Споделена история от Любов и изневяра |
Все още влюбена, но доста самотна.
преди: 1 година, 2 месеца, прочетена 805 пъти
Здравейте, момиче на 26 съм.
С 6 годишна връзка зад гърба си, която приключи преди около 4 години. Имах период от 2 години, в които си бях дала почивка, имах нужда да остана за малко сама със себе си. Смятам че през това време станах самостоятелен човек, наясно с това какъв живот иска да живее, наясно със собствените си чувства, личност и емоции. Малко или много порастнах. До момента, в който започнах нови отношения и така вече година. За този период смятам, че преминах през доста ситуации със сегашният ми приятел, но все още не съм сигурна, че това е моят човек. Той е на почти 30 и твърди че е имал само една сериозна връзка, като и до сега е и продължава да живее с родителите си. Работи, разбран е-поне привидно. Като всеки останал човек и той си има трънчетата, но може би не са толкова големи, колкото ги чувствам. Моето непривидно отдръпване от него обаче тормози мен самата от доста дълго време насам. Имам чувството, че постоянно се боря за любовта му, дори понякога просто стоя настрана защото ми омръзна да се чувствам така всякаш му се натрапвам, за него е достатъчно да сме в една стая, не е романтик, не търси близост. От скоро, докато гледаме филм ме придърпва към себе си за прегръдка и това е. Аз се изнесох от нас, когато бях на 17, живях заедно с бившият ми приятел няколко години, нещата там бяха доста сериозни, но това е друга тема. Опитвам се да не сравнявам нещата. Но тук идва и другият момент, който колкото и да опитвам да игнорирам-не ми се получава. Той твърди, че иска да създадем семейство, че до сега не се е изнесъл от вкъщи защото не искал да живее сам. Понякога, когато емоциите са ми в повече и изпитвам радост-твърди че се държа като тинейджърка, а не като зрял човек, били сме вече големи за такива неща.. В тези моменти не разбирам как показ на емоции означава не зрялост, а това че на 30г живеем все още с мама и татко е напълно нормално. Като се има предвид и тясната му обвързаност с родителите, която също сме обсъждали с него, не разбирам как аз съм детето в случая. Не веднъж и два пъти е започване темата относно нашите отношения за в бъдеще и настояще, почти винаги има някакво неразбирателство, много съм ги мислела нещата според него. Ами да, мисля ги, защото думи и действия ми се разминават. Нали разбирате, семейството е важно, но понякога не е лошо човек да си хване живота в ръце и да реши време ли е да напусне гнездото и да създаде свое или да остане там, но да не кара човека до себе си да се чувства като гост. Да не говоря за момента, в който един път не видях подкрепа от него в това отношение. Ние сме заедно, но връзката ни продължава да бъде на 2ро място в неговия живот. Влюбена съм, смея да кажа и че обичам, но разума ми в момента е по-силен от чувствата и истината е, че ме боли. Свалила съм розовите очила, справям се и продължавам да се справям в живота независимо дали с него или сама, но като буца ми е застанала в гърлото, тази фалшива реалност, която той ми създава и се опитва да ме убеди в нея. Не съм от хората, които биха имали отношения с някой, към когото намеренията ми не са сериозни, но до кога трябва да си чакам реда на опашката. До кога трябва да вярвам в думи за общо бъдеще и тем подобни, когато реалността е друга? Моля Ви, дайте ми съвет. Въобразявам ли си, или наистина нямаме бъдеще. Чувствам се страшно сама в тези отношения.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 година, 2 месеца hash: 2713a89610 |
|
1. "Моля Ви, дайте ми съвет. Въобразявам ли си, или наистина нямаме бъдеще. Чувствам се страшно сама в тези отношения. "
Говориш с него и си решавате какво ще правите, хората тук няма как да знаят какво си мисли той...
|
| преди: 1 година, 2 месеца hash: 916dc880fd |
|
2. Ако е залепен до мама и тате, не се занимавай с него. Това е човек, който не се оправя сам в живота, търси лесното - мама готви, пере, чисти. А и веротно мама и тате му са намесват в живота, което ще направи семейството ви зависимо от тях и може да те тормозят. Добре преценяваш нещата. Май няма бъдеще тази връзка..
|
| преди: 1 година, 2 месеца hash: f6933b9b30 |
|
3. И с много думи нищо не каза, какво точно искаш от него? Да отидете на квартира само двамата ли що ли? Това, че ти си се изнесла от вас на 17 защото не си се разбирала с родителите си, означава ли че твоя начин е правилен? Ето с предишното си гадже сте живели заедно и какво стана? Накрая се разделихте нали? Демек излиза, че въпросната "самостоятелност" не е била достатъчна, явно има по-важни неща.
Той има трънчета, а ти нямаш ли? Когато човек тръгва с някой/я много ясно, че винаги ще трябва да съобразява с родителите му/и, вече работа е и на двамата в една връзка да лавират между отношенията с родителите си и партньора си, така че никой да не се чувства пренебрегнат. Въпроса е че трябва да си отговориш дали искаш да си щастлива или искаш изпълняване на някакви условия.
|
| преди: 1 година, 2 месеца hash: 01e2269670 |
|
4. Разсъждаваш зряло и дори безпристрастно, пораснали си доста като личност за възрастта си. Ти вече си стигнала до изводите си и аз нямам какво повече да кажа освен: напълно права си- с него си сама!
|
| преди: 1 година, 2 месеца hash: 5398f7a354 |
|
5. "Мило мое дневниче... "
Да ти съкратя терзанията и да ти кажа това което всъщност искаш да чуеш тук щото ти вече си го решила ама не го осъзнаваш, типично за вас - "той не е за теб и не те заслужава".
А всъщност му правя услуга която той ще осъзнае след години....
|
...
| преди: 1 година, 2 месеца hash: 4e515a26d6 |
|
6. Добре, защо не му кажеш да си наемете 2мата квартира или да съберете пари/спестявания и да купите жилище? В темата не пише ти да си обсъдила това с него.
|
|
