Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Явно не съм се изразила ясно - не аз съм го оставила, той прекрати взаимоотношенията си с мен. Каза, че не издържал повече.
Никога не е имало нещо между нас, освен разговори и прегръдки (и чести неволни докосвания по ръката от негова страна) - бяхме само приятели с обща компания. Няколко пъти сме излизали сами на по разходка и обяд. Той също директно никога не ми е казал, че ме обича, но се усещаше от всичките му действия, жестове, думи и отношение спрямо мен. Тогава бях в период на развод и нямаше как да си позволим нещо повече между нас. Сякаш и той не знаеше как да постъпи и това ме спря да съм откровена с него за чувствата ми. Пишехме си доста време, докато накрая просто изведнъж сложи края - каза, че е изгубил надежда и не вярва нищо да се промени.
И аз реших, че това е краят и няма смисъл да го търся повече и че така е най-добре. Но сега след толкова време, не съм сигурна в това.

Авторката

7.   Като не можете да сте заедно, правилно си си тръгнала. Какво значение има вече какво си била чувствала? ! Това какво ще промени към днешна дата? Какво като му кажеш? ! Надяваш се, че ще го върнеш ли? Не го търси въобще, нека си намери подходящо момиче.
Проблемът не е толкова как сте се разделили, а ти какво си правила с неподходящ, че и още го мислиш? Незряло е. Гледай си децата. Чети. Ако не можеш сама да си изясниш ситуацията, потърси психолог.

8.   До н. 5 от Авторката -
не, не търся потупване по рамото, а по скоро странично мнение дали съм постъпила правилно като не съм му казала и въобще че съм решила, че нямаме бъдеще заедно. Не съм искала да съм "мъченица", а да постъпя разумно въпреки чувствата си.
Доскоро мислех, че така е било правилно, но като виждам колко рядко се среща истинска и чиста любов, и колко трудно се намират хората, и се питам дали това не беше и нашият шанс да сме щастливи, въпреки всички обстоятелства?
Можеби трябваше да му споделя поне от моя страна как стоят нещата, така можеби и той щеше да каже това, което не посмя и да бяхме решили двамата заедно дали има смисъл да продължим заедно или няма смисъл изобщо да опитваме. Можеби не трябваше да решавам това еднолично, но мислех, че на мен като по-голяма се пада отговорността да преценя трезво ситуацията.

Просто много въпроси се въртят в главата ми и не намирам отговора за себе си, затова пуснах темата, а не да се жалвам! Искам да постъпя както е най-правилно и най-добро за всички, това е. Пък после ще си понеса и болката, и последствията.
Нямам болно его и бих му признала всичко, дори с риск да се злепоставя, ако това ще облекчи поне малко неговата болка. Но ако това ще го нарани още повече, ще си мълча завинаги.

Просто исках и странични мнения по въпроса, защото човек не винаги сам преценява правилно като е вътре в ситуацията.

9.   До авторката. Извинявай, вече писах, но не мога да подмина последните ти глупости.

Неграмотна си, най-вероятно и необразована, от там и глупава, хващаш ни за слушатели, уж искаш мнение, а реално не е нито едното, нито другото.
Била в развод, тичала по компании и излизания, та даже някакъв младеж едностранно без твое съгласие те докосвал и ти говорил някакви неща, сериозно ли?
Казваш че искаш да облекчиш неговата болка, ама реално не сте се чували и ти нямаш никаква идея дали има болка и пак в този контекст не сте се чували, ама знаеш че е сам.
Всъщност човека с болката си ти, поне от написаното. Опитът ми говори, че преекспонираш ситуацията и оправдаваш своето състояние по-възможно най-удобният за теб начин. Но не това е най-лошото, според мен по-лошото е че си вярваш като пишеш всички глупости.
Чисто като ситуация, всеки е имал поне една такава ситуация, стандартна свалка, ама едва ли всеки е мислил за човека до степен да не може да заспи.
Незряла си и нямаш никаква идея какво говориш и какво правиш. Лошото е че не поемаш и отговорност.

