 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Когато не можеш да го/я забравиш с десетилетия
преди: 3 месеца, 7 дни, прочетена 1399 пъти
В последно време на няколко пъти попадам на истории за дълбоко стаени, несподелени любови, които терзаят мъже и жени без да напускат сърцата им въпреки създадени, дългогодишни семейства и деца.
Мислех, че съм само аз.
Скоро стават 30г откакто го срещнах, вече гоня половин век, но не мога да затворя страницата и това е.
Не можахме да бъдем заедно, поради кофти обстоятелства като бяхме бебета на по 20 в университета, но подобна симбиоза с мъж така и никога повече не ми се случи.
Опитах, но непрекъснато сравнявах с него.
Измъчих се. Така ме грабна това момче, че направо открадна сърцето ми и край.
Пътищата ни се разделиха и само се чувахме от време на време, информативно кой как е.
Когато с мъка на сърце се омъжих, той буквално се изпари, нито ме поздрави, нито нищо. Нормално. И на мен ми се ревеше, но това е живота. Шибан и гаден.
Годините се изнизаха, бях скътала мисълта за него дълбоко в душата си, не го мислех, не знаех жив ли е, къде ли е, какво ли прави? !
Да, но съм на път да остана сама с мъжа ми, защото домочадието вече си има свой живот и се събудих от летаргичен сън. В къщи живеем по навик, не си говорим, не се докосваме, връхлетя ме едно лудо желание да се видя отново с младежката си, несподелена любов.
Намерих го, писах му, че искам да се видим. И така нататък.
Да си призная честно, не го ща за приятел-душеприказчик.
Хващам се да си мечтая как приключвам с агонията в къщи и се събирам с тръпката си.
Никой никога повече да не ми крещи, упреква и смазва с безразличие, а да ме обичат такава каквато съм.
Тези дни при поредното спречкване, мъжът ми избухна и ми каза “Аман от теб и вечните ти, разтърсващи емоции за всичко. Уморих се, искам спокойствие.”
Аз пък имам нужда от противоположна на спокойствието, емоция, но споделена. На дърти години искам луда страст и хубав сека най-накрая. Да си изживея тръпката. Не минава и това е.
Той ми писа, че е страшно изненадан и ще отговори в подходящ момент, но мълчи.
А аз толкова го искам, че ако се видим, може и да припадна от щастие. Бабини вълнения, да. Хич няма да описвам колко и как го искам, че ще си докарам сърцебиене и ще трябва да слагат червена точка :-))
Наистина мислех, че само аз бленувам по неизживяното.
Не ме пуска и това е.
Умирам повторно сякаш, защото не се обажда.
Как бихте прокоментирали всичко това? !
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 месеца, 6 дни hash: adc586bcde |
|
1. Аз това го описах вчера в друга тема. Докато имате много избор и ухажори, се правите на единствени, действате с инат и някакво невероятно самочувствие, горейки мостовете, обиждайки и гаврейки се баш с хората, които най-малко трябва. После хващате сигурния, с този с който няма да имате никакви проблеми, ама сами знаете, че това няма да е точно мечтаното семейство. И правилно се ядосва съпруга ти, защото цял живот е направил всичко за теб, а вижда че правейки го, единствено те вади от дупките в които изпадаш и даже не си му благодарна и му лазиш по нервите, а той завалийката даже не разбира, че цял живот се е лъгал и си е мислел че има любяща половинка, защото вероятно го заслужава.
И после, ако ви дойде акъла по някое време, виждате че тъй жадуваните пари и стабилност не са чак толкова важни, когато сърцето е студено. А тези с които сте имали най-силна симбиоза както го наричаш никога не биха се обърнали, защото не са видяли човешко отношение от вас, видяли са отношение което се дава на някой боклук.
И не случайно написах статистиката вчера, според НСИ, най много разводи стават между 30-40 и малко повече между 40-50г. Познавам не една “леличка”, която е в твоето положение. Знаеш ли как завършват? Дали ще си с мъжете си или не, завършват с акъл 6 без 10, чисто куку.
И пак сте толкова нагли, гаврила си се уж с човека който обичаш, само той си знае какво му е било и в онзи момент си решила че ще правиш семейство с друг. Прищявки.
Сега не искаш това, искаш си тръпката, ако може веднага, ей така защото на теб ти е кеф, нищо че само той си знае какво му е било като си махнала с ръка.
Какви хора сте не знам.
