Да споделим за несподелената любов - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (123466)
 Любов и изневяра (30361)
 Секс и интимност (14577)
 Тинейджърски (22024)
 Семейство (6662)
 Здраве (9731)
 Спорт и красота (4761)
 На работното място (3296)
 Образование (7402)
 В чужбина (1692)
 Наркотици и алкохол (1126)
 Измислени истории (800)
 Проза, литература (1762)
 Други (19116)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Да споделим за несподелената любов
преди: 7 месеца, 23 дни, прочетена 2044 пъти
Пускам тема за нещастната, несбъднатата, несподелената, неизживяната любов. Ще разкажа своята история, а след това очаквам да се включите и вие с вашите.

Предлагам обаче, вместо да обсъждаме кой крив и кой прав и да се съдим един друг, да се ограничим със споделяне на преживяното, разказано от дистанцията на времето. Така или иначе нищо не можем да променим със съвети, критики и препоръки – връщане назад няма, поне за повечето от нас.

Нямам представа дали темата ще събуди интерес, но целта ми е да покажем, че животът ни в любовното му измерение е по-пъстър и по-интересен от всякакви романи, драми, сериали и други жанрове.

Темата е израз и на вдъхновението, което получих, както и огромното уважение, което изпитвам към една съфорумка, с която напоследък се засичаме тук – изключително интелигентна и фина жена, невероятен човек. Желая й цялото щастие на света, което може да изпита с любимия мъж до себе си!

Най-накрая, историята ми е илюстрация и за това колко лишени от смисъл и даже вредни са понятия като „невървежен“ и „невървежна“. Единственото значение има как изглеждаш в очите на любимия човек…който, СЛЕД като веднъж те срещнал е те харесал, не го е грижа как си се възприемал ти ПРЕДИ това.


Внимание, дълъг текст!


Трети курс, университета. Колежката Н. не беше красавица, но имаше страхотно тяло, беше много чаровна, умееше да се облича добре и винаги изглеждаше добре. Много й се отдаваше да кара мъжете да въздишат по нея. Малко над средната интелигентност, но изкусна манипулаторка. Естествено, имаше си гадже. За Н. аз бях съвсем незабележим, тя рядко ме отразяваше. На мен ми направи впечатление най-вече заради това, че беше двойна адашка на гаджето ми от първи-втори курс, с която имахме кратка, но страстна връзка. Заради това съвпадение обаче бях завладян от фикс-идеята Н. да ми бъде следващата.

Е, с триста зора успях зорлем да я впечатля, но само донякъде – тя не ме харесваше, не я привличах. А на интелектуалните ми напъни за свалки отговаряше с усмивка... вярно, доста чаровна. Когато се разделиха с гаджето си, беше готова да тръгне дори с най-добрия ми приятел (бяхме в една група), но не и с мен. Давах й лекции и учебници, помагах й за изпити, помагах й по английски, разказвах й смешни истории, забавлявах я, съчинявах дори стихове за рождения й ден. Най-голямото ми постижение беше, че с много желание и настойчивост се превърнах в близък приятел и душеприказчик... без дори илюзорни шансове за нещо повече. Когато за кратко беше необвързана, реших да й предложа, при което тя се направи на доста изненадана и отвърна: „В момента излизам с едно момче, нека първо да видим какво ще стане, дали ще се получи, пък после... “

Леле, с днешния си акъл и житейски опит, само ако някоя да ми заяви това, ако така ме изпрати в девета глуха, няма да ме види повече. Кой нормален мъж би приел да бъде резервна гума? ! А аз, влюбеният-загубеният, приех да бъдем само приятели, и дори й уредих нова работа, за да се виждаме по цял ден, белким ме огрее. Както се казва „от трън та на глог“. Благодарение на тази работа впоследствие се запозна със следващото си гадже – тежък адвокат, колкото богат, толкова и скучен.

В началото на военната ми служба, Н. явно беше в един от кратките си самотни периоди, та често ми звънеше по телефона в поделението, да ми казва колко много й липсвам и как чака да се върна. Аз пък и пишех едни дъъълги писма. Е, по време на една отпуска, окрилен от щастие, предложих й пак – тя обаче беше вече тръгнала с адвоката. Научих го по най-тъпия начин – изненадах я един обед в работата с букет цвета, при опит за целувка, тя избяга и после ми звънна, да ми се скара как мога да постъпвам така и да й създавам проблеми с гаджето.

Да, бях й предложил за втори – и последен път. Реших никога повече да не го правя и да напусна живота й. Каква голяма грешка, че не изчезнах категорично и завинаги. Продължихме да се чуваме и дори да се виждаме от време на време. Тя се оплакваше колко скучен е адвокатът, как не я води нито на концерт, нито на театър (представете си, заведох я няколко пъти! ), как не може да проведе един човешки разговор, как е усмъртително сериозен. А аз се връзвах и се опитвах да запълня празнините на съвместния им живот. Не, не си правех илюзии, че някога може да бъдем заедно с Н. Просто й отделях твърде много внимание и си пропилявах времето, вместо да търся истинската любов.

Започнах да си търся жена по сайтове за запознанства. Три години минаха в писане, срещи и краткотрайни връзки. То не бяха ученичка, студентка, аспирантка, лекарка, писателка, лютиерка, брокерка, разведена с деца, разведена без деца, дори с чужденка пробвах. През цялото време умът ми беше в Н. Страдах, без да намеря утеха. Жените, с които се срещах, не бяха на нейното ниво, а аз все с нея ги сравнявах. В един момент започнах да си мисля, че не ставам и че заслужавам съдбата си цял живот да бъда сам. Търсех... и аз не знаех какво. Може би идеалната жена (таратанци) и заедно с това се надявах един ден Н. да реши да бъде с мен, като обаче този път тя ми предложи (двойни таратанци).

Веднъж попаднах на обява в елмаз „Търся си мъж за семейство и деца“. Викам си, тук нещо не е наред... то всяка жена си търси мъж, но защо толкова директно го заявява. Профил без снимка, с минимум данни. По принцип не пишех на жена без снимка, но тази обява много ме заинтригува. Реших да й напиша няколко реда, като събудя любопитството отсреща. Явно се харесаха, защото получих отговор. Разменихме си няколко писма и се разбрахме да се срещнем на живо. И за първи път, никакви, ама съвсем никакви надежди не възлагах на тази първа среща. И как да имаш очаквания, когато нямаш нищо срещу себе си.