Как тогава би следвало тогава да пуснеш нова тема като зрял човек? Трябва да звучи нещо от сорта:

Мисля че обичам един човек, липсва ми много, макар че преди година при свалката нямах желание за контакт в онзи момент.
Да го потърся ли, защото много ме е страх да не ме отхвърли.

Нещо от сорта и на така зададен въпрос, ще ти отговоря с краткото, да потърси го, ама да разтягаш някакви безумни локуми, забрави.

10.   А бе жена, избий си тези филми от главата и си гледай децата. Като ти се ще мъж, търси някой на твоите години и с твоя статус- разведен, с деца, въобще "употребен". Този вече те е отсвирил, не те иска, ти къде си тръгнала да се вреш при него? Нищо сте имали връзка, нито някаква особена любов. Айде, слез на земята!

11.   Какво мислиш да направиш... разкажи подробности, как се запознахте и дали този човек все още е влюбен в теб...

12.   Ти влюбена ли си в този човек... а и какво значи ще се злепоставя не мъчи себе си и него.... имате какво да си кажете според мен!

13.   Ти влюбена ли си в този човек... а и какво значи ще се злепоставя не мъчи себе си и него.... имате какво да си кажете според мен!

14.   Ако правилно разбрах ситуацията от обърканите обяснения: била си в развод, излизала си с някакъв младеж, държала си се на разстояние, на него му писнало и си бил шута. Ти обаче година по-късно въздишаш по него и се чудиш дали да му се обадиш.
Ми като толкова те гложди, обади му се. Вероятността още да е жестоко влюбен в теб е малка, но поне ще сложиш точка в мислите си, ще затвориш тази страница и ще продължиш напред.
И друг път не прави грешката да решаваш кое е добро за някого и кое не. Ама бил по-млад, ама ти си с дете, човекът предполагам, че е пълнолетен, има глава на раменете си и може да решава за себе си.

15.   Как може да има толкова злобни и заядливи хора в този сайт, не знам!?? !
Като не можеш да помогнеш на някого, поне си замълчи! Това да нападаш човек, който търси помощ /съвет е най-малкото долно и нечовешко!

17.   На какви теми са били разговорите ви, той говорил ли ти е за любов и как така изведнъж се е отказал. От какво се е отказал, като нищо уж не е имало. Или е поискал, предложил нещо, а то не си откликнала. Нормално е да мислиш, че с децата си си тежест за него, но понякога предубежденията ни ни се струват правилни, а не са. Дай си време, изпращай му мислено любов. Това, което е твое е там и те чака

18.   Авторке защо в историята си не каза вашите възрасти, твоята и неговата, колко години си била омъжена и на колко години са децата ти. Това голяма тайна ли е. Аз съм напълно съгласен с номер 9, той те е преценил най-добре, че си неграмотна, необразована и глупава. Каквито и опити да правиш за да се оправдаеш пред нас всичко вече ни е ясно. Всички вече разбрахме що за стока си.

19.   До №15. """ Как може да има толкова злобни и заядливи хора в този сайт, не знам!?? !
Като не можеш да помогнеш на някого, поне си замълчи! Това да нападаш човек, който търси помощ /съвет е най-малкото долно и нечовешко! """ Не се изненадвайте, все пак сме в България. Ами пишещите в сайта, са представителна извадка на българското народонаселение. Все пак не забравяйте, че има емблематична българска поговорка, която никой чужденец, пък бил той даже от бившите соц. държави не може да разбере, абсурда на логиката., а поговорката е " Не сакам, язе да съм добре, а сакам съседо да е зле" Кратко, ясно и дълбоко съдържателно. Не Ви ли е правило впечатление, че когато сте в чужбина и някой се спъне е падне, околните се втурват да помагат и най-малко издават възклицание на съпричастност, а в България при подобна ситуация следва злобен смях и коментар "Ама как се просна ". Ами такъв е средностатистическият българин, който съпругата ми определя като "сплестнат /не сплескан/ и трътлест"//Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"

20.   до 15 от 9.

Това е анонимен сайт, идеята не е да нападам някой. Всъщност целта е точно обратната. В днешно време има адски много хора които не стъпват на земята. Самозаблуждават се, живеят в собствен свят и никой покрай тях не иска да ги нарани, казвайки им нещата които мислят. Тук никой не може да нарани другия, както и никой не може да си изкара злобата, като прочетеш нещо което не ти харесва, подминаваш.

