Хонорар по ТНТМ - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121151)
 Любов и изневяра (29695)
 Секс и интимност (14356)
 Тинейджърски (21891)
 Семейство (6469)
 Здраве (9596)
 Спорт и красота (4698)
 На работното място (3177)
 Образование (7301)
 В чужбина (1651)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18512)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Хонорар по ТНТМ
преди: 1 година, 1 месец, прочетена 693 пъти
Беше горещо и задушно начало на месец август. Асфалта по улиците и най-вече около спирките на градският транспорт беше станал на надлъжни вълни. В един такъв горещ ден из направлението се разнесе новината, че са "дошли" парите по ТНТМ. задачата беше отчетена преди няколко месеца, хонорарите уточнени, само се чакаха пари. Започна трескава суетня, тези които излизаха в отпуск, бяха най -доволни, но и тези върнали се също. За незапознатите, годишният хонорар от ТНТМ, може да бъде най-много 2000лв, и като се приспаднеше данък 14%, чисто се вземаха 1740лв, а след това от тях се вземаше комсомолският или партиен членски внос. Е, имаше и врътки как някой да вземе повече. Ръководителя на колектива започна да звъни на всички колеги, които не бяха на работа и да ги информира за сполетялото ги щастие. С една колежка, която му беше активна помощничка също проведе разговори, и тя му каза, че е най-добре той да вземе сумата и да бъде така добър да мине през тях. Не му се искаше със сума почти 3500 лв да се разхожда с вехтата си чантичка по градският транспорт, взе едно такси и след 20 минути се появи пред кооперацията, в която живееше колежката, някъде в центъра на София. В интерес на истината му беше приятно да е види, да пият кафе, да си поговорят, изпитваше влечение към нея, но смяташе, че едва ли тя ще му обърне някакво внимание. По принцип въпреки, че изглежда доста прилично, атлетичен е и бивш джудист, както и десантчик в казармата, към жените изпитваше нещо средно между страх, неувереност, стеснителност, с една дума нещо като смотаняк. Когато му отвори врата в първият момент нищо особено не видя, но вече когато влезнаха в хола, може да се каже, че беше шокиран. Та колежката му беше облечена с някакво пенюарче, което стигаше до "божествената И точка", а на всичкото отгоре беше и прозрачно така, че миниатюрните и бикини се виждаха като през стъкло. Тя беше направила кафе, и те седнаха един срещу друг хем да пият кафе, хем да си говорят, хем да И предаде парите, на които тя не обърна никакво внимание. Чувстваше се крайно неудобно да гледа към нея, въртеше глава, гледаше книгите в библиотеката, броеше колко са на ред, зяпаше тавана, опитваше се на види надписите на аудиокасетите, с една дума правеше всичко възможно, за да не поглежда към нея, защото погледът му автоматично се насочваше към краката И. По едно време тя стана и с някаква странна походка отиде до уредбата, и пусна едно парче на Пинк Флойд, което беше любимо, и на двамата, бяха го танцували на купоните в института много пъти. В момента хич не му беше до танци, чувстваше, че ще е експлоатира, но тя се беше залепила за него, когато към средата на парчето, съвсем откровено му каза, "Знаеш, сега какво ще последва" и го поведе към спалнята, толкова напористо, че той едвам успя да си изрита маратонките. През отворените прозорци със спуснати дантелени пердета, долиташе шумът на ранният горещ следобед, свиренето на тролейбусите от близката спирка, но всичко това не се отнасяше до тях. Телата ми бяха залепнали от пот, но и това нямаше значение. Просто времето беше спряло, а евклидовото пространство се беше изменило. Когато успяха да си поемат дъх, което най-вече се отнасяше за него, успя да попита къде е мъжът И, но тя го успокои, че от вчера е в чужбина за две седмици и, че само преди 3 часа му е звънила в хотела. Така започнаха едни техни незабравими 10 дни. Ако сега ме спипа съпругата ми, повече няма да мога нищо да напиша. Fallschirmspringer--Десантчик --"Навсякъде, по всяко време".

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 година, 1 месец
hash: f2c3a1cfa7
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

3.   А евтини китки за колежката имаше ли? Заделени от тези уж за жена ти.