За следващия ти живот : Това че някой те е обичал и си му липсвала, не ти дава право да го тормозиш когато на теб ти скимне. Ако обичаш някой се държиш за него в хубаво и в лошо и тогава вече можеш да кажеш че сте живели ебаси якия живот. Сега ти остава само да чакаш скучните и празни старини заливайки се с алкохол защото си прецакала всичко.
|
| преди: 3 месеца, 6 дни hash: 71c55f5b40 |
|
2. Ти не го пускаш, не то теб, имаш нужда от терапия, съжалявам.
|
| преди: 3 месеца, 6 дни hash: c5f784cfbd |
|
3. Няма такива хора, това е истината, ако някои твърди друго, явно те заблуждава.
|
| преди: 3 месеца, 6 дни hash: e6c7209156 |
|
4. Авторке,
Аз съм авторът на темата „Да споделим за несподелената любов“.
Наскоро видях, че е пусната една друга тема за несподелена любов, 17-годишна. Дадох един съвет на автора, но теб мисля да те посъветвам точно обратното.
Твоята история съвсем малко ми напомня на една романтика от младежките ми години – „Сол по кожата“ (Salt on Our Skin) с Грета Скаки и Винсънт д’Онофрио в главните роли. Дали тази история ще заприлича повече на филма зависи от вас двамата. При пораснали деца и подобно отношение от страна на съпруга не мисля, че има какво толкова да губиш. Да, опитай да върнеш нещата 30 години назад със същия човек!
Няма как да се поставя на твоето място, в ролята на жена, но аз вероятно бих се решил на такава стъпка. И не обръщай внимание, че твоят човек показва признаци на нежелание. Да ти кажа, донякъде мога да го разбера – страхува се да не бъде отхвърлен за пореден път точно от теб. Но едва когато се срещнете след толкова години, ще се разбере кой за какво е дошъл и кой какво изпитва.
Срещата може да пречупи и двама ви по невероятен начин, няма как отсега да знаеш какво ще се случи и не прави догадки. Може да си тръгнеш малко или много разочарована, но после ще съжаляваш, че за пореден път не си послушала чувствата си. Които ги пазиш за кога и за кого, ако не е тайна?
А това за „бабините вълнения“ дори не мисля да го коментирам. Какво, ние 50-годишните не сме ли хора? :-)))
|
| преди: 3 месеца, 6 дни hash: e23e56aba1 |
|
5. Първото влюбване трудно се забравя. Неизживяното остава в нас и копнее да бъде изживяно. Нещо съвсем нормално. Попитай познати и приятели, те ще ти кажат.
Това, което разбирам по описаното по-горе е, че не си много зает човек и главата ти е ангажирана с мисли как да избягаш при старата любов от сивата рутина на живота. А до къде ще довете това? Замисляла ли си се?
Нека за момент да си представим, че се събираш с този момък от университета. Всичко е прекрасно, страст, любов, секс... И колко ще продължите това? Първите 2 месеца. И после пак към рутинния живот. Готвене, сметки, пране на бельо, чисте и тн, и тн. Мислиш ли, че тези неща няма да ги има и там ли? Навсякъде ги има. И пак ще дойдеш на същото. И после какво правиш?
Нещо друго, замислила ли се се за момъка дали не живее напълно различен живот, дали вече не е напълно различен човек?
А замисляла ли си се за мъжа ти, за детето ти, за близките ви? Или само за себе си мислиш?
Сега имаш семейство и то е твоя отгооврност. И като жена е твой дълг да го опасиш. Не избирай лесното да разбиеш всичко. Малко трудности и хайде развод. "Модерно" стана това, западна(ла) психология.
По-лосно е да се откажем отколкото да останем и да раборим за дадено нещо и да го съхраним и опазим. Но на това ни учат в момента, това ни се показва по телевизия, медии и се случва около нас. Нормално е, но не е правилно.
Също така, не е нещо уникално, това, през което преминаваш. Всеки минава през такива периоди в живота си и семейните отношения.
Къде не се вика и крещи? Навсякъде го има в това. Но това значи ли, че не се обичате? Това е нормална семейна динамика. Също така, работата, задачите, проблемите носят напрежение и всеки има нужда от малко разпускане и спокойствие. Всички хора изживяват това. Светът, който сме създали е такъв сега.
Впрочем никой не знае какво всъщност става зад затворените врати на другите семейства. "Прекрасният живот", който виждаш по снимките в социалните мрежи не е реален. Той е за пред обществото, "вижте ни колко сме щастливи"... Глупости. Всъщност тези, които показват семейната си идилия в социалните мрежи са именно тези, които са най-нещастни. Така, че недей се заблуждава.
