хоум офис за година и половина. Когато се върнахме в офиса, той продължи да се доближава до мен, след време започна да ме докосва, станахме си по-близки, започнахме да си споделяме и да ходим заедно на обяд. Да, не ми пишеше често, защото аз бях Обвързана и явно не е искал да ми прави проблеми. Но винаги, когато аз съм му писала, ми отговяряше почти веднага и разговорите ни продължаваха с часове. Той беше срамежлив в началото и почти не общуваше с другите. С времето станахме по-близки, той се отпусна, стана по-общителен. Дойдоха нови колежки и започнахме да излизаме една групичка. Той вече показваше по-открито симпатиите си към мен, но аз бях винаги дръпната. Да, харесвах го, но не исках никой да знае за това. А и като го питах за отношението му към мен, казваше, че съм му просто приятелка. И това ме спираше да се открия към него, показваше едно, но говореше друго. Объркваше ме и аз го заяждах пред другите. И той явно се обиди от отношението ми към него. Дори ме питаше, дали с нещо ме е наранил и защо не се отварям към него, защо му нямам доверие. А аз го обръщах на майтап и се правех, че сме само приятели, не го допусках близо до себе си. Но не разбрах, че това го наранява, защото все казваше, че не се сърди. Но явно в един момент му е дошло в повече и каза край.
Аз се разстроих, защото беше изведнъж и съвсем неочаквано за мен. Ядосах му се, че до последно се правеше, че всичко е наред и изведнъж ми ги наговори всички неща, които отдавна явно са му тежали, но не е посмял да ми ги каже по-рано.
И така, както ми казваше, че винаги мога да разчитам на него, че иска да продължим връзка... и след няколко дни, ми каза край.
Много ме заболя. Не го очаквах от него и реших, че просто си е играл с мен. Но пък като се върна назад във времето и като се сетя за всичко, което е било, и затова колко много време ми е посветил - за разговори, за помощ в работата, за морална подкрепа (той винаги ме защитаваше пред другите и беше на моя страна) и си мисля, че не е искал само да се забавлява с мен. Да, правил ми е комплименти много пъти, но никога не е правил намеци за секс.


Авторката