 
  ...
преди: 1 година, 1 месец
hash: 26e8822c5c
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

4.   3- Той съпругата безкрайно я обича и уважава. Но това не му пречело десетина дни да мандръса колежката по ТНТМ.
И не му стискало да си признае на десантчика смел. Обикновена мишка и подлец.

 
  ...
преди: 1 година, 1 месец
hash: 33af2e710a
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   До № 4... И защо трябва да признавам за връзката с колежката? Дайте логично издържано, а не емоционално обяснение. Освен да си развалим семейният живот друго нямаше да постигна. Та аз много силно обичам съпругата си, обожавам дъщеря си, тя тогава беше към 5 години. Според мен, без да се правя на Фройд или Юнг, за тези ми действия, беше виновна майка ми, която много държеше като малък да се държа едва ли не като възрастен човек, а в по -късни години непрекъснато ми иронизираше. Бях слабо и жилаво момче, а тя ми казваше, че ребрата ми били като клавиши на акордеон, рамената ми били като закачалки за гардероб, че през стомаха ми, който бил толкова хлътнал, че съм могъл да си броя прешлените, че съм бил кожа, кости и жили и т. н. Така, че аз бях много стеснителен с съученичките си, беше ми вменено, че никога не трябва да удрям момиче, че го тормозя, но това не пречеше те да ме тормозят. А като призная за тази колежка, трябва ли да призная за другите, за рускините по време на командировките, за полуузбечката -полурускинята и за тях ли?? Как пък не. Та жена ми е болезнено ревнива, налитала ми е с нож и отвертка, само защото ми миришели дрехите на дамски парфюм и съм се прибирал в 1-2 през нощта. Нямаше проблеми да и взема ножовете, за да не се нарани, защото не ги държеше правилно, но с отвертката успя да ме изненада, за малко да уцели юголарната вена или може би каротидната артерия, беше се прицелила във вратът ми, някъде в основата на шията под ухото. Е, нищо сериозно, но потече кръв и тя се паникьоса, но си струваше, след това секса от чувството за вина, беше впечатляващ, иначе съпругата ми не е по тази част. Силата И е да ръководи, да оправя бакии, да решава проблеми и т. н. Много е организирана, направо плашещо. Не случайно нейните хора я наричат, зад гърбът И "центуриона"

 
  ... горе^
преди: 1 година, 1 месец
hash: 44c987cf7f
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

6.   До 4,
Не се връзвай толкова на литературните творения. Десантчика го бива в еротичната проза. Ако опише и малко повече детайли направо ще издаде сборник с еротични новели. Със сигурност ще изкара някой лев ако му се занимава.

Десантчик,
само български и съветски жени ли имаш като бройки?
По тия конференции не идваха ли и други от соц. лагера пък и отвъд желязната завеса?
По това време без западните компоненти цифрови комуникации не ставаха.

 
  ...
преди: 1 година, 1 месец
hash: 44c987cf7f
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

7.   "... секса от чувството за вина, беше впечатляващ, иначе съпругата ми не е по тази част... "
"... Силата И е да ръководи... "
Десантчик, извинявай за нездравото любопитство, но каква ти беше далаверата от тази жена?
Асексуална, властна, подтискаща, агресивна... т. н. Едвам не те е убила. Пък и ти си седял в сянката и.
На твое място щях да и бия шута и да хвана я узбечката, я латвийката, в краен случай някоя от ебливите колежки. Та да се покефя максимално от живота.

 
  ...


...
преди: 1 година, 1 месец
hash: 33af2e710a
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