Не съм "за" раздялата и прекратяване на брака, това е най, най-последното нещо, което трябва да се направи и то в случаите, където има насилие, бой, чупене на кости, кръв и тн. Тогава е разбираемо.
Ти не си спеменавала подобно нещо. Така, че всичко е ок.
Но не избирай лесното, хайде край и толкова. Не.
Поработете върху връзката си. Съветвам те да поговориш с близки, с приятели, с хора, на които имаш доверите, сподели с тях, поискай гледната им точка, прочети в интернет, информирай се, сега има свободен достъп до всичко.
!!! ВАЖНО!!! Искай съвети от щастливи двойки, от щастливи семейства, а не от разведени, които ще ти кажат, "абе остей го бе, гледай си живота, един път се живее, давай! " И защо? само за да станеш като тях, разведена, сама и скитаща от клуб на клуб да търсиш нов мъж. Недей.
Питай, този който разбира и знае какво е крепко семейсто.
Погледни на ситуацията като шанс за теб и мъжа ти да се подобрят отношенията ви. Не си го избрала този мъж ей тъй, щом сте заедно значи се обичате. Малко неразбиране тук и там не е фатално.
Поработи върху брака си. Липсата на разговор, на интимност не е ок, защото там е спойката, изясняването на нещата, комуникацията това ще довете до подобрение във взаимоотношенията ви. Също и малко пътуване, откъсване от рутината и ежедневито правят чудеса. Хубаво е, опитайте.
А относно момъка от университета, Ок, ако толкова много искаш да го видиш, няма лошо, вижте се, излезте на кафе, обяд. Виж какво всъщност става там. Разбри от собствен опит. Ами ако установиш, че той не е същия човек, който помниш, ако е омъжен, във връзка, ако не е на същата вълна като теб, какво правиш? Затова според мен ако ти се отдаде възможност е добре да се видите, да ти мине мерака, да кажеш "направих го, видяхме се". И да знаеш от свой опит. Но кой знае може и да останеш изненадана, че той не е човека който помниш. Кой знае? ! Според мен трябва да го направиш, за да не оставаш с въпроси какъв ли е сега, какво ли прави, какво би било и тн и тн.
Посъветвй се с правилниете хора и тези, които ви обичат, виж гледните им точки, но накрая направи твоя избор, направи най-добрия избор за теб, мъжа ти и семейството ви.
Да вметна само всички тези неща, които пиша ти ги знаеш, нищо ново не ти казвам само ти ги припомням.
Бъди мъдра, авторке.
Поздрави и успех
|
...
| преди: 3 месеца, 5 дни hash: bff471b177 |
|
6. докато търсиш друг, за да си щастлива, ще бягат от теб
|
| преди: 3 месеца, 5 дни hash: 9cdfec18d3 |
|
7. Как да коментираме кризата на след средната възраст? Навлязла си в относително скучен период от живота - децата големи, мъжът омръзнал, нямаш съществени проблеми и какво да правиш? Хайде да си създадеш проблем :-)
Нали се сещаш, че това е самонавиване от твоя страна. Няма никакви индикации, че мъжът изпитва същото към теб, ако искаше, щеше да те потърси. Самият факт, че не го прави, трябва да ти говори, че тази неизживяна връзка е в главата ти. Седи си на четирибуквието, защото ако правиш глупости и мъжът ти разбере, може да те изрита и тогава ще имаш истински проблеми. Като искаш емоции, запиши си на спорт, танци, рисуване, тръгни да обикаляш света, има достатъчно начини да се разнообразиш без да въздишаш по човек, който отдавна има свой живот.
|
| преди: 3 месеца, 5 дни hash: 85f63afd38 |
|
8. Н 1, нищо подобно. В тотално заблуждение си спрямо мен.
Никога никого не съм отхвърлила; нямало е никакви опашки за мен; съвсем нормално момиче си бях; младежката ми тръпка беше всичко, което исках. Не се събрахме поради кофти обстоятелства, никого не съм заебала, никой не ме е заебал, писах вече, че няма виновни.
Омъжих се от отчаяние, не по сметка. Работехме и живеехме по квартири.
Вие дето все с голяма любов се взимате, поне не ни плюйте без да знаете точно за какво става въпрос.
А иначе моят мъж е женен за работата си и повече трепери над нея отколкото над мен. Цял живот е било така. Удобната съм аз, това е истината. Не мисля, че някога ме е обичал. Цял живот е уморен, не му ли писна? Или грогясваш ако решиш една мила дума да кажеш на човека до теб? Аз щото съм свежа като краставичка, ей-така, от само себе си? ! Работя, къща въртя, за всички се грижа, понасям всякакви словесни урагани понеже на господина само трябва да му се козирува, така ли е нормално според теб? !