Само че мислите на тази жена са прекалено объркани, тя никога няма да може да създаде здрави отношения с някой с този начин на мислене дори да и се иска. Винаги ще има едно ако, винаги ще има нещо, което да я спира, винаги ще има страхове, които ще са по силни от самата нея. Няма как човека до нея да издържи на тези моменти. Представи си ти да имаш връзка с някой като нея. Няма да поема отговорност, няма да ти казва че те обича, ще я е страх да говори като голям човек, винаги ще се фръцка и ще казва че не може. Такъв чоовек може да мисли за отсрещния само от страната на съжалението, така е научена.
За това нещата трябва да се казват, тя има сила да промени моделът в себе си, стига да знае че има какво да променя.

21.   До н. 17 от авторката:
Той доста време се опитваше да спечели вниманието ми, да го приема насериозно като мъж, засягаше се като го бъзиках пред другите относно зрелостта и сериозността му. Говорили сме си на всякакви теми - знаехме почти всичко един за друг.
Винаги беше близо до мен - физически и духовно. Беше го грижа за мен, подкрепяше ме, интересуваше се от мен, предлагаше помощ за всякакви ситуации. Хората около нас го бъзикаха за мен. Аз обаче през цялото време настоявах, че сме само приятели, че няма как да има нещо между нас и отклонявах всичките му опити да задълбочи нещата. И той явно се обиди и измори от всичко това (съвсем логично)... И така приключихме отношенията си - обидени.


П. П. :
Той беше добър с мен и искаше да развиваме отношенията си постепенно с времето, но мен ме беше страх, че в един момент той ще осъзнае, че не съм за него и ще си тръгне. Казваше, че възрастта и децата не са пречка за него, но аз не го вярвах. Той все пак никога не е имал деца и бях сигурна, че в един момент отговорностите ще му натежат (въпреки това, че се определя като отговорен и сериозен човек). Аз не искам повече деца, а не мога да го лиша от радостта той да има свои. Не исках да го лишавам от важни неща, през които аз вече съм минала и видяла, а той не. А и бях прекалено наранена и разочарована от съпруга ми и нямаше да понеса поредно разочарование в любовта. Въпреки, че имах силни чувства към него, реших, че няма смисъл да му ги показвам, защото нямах сили тепърва пак да се боря и да изграждам връзка, която още в началото има толкова усложнения и въпросителни.
Реших, че времето лекува и все някак ще го забравя.
Но ето, че все още се питам дали постъпих правилно като не ни дадох шанс...


П. П. П. :
Относно това откъде знам, че все още е сам - все пак имаме общи приятели, те ми казаха. А и той самият преди ми е казвал, че ще му липсвам, ако спрем отношения и че по принцип трудно преодолява разделите с хора, които са му били близки.

22.   Добре бе, хора, това нали е сайт за споделяне? Човек описва ситуацията си и иска мнение, съвет или отговор на въпросите си? Защо трябва да обиждате и нагрубявате хората? Това с какво ще помогне???
Един казва - "не пиши толкова подробно, излишно е! ", а друг - "напиши повече подробности".
И точно тези дето обиждат на "неграмотност", май не са и влизали в час по български език! Хора - да сте чували за ПУНКТУАЦИЯ? Ама то това си е манталитета на простите българи - лесно е да обиждате другите, ама своите неграмотно написани коментари, без нито една запетая, не виждате!

23.   От Авторката до н. 18:
Разликата ни с въпросният мъж е 9 години, аз съм на 34г., а децата ми са на 5г. и на 7г. Бях омъжена 10 години. Това достатъчно ли ти е като инфо, за да си дадеш "компетентното" мнение?
Не разбирам как преценихте, че съм неграмотна и необразована??? За глупава, по-скоро бих казала, че съм наивна понякога, защото нямам почти никакъв опит с мъжете - имала съм само 2ма в живота ми. И това е така, точно, защото се бях посветила на учене и работа, а не да се шляя с мъже наляво и надясно. И като гледам какви са комплексари и злобари повечето, се радвам, че не съм имала повече!

