Споделена история от Любов и изневяра |
Обичах го толкова много, а сега го Мразя два пъти повече!
преди: 12 години, 7 месеца, прочетена 3175 пъти
Аз съм момиче на 23 години, в процес на развод съм.
Историята ми започна лятото на 2009 година. Запозна ни тогавашния приятел на сестра ми (вече неин мъж), защото той беше негов приятел от деца. Не се влюбих веднага-беше ми симпатичен, но до там. С все по честите ни срещи, в които той се описваше за много мило и добро момче, изстрадало и сериозно, аз започнах да си мисля че именно това е мъжа за мене и че най-после съм срещнала мъжа на живота си!!!! Да, ама не...
Той беше с 13 години по-голям от мен. Разликата във възрастта ни никога за мен не е била проблем, напротив исках по-голямо от мен момче, с мисълта, че повече ще разсъждава, а не лапешки, затова даже бях горда с разликата в годините, не се плашех...
Той работеше в чужбина вече 10 години и в отпуската си беше дошъл в България за 1 месец. През този един месец ние бяхме неотлъчно заедно, изкарвахме си страхотно, бяхме наистина щастливи и мнооого влюбени... всичко беше толкова красиво... Това беше едно от най-хубавите и запомнящи се лета в живота ми!
И... така... свърши му отпуската, момчето си замина за чужбина, като остави при мен куп обещания, че никога няма ме остави и че това между нас няма да свърши дотук. Вярвах му, но и малко се съмнявах, защото бях лъгана от други момчета и си бях казала, че в днешно време няма истински мъже, които да чувстват това което ти казват. И все пак, толкова много бях заслепена че думите му исках наистина да станат реалност.
След един месец, в които нон-стоп си пишехме по скъпе във всяка свободна минута, той ми каза че ще ми резервира билет да ида при него. Бях по-щастлива от всякога, летях от щастие... Всеки ден броях дните, когато ще дойде деня да замина, приготвих си багажа с такава радост, че ще го видя, защото безкрайно много ми липсваше!
Родителите ми се съгласиха аз да замина, защото искаха да бъда щастлива, въпреки че с него се познавахме едва 2 месеца...
И така-дойде деня на заминаването, аз отидох при него в чужбина. Там аз разбрах, че той е разведен и то съвсем случайно, не ми каза той, а видях в картата, която той носеше със себе си. Това ми дойде като грам от ясно небе, никога не съм искала да бъда с разведен мъж... както и да е, преглътнах го, защото много го обичах.
Със всеки изминал ден той започна да си показва гадния характер, да ме обижда без причина, да не ми говори с дни, без да сме се карали-просто ей таи. Когато го питах защо не говори, казваше че имал проблеми и ме подминаваше. Започнах да се чувствам сама, не знаех езика, нямах приятелки там, а и беше минал само месец, откакто бях отишла. Започна да ми казва, че трябва да си замина за България, че нямам работа тук, той щял да остане да работи. Не исках да се делим така-аз там, той тук, защото знаех, че много ще ми липсва, въпреки всичко.
Аз забременях, и двамата бяхме много щастливи, защото искахме това дете. Започнахме да умуваме къде е по-добре да раждам и такива неща, свързани с бъдещото ни дете и решихме да остана при него в чужбина-там да родя. Така и стана -родих едно прекрасно момченце, но няма да ви описвам през тези 9 месеца от моята бременност колко скандали сме имали, с какви ли не гадни обиди ме е обиждал-мен и родителите ми, въпреки, че той почти не ги познаваше. Живях под страшен тормоз 9 месеца, всеки ден плачех и бях сама, докато той беше цял ден на работа. Виждахме се само вечер и даже тогава не си говорехме... отчуждихме се напълно.
Това беше отвратителен човек, който за най-малкото прави проблеми и винаги в устата са му обидите, което много ме болеше. Такъв гаден характер за първи път през живота си виждах... с една дума покажа си рогата...
Когато детенцето беше на 2 месеца и половина се върнахме в България, аз останах при родителите ми, а той замина за чужбина, защото в БГ нямаше работа и нямаше как да се издържаме. След 6 месеца се върна. В началото (2-3 дни) всичко беше добре, но после се започнаха пак скандали, груби думи, даже си позволи да ме удари.
В този момент този човек аз го намразих, само като затворя очи и виждам как ме удряше, псуваше и обиждаше.
Мина вече месец откакто сме разделени, не ми липсва, даже ми е по-спокойно без него.
Имах чувставото че има психически отклонения, в един момент ме удря и обижда, след 2 минути се смее и казва колко много ме обичал...
Как да живееш с такъв човек???
За мен това е края-всичко друго бих простила, но побой-никога! Не знам с какво толкова го дразнех, че никъде не излизах и седях и си гледах кротко детенцето ли???
Сега ще се започне с развода и с всичко останало, надявам се да съм силна, за да преживея всичко това.
Един съвет от мен към всички млади момичта-Не бързайте с избора си за мъж, първо го опознайте добре и тогава правете голямата крачка за брак или дете...
За детето си не съжалявам и никога не съм съжалявала, но съжалявам само, че има такъв ,,баща,,!!!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 7 месеца hash: 7705aee43f |
|
1. Бъди силна. Преглътни го. Сигурна съм, че ще успееш!
Г.
|
| преди: 12 години, 7 месеца hash: 31b26c5387 |
|
2. Да, избързала си! Но това се случва на много жени, за това си права, че трябва добре да опознаеш човека до себе си. Не разбирам как сте крепяли връзката си като толкова дълго време не се виждате. Сгурно ти е било трудно и е било голяма крачка да отидеш при него в чушбина. Според мен си постъпила правилно, че си го напуснала. Щом се е държал така с теб-не те заслужава. Хубаво е, че не ти липсва и вече си спокойна. Сега трябва да издържиш развода и КРАЙ.
|
| преди: 12 години, 7 месеца hash: c46b4f6c6b |
|
3. Мога да кажа само едно голямо БРАВО за смелоста ти. А ''мъжа'', който е бил до теб един Боклук. Горда съм, че има такива жени, които не седят и не търпят. Не съжалявай за избора си, никога. Успех :))
|
| преди: 12 години, 7 месеца hash: bae492b317 |
|
4. Много си смела. Поздравявам те! Дано повече жени са като теб.
|
| преди: 12 години, 7 месеца hash: 5c4465997b |
|
5. Постъпила си ужасно глупаво и сама си си виновна за създалата се ситуация. Лошо е, че за нея ще плати детето което не е виновно за твойте грешки!
|
...
| преди: 12 години, 7 месеца hash: 982fde4dec |
|
6. Има ги много такива, за жалост. Аз съм на 19, но успях и аз да си изпатя от такъв. Слава богу, не сме се женили и нямаме дете, но това не пречеше връзката ни да е адски обсебваща и да изживея същия ужас като теб, авторке. В началото всичко беше розово, мислех си, че съм намерила адски свястно момче и т.н. и т.н. Докато не започна да ме обижда, да ми се подиграва, да ме наранява.. последните месеци дори ми посегна.
Търпях и преглъщах всичко, защото много го обичах, но след ударите, не можех повече. Много беше трудно всичко, но все някак се разделихме. Сега още ме търси, обяснява ми колко се е променил, колко ме обичал и колко съжалявал. Само дето аз никога няма да му се вържа отново. Негов ред е сега да страда.
Радвам се за теб, мила, че си се отървала. Млада си, ще срещнеш подходящ. Научила си си урока, настрадала си се, сега е време за нещо хубаво! :) Искрено ти го пожелавам. :)
Ж19
|
|