„Хепи“-то на „Раковски“... щях да падна от изумление! Като страстен белотаджия се сещам за лафа „Картите ми идват повече от акъла“. Появи се висока, руса мацка, с голям бюст (Н. не е нито едно от трите! ), готина, добре облечена. До този ден винаги си бях мислел, че не харесвам блондинки, ама явно толкова разбирам от жени. Влязохме вътре, поръчахме. И като почна един задушевен разговор. Оказа се и умна, и с чувство за хумор. Не просто носи на майтап, а със свежо чувство за хумор. Обожавам интелигентни жени! А чувството за хумор е като самородно злато, дар Божи. Мила, нежна, жизнерадостна, нечакаща някой да я забавлява, а тя самата го прави. Излъчва свежест и неподправеност. Спокойна и улегнала. Изглеждаше необременена от глупости и мъжко внимание в повече.

Говорихме си за какво ли не, а аз не знаех на кое небе се намирам. Само след един час бях влюбен до уши и се молех и тя да ме е харесала. Не съм мислил нито за семейство, нито за деца, а само за втора среща. И такава имаше, макар да мина известно време. После трета, четвърта... Опознавахме се и разбрахме, че сме създадени един за друг. Оказа се, че съдбата е решила най-накрая да ме компенсира за всички пропуснати ползи... сигурно си е казала като в онази реклама „Стига глупости! “. Осъзнах, че съм срещнал жената на живота си. След известно време решихме да станем семейство. Предизвикателството беше, че живеехме в различни градове, но го преодоляхме. Вече 20 години сме заедно, щастливи, с две деца. Наскоро тържествено отбелязахме годишнината в същото „Хепи“ на „Раковска“, цялото семейство.

Малко след като се запознахме, Н. отново се появи в живота ми, сама ме потърси. След поредица любовни разочарования, имаше наистина нужда от мен. Да не вярваш, не само като приятел в нужда. Не ми го каза в прав текст, но завоалираното послание беше: „Абе, готини мъже, богати, добър секс, но не се чувствам добре с никого така, както се чувствах с теб – ти си умен, чаровен, забавен, с чувство за хумор, падаш си по мен, познаваш ме и знаеш как да ме накараш да се чувствам страхотно. Освен това и аз добре те познавам, с всичките ти добри и лоши страни, и с теб няма да има неприятни изненади. За мен няма друг мъж, освен теб. А и вече съм на 30 години, та…“.

Е, да, ама... късно е, либе за китка. Все пак, добре, че офертата беше завоалирана. Ако ми беше предложила в прав текст, трябваше и аз да й откажа така, а да откажа точно на Н.... щеше да е мнооого тегаво.

Не сте били изправени пред подобна дилема, нали? Да избирате между идеалната жена, която току-що сте срещнали, и между тази, която сте обичали от години, но винаги е била недостижима? Странно, но не се колебах чак толкова много. Реших да не оставям питомното, за да гоня дивото. Така де, аз добре познавах Н., но никога не сме били гаджета. Не бяхме спали заедно. Не бях живял с нея. Да, влюбен бях, но дали в нея или в нейния образ, в представата за нея? Как да изоставиш жената, с която си пасвате на 100%, за да се събереш с една мечта, с един образ от любовните ти желания? Не става. И освен това как да повярвам на жена, която няколко пъти ме е рязала, заради това, че не я привличам? Ако пак реши да предпочете друг заради мен? Не, за нищо на света. Не можем да бъдем друго, освен приятели. Няма да е честно нито към новата ми приятелка, нито към Н., нито към самия мен.

Н. не можеше да повярва, че се дърпам, че й отказвам. Може би за пореден път трябваше да я отрежа категорично, и аз за пореден път не го направих. Повярва, едва когато разбра, че с жената на живота ми чакаме първото си дете. В този момент се бяхме разменили ролите – вече Н. беше изправена пред изпитанието да бъде приятел с човек, с когото (поне привидно) иска нещо повече, а той се дърпа. Тя вече не ме интересуваше като жена, но дълбоко в мен споменът и обидата от несподелената любов още тлееха, без изгледи скоро да загаснат.

Н. премина през няколко кратки и опустошителни връзки, като избра за баща на детето си най-неудачния вариант. Този изрод им съсипа живота – нейния и на дъщеря й – дори след като се бяха вече разделили. Казаха ми, че изглежда състарена с поне 10 години, със здравословни проблеми, а детството на малката е съсипано от човек, който се оказа, че има психични проблеми. Живеят заедно с дъщеря си и не иска да чуе за мъж, като не спира да се самообвинява за това, че е пропуснала шанса си с мен. Няма и помен от силната, независимата Н., която въртеше мъжете на малкия си пръст и се забавляваше с трагично-некадърните ми свалки преди 20 години.

Аз обаче имам друго мнение по въпроса и отдавна не мисля, че съм пропуснал нещо. Признавам си, чувствам я близка, чувствам я като повече от приятел, като много специален човек. Ако ми поиска помощ, не бих й отказал. Не се чуваме често с Н. и не сме се виждали от години. За нея обаче съм нещо като божество, чак ми става неудобно. Като се чуваме, гласът й често трепери. Освен това е супер тъпо, че пред общите ни познати (не приятели, а познати) тя ме превъзнася. Те после ми „докладват“, подсмихвайки се, а на мен ми иде да потъна в земята от срам и бързо сменям темата.

Жена ми познава Н., знае, че сме приятели още от студентските години. Дори е помагала на Н., когато детенцето й имаше проблеми с така наречения си баща. Сравнително бързо успя да се ориентира, че между нас с Н. някога е имало по-специални отношения, та дори веднъж ми подхвърли: „Абе, не мога да повярвам, че никога не сте го направили“. Отговорих, че винаги сме били твърде далеч от това... но май беше по-добре да си замълча, защото едва ли ми повярва. Като казах, че Н. никога не ме е харесвала като мъж, пак прозвучах неубедително.

