 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Щастлива или послушна?
преди: 1 година, 2 месеца, прочетена 872 пъти
Здравейте,
Вероятно повечето хора са били изправени пред тази дилема и повечето са избрали послушанието. Българското общество е консервативно. Каквото и да си говорим, това е дълбоко набито в съзнанието на хората.
За себе си мога да кажа, че в училище бях много послушна. Послушна и нещастна. Бях задръстена зубърка и освен с учене с друго не се занимавах. Родителите ми никога не са ме карали насила да имам само шестици, но ми беше дълбоко набито в съзнанието, че това е нормално и не трябва да се сравнявам с другите, които имат 5 и по-малко. Трябва да съм доброто дете на мама, да си слушкам, да си уча, да не ходя по мъже и да не се занимавам с глупости. Нито съм пиела, нито съм пушела. Другите съученици през какво ли не преминаха - цигари, трева, секс на 14-15, аборти, глупости. Аз - не. Аз бях доброто дете на мама. След като завърших училище, дойде и моето време да имам най-накрая личен живот. Започнах да правя секс на 19 с второто ми сериозно гадже. С първото не посмях. Бяха ме наплашили наще, че може да забременея и да си съсипя живота. Изведнъж от доброто дете на мама се превърнах в черната овца. Пак си ме обичаха наще, нооо скандалите започнаха и до ден днешен периодично все се караме. И до ден днешен, 10 години по-късно, ми се натяква кооооолко съм била свестна в училище и как после съм "пропаднала". Искам да кажа на всички родители, че тормозите децата си буквално. Всички, на които децата им са били задръстени като мен, вътрешно страдат. Те знаят, че са задръстени. В училище ги избягват, гадже не могат да си хванат, все са аутсайдери. След време, ако не успеят да се откопчат от родителите си, това продължава. Чета тук колко нещастни хора има. Никой ли не се замисля, че родителите му са виновни за това? Не виждате ли как сте превърнати в хора без собствено мнение, търсещи одобрението на околните?
Повярвайте ми, в момента, в който се откъснах от опеката на родителите ми, станах свободна и щастлива. Те никога не са ме ограничавали много, но родителите те правят инфантилна, плаха, смотана, неуверена. Излезте от този капан и живейте щастливо. Сега вече съм на 29 и съм щастлива. Откакто спрях да се вслушвам в наставленията на родителите ми е така. Оттогава те не ме приемат. За тях съм такава и онакава, но никога достатъчно добра. Не съм била обвързана, не съм била добра домакиня, не съм била най-добрата на работа. Глупост след глупост ще измислят. Тоя кошмар от училище никога няма да го забравя. Как са ми се подигравали само, че съм задръстен зубър и аз нищо не правех. Оплаквах се на майка ми и тя ми казваше да продължавам с ученето и натягането пред учителките. Толкова неадекватни и глупави съвети. Не знам училище за родители ли трябва да направят, какво, но знайте, че съсипвате живота на децата си "от обич".
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 година, 2 месеца hash: a1fec68cc0 |
|
1. Ти си искала да се напиваш, надрусваш и да си бременна на 15 ли? Да си изхабена от сто мъже? Да не гледаш да се учиш, а да се задяваш с батки и да затваряш чалготеките? Да ти имам мечтите. Това ли ти е щастието?
Никой не е умрял, ако не се е напивал. Но е тъжно колко неграмотни излизат от тези училища, но пък с голям сексуален опит. Тъжно е да гледаш майки на 15-16, които не са чували за предпазни средства, но реват за помощи и колко им е трудно да гледат деца. Гаджето се е омело, родителите помагат. Тъжно е как знаят видовете алкохол, чалга песните, но нищо по история примерно.