Но хак да ми е. Нищо в този живот не трябва да се прави от отчаяние.
Н 7, никаква криза на средната възраст не ме тресе, защото я има откакто се помня. А човекът, за когото бленувам, си няма свой живот. Изобщо нямаше да му се обадя, ако не бях разбрала от общ познат, че не се е женил, няма деца и си живее така от години.
Н 4, не бързам да ти отговарям, защото изчаквам да видя развитието на събитията. Ще пиша пак. Иначе ти благодаря за разбирането. Ти си единствената бяла лястовица тук.
Н 5, цял живот съм алтруистката в семейството и жертвам всичко в името на добруването на близките ми.
Реших повече да не се пренебрегвам за благото на другите и се запитах “Какво искам? ”. Отговорят беше ясен. Написах го в темата си. Искам най-накрая егоистично да помисля за себе си. Пък каквото сабя покаже.
Ако имам вести, ще има продължение.
авторката
|
| преди: 3 месеца, 5 дни hash: 35c965da77 |
|
10. Имам възможност… случва се сега да.. възобновя контакт с моята такава любов.
Много ми е хубаво, че си общуваме. Интересно ми е да разбера какво му се е случило. Искрено се радвам на това, което ми споделя - успехи, семейство.
Но (беше онзи ден) той беше готов да изневери на жена си. Трябваше ми един въпрос. И просто прекратих разговора. Сега и да ме търси - не бих му отговорила.
Бракът ми е празен. Опитвам да го приключа. Неговият също. Но е толкова недостойно, че поиска от мен това.
Тръгнах да му напиша, че никога не искам нищо с него, дори и да останем сами.
Но не е така. Искам този човек в живота си. Обичам да го обичам. Той е ужасен. :) Абсолютен негодник. Но аз такъв си го искам, защото ме… предизвиква. Но по един начин, нямащ общо с интимното. С него съм в бойна готовност и се обичам такава.
Но онзи ден си дадох сметка, че никога с него! Да говорим, да се предизвикваме, да се състезаваме, да! Двойка? Не!
Не искам да го наричам мой, не искам да съм негова.
Искам само да е жив и здрав.
Тези ми мисли.. ох, дойде като някакво прозрение след 15 години, в които си мислех, че това е някаква огромна, трагична любов.
И ще ви кажа какво направих - гушнал се в съпруга си и му разказах, че от две седмици съм възобновила контакт с бившата любов.
На сутринта поговорихме много сериозно, искрено.
И решихме, че ще остареем заедно. Защото животът е гаден, завърта те. Все сте уморени, втръснали сте си, карате се, пренебрегвате се.
Но някак си даваш сметка, че обичаш всичко това, защото сега и днес съм такава благодарение на грешките, на белезите. Разбираш, че бракът не е нещо ей тъй. А е съюз, по дяволите. И работа, и бреме, и отговорност.
Моята любов, която пазя в сърцето си толкова дълго се оказа катализатор на положителна промяна. За една нощ узрях толкова много.
Сега знам, че искам да посрещна остатъка от живота си ръка в ръка с моя мъж. С този мърморещ, апатичен човек, с който си крещим, който е все навъсен, който ме критикува постоянно, който надебеля и се занемари. Защото този същият е опора. Защото и да сме се сбили, страдам ли - е там! Защото детето ми го докосва по бузата и я виждам, че това е нейният герой.
Лесно е да се изкушим по мечтата, по неизживяното.
Трудното е да останем твърди, да посрещнем достойно идващото, да видим собсвената си вина..
Но трудното… е истинско.
|
| преди: 3 месеца, 4 дни hash: 5d9217ab93 |
|
11. Авторке, благодаря ти за тази тема. Аз съм на 38 години, но преживявам нещо много подобно. Все едно в твоята история чета моята с някои леки разлики в обстоятелствата. И заради това изключително добре те разбирам. Твоят случай даже е по-лесен от моя, така да се каже, защото имаш пораснали деца и въпросният човек е сам. В моя случай аз съм със съвсем малко дете, а въпросният човек също е женен с малко дете. Другата разлика е, че аз го нараних преди години. Още тогава знаех, че това е любовта и мъжът на живота ми. С нищо не го заслужаваше, но моите собствени страхове и комплекси, а и младост и глупост доведоха до това. Но въпреки това му писах преди няколко месеца да се видим. Той изрази готовност и няколко пъти се уговаряме, но или при него изниква нещо, или при мен. Обнадеждава ме, че въпреки това всеки път като му пиша, той все още има готовност да се видим.