8.   До №6 ""Десантчик, само български и съветски жени ли имаш като бройки? "" Не е точно така. Първата ми в живота целувка, беше от чехословашко момиче. Имал съм познанства с две чехословашки момичета и едно гедерейско, но това беше преди да познавам съпругата си и както се случваше често по онова време, това се случваше на българското черномоморие. Тогава съм бил с родителите си на почивка и ми направи впечатление, че когато кажеш, че си с родителите си на почивка, това прави добро впечатление на момичетата, нещо като гаранция за по-добро възпитание и коректно отношение. Е тогава бях първи, втори курс-студент Колкото до цифровата комуникация, почти цялата елементна база, беше местно производство или внос първо направление. Имаше един институт ИМЕ, на 7-ми километър, който имаше първокачествено изследователско и производствено оборудване изцяло внос второ направление. В нашият институт, цялата ни измервателна апаратура беше на световни фирми, също внос второ направление. Тогава България имаше една структура, която е казваше НТР, която, ако не греша беше издигната до ниво УНТР. ""ЦИТАТ""--""САЩ се страхуваха от българското научно-техническо разузнаване – това са думи на един професионалист, независимо от конюнктурата,
свързана с името му – добре познатия ни генерал Любен Гоцев.
През 1989 година той е заместник–министър на външните работи. Заместник държавният секретар на САЩ Уайтхед откровено му казва: „Лично на мен вие сте ми много симпатичен. Но вашето външно икономическо и техническо разузнаване в САЩ е много активно. И трябва да разберете, че докато вие не прекратите тази си дейност, САЩ не може да ви приеме за приятели с всички произтичащи от това последствия“. Гоцев няма да хвърли камък. Но други мераклии да го сторят – колкото искаш. При това сред най-висшите държавници. Най-тъмната личност сред българските премиери на всички времена – Андрей Луканов, в началото на 1990 г. след среща с американския държавен секретар Джеймс Бейкър (съдружник в мистериозната оръжейна фирма „Карлайл“, в която такива са още Джордж Буш-старши, Бин Ладен и др. ), тутакси свиква ръководството на прерасналото в управление разузнаване и нарежда:
„Господин Бейкър твърдо заяви, че ако в най-кратък срок българското научно-техническо разузнаване не се разформирова, на страната ни ще бъде нанесен непоправим удар! “ Луканов е душата на гробокопача на България – плана Ран-Ът, а ние мислим, че ако техническото ни разузнаване не бе екзекутирано, този план нямаше да може да се реализира. И още един факт: официалният шпионски резидент на Щатите в София Сол Полански заявява в едно свое донесение:
„Избирането на Андрей Луканов в Политбюро и секретар на БКП е голяма наша победа“. На злополучното съвещание Любчо Михайлов, заместник–началник на управлението, се опитва да внесе яснота: „Това е суверенен проблем, това е високоефективна национална структура“. Но Луканов е безапелационен: „Незабавно ликвидирайте службата и докладвайте изпълнението! ” И това са думи на български (? ! ) премиер. Никоя друга страна в света не е ликвидирала подобна тайна служба. """ Та това управление беше нещо като наш доставчик, ние само бяхме чували тогава за тях, въпреки, че около мен имаше възрастни хора, включително и баща ми, които някога са били в близък контакт или служили в службите, но те никога при накакви обстоятелства не говореха за тази своя дейност. Нека не се забравя, че "ИЗОТ-ИМПЕКС" също беше частица от тази верига.
До №7 Обяснението е просто. Много се обичаме, прекрасна домакиня и блестящ ум, математичка /има цяла папка с грамоти от олимпиади по математика и физика/, влезнала е във ВМЕИ "Ленин", с бал 36, 00, което е таван. IQ-то И е космическо. Коя друга би ме търпяла. И не е узбечка, а "полу". Fallschirmspringer--Десантчик --"Навсякъде, по всяко време".

 
  ... горе^
преди: 1 година, 1 месец
hash: 33af2e710a
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

9.   До №7. Защо не сме се разделили??? . Защото ме обича, както и аз нея. За нея и дъщеря си живота бих си дал. Защото се бяхме опознали до такава степен, че даже се разбирахме с поглед, без думи и освен това когато имате палава жена, тя ще палува и с други, което в личен план за мен не е примливо. Все пак ние вече бяхме на 30-33 години. Fallschirmspringer--Десантчик --"Навсякъде, по всяко време".

 
  ...
преди: 1 година, 1 месец
hash: 33af2e710a
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

10.   До №4 ""И не му стискало да си признае на десантчика смел. Обикновена мишка и подлец. "" Нещо не разбрах какво общо има смелостта и подлостта с тези постъпки. И как си представяте той да си признае, как пък не-ще си признае, защо да се внася напрежение в семейството, та те имат и дете, а тя под влияние на емоции, може да се реши на реванш. До №3, ама вие да не сте стоковед и на всичко давате цена. Понякога емоционалната страна е по-важна, а и никой няма да тръгне да търси цветя в горещ летен ден с 3500 лв в чантичката му, като такава сума беше 25% от цената на един двустаен апартамент с площ 65м3. Fallschirmspringer--Десантчик --"Навсякъде, по всяко време".

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker