Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Човекът много те харесва и се притеснява според мен. Много мъже си гълтат граматиката и се държат странно, когато са влюбени.

7.   Питай го за какво е бил в затвора... не се шегувам! Или проучи дискретно сама.

8.   Първо, вероятно се е напатил. Мислех си за себе си тия дни, как обичах да съм шегаджия, да помагам, интересувах се от хора, приятели. След като мина време и се понапатих от хора, просто гледам по-различно на нещата. Сериозен съм, мисля за проблеми и животът не е само песен. Второ, вероятно се притеснява и е срамежлив. Дай му шанс, опознайте се по-добре, пък ако не ди пасвате и не те кефи, просто му кажи и така...

9.   Все в някакъв момент ще си каже, споко, ти продължавай все така да си деликатна. Въпросът е ти какво изпитваш и харесва ли ти идеята да сте заедно евентуално, като го поопознаеш наново? Не бързай да съдиш или да правиш предположения.

10.   Крие нещо, щом не те гледа в очите, питай го, предвид всичко преживяно е нормално, тези неща оказват влияние на живота на човек, поне си видяла реалността, не обръщай внимание, масово е.

11.   Ами гледната точка е, че е по срамежлив, очаква по този начин като ти се оплаква, да ти привлече вниманието като го съжаляваш и ти да бъдеш по активната в евентуалните по нататъшни срещи.

Изглежда ми на човек който е преживялт доста, затова не е лошо ти да бъдеш малко по активната и да разбереш за какво точно иде реч.

12.   100% бившите му гаджета са направили от него парцал.
Смачкали са му самочувствието.
Натресли са му комплекси.
Ето как се унищожава един мъж.
После казвате нямало мъже останали. С това консуматорско мислене просто жените, с които е бил са го вземали за донор. За месо. Изяли са го и са го изплюли. Възможно е да са му изневерявали, и то не веднъж.
Не случайно е намекнал за бившите си. Не само да ти обясни защо не е такъв, не само за ти каже от какво го в страх, но защото това му тежи... за сега.

Вече вероятно изпитва страх от обвързване.
Не му се занимава изобщо обаче с жени.

Има нужда от любов иначе ще рухне. Сигурен съм обаче че на този етап шанса да те сложи в приятелската зона е 90%. Трябва да си МНОГО търпелива с него. Това е обаче ако наистина е светсен както казваш.
Ако не е, ще иска да правите секс на следващата среща и той ще те изяде и изплюе, за да си го върне на вселената.

Не бързай с него. По-полека. Важно е да не говорим за една бивша, а за всички тях като цяло. Ако говори само за една от тях, бягай с триста. Ако за всички тях -има шанс

Търпение ти желая. Сигурен съм, че онова лъчезарното е още в него, просто го е заровил много дълбоко. За сега обаче ти нямаш код за достъп.
Моля те, не му бъди поредната
------
Защо ги се припознах и аз тук.

М43

13.   Ако продължиш срещите си с него, ще си кошчето за отпадъци. Ще слушаш за любовните му несгоди. Жените, които той си е избирал и той е искал да е с тях. Той е имал чувства. Това са критериите му за жени. Никой не го е насилвал да е с тях.
Ще слушаш всякакви оплаквания за всичко и главата ти ще гръмне. Ще те държи отговорна за деянията на всяка бивша. Защото, нали, той вина е нямал, ангелът му с ангел. Казал ти е за свалките, за да изревнуваш и да се пънеш да го спечелиш. Евтин, смешен трик. Тоест ти си Избраницата за деня на Ергена. На жена никога не се казва такова нещо, признак на ниска култура и просто глупаво.
Ще е страшно подозрителен, избухлив и мрънкащ. Като разглезено дете. Или е депресиран, или прекалено увреден психически. За психолог е, не е смешно, нито срамно.
Не си го причинявай.

14.   Не се поддавай на типичния женски инстинкт да спасяваш наранени, изстрадали мъже.

15.   Може да е спекъл и да му се е сринало самочувствието. Един вид "къде съм тръгнал, тя е 3 класи над мене"...

16.   Нямал е в него и в себе си свят дух за това не те е прегърнал.

18.   Благодаря Ви хора, ами аз наистина няма как да го спася, нито ще се опитвам, защото той просто е студен. И е само кофти, защото е хубав мъж, съжалявам, ако много е пострадал, но аз пък много се постарах за него и не заслужавам да изплащам чуждите грешки.
Той самият настояваше за срещата все пак... И нищо лошо не е ставало.
А двамата се познаваме от малки, но ако много са го наранили, той наистина има нужда първо да се излекува.

Аз му благодарих все пак и оцених жеста. Но поне едни хубави дрехи и едно усмихнато сбогуване, смятам, че поне това можеше да направи. Просто от уважение като човек на човек. Ако не иска, тогава той си знае и дано си намери гадже, макар че с това поведение няма да му е лесно, ама той си решава.

А

19.   Срещнал се е с проблемите на живота. Така се расте и не е лесно, ама никак. Или излезте още няколко пъти дай му подкрепа с думи, явно някакъв стрес е преживял и има нужда от подкрепа на приятел

20.   Като правило съвременните жени са изключително силно материално и финансово ориентирани. Такива чувства като любов, привързаност, вярност се някакви ефимерни понятия. Основното е, "покажи пачка и кола". Как ли преди много години сме излизали с момичета, щом съм го правил и аз загубеняка. Нещо като реминисценция на нещо случило се някога. Така, че от самото начало се знаеше, че командировката ще е дълга тежка и продължителна. На него му беше първото излизане в чужбина. Това е преживяно от едно тогавашно момче изкарало казарма като парашутист, следвал, тринирал джудо още от девети клас, с една дума обикновено загубено момче. Имаше някакво особено очакване на командировката, като при скок в предутринна светлина. Подготвяше се измервателна апаратура, вземаха се разни сертификати от "Електроимпекс". Купуваха нови топли дрехи, по-хубаво бельо. Още на летището в самолета ги изненада, че бяха в първа класа, нещо като бизнес класа, но такава тогава нямаше. По принцип научните сътрудници не пътуват там. Как ли ДСО-то се беше разщедрило, остана загадка. Забавното е, че при тях имаше и двама генерали и трима полковници, които ги гледаха с нескрито отвращение. Как ли мечтаят да им паднат в ръчичките. А ако знаеха, че той е десантчик, майко мила. Е, вярно, че те бяха дванадесет колеги, от които три колежки. Ами те бяха тръгнали на тежка командировка, а не на бал. То/той / си харесваше дънки "Super rifle", колежките му казваха, че му стоят добре, а останалото спортно облекло и канадка. Ту -154 може да е шумен, но те бяха почти зад пилотката кабина, но и беше изключително бърз... Москва ги посрещна с обилен сняг и почти нормална температура към минус 8 дегр. Прекачването на влака не е интересно, освен дружеското напиване с руснаците. Пътуването беше относително кратко, някъде към 1000 километра или малко повече. Командировката беше, във възможно най-тежкият сезон. Кратки дни, дълги нощи, температури понякога под минус 22 градуса през нощта. Градът сравнително голям, повече от два пъти колкото Пловдив, но забранен за чужденци. Какви проверки всеки от нас е минал може само да гадаем. Така, че едно от най-честите развлечения когато се прибереш премръзнал, беше посещението на заведението в хотела, нещо като дискотека и сборно място на месните "неформали". Имахме специални две маси запазени за нас. Та там се запознахме с едни момичета, приблизително на нашите години. Казваха ни, че работят в някакъв институт, но в подробности не се впускаха. В сравнение с тях, ние бяхме като прошляци, даже мизерници с нашето ежедневно облекло-пуловери, дънки, ботушки с по-дебели подметки, а те хубави поли, хубави мъхести пуловери, ботушки на високи и тънки токчета, а разкошните им кожени шапки, сигурно бяха по-скъпи от всичките им командировъчни. Говорехме си с тях на най-различни теми, най-вече в областта на културата и музиката. Тези срещи бяха много чести, понякога всяка вечер. Беше приятно, чувствахме някаква душевна топлота, мило, меко излъчване и като, че ли ласки от тези хубави и мили момичета. Езика не беше никаква преграда, защото момчето /мъжът/ говореше руски толкова добре, че го бъркаха с някой от прибалтийските републики.. Някъде след втората седмица едното момиче предложи, да И отиде на гости в петък. Младият мъж силно се притесни, но беше любопитен. В петък, връщайки от мразовитата степ в хотела, изкъпа се, смени си бельото, взе една бутилка "Поморие" от неприкосновеният запас, взе такси Посрещането беше силно емоционално и топло, зарадва му се искрено. Беше се постара да има нещо за хапване, вкусно и калорично с голямо количество черен хайвер и водка. Малко пелмени, руски сладки с пълнеж от боровинки. Натурален шоколад, момичето беше от над средното социално ниво. Родителите И бяха някъде далеч на изток в някакъв голям завод /най-вероятно военнен/. След като леко хапнаха, тя му предложи да си вземе топла вана, което го изненада, но беше приятно, свещи, ароматни соли, чисто нова четка за зъби. Така се отпусна и релаксира във ваната, че за малко да заспи Когато излезе от ваната, тя беше почти на всякъде изгасила осветлението и светеха само настолните лампиони. Беше пуснала някаква приятно музика, може би Шопен, а тя беше в нещо като прозрачна нощничка и малки бикини. Още с влизането в хола му се хвърли на врата и го поведе към спалнята. Нямаха търпение за дълга увертюра. Той беше очаквал подобно развитие, защото имаше индикации, че това рано или късно ще се случи, още когато предишните дни танцуваха в заведението на хотела, така, че беше се подготвил. Два часа преди тръгване беше си "поиграл" сам със себе си, за да не бъде като заек. Въпреки това момичето с горещ шепот непрекъснато повтаряше "Милый, не спеши". Обгръщаше го с нежните си ръце, само където той не се разплака от разнежване от тези топли и нежни прегръдки. Прекрасната И атлазена кожа, стелещата се на плавни вълни руса коса, леко по-тъмният триъгалник там долу. Той не беше добър в кунилингуса, а не го и обичаше. Типичен българин, груп и преследващ собственото си удоволствие. Вярно, че някога една млада жена му каза, че има потенциал, но трябва да е в правилните ръце. Харасваше му аромата на тялото И, особеннната мокрота, когато спускаше ръката си между краката И. Плавните и меки извивки на тялото И, , мекотата където трябва, гъвкавата твърдост, пак където трябва Не може да се каже, че изобщо са спали, но следващите дни бяха събота и неделя. Защо така се получава така, че някои жени как да приласкаят, някой мъж, който е далеч от Родина, чувстваш се като изгубен и самотен в безкрайната ледена степ. Бяха незбавими дни и нощи, всеки даваше най-доброто от себе си. Във финансово отношение момичето беше в пъти, в по-добро от това младо за времето си момче. Ама Вие сте виновни, изкарвате спомени от тези далечни години, които са някъде дълбоко в съзнанието и лично мои. Само да не го прочете съпругата ми, че ще е страшно. Дали е прав ръководителя на направлението когато веднъж, след малко повече водки, ми каза нещо от типа:"Какво скромно момче беше и на какво те превърнаха жените. "Как да го убедя, че съм си същият загубеняк, само малко по-освободен от собствените си комплекси. Е, всичко е отминало, но пък какво е човек без такива спомени. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"

21.   Живота го смачкал ама яко. Комплекси, смачкано самочуствие. И все пак да товариш някой на първа среща с проблемите си е доста депресарско. Това не е добър мъж, а енергиен вампир.

22.   Този е някакъв психар. Бягай от него! Или е загазил и се е сетил, че може да си му от полза. Но не иска много да се напълва да го харесаш. Ако успее, успее. Ако не-следващата.

23.   Логиката на един такъв: "По-добре 3 часа да си стоя, да ти дразня любопитството и да чакам ти сама да ми се нахвърлиш, отколкото 3 месеца да ти се моля и да чувам само "Не, не, не! " Чувал е, че жените не пускат преди третата среща и се опитва с огромно отегчение да ги "прослужи", след което, ако номерът не проработи, от срамежлив ще стане нахален. Това с лошите бивши е класическа психоатака, да го съжалиш и да се напъваш да му докажеш, че си различна, а той миличкия да се възползва от тези напъни. Споменаването на жени, които флиртуват с него, е за да те накара да побързаш и да не позволиш на някоя друга да ти отмъкне "съкровището". Момчето си търси безплатна проститутка с екстри - няма да откаже и мусака да му приготвиш, стига да е с твои продукти. ;)

24.   Ами благодаря ви, но не благодаря. Съжалявам, но повече с този мъж не мога да общувам дори, не излязох повече с него. Просто няма смисъл. Лоши обноски и липса на уважение, има къде по- хубави и добри момчета.

А

25.   Аз като усетя, че няма да има втора среща веднага искам да ми върнат вложените пари в първата ни среща. На момента и то кеш!

26.   25, тоест си скръндза. Мечтан партньор.

27.   25, 2- та лева за кафе ли? Хаххаххаххаха всяка жена ще ти ги върне с кеф и ще ти даде още 5 лв отгоре да отидеш и си метнеш един дюнер хааахахха и той за мъж се взел

28.   Фокусът тук трябва да е не толкова върху срамежливото му поведение, може да е станал притеснителен, хората се променят като пораснат, а върху това, че е дошъл на среща с теб с ДОМАШНИ ДРЕХИ! Не! това не е нормално!

Възможно е - да не дава Господ, да е хванал някакво заболяване, от типа шизофрения или друго. Поинтересувай се преди да влезеш във връзка.