Моят съвет е: задължително се виж с него. Това е важно, поради няколко причини. Първо, замисли се колко е кратък животът. Ако тази любов и копнеж не са изчезнали толкова много години, значи неслучайно са там. Значи наистина обичаш този човек или човекът, който е бил тогава, което пак е важно. Едва ли чак толкова се е променил. Хората узряват, но не се променят в същността на душите си. Ако толкова много години обичаш този човек, редно е в живота важните неща да се казват. Със сигурност, ако и той те е обичал, дори да не е досега, това ще има значение за него, защото не си просто някаква жена, която му го казва, а си жена, която е обичал.
Второ, всички хора се връщаме назад и се сещаме често за минали любови, а първата пък е още по-незабравима, така че съм почти сигурна, че този човек въобще не те е забравил. Фактът, че се е отдръпнал, когато си се оженила също показва, че е имал чувства и може би е бил наранен.
Трето, наскоро четох разни статии за хора, които след много години подновяват стари връзки и психолози обясняваха, че в почти всички случаи старите чувства си ги има и много бързо се разпалват отново. Да не говорим пък, когато хората са във възраст, в която всяко нещо, което ги връща към младостта, става още по-важно. Има ужасно много примери за такива връзки.
И трето, ако не те ценят и не си щастлива в брака си, не виждам причина да трябва да бъдеш жертва на този брак. Децата ви са отраснали, така че за тях не би било толкова травмиращо, дори ако родителите им са разделени.
И четвърто, ако наистина много сте се променили с този човек и се разочароваш поне няма да те гложди до остатъка на живота ти.
Успех и пиши след време какво е станало!
|
...
| преди: 3 месеца, 4 дни hash: 7cd85d7c3a |
|
12. До авторката 8, от 1, последно, защото темата не ми е интересна вече.
Всяка жена казва, че мъжете са елементарни, че жените са много по-развити и умни, с много по-голяма интуиция.
И същевременно много от жените са именно в твоето положение. Оправдаващи се с какво ли не. И дете знае, че кофтито обстоятелства не променят нещата, правят го изборите ни. Най-важните ти избори с това с кой ще живееш, с това от кой ще имаш деца били от отчаяние, описвайки колко трудно ти било, а това даже не е вярно, направила си го с идеята че ще ти стане по-лесно.
И така ясно се вижда, че от онези години си взимала грешен избор, след грешен избор и сега някак очакваш че нещата ще са добре? Че нямаш да плащаш цената на собствените ти избори? Че някак ще се намери вариант отново да минеш между капките? Че отново друг ще плати цената? Верно ли?
В същото време познавам жени, които още са сами поради ред причини. Не искат да са сами, отчаяни са не по-малко от теб, но не са се хвърлили на удобния, не обвиняват никой за всичко това, просто са се примирили със ситуацията и се молят, че един ден ще срещнат някой читав мъж който да харесват с идеята да живеят спокойно и в разбирателство.
Разликата в техните и твоите решения се нарича морал, нещо за квото знаеш много малко независимо дали ще се оправдаеш или не, от там и изборите ти.
|
| преди: 3 месеца, 4 дни hash: 12f6a6d0f8 |
|
13. Към 1, 12: Това твоето се нарича проекция. Проектираш върху непознат човек някакъв филм и си представяш някакви конкретни хора от собствения ти живот, към които изпитваш нескрита ненавист и женомразство. Най-вероятно си и сам не по собствен избор, защото силно си личи какво озлобено човече си. Запази си мнението за себе си, защото нито авторката, нито останалите ни интересуват плоските ти разсъждения.
|
| преди: 3 месеца, 3 дни hash: 9c22242f5a |
|
14. Авторката и 11 се движат по една и съща орбита.
И двете обичали много силно и го доказали, като направили на нищо източника на тези емоции далеч в миналото. Пък този източник от приличие, добрина и чисто човешки чувства замълчал не искал да връща ресто.
Сега и двете някак съвсем логично омотали се в глупости, решават че ще потърсят този, с който са се държали най-зле и някак тръпнат в очакване, че той няма нищо против и че щом те искат, значи и той иска, какво по логично от това за тях.
И той трябва някак да загърби всички обиди, игнора през годините, липсата на едно извинявай и да се хване на хорото, само защото те твърдели че била невероятна любов. Пък той от тази невероятна любов изпитал толкова силна болка, видял ви че ходите тук, там, минали ви какви ли не образи, пък на всичко отгоре се очаква, той пак да изтърпи всичко това, само защото вие искате.
Не случайно наглостта и глупостта са в пряка зависимост.
|
| преди: 3 месеца, 3 дни hash: a48f50ee02 |
|
15. Виж н 1/12, не мисля, че мястото ти е тук, защото наистина нищо не си разбрал и най-доброто ти решение е да се пренасочиш към други теми където да сипеш злъч и гняв, защото тук само се излагаш. Точка по въпроса.
До н 10
Разбрах те, но може би е трябвало да се подготвиш за евентуална изневяра щом си отишла на среща с обвързан мъж, не мислиш ли?
Аз не бих търсила човека, ако знаех, че е обвързан.
Просто защото не би било честно спрямо него, каквито и тръпки да ме тресат.
В моя случай не се и учудвам, че мълчи.
Ако цял живот е бил сам, може пък хич да не му е до жени, каквато и тръпка да имаше между нас навремето.
Аз също съм раздвоена - хем душата ми се обръща, хем ме е страх от това, в което може би сме се превърнали и двамата.
А ти щом си избрала семейството, значи така си го почувствала. Желая ти любов.
До 12
Поради всички изброени причини от теб, трябва да се видим.
Много добре си обобщила нещата, наистина е така.
Напълно вероятно е той да не иска да рови толкова надълбоко, защото цялата история ни разтърси доста сериозно навремето. Ще видим.
По-добре хич да не се обажда вместо да ми обещава и да се отмята.
Всичко ще ми стане ясно щом го видя.
Намерих го точно за пет минути и всичко ми се обърна. Затова се реших да действам.
Ако той ме бе потърсил, бих отишла. Колкото и да ме е страх. Но става дума за единствения мъж, който някога ме е карал да летя. Пусти крила на любовта. Дано не си събирам кокалите по земята след приземяването.
Благодаря, че сподели!
Н 4,
Снощи бях настроена особено носталгично и си пуснах любимите Роксет - поздравявам те с Liisten to your heart!
След тях плавно превключих към вечната класика Foreigner с I want to know what love is, после Urgent с великолепното соло на един незабравим саксофон и накрая Brian Adams в дует с тигрицата Тина It’s only love…, а като почна с дуети и няма край :-))
Ще изгледам филма, за който пишеш. Много харесвах Грета Скаки.
Засега друго няма.
Бъди здрав!
авторката
|
| преди: 3 месеца, 3 дни hash: bdebc76453 |
|
16. Като си летяла само с него, да си го пазила. Ти си се налетяла достатъчно, сега се приземяваш. Не ангажирай човека със себе си, трябва да е луд да влезе в този цирк доброволно, отново.
|
...
| преди: 3 месеца, 3 дни hash: aaeef40f85 |
|
17. "Ако той ме бе потърсил, бих отишла. " Само че не те търси, ако това ти говори нещо. Това, че е сам, съвсем не значи, че е готов да настъпи втори път същата мотика.
Животът на всеки е такъв, какъвто сам си го направи. И не е турска мелодрама с хепи енд. Като бракът ти е агония, както пишеш, защо не си го прекратила за толкова години и да си изживяваш незадоволените тръпки и страсти сама? Или да беше потърсила по-рано незабравимия преди да родиш от човек, когото не обичаш и който не те обича? Не е нужно да отговаряш, ясно е, че пак обстоятелствата са били виновни.
|
| преди: 3 месеца, 2 дни hash: dff3b415be |
|
18. Не ми се щеше да влизам в подробности, защото е твърде лично, но понеже явно мъжете все са онеправдани и жените никога не настъпват гадни мотики, ще разкажа малко повече и дано си пренасочите ненужните злъч и гняв далече от тази тема.
Преди 30 години бяхме лудо влюбени и аз лично исках да прекарам живота си с него.
Бях готова на всичко, за да бъдем заедно.
Той обаче ме приземи брутално и се отдръпна заради негови собствени страхове и комплекси. Разби ме на пух и прах, както бях влюбена и загубена. Точно тогава отдавна подтискани страхове изплуваха и го отказаха от каквото и да е обвързване. Каза ми, че щом не може да е с мен, и с друга няма как да е. Изревах си очите за него. Напразно се опитах да го задържа в живота си с приятелство - като обичаш, няма приятелство. Чухме се няколко пъти, тотално измъчена история. Като се омъжих за мъж, с когото взаимно си бяхме удобни и взаимно се взехме от отчаяние и да не си останем стари ерген и мома, той изчезна изведнъж.
Тогава изключих на тази тема. Буквално я заключих някъде там, дълбоко. Не беше несподелена любов, той обаче я направи невъзможна и от мъка се забих в брак, който не беше решение за никого.
Никога повече след онази болка, не се влюбих в никого, омъжих се и нямаше начин да си тръгна при условие, че никой, никога, даже този когото обичах и ме обичаше, не беше поискал да е с мен.
Нямаше начин да си вървя за да гоня Михаля.
С лудия ми късмет, със сигурност пак щях да обичам и да ме обичат и накрая, йок.
Пред перспективата да си стоим сами с мъжа ми, отключих отново душата си и се поинтересувах какво ли, аджеба, става с онзи, с когото исках да остарея, но който не се реши, тогава? !? Тоест доброволно реших АЗ да настъпя мотиката отново. И се оказа прав - не беше с мен, не е бил и с друга след мен.
Това ме стресна първоначално.
Очаквах всичко, но не и това.
И явно ситуацията не се е променила оттогава. Щом мълчи.
А повторната мотика е за мен.
Та айде по-полека с вечните упреци към лошите мъжемразки и издигането на пиедестал на онеправданите мъже.
авторката
|
| преди: 3 месеца, 1 ден hash: 9cdfec18d3 |
|
19. Ами авторке, решил е, останал е сам. От това изобщо не следва, че иска да се върне при теб и да опитате отново. Може да му е добре сам, може и да има приятелка, макар и да не живеят заедно, може много неща. Както сама си видяла, да се връщаш назад няма смисъл. Мястото на миналото си е в миналото.
Друг е въпросът какво да правиш с брака си. Прецени дали има смисъл да продължаваш или не с мъжа си. Ако просто ти е скучно, седни си на четирибуквието и търси разнообразие по друг начин. Но ако изобщо не е твоят човек, си вземи шапката и търси късмета другаде.
|
| преди: 3 месеца, 1 ден hash: 6b004d0689 |
|
21. Сериозно се опасявам, че изобщо нищо не ми е минало и наистина искам да го видя. Умирам да го видя.
Като го открих след толкова години, сърцето ми чак прескочи от вълнение и си казах “Ти сега какво, пак се размечта ли? ! На човека му е само до теб, къде си хукнала? ! ”
Имаше една (още една:-) любима песен на Brian Adams Can’t stop this thing we started, много точно казано.
Щом стигнах дотам да си питам душичката какво истински желае и да си мисля за него, работата е ясна.
Въпросът е какво ще стане ако се видим? !
Идея си нямам.
Просто искам да се видим.
Предполагам, че той се опасява от обсебващи изблици и отчаяни опити от моя страна да върнем времето назад.
Аз му казах, че искам да си поприказваме на бутилка хубаво вино. Защото ми липсва.
Ако не може да е във връзка с жена обаче, това значи приятелство, нали? !
Дали го може точно с мен и дали го искам точно с него?
Хм.
Може би затова мълчи. И с пълно основание…
Търсех си мотиката, намерих я.
Нито да сме любими, нито да сме добри приятели.
Точно като тогава, когато се разделихме с кървящи сърца.
Май нищо не се е променило.
На това му се вика задънена улица.
Какво да направя? ! Имам ли изобщо някаква надежда? !
авторката
|
| преди: 3 месеца, 1 ден hash: c207cfd8c9 |
|
22. Авторке, мислех да не пиша в темата ти, съдейки по заглавието, и дори не я бях чел.
Защо?
Защото такова заглавие показва, че човекът, който го е писал има сериозен душевен проблем и сбъркано мислене.
Днес реших все пак да я прочета, и какво да ти кажа - ситуацията е дори много по-зле!
Ти искаш да се впуснеш в изневяра - тежък и сериозен грях, и се самонавиваш, че си права! Но не е така!
За изневяра - оправдание няма!
Като си обичала толкова много този човек - да си създала семейство с него. Ако не се е получило по негова вина - тогава е трябвало да останеш сама и да го чакаш!
А не да се омъжваш с мъка на сърце - както пишеш. И не ти е виновен живота, а ти сама си си виновна! И дори не го виждаш!
Като е с мъка на сърце - няма да се омъжваш, бе жена! Ти ум и разум имаш ли?
Пистолет ли ти опряха в главата да се омъжиш? Насила ли те омъжиха?
От цялата ти история аз виждам поредица от грешни твои решения!
И сега вместо да се покаеш и да си вземеш поука - ти искаш да реализираш грешните си и безумни страсти, като дори ги наричаш любов!
Твоето не е любов! Твоето е безумна страст!
ОК. Спирам да те критикувам, защото и без това няма да го възприемеш, защото виждам че си от хората, на които все другите хора и обстоятелствата са им виновни, а не виждат че повредата е в техния телевизор!
Съветите ми към теб е следните:
1. Да се покаеш и да се обърнеш към Бога, и да се въцърковиш в православната църква!
2. Този чужд мъж го забравяш и прогонваш веднага всяка мисъл за него!
3. Седиш при съпруга си и си гледаш семейството!
4. Като имаш повече свободно време - започни да се занимаваш с нещо ново и интересно, което да ти заеме времето и мислите - примерно да правиш уеб сайтове - нещо много приятно и интересно, но не с готови системи - а с чист HTML и CSS. Прочети за това и започни да се занимаваш, и ще видиш, че е супер!
Това е от мен, авторке - мъж с дългогодишен и щастлив брак.
Бог да те умъдри и вразуми!
Ами - това което си посяла - това и ще жънеш!
|
...
| преди: 3 месеца, 15 часа hash: 8e915adbce |
|
23. До 22
Виж, не бих се обърнала към Бог, не всички се уповаваме на него в живота. Не е мойто, не ходя на църква, ще трябва да се оправям без Божията помощ.
За нищо на света не бих останала да чакам младежката си тръпка с години след като се разделихме - нямаше какво да се очаква, беше адски болезнено и трябваше всичко да приключи в онзи момент.
Съжалявам, че мислите ми са пак към него - стана ясно, че е абсолютно безсмислено, някои неща просто не се променят.
Мисля, че е дошъл момента да си тръгна, да освободя мъжа ми от присъствието си и да остана сама със себе си.
Това наистина е най-удачното решение и трябваше отдавна да предприема тази крачка.
Виновна съм пред доста хора и го осъзнавам.
Правим какви ли не глупости, за да не останем сами и за да се размножим. А споделените чувства все ни е заобикалят.
Никак няма да е лесно, но ще опитам да съм си самодостатъчна и щастлива сама със себе си. Не ми трябва непременно мъж, за да го постигна.
А темата ми приключва тук.
авторката
|
| преди: 3 месеца, 14 часа hash: a3f8e8c7f9 |
|
24. Малей голям огън. Ударете си една среща, без консумация. Ще си спомните старите години. Пък тоя огън може да запали и настоящия ти семеен. Ама просто по-спокойно и не спирай да си уважаваш настоящия
|
| преди: 2 месеца, 29 дни hash: 836a2b6de7 |
|
25. До 23-авторката.
Неее, нищо от това което пишеш няма да се случи. Цял живот не си оставала сама дори за седмица, сега на 50 ще останеш сама и ще търсиш себе си, никакъв шанс.
Ще останеш с мъжа ти, ще си седиш в дупката в която си и просто ще започне да ти избива на друго място, знаеш.
Като се появи някой, ще си поиграете, ще кръшнеш, ще се заредиш за малко, после пак ще ти е дупка и пак мъжа ти ще е виновен и горкия няма даже да знае от къде му идва.
И тази глупсоти “ правим какви ли не глуосоти за да не останем сами”. Ти правиш така, както и доста жени и виждаш резултата. Аз правя друго, обичам да съм сам, нямам проблем с това. И точно от тази позиция вече казах, че днешните жени сте много отворени, много изискващи, много уж велики, а сте толкова жалки и неспособни. Чак разви теорията ако ти пишел бившия, при какви обстоятелства ти би му писала, би го видяла, изобщо даже не си даваш сметка как изглежда отстрани. Знам как завършват подобни неща, всъщност повечето завършват по един и същ начин, подготви се, защото не те чака нищо добро.
|
| преди: 2 месеца, 26 дни hash: 6696e7f789 |
|
28. Авторке - изглеждаш доста зрял човек и явно си даваш сметка за грешките си. Но според мен си се фиксирала върху този човек. Аз лично смятам, че миналото си остава минало. Като не се е случило да бъдете заедно явно си има причина. Човекът не се е променил. и тогава го е било страх да се обвърже и сега ще е същото. Ако се видите той най-вероятно ще те обвини за изборите, които си направила в живота, защото най-лесният начин да притъпим болката, която изпитваме вътрешно е да нараним някой друг. В най-добрия случай ако той се държи добре, пак ще почнеш да храниш някакви надежди, че може и да се съберете, а той явно не е готов и миналото ще се повтори. За какво ти е да си го причиняваш?
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
