Предателство от близки хора
преди: 1 година, 9 месеца, прочетена 1042 пъти
Здравейте, пише момче на 22 години. Още от ранна детска възраст попадах в различни компании, излизах с различни хора, някои свестни, други не чак толкова. Много малко от тях приемах като истински приятели, но имаше няколко души, с които сме израснали заедно и наистина ги приемах като такива. Ще ги наричам "К", за да е по-лесно разбираема историята. Тази компания се състоеше от 6-7 души, като двама от тях бяха наистина важни за мен хора. Повечето "приятелства" не траеха дълго по различни причини, но с тях винаги съм бил в добри отношения и сме прекарали безброй часове заедно.
В по-късните си тийнеджърски години направих доста грешки (бих казал че съм доста спонтанен и също така обкръжението ми влияе доста). Прекъснах много контакти и като цяло драстично намалих социалния си кръг. Разбира се К останаха както и някои други хора, към които бях резервиран, но ми беше забавно да излизам с тях. Правихме всичко заедно.
Дните, месеците, годините минаваха и вече бях завършил училище. Виждах как всички други се развиват в различни посоки, но ние просто тъпчехме на едно място. Винаги съм усещал, че има потенциал в нас, но всички от К бяха много нерешителни и сякаш усещах, че имат ниска оценка за себе си. Това ми влияеше усезаемо, но не исках да призная пред себе си, че те ми влияят по лош начин. Не ме разбирайте погрешно, не бяхме група наркомани или нещо подобно, но просто никой не правеше крачки за прогрес в живота си освен двама от тях. Стигнах до извода, че ще бъде по-добре да гледам стриктно себе си, вместо да се опитвам да ги мотивирам и тях, хабеейки енергията си и получавайки надсмешки и изрази от сорта "да ама няма как да стане това, ние не ставаме". В рамките на 1-2 години, животът ми значително се подобри. Започнах да изкарвам добри пари, тренирах както никога досега, бях в много добро психическо състояние. Започнах да изграждам характер на зрял човек, анализирах всичко, което се случва в живота. Е все още бях и съм далеч от това да мога да се наричам зрял, затова правех и правя тъпотии все още. Не ги приемах на сърце, а се мотивирах и след всяка тъпотия си взимах поуката. Знам че трябва да мина през тези неща както всеки млад човек.
Сякаш от началото на този процес всичко в отношенията ми с К започна да се променя. Усещах едно по-студено отношение, което се увеличаваше след всеки мой прогрес. Все едно завист, която се опитваха да прикрият. Вече все по-рядко излизахме всички заедно, по скоро на групи. Знаех че ми се говори зад гърба, но въпреки това никога не съм ги конфронтирал. Все повече натякваха всеки мой провал в каквото и да е и се опитваха да ми налагат вина за дадени неща, за които аз не смятах че съм виновен или не напълно. Стигна се до момент, в който само аз ги търсех (специално двамата мои "най-добри приятели" от К) и аз поемах инициативата да отидем някъде. Дори направих експеримент-в продължение на 1 месец аз не ги потърсих, а един от тях ми звънна един път и то не за да се видим, а да му направя дребна услуга.
Преди няколко месеца се случи нещо пряко свързано с мен (лошо нещо). Изпаднах в лоша ситуация, от която все още се възстановявам. Аз си бях виновен, не търся вина в никой друг и си го признавам. Не съм направил нещо подлизурско, не съм предал никого, не съм убил човек, не съм откраднал нещо. Ситуацията касаеше само мен и пострадах от нея. В тези тежки дни не получих никаква подкрепа от К, а напротив. Спряха да говорят с мен тотално. Живеем на 1 минута едни от други, а се правят че не ме виждат. Хора които помня от както аз се помня вече не говорят с мен.
По принцип лесно мога да отсвиря човек и не се чувствам гузно никога. Този път обаче не мога да го преглътна толкова лесно. Вече се минаха няколко месеца и всеки божи ден го мисля. Връщам си случки назад във времето, в които осъзнавам, че са пълни с червени флагове. Малко като развод звучи, но наистина го приемам тежко. Макар да не ми личи и да не споделям с никого за това, всяка вечер си лягам с мисли за тяхното предателство. Наричам го предателство, защото аз винаги съм бил лоялен към тях и никога не съм търсел изгода или нещо подобно. Зачитал съм ги като мои братя. Никога не съм позволявал да се говори лошо за тях от други хора пред мен. Уви, всички напуснаха кораба. Исках да споделя някъде случилиото се. Ще съм благодарен да чуя вашето мнение върху ситуацията и как вие разчитате тяхното поведение. Ако имате подобни истории ще съм благодарен да ми ги споделите.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 година, 9 месеца hash: 72381ac0e5

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Аз ще ти кажа, макар че нямам никакъв опит, е че това не са истински приятели. Дори да си стъпил на криво и ти да си причината, по-добре би било да ти го кажат в лицето, така постъпват истинските хора, така постъпват истинските приятели. Но живота в днескашно време е динамичен. Вече няма истински приятели. Всеки е готов да ти забие нож в гърба, дори за най-малкото, било то от завист или някаква друга лична изгода. Хората загубиха всякаква ценностна система и духовност за тези 33 години преход. Това са западните ценности, на които искахме да приличаме, материализъм, простащина, упадък. Това е капитализма, човек за човека е вълк. Всеки гледа себе си, всеки гледа да се уреди. Къде изчезнаха тези качества като, скромност, почтеност, трудолюбие, саможертва за ближния. Младите поколения, дори старите, не притежават никакво морално възпитание, да ти кажа моето поколение е ужасно, а следващото ще е по-ужасно. Не знам какво е при тебе. Хората се превърнаха в зверове. И за всичко е виновна системата, и обществото създадено по западно-капиталистически модел. Не знам какво е било по време на комунизма, но от моите баби и дядовци знам, че хората са били по-добри, по-задружни, по-възпитани, може тогавашната система да е имала недостатъци, но хората са били по-човечни. А сега, никой никого не кани на гости, хората се отчуждават един от друг. Впрочем аз съм на 18, и не знам как ще оцелея в тези жестоки условия. Не ангажирам никой със своето мнение

 

...

преди: 1 година, 9 месеца hash: a59b780e33

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Авторе, била съм в подобна ситуация в гимназията с близка приятелка, ще я нарека Сияна. Мислех, че имаме групичка, всички обичах и уважавах и особено нея. Докато тя не реши да си измисли конфликт, който дори не знам какъв е, един прекрасен ден отивам на училище и всички тези хора не ми говореха, включително тя. Страдах и се самообвинявах дълги години, докато накрая не ми светна, че тя просто е искала да ме изолира от групичката и чрез неизвестна за мен интрига успя. С всички тези хора щях да запазя приятелството си през годините, но те се подведоха и даже две момичета от групата след години ми казаха, че не е трябвало така да стане и се опитваха да се сближим, след като скоро те са се скарали с момичето, но аз вече не исках. И да мислим отново и отново, авторе, нищо няма да се промени. Приемаш, че те не са постъпили приятелски, че коректността е била едностранна от твоя страна, че си се лъгал, че сте били приятели. Много добре написан текст, явно имаш интелект на мъж, доста над 22 години.

 

...

преди: 1 година, 9 месеца hash: 31b9222d7d

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Има предателства много. От най-добрият ми приятел в училище нишо не остана, вече сме на по 35 и тотално загубихме връзка още от следването. Друг много близък човек който съм смятал за приятел и сме ходили на море над 10 години заедно и по екскурзии спря да ме търси, има си нови приятелчета, обикновен интересчия и използвач се оказа. Други приятели с които с е карали колелета ги чух как ме коментират и ми се присмиват зад гътба - и тях ги отрязах. Доста е трудно да намери истински приятели човек. Ако намериш полагай усилия да не ги изгубиш - телефонни обаждания, виждания ит. н. Иначе никакво доверие на никой, както е казано в Библията трябва да изпитваш хората и с времето ще видиш кой е стойностен.

 

...

горе^