Имах такъв съученик - изключително умен, весел, в един момент, доста след като завършихме, почнах да го срещам по улиците малко.... като с домашни дрехи, дет викаш, не хигиеничен и само на здравей-здрасти, не обръщах внимание. Няколко пъти обаче се заговорихме и нещо ми присветна, оказа се, че не е много наред! Имаше си заболяване.

29.   Ох мале. Ние й говорим на авторката как да разбира хората, тя тръгнала да очаква да се обличат добре, според нейния вкус.

Много си далеч от връзките все още. Не си дорасла за тях. Гледаш на хората като на парче месо. Постой си сама и ти до 30-40, тв дано се научиш

Той я бил поканил на среща., да се оправял.. Ти колко човека покани на среща?

30.   29, ти КОЙ СИ, че да вАжиш?
Аз говоря, че ценя мнението на ДОБЪР мъж, това в момента не си ти и не се отнася за теб, така че си гледай кефа! Стой си сам ТИ до 30- 40. Каквото желаеш на другите на теб да ти се връща и така.
Аз излизам с друго момче. Ми да, за твое ОГРОМНО съжаление има добри мъже и то много.

А с този, за който писах, с него се разбрахме и да, той поиска да се видим, но аз му се извиних и отказах. Не му желая злото и дано си намери хубаво момиче за него. Имам си самоуважение и нарцисисти в коментари не ме интересува какво мислят, честно. Съжалявам.

А

31.   Отново липса на самочувствие. Ама porque, почему, няма значение....

32.   Тея, които външно ги виждаш да се правят на шегаджии, вътрешно са много наранени и изтерзани хора. Казвам го от личен опит. И аз съм се правил на клоун в различни компании, без да усещам, че всъщност си създават образ за пред другите.. Таях проблемите си вътре в мен а пред другите бях пич и много добър приятел.

В момента, в който спрях да се правя на забавен и сериозно заговорих за проблемите си... приятелите си тръгнаха.

33.   32, не ги наричай приятели, ако те оставят в труден момент. Това хич не е правилната дума и за тях явно всичко е било просто губене на време. Приятел се нарича само този, който ти казва истината в очите, ако си сгрешил и не те оставя в трудни моменти. Комплиментите и забавленията нямат значение. Приятелите са в трудностите, нищо не си изгубил.

А

34.   До Авторката. Че сте "дръпната", спор няма. Да Ви правя психоанализ на поведението няма да мога, не съм нито Фройд, нито Юнг, нито Ламброзо, още по-малко Август Форел. Последният е с по-практическа насоченост. Самият аз като млад и по-късно се определям като "леко смотан" и повече срамежлив". Както през студентските си години, таки и в службата си не съм имал проблем да комуникирам с колежки. В моята секция момичетата/жените бяха между 6-8 и двама мъже, но другият не беше ходил войник. Всичките бяхме научни сътрудници и инженери. Колежките повечето не омъжени, но като правило всички бяха умни, културни, възпитани, четящи, манипулативни, с добър произход. Една говореше четири езика. Не съм има никакъв проблем с комуникацията. Същото се отнася и до обществените места. Не се натрапвам, не досаждам с нагловато-сервилна усмивка. Разговарям с жените винаги с доза уважение готов на компромис при спор. Даже една колежка, която ми беше истинско приятелче, казвам приятелче, значи приятелче. С нея можех да си говоря съвсем свободно, а тя ме анализираше и по някога иронизираше. Возеше ме почти до нас, защото живеем в една посока, а тя имаше кола а аз не. Ако съм я някога целувал по бузата е било за лека нощ, за щастливо посрещане на някакъв празник, за рожден ден. Никога повече. Та деже и тя ми е казвала, че като гледа добродушната ми и леко усмихната физиономия / на олигофрен/ имала желание да ми плесне един шамар. На логичният ми въпрос "защо". Следваше дълга тирада, от която се разбира, че защо не съм се скарал с нея поне един път. Ама, че загадка. Не го разбирам. Вярно това беше много отдавна. Никога не съм ръководил тези колежки от позицията на грубото администриране. Е, имаше и проблеми, нещо от сорта " защо отиде с тази на кафе, нека тя свърши тази работа" или пък "за нея кафето в барчето, а за мен бачкането". А да ненавиждам когато момичето и момчето си делят сметката. Мъжът винаги, повтарям винаги трябва да плаща сметката, без за този си жест да очаква някакво специално отношение.. Аман от счетоводители и пишман икономисти, които гледат каква ще е възвращаемостта. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"

35.   34, ти май не си чел темата с разбиране. Авторката е излязла с някакъв, който през цялото време се е оплаквал. За бившите, работата и за всичко, което се е сетил.

36.   Ако описанието ти на срещата е вярно, този за нищо не става.

От мъж. :)