24.   Не го обичаш, просто в момента си на сухо и искаш някой до себе си.

В този случай няма значение дали е той или Пенчо или Генчо. Просто някой в твойто минало ти е обърнал внимание, ти си го отсвирила и сега понеже нямаш никой до себе си си готова да се отдадеш на този някой. Това обаче е отчаяние, не любов.

Изобщо не се свързвай с него. А ако се свържеш, дано поне той се усети за какво го търсиш и да те отсвири.

25.   Аз съм 17. Сега те разбирам, та той е на 25. Може би ако бяхте по-възрастни щеше да е по-приемливо за теб. То също си много млада и си опитала и меда и жилото от брака. Защо не би искала още едно дете, от човек, който те обичани приема децата ти. В крайна сметка те си имат и баща, няма нужда новия партньор на майка им да го замести на 100%. Казвала ли си му всички тези твои страхове? Защото за разбираеми и основателни, но също не можеш да знаеш дали наистина така ще се случи. Може излезе добро момче и да сте най-доброто в живота един на друг. Ти какво мислиш, че заслужаваш, друг в твоята ситуация, с деца? Още повече проблеми. Изчакай го да видим дали няма да те потърси отново. Щом е още сам, явно няма да му е лесно да те замести.

26.   От 18 до 23
Имам още един въпрос. Казваш, че си имала само 2-ма мъже в живота си защото си се посветила на учене и работа. Може ли да ни кажеш степента на образованието ти, т. е. каква диплома имаш и каква ти е професията, какво работиш. Много държа тези сведения да ни ги дадеш, така всички ще знаем каква личност наистина си. Не забравяй да отговориш. Ако не отговориш това ще означава, че криеш някои неща и не си искрена.

27.   До н. 18 (26):
Много си хитър ;) Разбирам, че въпросите ти са провокация към мен, но аз така или иначе нищо не крия, затова ще ти отговоря. Завършила съм магистратура - техническа специалност. През годините не съм спирала да уча и да се развивам, чета (не само техническа или специализирана литература, но много обичам и книгите за личностно развитие, психология и междуличностни отношения), карам различни курсове, имам добра работа, не лежа да чакам наготово от мъже или родители. Освен всичко това, си гледам и децата, и смея да твърдя, че нищо не им липсва. Благодарна съм все пак и на баща им, че не ги е оставил и продължава да се грижи и той за тях.

Някой по-нагоре беше казал, че "не стъпвам на земята и не знам къде се намирам и какво искам", но аз мисля, че дори съм прекалено практична и рационална, и много рядко се поддавам на емоции и чувства. Много добре знам в какъв суров свят живеем и не си правя илюзии за нещата. Не съм вятърничева, повърхностна и първична като повечето хора, които чета тук. Но все пак и аз съм човек, а не робот. И аз имам някакви чувства и ми беше натежало, имах нужда да отпусна душа поне за малко, да споделя и затова писах тук (нали затова е този сайт! ). Да, липсва ми любов в живота ми и да, това момче беше много добро и хора като него наистина са рядкост, затова и до днес съжалявам, че не му дадох шанс. С него наистина се разбирахме много добре, приличахме си в много отношения, беше доста по-зрял от бая по-възрастни от него, макар и той като мен да нямаше много опит с противоположния пол. Той също търсеше любов, а не еднократни авантюри. Точно защото е добър човек, не исках да му съсипвам живота с моите тежести.

До н. 25:
- "Казвала ли си му всички тези твои страхове? " - да, говорили сме на тази тема и той все ме убеждаваше, че имам право на лично щастие и че не всички мъже са лоши и искат да ме наранят. Проблемът е, че аз към онзи момент наистина бях съсипана заради развода и не можех да вярвам на никого. Имах нужда от време, за да се съвзема.
- "Ти какво мислиш, че заслужаваш, друг в твоята ситуация, с деца? " - не знам, все си мисля, че и аз заслужавам любов и се надявам да я срещна. С това момче се чувствах точно така - обичана и щастлива. За съжаление, страхът ми тогава надделя.