Да, между нас с Н. наистина още има нещо неизживяно и недоизказано. Когато ме поздрави по вайбър за имения ми ден, аз й благодарих и писах, че без значение колко често се чуваме или си пишем, тя е била и си остава специален човек за мен. Аз така го чувствам. Тя ми отговори, че чувството е взаимно.

Много пъти преди, докато аз гонех Н., а тя ми бягаше, доста хора казваха, че сме родени един за друг, толкова бяха впечатлени от хармонията в комуникацията и поведението ни. Е, може и да бъдем заедно... но в някой друг живот, евентуално. В този съдбата майсторски ни размина, като показа кой командва парада. Вече съм убеден, че е било за добро.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 7 месеца, 22 дни
hash: 4c68549f0e
гласове:
1 2 3 4 5
  (305911 гласа)

1.   Здравейте! Чудесна история, и най- важното, интелигентно и уважително написана. Поздравявам Ви за това, че въпреки че очевидно жената не е била удачен избор и Ви е наранила, не сте нападателен и язвителен към нея. Така трябва да сме и от двата пола- да запазим човешкото у себе си, а не да мразим срещуположните, защото съдбата е определила да си паднем по лош представител. В крайна сметка, Вие добре осъзнавате, че сте победителят от ситуацията, човекът със здравото семейство и прекрасната жена, която Ви чака. Не се съмнявайте в правилния си избор.
Историята ми Ви носи надежда, за съжаление и аз съм в подобно положение, както Вие сте били в ситуацията с Н. - с човек, който привидно ме ценеше и беше очарован от мен, но така и не поиска повече. Причината и в двата случая е от ясна, по- ясна според мен- не сме били хората за тях, не ни обичат истински и никога не са ни, после преценяват евентуално каква партия сме, когато видят, че е трудно да получиш загриженост и хората са масово егоисти.
Историята Ви е доказателство обаче, че ако човек понякога се примири и не се озлоби, е възможно да намери своето щастие и съдбата да го възнагради, ако има късмет.
Поздрави!

 
  ...
преди: 7 месеца, 22 дни
hash: b27a07ed5b
гласове:
1 2 3 4 5
  (252444 гласа)

2.   Тази история я четох през ред и пак не стигнах до края. Май е за раздел измислици.

 
  ...
преди: 7 месеца, 22 дни
hash: 15d78f44d7
гласове:
1 2 3 4 5
  (223330 гласа)

3.   От автора:

Тъпо ми е да се включвам с опровержения и не мисля да се обяснявам повече в темата, но историята е 100%-ова истина, мога да се закълна в семейството си.
Очаквах да има и неповярвали, което още веднъж доказва, че животът е по-богат от всякаква измислица.
Както писах, предпочитам и други да споделят преживяното, а не да се коментираме взаимно!

 
  ... горе^
преди: 7 месеца, 22 дни
hash: 951cc03019
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

4.   Отговарям на заглавието, щото другото не го прочетох, както писах и в горната тема- неизживяна, невъзможна или несподелена любов не съществува.

 
  ...
преди: 7 месеца, 22 дни
hash: afe37b826f
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

5.   Разбрала е, че си си намерил приятелка и те търси, прави се на луда. Проверява те и шок как така лудо влюбения в нея и отказва и почват едни приказки колко си бил важен, ценен за нея и как съжалява, че не е била с теб. Лъжкиня. Такива, където си играят с чувствата на хората си получават заслуженото.

 
  ...


...
преди: 7 месеца, 22 дни
hash: 0a718a55d9
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   Авторе,
Отново мили думи за мен, трогната съм и ти благодаря!
Уж съм много умна и тактична, пък обърках темата и ти написах историята си в “Има ли невъзможна любов? ”, мислейки, че е тази, за която споменаваше в темата си за скуиртването

 
  ... горе^
преди: 7 месеца, 21 дни
hash: 19fe4180af
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

7.   Има един надпис, над една малка, но желязна врата близо да Ваймар. Та той гласи "" Всеки му своето"". Тази сентенция е изпълнена с дълбок философски смисъл и всеки я разбира в зависимост своето интелектуално ниво, когнитивни възможности, житейски опит, персонални, емоционални изживявания и т. н. Всеки нормален мъж харесва, влюбва се, обича нормални жени. Тя винаги е една, тя винаги ще е обичана от този човек, независимо от неговите грешки и грешни постъпки. Тя ще властва винаги над сърцето му, независимо от неговите житейски и емоционални криволичения. Такава жена се открива внезапно и съвсем неочаквано, но остави завинаги в него и с него. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"

 
  ...
преди: 7 месеца, 21 дни
hash: 15d78f44d7
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   От автора към номер 6:

Всичко е наред, мила :-) Благодаря ти за споделената история, макар и в съседната тема. Стегната, добре разказана... пък аз тук направо изрисувах половината си живот :-))) Пък и кой да знае, че ще се появят две теми със сходно съдържание... малко каръшка работа :-)
Но виждаш ли как има и други? Колко жалко, че малко хора могат да се похвалят с хепиенд...

 
  ...
преди: 7 месеца, 21 дни
hash: b0405fcc47
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

9.   Виж Авторе,
Написала ти бях по-обстоен и прочувствен вариант на невъзможната ми любов, но модераторите са го съкратили и няма начин да го прочетеш.
Сега само ще ти напиша, че тези несподелени любови просто е нямало как да се случат.
Мисля си даже, че май не е нужно да оставаме в контакт с хората, които не са могли да отвърнат на чувствата ни, но ти го написа - няма начин да ги изтрием от животите си, остават си завинаги специални личности за нас.
Аз затова и ще отида да се видя с моята невъзможна любов - няма начин да пропусна този шанс.
Да видим какво има да става.

от н 3 от първата ти тема

 
  ... горе^
преди: 7 месеца, 21 дни
hash: 642d1c8e6c
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

10.   До н 8 от н 6

Тъкмо пуснах коментар, Авторе, и видях отговора ти към мен! Каръшка работа наистина!
Моят 6 коментар също беше дълъг и обширен, но го орязаха, не разбрах защо не го пуснаха? ! Беше много по-сантиментален и прочувствен отколкото в другата тема - нали като споделяме, се увличаме? !?
Но ме порязаха тук, жалко.
Твоята любов е била несподелена, моята си беше невъзможна.
Ние искахме, но не можахме заради проклетите обстоятелства.
При вас тя се е правила на интересна и е търсела нещо, което така и не е намерила.
Моят човек си остана сам. Няма начин да имаш нормална връзка с друг човек без секс.
Сега ще се гледаме явно. Но без никакви очаквания от моя страна, нещата ще са много различни.
Знам, че пак ще ми стане топло на душата и ще се почувствам у дома като го видя. Ще пеем, ще пием, ще си поплачем. Знаем се, просто съм щастлива, че подновяваме контакт. Съжалявам, че след като се омъжих, изчезна.
Много ми е интересно обаче, каква ли физиономия ще направи насреща като му споделя, че и аз съм без секс от години. И за мен е вече начин на живот, наложиха ми въздържание, примирих се. Дали наистина ще можем да си бъдем приятели без да ни се върти проклетата, ехидна сянка на секса над главите? !
Или ще вземем да си скочим и майната му? !
Много ми е любопитно.
Знам, че аз отивам чисто приятелски. Или се опитвам да се убедя, че е така.
Но само ако ме пипне и всичко отива по дяволите.
Много деликатна ситуация.
Каквото и да става, ще си остане там. Тайно и вълнуващо.
И през ум не ми е минавало да търся мъж за секс.
Само секс при мен няма. Затова точно с него ще го има, ако го поиска, защото няма да е само секс и си го знаем.
Но гледам все пак да си озаптя мераците.
Ето ти обширния и прочувствен вариант на моята история :-)
Дано ти е харесал!

пак от тази дето така положително те е впечатлила:-)
Бъди здрав и щастлив!

 
  ...

...
преди: 7 месеца, 21 дни
hash: 480a6e9579
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

11.   Не знам дали бих се класирал в тая класация но ще ви споделя нещо от моя живот което дълги години ми тежеше. Та бяхме с едно момиче заедно 6 години заедно, бяхме малки но се обичахме и всичко уж беше топ. Преживяли сме доста заедно и едни от най хубавите ни години са били заедно. Тъкмо като запознахме да говорим за семейство, брак, деца 1-2 имена и изведнъж ми заяви че иска да се разделим. Аз лично го приех много зле исках обяснение, исках да разбера какво се случва и накрая разбрах че имало Баджо топ тарикат на кредит. Както и да е аз вече като разбрах прекъснах всякакъв контакт и обърнах страницата. След седмица в парка се запознах с едно прекрасно момиче, и въпреки че не ми беше до връзки гаджета или каквото и да е усещах вътрешно че не е за изтърване. Давах го леко кафета разходки опознавахме се, но сърцето и душата ми тъгуваха още за бившата. Един ден ми звани мой много добър приятел и ми вика : твоята бившата идва в нас уж под претекст да се види с жена му и лапето като никога, ама никога не са подържали никакви контакти. И моя човек хранил, сипал, псувал и накрая я помолил да си ходи като и заявил да не ме търси или притеснява защото сега съм бил истински щастлив. И така аз се ожених за въпросното момиче от парка и две деца и 10 г по късно все още сме си заедно.
Искам да дам съвет на всеки един който може да се получи от моята история! ЗАБОГА хора не се унижавайте да обичате и да просите любов там където не ви искат, където не ви ценят или обичат. Има хора не обичат вас а това че вие ги обичате и правите всичко за тях. Бъдете щастливи.

 
  ...
преди: 7 месеца, 21 дни
hash: 15d78f44d7
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

12.   Автора до номер 6/9/10:

Мила, не знам какво да те посъветвам. Клишета в случая са неуместни. Най-нормалното нещо е да отидеш да се видите, но не тръгвай с голяма кошница... даже не тръгвай с никаква. Ако след толкова години човекът се окаже сдухан и съсипан, едва ли някоя жена би го пожелала. Но ако не е така, всичко е възможно и каквото и да направиш, никой не може и не трябва да те съди. Дори да се пожелаете обаче, напълно е възможно старите отношения да се окажат стопер.

Например, малко след като се бяхме запознали с жена ми, изведнъж се оказах заобиколен от доста други привлекателни опции, с някои се запознах в реалния живот, а не по интернет. Дето има един лаф: „Когато има – има, когато няма – няма“ :-). Тогава се появи и Н. Ами, да ти кажа, ако не бях срещнал жена си, най-вероятно бих избрал някоя от тези опции, но не и Н. От една страна, исках да бъда с нея. От друга, бях сигурен, че натрупаната обида нямаше как да не повлияе в една евентуална връзка с Н. Така че Н. реално не беше опция, тогава бих предпочел да се хвана с непозната, но не и с Н., която толкова много ме беше наранила. Сърцето ми я желаеше, но разумът ми я отхвърляше :-)

А иначе наистина няма как да изтрия Н., просто няма начин. И до ден-днешен, когато се чуем по телефона, двамата започваме да си говорим така, все едно, че не сме се чували от няколко дни, а не от години. Преди време тя се удивляваше как е възможно това, как може да има такава връзка между нас. На някои въпроси не може да се даде отговор. Години след като срещнах жена си се е случвало да желая Н. в сънищата или мечтите си (не случайно на доста езици за „сън“ и „мечта“ думата е една и съща), което е пълен абсурд. С жена ми правихме секс на петата или шестата среща, при което разбрахме, че си пасваме и сексуално, и това беше черешката на тортата, тогава разбрахме, че сме един за друг. За нас в секса няма задръжки, няма табута. Приближавайки 50-те все още се желаем както на 30. И в същото време да си мечтая за Н., с която нито сме били някога интимни, нито изглежда по-женствена и по-сексуална от жена ми! А сега де. Затова малко се стреснах от това, което е написал Десантчика. Нищо чудно в живота на всеки човек да има някой, който в един момент се оказва „издълбан“ в сърцето и паметта му и нито може да бъде изтрит, нито заменен с друг.

 
  ... горе^
преди: 7 месеца, 20 дни
hash: d44598c863
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   Номер 11, браво!
Завършекът ти е право в десятката!