Родителите се обвиняват до пълнолетие. После си виновта ти. От теб зависи дали ще продължиш да учиш и какво. От теб зависи каква работа ще избереш. Също и с какви мъже ще имаш връзка. Не знам колко добра ученичка си била, но в момента мислиш като тийн, а си на почти 30.
|
| преди: 1 година, 2 месеца hash: 62599bafe3 |
|
2. Човек може да си осигури време за всичко. Можеш да учиш, да се развиваш, от време на време кафенца и молове и уикендите на дискотеки и заведения.
Не мога да разбера, какъв е проблема да учиш и в същото време петък или събота да отидеш на дискотека и да се направиш мармалад.
Няма лошо да се ходи на партита и купони, ама трябва да има граници. Ако са те ебали в тоалетните, друсала си се, лапала си в другата стая на някое парти и бройките са ти в двуцифрено число, ами пълен парцал си вече, реално наистина не ставаш за нищо и нямаш никаква стойност.
Човек е ценен, колкото е нужен на обществото. Ако нямаш никакви специфични умения, които трудно могат да се придобият и да сподпомагаш развитието на обществото, ами нямаш кой знае каква стойност за обществото. И това е окей, но недей да изискваш уважение от другите хора.
|
| преди: 1 година, 2 месеца hash: b38fd486a8 |
|
3. Радвай се, че не си правила аборт на 15 г, че не си наркоманка и не ходиш по лудниците, че не си парцал, спала малолетна с десетина мъже. Това ли си искала да бъдеш? Наистина ли??? Родителите са ти направили добро като са те предпазили от саморазруха. След 18 г може да правиш каквото си искаш. Като станеш родител ще ги разбереш. А сега може да станеш проститутка и наркоманка, ще видиш колко ще си щастлива... То бива глупост, ама чак пък толкова на 29 години...
|
| преди: 1 година, 2 месеца hash: 51d7411315 |
|
4. Може би донякъде разбирам за какво говориш.
Моите родители (специално майка ми) са много токсичен тип хора. Все другите са идеални, а аз НИКОГА не съм достатъчно добра. Постигнах толкова много неща в живота си, а тя дори и за секунда не се зарадва на успеха ми, все се опитваше да ми развали щастието и да каже нещо, което да ме натъжи. Но ако някой от братовчедите ми или дори половинката ми направят нещо минимално, от типа на това да минат обикновен изпит - о, чудо на чудесата, разказва и на местния поп, както се казва.
Отдавна минимализирах всякакъв контакт с нея - виждаме се само покрай празниците и толкова. От уважение за това, че все пак навремето ми е дала покрив над главата и храна, и че все пак не е ме е метнала в някой дом за деца.
Но тя никога не е била майка, за разлика от твоите родители, които са се грижили за теб и са искали да учиш. За моите оценки на никой не му пукаше.
Бях отличничка, защото обичах да уча, но реално и двойка да имах, нямаше да е от значение - родителите ми едва ги намирах да ми подпишат бележника, не ходеха и на родителски срещи в училище.
Възпитанието си го набавих сама, с помощ тук-там от баба ми и дядо ми, от общуването с родителите на приятелите ми, на които ходех на гости като дете.
Дори не ми бяха обяснени от майка ми неща като цикъл, хигиенни навици и други подобни - смятай за какво неглижиране става дума.
Затова - да, определено има родители, които не мислят за децата си и ги травмират сериозно. Но не живей с тази мисъл, че са те лишили от нещо супер важно или специално и не ги вини. В това няма никакъв смисъл. След 18-годишна възраст си самостоятелен човек и от теб зависи целия ти живот, не от тях. Правиш избори, развиваш се - всичко зависи от теб и твоите решения.
Та, да. Стигаме накрая до общия извод. Родителите невинаги трябва да се слушат и да им се обръща внимание на постъпките, но и все пак сме зависими от тях до определена възраст. :) Прощаваме им и живеем хубаво като ги държим встрани като зрели възрастни и това е. Живи и здрави да са, дано някой ден сами се замислят колко са сбъркали.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