Авторката

28.   Хората са прави, глупачка си.
Имах връзка в която не се чувствах добре. Обичах го много, но ме беше страх да му казвам че го обичам, при караница винаги той трябваше да прави първата крачка, защото мен ме беше страх. Беше ме страх да не избухна, беше ме страх да не ме остави. Беше ме страх, защото бях уязвима, чувствах се като малко момиче, което не можеше да се справи със себе си.
Оставих го, не исках да се чувствам така и това в най-тежкият етап от живота му, когато трябваше да не мисля за мен, а за него.
Преди и след него беше друго. Не ме беше страх, чувствах се цяла с мъже или без. Сещах се всеки ден за него, но някак различно, сравнявах усещанията, беше ми по-добре без него, защото бях цяла и не се страхувах.
Срещнах човек, бяхме добре, макар да мислех все още за него.
Минаха години аз с времето се чувствах се по-зле, защото изпивах вина че направих толкова лоши неща, при това на единствения който не го заслужаваше и то когато му беше най-тежко. Че това е само вина, какво толкова казах си, ще се справя, ще мине. После стана кошмарно, осъзнавайки от къде ми идват страховете, осъзнавайки какво съм направила със себе си. Хубаво, боли, не мога без него, а не мога и да го потърся, как може да направиш толкова гадории на някой и да си толкова нагъл да го потърсиш.
Един ден не издържах, потърсих го очаквайки най-лошото. Представях си как ще ми каже че има семейство, как ще ме наругае или по-лошо. Бях готова за това, че какво повече можеше да ми се случи, болеше ме максимално така или иначе.
Нищо подобно не се случи. Беше ме чакал толкова дълго. Каза ми че е знаел, че един ден ще се върна.


Потърси го.

29.   До 28:
Да, добре, съгласна съм - глупачка съм.
Но между моята и твоята история има някои основни разлики:
- вие все пак сте имали връзка, били сте заедно и сте имали време, през което да се привържете един към друг, да се опознаете наистина (предполагам, че сте живеели заедно? ),
Докато при нас всичко си остана само в първоначален етап на излизания и приказки;
- предполагам и че вие сте били сами, без деца и предишни бракове? , че не сте имали такава възрастова разлика?
- и друго, че в твоя случай ТИ си си тръгнала и е логично ТИ да се върнеш, докато при нас той пръв се отказа (дали защото се е разочаровал, че нищо няма да стане или просто е видял, че не сме един за друг) и аз няма как да знам до каква степен е бил привързан към мен и дали изобщо все още мисли за мен.

Авторката

30.   Авторке, обади му се, нищо не губиш! (Макар че, честно казано, не ми се вярва много, че е възможно да се получи. )

А иначе, понеже в момента си сама - ако искаш да си намериш подходящ човек за теб: пуснах една (съседна) тема, в която съм съм дал няколко съвета по тоя въпрос, можеш да я прегледаш, ако ти е интересно:

http://spodeli. net/4/story-172076. html

31.   Авторке, казваш, че страхът ти е надделял. Не страхът, а разумът!!! Щастлива и обичана от 24-годишен келеш? ! Я слез на Земята. Липсва ти зрялост, липсва ти емоционална интелигентност. Взела си единственото правилно решение, но по- късно ще го разбереш. Разбирам, че са ти липсвали и сега ти липсват емоции, но децата са ти на първо място, запомни го това. Чак като се отделят от теб може да помислиш за себе си. Продължавай да си четеш книжките, ще имаш нужда, за да не попадаш в подобни ситуации. Ако не е тайна- защо се разведе? Не че е важно.

32.   Сложно ти е за преодоляване защото нещата между вас не са били изживяни и това е отворило в мислите ти и сърцето ти един голям въпрос "Какво би станало, ако тогава не си бях сложила бариера? "На който не можеш да намериш отговор, точно поради причина, че не си дала възможност тези взаимоотношения да се развият. В такава ситуация или трябва да действаш на принципа " смело, макар и погрешно" и да потърсиш контакт с този мъж и да разбереш иска ли те в живота си, или да изтриеш тези мисли с цената на воля и да приемеш като урок, начинът, по който си решила да постъпиш тогава. Струва ми се, че изводът който трябва да си направиш е, че ако си имала тогава силни чувства към него, нищо от страничните обстоятелства, които описваш нямаше да те спре да си с него, нито развод, нито да мислиш вместо него дали има бъдеще с теб и т. н. Прекалено много прагматизъм си вкарала, там където трябва индикатор да е емоцията. След като така си ги усещала тогава нещата, така е трябвало да стане, много е пагубно да циклиш в миналото, защото то не се живее. Така че или го потърси и ако има да става, ще става, ако не те иска поне ще знаеш, че си опитала и ще можеш спокойно да затвориш страницата.

Ж. на 40г.

33.   Според мен има смисъл, най-малкото да разбереш дали все още таи нещо към теб. Потърси го, но без да започваш с обясненията от раз. Първо се поинтересувай от него, поговорете и ако все още усещаш че има чувства - тогава може да му споделиш истината за своите и защо си го отблъснала. Дали ще ти има доверие за вбъдеще не е сигурно, но поне ще знаеш че си опитала.

Иначе рационалността трябва да се прилага и към чувствата, не да се използва като метод за потискането им. Трябваше да се запиташ как бихте могли заедно да намерите решение за пречките които виждаш. Например да му обясниш нуждата си от време за съвземане след развода.
Вместо това си задълбала в причини защо нещата няма да се получат, мислейки че това помага да продължиш напред. Освен че подобни методи не работят, те водят до съжаление по неизживяни неща. Искрената комуникация е най-дбрия метод за избягване на подобни дилеми.

Освен това никой не може да ти обещае че нещата между вас ще се получат. Възможно е дори да бъдете заедно дълги години и накрая пак да се разделите. Такъв е животът - няма нищо вечно. И все пак е по-добре да изживееш щастието, колкото и мимолетно да е, отколкото да прекараш цял живот в съжаления.

34.   Авторке свърза ли се с въпросния мъж отново?

35.   Не съм. И мисля, че така е редно - всеки да продължи живота си и че това е най-доброто за всички. По-добре само мен да ме боли, отколкото да объркам живота на няколко човека.
Надявам се с времето да го забравя. Повтарям си, че не е бил за мен и че явно не ме е обичал достатъчно, щом не можа да разбере, че минавам през труден период и се нуждая от време.

Авторката

36.   До 35-авторката.
Що за идиотизъм и инфантилизъм?
Самонавиваш се че ситуацията е еди каква си, защото така ти е по-удобно, от колкото да свалиш малко егото, да се държиш като човек който се бори за собственото си щастие.
Той не те обичал защото не ти влизал в положението? Що за глупост. Човека е направил за теб повече от колкото повечето мъже биха направили, показал е отношение, показал е заинтересованост, ти си му отвърнала с едно нищо и някак си очаквала той да ти тича по задника докато станеш на кеф или ако изобщо някога станеш. Е този да не е мазохист цял живот да се върти около теб и да чака някога ти да решиш че може да ти се говори и да решиш да бъдеш искренна.

Иначе си права, по-добре за него е така, може да срещне някоя нормална някой ден, а не да е с теметут като теб, която по някаква причина е решила че всички са и длъжни и че трябва да тичат след нея докато тя реши, освен ско отново не реши да се самонавие в някаква друга глупост. Жени с такива мислене сами съсипват психиката си, защото много ги е страх да излязат от зоната си на комфорт, повръща ми се от такива.

37.   Животът ни е резултат от нашите решения....

38.   Както каза и н. 31 - той е прекалено малък за мен и колкото и да е зрял за възрастта си, не мисля, че ще е способен (а и не е длъжен) да поеме отговорността, която ще легне върху него, ако случайно се съберем. По-добре да си намери подходящо за него младо момиче. А и щом досега не ме е потърсил, явно не му липсвам чак толкова и не съм била толкова важна за него.
Така или иначе влюбването трае 3 години, така че рано или късно все ще го забравя (както и той мен).


Авторката

39.   П. П. Вече не ме боли толкова, защото знам че съм взела правилното решение.

Авторката

40.   Правилно действаш, но последното ти изречение показва, че не мислиш правилно. Ако това те успокоява, тогава ок.