 
  ...
преди: 7 месеца, 20 дни
hash: dcd7b334a6
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

14.   Авторе,
Ще ми се да прокоментирам историята ти за несподелената ти любов с Н.
Умен, забавен, със сигурност и чаровен, станал си душеприказчик на някаква неориентирана хубавелка, която открито те е рязала в любовен план, но никога не те е пускала далече от уж приятелския си обсег.
Страшно много се радвам, че си срещнал истинската любов далече от Н. Направо си се отървал.
Разбирам как е скачала от цвят на цвят (да не кажа друго), докато не се е натресла на онзи психар понеже един ден всеки си намира майстора, нали? !
Бъди щастлив, че си се отървал. Колкото и да ми е странно, че точно тази Н. си остава толкова специална за теб? ! Погалила ти е егото като те е пожелала и погнала макар и след дъжд качулка? ! Сигурно е така. Ти просто винаги си бил много висока топка за нея, никога не е било обратното.
Аз се омъжих от отчаяние за крайно праволинеен и невероятно предвидим и скучен колега от университета, с който тръгнахме от нулата, цял живот сме се борили, само дето той ме заряза сексуално и емоционално и се срутих.
Заплахи, обиди и т. н. Все едно не знае колко е скучен и досаден и как никоя друга няма да го търпи.
Казах му, че ме тика в ръцете на друг, той ме заплашва да ме изхвърли с един куфар багаж ако кривна.
Аз пък съм готова да си тръгна точно с един куфар и да замина при голямата си тръпка ако ме иска. Пак ще е без секс, но там поне си е (или беше) луда любов.
Ти затова си гледай любимата жена, че виж какви бози (като моята) има по света!
Желая ти много щастие и любов!

пак от 3/11

 
  ...
преди: 7 месеца, 20 дни
hash: 0d083e4aad
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

15.   До автора (н 12)

Авторе,
Наистина вярвам, че цял живот ще копнеем за хората, с които не сме могли да бъдем.
При мен е по-болезнено, защото бракът ми е измъчен, но при теб не би трябвало да е проблем. Даже ти се чудя какво толкова я бленуваш тази Н. при условие, че жена ти е висока, руса, с голям бюст и няма задръжки в секса? Онази обаче те е отхвърлила два пъти и те е наранила и никога няма да я забравиш? ! Наистина ми е странно, че имаш еротични сънища точно с тази? ! Тя да е издълбана в душата ти, незаличима? ! Пази Боже, наистина се постарай жена ти никога да не разбира за това!
По-добре наистина се фокусирай върху начина, по който да доведеш жена си до скуирт отколкото да си мислиш как лягаш с онази използвачка. Съжалявам ако звучи грубо, но наистина умът ми не го побира? !?
А аз все още не знам дали ще отида при моя полукаталунец.
Никаква голяма кошница, одъртяхме вече, закъде мераци? !
Ако беше писано, щеше да се случи през 98 като живяхме заедно и горяхме. Това е. Да видим сега докъде ще ни стигне смелостта.
Поздрави от знаеш коя :-)

 
  ... горе^

...
преди: 7 месеца, 15 дни
hash: 314064058b
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

16.   Авторе,
Пак съм аз, редовната ти кореспондентка тук :-)))

Има по-голяма конкретика около моята история.
Ще бия доста километри, затова ще гостувам на моята младежка тръпка 4 дни и 3 нощи. Аз съм преводач на свободна практика и нищо не ми коства да се движа насам-натам в пространството :-), а той преподава каталунски на 2км от границата с Каталуния и ще се видим по време на ваканцията. Настроена съм позитивно, защото той си е прекрасен човек и чуден събеседник, със сигурност споделянето на случилото се през последните 20 години, добре ще запълни времето ни. Едно време ходихме на дискотека посред нощ в Барселона и се разглобихме от танци. На върха на езика ми е да си поискам един среднощен плаж пак в Барселона, но по-добре да не си играя с огъня…Ще бъда с него докато моите са на ски в Алпите. Аз съм по морето, не съм по зимните спортове. А в момента температурите в Испания (Валенсия) са около 30 градуса…

Питам се защо няма други споделени истории в темата ти (освен моята и на един друг мъж, н 11)? !?
Толкова ли няма несподелени любови или е твърде болезнено, та на никой не му се припомнят подобни неща? !?

Моя приятелка тук, срамежливо и скромно момиче, отбягваше най-редовно набезите на разни разгонени африканци ( а тя е бяла и зеленоока), докато един ден не ми сподели, че ставала на 43 и било крайно време да си има бебе. И какво направи? Тръгна с един тъмнокож от Кот д’Ивоар, забременя без той да е в течение на плана й, каза му, а той понеже беше женен с три деца, я прокле и заряза впоследствие. Сега е самотна майка на къдрокосо мулатче.
А аз не знам как да се държа с нея, защото мисля, че можеше да си изиграе картите по съвсем друг начин…

Друг случай. Познавам жена, с прекрасни външност и интелект, която петнадесет години бе любовница на един женен коцкар с деца. Въртя я докато децата му не поотраснаха. После жена му го изхвърли и любовницата го прибра само с една риза на гърба, сега му бърше тричавия зад*ик понеже е по-дърт от нея, но хитър - намери си гледачка, но я остави без деца. Кой каквото сам си направи, нали знаеш…

Около мен тук, от 16 приятелски семейства с по две деца, единадесет от които смесени бракове, шест се разтрогнаха след над 10 годишни съжителства. Изневери, алкохолизъм и т. н.

Учудвам се, че никой тук не споделя? !?
Аз дадох своите пет стотинки по темата.
Желая любов и късмет!

 
  ...
преди: 7 месеца, 14 дни
hash: 15d78f44d7
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

17.   Авторът:

В своята история само съм споменал за първата си любов, която също може да се впише в графата „невъзможна“/“несподелена“, макар и от един момент нататък. Първата жена в живота ми беше колежка, с която имахме сравнително кратка връзка в първи-втори курс като студенти. За нещастие я „загубих“ по изключително нелеп и отвратителен начин – тя загуби акъла си по религиозна секта и в крайна сметка ме остави заради сектант, за когото по-късно се омъжи. Това не го пожелавам и на най-големия си враг – да виждаш как любимият човек си тръгва от теб, как разстоянието между вас се увеличава с всеки изминал ден, а ти не можеш да направиш нищо. Вменява ти се чувство за вина, за голям грях, натяква ти се как може да се живее греховно, вместо да се следват само Божиите правила.

На финала се почувствах като в роман на Кафка или пиеса на Йонеско – за рождения ми ден ми подари Библията с пожелания един ден да вляза в правия път. Вярно, че беше щура и пълна противоположност на мен, но не очаквах да излезе чак толкова щура. А и по онова време сектите процъфтяваха... Добре, че поне реши да напусне университета, та да не ми е пред очите.

Неприятното е, че бяхме в един поток, та всички колеги разбраха за личната ми драма. След тази случка имах много излишна енергия и реших да я насоча в нещо продуктивно – учене на езици. Резултатът беше супер, но така и не успях да забравя първата си любов – дори напротив – тогава се появи Н., която й беше двойна адашка, и аз си поставих за цел Н. да ми бъде следващата. Абе, луда работа, ненормална. Сещам се за приказката за глупавия вълк, който на финала си удря главата с един камък: „Главо, главо... от тебе тегля“ :-)

За съжаление повечето от най-добрите ми приятели са несемейни и нямат деца. Сравнително накоро разбрах, че причината за това е несподелена/невъзможна любов, от която така и не са се отърсили. Двама от съучениците ми си падаха по сестра ми и по най-добрата й приятелка. На последната среща на класа ми споделиха колко съжаляват, че навремето нещата не са се получил, а впоследствие така и не са срещнали подходящата. Единият ми зададе реторичния въпрос: „Добре, не мислиш ли, че за тях щяхме да бъдем идеалните съпрузи? “ Е, да, ама не. Аз може и да мисля, но други решават...

Сещам се и за тъжната история на най-добрата приятелка на Н., която се беше хванала с разведен с деца. Той я мота над 10 години и в крайна сметка нито се ожени за нея, нито имаха деца. Напротив, в крайна сметка той реши да се върне при жена си. Тук обаче имаше и хепиенд – момичето, в пристъп на отчаяние, замина за чужбина, където си намери и работа, и съпруг, и семейство.


До номер 16, редовната кореспондентка тук:-)

Какво да се прави, мила, има вървежни и невървежни теми:-) Виж темата за скуирта, има над 2 пъти повече прочитания. Хората очевидно се интересуват много повече от скуирт, отколкото от несподелена любов. Лошо няма, кой каквото го влече и каквото му липсва – един си пада по любовните драми, друг по друг вид драми:-)

Тук се сещам за един виц:
Баба и дядо гледат порно.
Станало към 1 часа и дядото заспал. Събужда се в 3 часа бабата още гледа:
- Хайде заспивай бе, бабо! - казва дядото.
- Чакай, бе дядо! Чакай да видя дали ще се оженят! - отговаря бабата.

Между другото, аз също работя като преводач на свободна практика. Основната ми работа обаче е като инженер, а през част от свободното си време превеждам нехудожествени текстове. Езиците са ми любимо занимание, хоби, страст и професия. Виждам, че и при теб е така. Дали да не пусна една тема в клуб Образование, в която други да споделят за това какви езици знаят и как са ги учили. Надявам се да се включиш и ти, за пореден път, като този път, ако пак се появи тема близнак, пробвай по-успешно да разпознаеш моята :-)))

 
  ...
преди: 7 месеца, 13 дни
hash: 720b9c75b8
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

18.   До 17 от 16

Всеки има несподелена любов. Около мен е пълно с подобни истории. Но хората явно не обичат да си ровят в раните.
И аз ако нямаше да се срещам със сродната си душа, изобщо нямаше да си припомням всичко с такива детайли, нормално.
Междувпрочем, шестте двойки приятели, които се разведоха, просто от самото начало не бяха един за друг, то си им личеше. Случиха се разни катаклизми в животите им и не устояха на бурите.
В една от останалите заедно двойки, тя е украинка, с 10г по-млада от него, втора жена му е, от 1та има 3 деца, която украинката отгледа. В момента е нажежено понеже покрай войната в Украйна, тя тотално е психясала и го побърква.
Не знаеш откъде ще ти дойде.
В една от разделилите се двойки пък, тя тежеше 100кг след ражданията, изрязаха й 2/3 от стомаха с операция, свали 45кг и изведнъж започна да не понася мъжа си.
Хвана си любовник в службата, хлътна жестоко, чукали се даже в подземния паркинг на фирмата им, той обаче забремени жена си за 2ри път, нашата го заряза и си направи профил в Тиндър. Казвала ми е, че понякога се чукала с един в обедната почивка, вечерта - с друг. После се разведе и продължава от цвят на цвят.
Други пък се разделиха заради неговото пиене.
Трагични истории.
Моята разтърсваща любов не беше първата, а този, с когото скоро ще се видя и с когото така и никога не съм била интимна - подобна симбиоза се получава само веднъж в живота. Ако е неосъществима, трябва да се продължи нататък. Иначе ще е само мъка и сълзи.
Да видим дали съдбата ми дава втори шанс или не.
По повод на твоята първа история, пак леко си се отървал.
Наистина. А това, че поддържаш връзка и до днес с Н., за мен си е чист мазохизъм, аз не бих могла.
Иначе хората, които се застопоряват над една несподелена любов и си умират в неосъществен блян, просто са пропилели животите си.
За темата за скуирта - всеки мъж иска да доведе жената до скуирт. Ето, аз го мога, но ще го дам само на един мъж (може и да не го, знае ли човек? ), защото просто с другите не ми идва отвътре, а насила хубост не става.
За езиците, аз говоря пет и превеждам всичко и на всички езици. Не мисля, че точно това би било интересно на аудиторията, но ти ако искаш да пускаш тема - полиглотите може и да се обадят…дано само са повече отколкото тук, че без мен темата ти съвсем ще опустее:-))
Хайде, със здраве!

 
  ... горе^
преди: 7 месеца, 13 дни
hash: 6c9f62eb95
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

19.   Номер 18, съвсем не всички страдат или са страдали от несподелена любов.