41.   До 36 :

Изобщо не очаквам някой да ми "тича по задника"! И знам, че той с нищо не е виновен. Аз затова написах "повтарям си", т. е. "внушавам си" - да, точно - внушавам си, че не е бил толкова добър, защото това ми помага да го преодолея и да продължа напред. И не защото ме е страх да се боря за щастието си, а точно защото сме хора и сме длъжни да постъпваме правилно. Защото дори и да се съберем, рано или късно неговата влюбеност ще се изпари и тогава (ако все още сме заедно) ще съжалява, че не е могъл да има деца, защото не се е хванал с по-млада. И най-малкото ще съжалява, че е пропилял най-хубавите си години, за да гледа чужди деца. И дори и да не ми го каже, ще си го мисли. А аз няма да мога да живея с тази вина - че съм провалила живота му.

42.   36 до 41.

Рядко се вижда толкова болно мислене. Човек сам да върви срещу себе си от глупост. Фактически сама лъжеш себе си и се убеждаваш в нещо, което не е истина и сама знаеш че не е истина. Тоест живееш в илюзията на собствената си само манипулация и самосаботаж.
За психолог си най-малкото. Отделно не пожелавам и на най-големият си враг да има човек като теб за партньор. С това мислене никога не би се борила за нищо, само ще чакаш някой да ти го направи и ако не се получи просто и лесно ще се самоизлъжеш и готово.
Не мога да повярвам че е възможно да има някой толкова глупав и същевременно уверен човек с толкова болна психика. Извинявай, но рядко се вижда нещо подобно и нямаше как да не го отбележа.

43.   До 42:
Всеки има право на мнение. Както и всеки е свободен сам да реши дали да послуша сърцето или разума си. Както и това как да се справя с болката си (моят начин може да не е най-правилен, но на мен ми помага да продължа напред).
Колкото до борбата - много добре знам какво е да се бориш за желанията си, и съм го правила не веднъж в живота си. И съм ги постигала.
Но в този случай е различно. Човек трябва да знае кое е възможно и кое не, за кое си струва да се бориш и кога трябва да се откажеш. Нещата между мен и това момче няма да се получат по ред причини (не съм споделила всички тук).
Всеки сам определя съдбата си и носи отговорност за действията си.

Когато пуснах поста имах съмнения дали взетото преди време решение е било правилно, но вече знам, че е било. И затова вече съм спокойна и не ми тежи толкова.
Знам, че един ден ще срещна подходящият за мен човек (както и той за него).

44.   42, с това мислене за този конкретен случай- ти си глупакът.
Авторке, взела си вярно решение, така е най- добре и за двамата, хич не обяснявай на неразбралите. Твоят човек ще се появи.

45.   42 до 44. Аз не коментирам моментния случай, коментирам това :


"Надявам се с времето да го забравя. Повтарям си, че не е бил за мен и че явно не ме е обичал достатъчно, щом не можа да разбере, че минавам през труден период и се нуждая от време. "

"Аз затова написах "повтарям си", т. е. "внушавам си" - да, точно - внушавам си, че не е бил толкова добър, защото това ми помага да го преодолея и да продължа напред. "

Това може да го измисли само много слаб човек, който не е с всичкия си. Единственото нещо което имаме на този свят сме самите ние и от опита (годините) мога да ти кажа, че човек има само един шанс да е добре и той е като е честен пред себе си. Болката си е болка, но ако искаш да имаш разум, трябва да си честен със себе си, не да си играеш със собстената психика, защото се привиква, на нея специално си личи че не и е за първи път, няма и да е за последен. Резултатът е разведена с две деца, мислеща за младеж, повтраряйки си че той не я обича достатъчно, а той е ходил след нея толкова шреме, а тя се е правела на ледена кралица. За мен е без значение развитието, но бие на очи, че тази вена с този създаден морал, трябва да възпитава 2 деца, трябва някак и да се оправя. Как ще стане това?

Знаеш. има хора които само като ги видиш и знаеш че са много силни хора, имат харизма, излъчване. Тези хора обикновенно не са имали лесен живот до едно време, изтърпяли са много болка, преборили са се с много страхове, но не са изневерили на това, да бъдат честни със себе си. Тук имаме точно обратното и нищо добро не я чака, ако не се стегне.