 
  ...
преди: 6 месеца, 15 дни
hash: 5674b20b39
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

20.   Авторе,
Ти писа в моя тема под коментар номер 4, за което ти благодаря.
Нямам вести и се питам защо става така?
Като го намерих, попаднах само на имейл адрес, на който писах. Защо изобщо ми отговори, че ще се обади в подходящ момент ако нямаше намерение да го направи?
Много е неприятно да те отхвърлят недвусмислено за втори пореден път.
Но може би сгреших.
Да говоря за възобновяване на приятелство, а да искам съвсем друго.
Да споменавам парчето на ФСБ “След 10 години”, а да искам приятелство.
Предполагам е прочел между редовете и е решил, че преди години не беше готов за връзка, не е готов и сега, защо да ме баламосва? ! И изобщо и грам не вярва в предложеното приятелство. И с право.
Не ми е тъпо, не ми е гадно.
Просто ми е отвратително.
Продължавам да се грижа безропотно за всичко и за всички, винаги е било така, но ми е тежко.
Надявах се на нещо съвсем различно, но всичко се разпада пред очите ми. А това са неща, които е невъзможно да споделиш, защото се налага най-тежката равносметка на цял един живот.
Каквото сам си направиш…
А исках да го видя и да си припомня. Как ме караше да се чувствам добре в кожата си.
А той дори не иска да се чуем.
Ти какво би ме посъветвал?
Питам теб, защото усещам подобен на моя, емоционален заряд, а и сме набори почти.
Благодаря ти.

 
  ...

...
преди: 6 месеца, 14 дни
hash: 1765be64c5
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

22.   До 20. Не ти е писал, защото си несериозна, защото каквото и да му е на душа, не би се хванал в този цирк отново. Помним ти темата, а ти не разсъждаваш реално. Толкова се грижиш за всички, че мъжа ти го имаш за част от интериора и така си го избрала навремето, за избор от отчаяние. Хем отчаяние, хем надеждата че ще се получи нещо невероятно, хем тази грижа е толкова голяма, че си пишеш с други докато той е в другата стая.
Трябва да ти е отвратително, трябва да разбереш как ти е протекъл живота, да разбереш че не можеш да взимаш лековерни избори, да си слушаш ФСБ и това ще ти гарантира нещо.
Когато е трябвало не си се борила, чакала си че нещата ще се случат ей така за твой кеф, че си невероятната, пък то живота учи с трудни уроци.

 
  ... горе^
преди: 6 месеца, 14 дни
hash: 6e6de66ceb
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

23.   Авторе, надявам се на твой коментар.
Не чета други мнения и не ме интересуват.
Съжалявам, че ти оспамих темата.
Нямах друг начин да се обърна специално към теб, а исках точно теб да изслушам.
Дано нещата около теб са си все такива, каквито ги описа в темата си и си живееш мирно, спокойно и щастливо.

А модераторите искат сеир, но няма да е тук.

Бъди здрав!
от 20

 
  ...
преди: 6 месеца, 14 дни
hash: 15d78f44d7
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

24.   Авторът до № 20

Мила, за мен беше ясно, че „онази“ тема е твоята и не ми беше трудно да разпозная нито теб, нито историята ти. На моменти обаче малко се съмнявах, защото не предполагах, че семейният ти живот е (бил) нещо толкова тегаво... не само откъм любов и страст, но и откъм нормално отношение. И аз съм нервак и работохолик (зодия Овен съм), но с течение на годините като че ли улегнах, а и жена ми успя да ме поукроти – тя е психолог и умее да комуникира с хората. Навремето един познат ми говореше: „Да имаш психолог вкъщи е и хубаво, и лошо. Хубавото е, че ти се осигурява пълен релакс. Лошото обаче е, че не можеш да излъжеш. “ Е, виждам че е бил абсолютно прав :-)

Ама как ти се нахвърлиха хората в твоята тема... дето се вика „на чужд гръб и сто тояги са малко“. Нали си чувала, че навремето пак така лошо е била приета Вазовата повест „Нора“? Мога да си представя какво е било ежеднението ти. Е, в такива моменти как да не се размечтаеш... а пък тогава те нялягат и едни спомени, едни желания...

Сега по твоя въпрос. Мила, много ми се искаше да мога те поздравя с две парчета – “Nothing’s Gonna Change My Love to You” на Глен Медейрос и “Even Better Than the Real Thing” на U2. Е, да, ама не. Твоят „спомен“ (нарочно го наричам така) не се е оказал на висотата нито на времето, нито на очакванията ти. Ето за коя песен се сещам – “Your Woman” на White Town; пусни си я и се заслушай в текста:

Just tell me what you've got to say to me
I've been waiting for so long to hear the truth
It comes as no surprise at all you see
So cut the crap and tell me that we're through
Now I know your heart, I know your mind
You don't even know you're being unkind
So much for all your highbrow Marxist ways
Just use me up and then you walk away
Boy, you can't play me that way

Well, I guess what you say is true
I could never be the right kind of girl for you

I could never be your woman

When I saw my best friend yesterday
She said she never liked you from the start
Well, me, I wish that I could claim the same
But you always knew you held my heart
And you're such a charming, handsome man
Now I think I finally understand
Is it in your genes? I don't know
But I'll soon find out, that's for sure
Why did you play me this way?

Да, май от цялата работа няма да излезе нищо и ще ти остане само красивия спомен. Достатъчно толеранс си дала на този човек. Ти си силна жена и не може да си позволиш повече да вървиш срещу себе си заради това, че някой не е наясно с чувствата си. Не е ли по-добре да оставиш нещата като в “Le café des trois colombes” на Joe Dassin:

Il s'en est allé suivre d'autres chemins
Qui ne croisent pas souvent le mien
Je t'ai oubliée, mais c'est plus fort que moi
Il m'arrive de penser à toi

Как да преживееш всичко това ли? Ами, пак с една песен. “Gli Uomini Non Cambiano” на Mia Martini, второ място на Сан Ремо’92, но дефакто победител като най-хубава песен – ето края, пусни си я и тази, моля те:

Gli uomini non tornano
E ti danno tutto quello che non vuoi
Ma perché gli uomini che nascono
Sono figli delle donne
Ma non sono come noi
Amore, gli uomini che cambiano
Sono quasi un ideale che non c'è
Sono quelli innamorati come te

Не, това не е мъжка солидарност, а песента е почти мъжемразка, но това няма значение. Чуствителните и интелигентните хора често имат нужда от по-брутална гледна точка, която да ги осъзнае и да ги върне в действителността.

А за финал – едно гениално произведение, написано от майсторите на стиха Александър Петров и Агент Тенев, брилятно изпълнено от Васил Найденов, една от любимите ми песни, истински шедьовър:

На кръстопът стоя
Край нереална гара
Локомотив ръждив
Крещи без пара

Семафор черен
И луна червена
Разделят утре
От сега и вчера

Изтича времето
Тъй както шепа пясък
Изтече вчера, днес
Оттук нататък

Какво ни чака
Няма как да знаем...
Потегля влакът
Пътят е безкраен

Върви си времето
И полунощ е вече
А спомените те
са тъй далече...

Дали ще мога
Като в песен стара...
Да срещна обич
На случайна гара.

Да, тук историята ти с този човек приключва и можеш да въздъхнеш с облекчение. Имаш нужда от промяна, но не и с призраци от миналото.

Дано да не съм те издразнил много с нетрадиционната форма на съвет/мнение. И дано модераторите се съгласят до го публикуват.

Ако все още имаш желание да пишеш в тази тема, мога да ти разкрия защо точно сега реших да пиша за Н.... раната беше позараснала, но моята глупост се оказа решаваща. Може пък ти да ми помогнеш, ето как изглеждат нещата отстрани – виж какви мъдри неща си ми писала по-горе, човек понякога има нужда от един студен душ:

„Даже ти се чудя какво толкова я бленуваш тази Н. при условие, че жена ти е висока, руса, с голям бюст и няма задръжки в секса? Онази обаче те е отхвърлила два пъти и те е наранила и никога няма да я забравиш? ! Наистина ми е странно, че имаш еротични сънища точно с тази? ! Тя да е издълбана в душата ти, незаличима? ! Пази Боже, наистина се постарай жена ти никога да не разбира за това!
По-добре наистина се фокусирай върху начина, по който да доведеш жена си до скуирт отколкото да си мислиш как лягаш с онази използвачка. Съжалявам ако звучи грубо, но наистина умът ми не го побира? !? “

 
  ...
преди: 6 месеца, 12 дни
hash: f1bfb2b4ff
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

25.   Нищо подобно, авторе. Имаш някаква своя теория, позволи ми да не се съглася с нея.
Сподели е за пълни комплексари и нещастници, които не могат да се справят с живота навън и затова си изливат душата тук.
Ти всъщност защо си тук? Нали си с великолепен брак и от хубав секс не можете да се отървете? Скуирт е екстра, която изобщо не е задължителна.
Аз знам защо бях тук.
Но приключвам със Сподели.
И мъж повече не искам.
Това е последното, което исках да споделя.

 
  ... горе^
преди: 3 месеца, 5 часа
hash: 4c47845218
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

26.   Здравейте. Преди няколко години се запознах с една жена, в която се влюбих. Сближихме се няколко месеца след това, малко след това започнах да й правя подаръци, защото я обичах и исках да я радвам. Не бяхме във връзка, но ми казваше, че много ме обича и че няма да ме остави или предаде. Това продължи шест месеца. Имахме план да се видим, ама седмица след плана тя си намери друг мъж и се наложи да я оставя. Чаках да се разделят и й писах, че много ми липсва, но тя ми казва, че ме мрази, защото съм я оставил, нищо не ми е пречило да съм резерва. Ще станат 2-3 години скоро. Каквото и да правя си мисля за нея и не мога да продължа да живея без нея. Казах и че изпитвам болка, но тя ми каза, , какво от това, нали аз не изпитвам". Явно не ми е стигнало времето с нея.

 
  ...

...
преди: 2 месеца, 28 дни
hash: 0d5cbb1269
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

27.   Много жени са се влюбвали в мен, но аз не съм изпитвал никакви чувства към тях. Дори и със съпругата ми реакцията ми отначало беше дано не се влюби и тази, но мина време и се оказа че не мога да дишам без нея, та любовта ни се оказа заимна. В младите си години отдадох 7 години от живота си на момиче, което не изпитваше никакви чувства към другите освен към себе си. Направих за нея неща, които едва ли някой някога ще повтори. И едно благодаря не получих. Дали съжалявам? Не изобщо. Благодарение на нея опознах себе си, чувствата си, разума си. Разбрах че човек който обича е готов на всичко, но няма ли чувства, каквото и да правят за теб е без значение. След нея животът ми стана сбъдната мечта върви ми във всяко отношение, явно съм си го заслужил. Нея я срещнах след близо 10 години в един супермаркет. Сам сама е. Използвана и изхвърляна през годините. На възраст където едва ли ще има нормално семейство тепърва. Когато видя жена ми и подаде ръка да се запознаят. Очите и' се насълзиха и излезна от магазина без да купи нищо. Жена ми каза това беше тя нали? Казах да тя беше, а тя отвърна разбирам я. Като знам как обичаш след тебе никой няма да достигне същото ниво. Като знае какво си правил за нея, никой никога няма да я задоволи. Не се бях замислял че нещо подобно е възможно, но има логика.

 
  ...
преди: 2 месеца, 28 дни
hash: ff15682307
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

28.   Чета тази история и не мога да повярвам, честно. Ако не беше мъж, бих се обзаложил, че това е писано от единствената жена в живота ми, която някога успя да „достигне“ до студеното ми като камък сърце. Тя обожаваше да прави така- да пише истории и излеяния от мое име. Дори и нейното име започва с буквата „Н“. Тя беше различна от всички- интелект, чар, красота, остър ум, поведение, чувство за такт и мярка. Още я сънувам. Цялото ми семейство и рода знаят за нея. Те бяха преки очевидци на това как тя преобърна живота ми. Моята Н. ме промени из основи. Вече не съм същият човек.  Не съм я виждал, откакто завършихме университета. След време научих, че се е издигнала много. Понеже я познавам, предполагам, че е положила неимоверни усилия, за да реализира целите си. Сюжетът, който си описал тук, напълно съответства на естеството на отношенията, които ние двамата имахме. Но недей съжалява. Понякога в живота става така.. затваря се една врата, отваря се друга. Аз конкретно в личен план съм доста самотен, но се надявам някой ден да срещна сродната си душа. Много ми разчувства, авторе.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker