Без теб - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (100930)
 Любов и изневяра (23926)
 Секс и интимност (11784)
 Тинейджърски (20541)
 Семейство (5097)
 Здраве (8096)
 Спорт и красота (4228)
 На работното място (2316)
 Образование (6220)
 В чужбина (1344)
 Наркотици и алкохол (962)
 Измислени истории (742)
 Проза, литература (1531)
 Други (13990)
 Избор на редактора (147)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Без теб
преди: 9 години, 3 месеца, прочетена 2448 пъти
И така здравейте, наскоро открих сайта и много ми хареса с сериозното отношение на хората към проблемите, историите, въпросите и т. н и т. н на другите.
Затова се реших да напиша нещо много лично и ценно за мен.

Обичам едно момиче още от гимназията, от тогава минаха 3 години вече съм студент. (предполагам ще си кажете-''какъе задръстеняк'', ''дечко'' и може би ще бъдете прави сам го осъзнавам)

Тя беше от моя клас и в началото не общувах с нея (тя беше от сериозните момичета а аз се правех на интересен и бях загърбил сериозните неща на заден план)
Изобщо не я познавах, но ми беще направила впечатление още в началото.

Но вниманието ми се отклони в грешна посока- към момиче което се държеше по провакативно и към мен и към други... тя изглеждаше добре, но като човек се оказа кошмар, не че съм планувал да се женя...

Както и да е тя не е важна, но колкото повече ме отблъскваше с поведението си толкова повече се доближавах до момента в който леко по леко ще се влюбя истински в момичето от крайната редичка, вечно замислено...

Както споменах правех се на интересен- не бях себе си, но предполагам това е нормално на тая възраст.
Скарах се с обкръжението си втория срок на 10-ти клас и започнах да движа с едно момче което по рано бъзиках с останалите, но той си беше кофти човек (но това е друга тема) той е от типа хора които обичат да се мазнят само и само дa имат приятели и той контактуваше с нея (натрапваше се) и покрай него се доближих до нея, ходехме заедно на кафе около училище, пушехме зад училището заедно.

Тя е много мълчалива и затворена (тогава за първи път признах пред себе си че я харесвам) и започвах да попивам всичко, защото исках да я опозная, всичко което тя казваше беше важно за мен, но се правех, че не значи нищо за мен, но постепенно я харесвах все повече и повече- колкото повече узнавах за нея (нямаше нищо по-интересно за мен от това да я опозная) А тя е от хората, които за да опознаеш се изисква търпение, но това което откриваш си заслужава.

Реших да зарежа и тоя с който движех, все пак не ми допадаше като човек а аз не съм лицемер.
И в този момент аз усетих как останах сам в класа-
постепенно започнах да се сдухвам.
Не се предавах-ходех си сам на кафе... хаха ще кажете баси човека а, но и аз съм си странна птица- пушех сам зад даскало и често се махах.

Поотдалечих се от нея а онзи навлек беше се лепнал за нея и приятелките и като гербова марка... това беше и причината да не търся контакт с тях (и по специално с нея, само тя имаше значение за мен а страшно много исках просто съм инат в някои отношения).

И един ден (няма да го забравя) си пушех пак сам в двора на училището (там на междучасията излизаха 50 % от учениците да пушат) бях се облегнал на оградата- скоро щеше да бие звънеца за влизане, но на мен не ми пукаше, тогава зад мен изникна тя и рязко се обърна към мен сякаш бе обмисляла да го направи и се бе решила спонтанно -очите и развълнувани готови да заплачат, гласът и съшо развълнуван ми каза :''.... защо не идваш при нас, защо си стоиш сам'' и аз очуден и замаян от красотата и не знаех какво да кажа и казах "не знам''
Тя се обърна май разочарована от отговора ми и влезе в училището (в този момент се влюбих в нея).

И така да се каже станах уязвим към всичко- хората, които бях бъзикал от класа усетиха това и започнаха да си го връщат по един или друг начин.

В същото време вече бях влюбен до уши- предприех разни жалки опити, но бях сдухан и не вярвах в себе си (обадих се на нейна приятелка да ми даде телефона и а тя е била с нея :Д, все пак даде ми го и аз такъв претиснен, влюбен сърцето ми биеше толкова бързо че ударите му ехтяха в главата ми сякаш някой биеше на барабан :) и се обадих и тя очаквала обаждането ми също ми се стори притеснена и развълнувана, но въпреки това ми отказа)

В училище я каних на кафе, но беше пълен провал (вцепенявах се), оставах на саме с нея да пушим понякога и пак същата работа... бях толкова слаб, когато имах нужда от сила да я спечеля.
Усетих, че поведението ми я отдалечава...
спрях скапаните си опити и само я гледах всеки ден- мислех за нея от момента, в който се събудя и заспивах с мисли за нея и постоянно я сънувах.

В училище ако я видех да се усмихва това ме правеше щастлив оправяше целия ми ден а усмивката и топлеше сърцето ми, а когато и беше тъжно исках да знам какво и е и да и помогна- когато беше замислена, замечтана всичко бих дал да разбера за какво мечтае...

На нова година 11 клас бях и пратих смс, в който и честитя нова година и я обичам-не знам какво съм очаквал т. е. сещате се какво съм си мислел :), но тя дори не се обади и не прати смс, в който да ми каже примерно, че нишо няма да стане.

След празниците пак на училище и общо взето се отбягвахме- и когато останах на саме реших да си пазя достойнството уж... - и и казах, че съжалявам за това, което съм и написал бил съм пийнал- това беше тъпото оправдание.
И тогава реших да се опитам да я забравя, защото мислех че тя не се интересува от мен.

Почнах да бягам редовно от училище, защото не издържах да я гледам отстрани само да съм близко до нея, но и далеч в същото време (киснех в едно кафе сам по цял ден) не можех да се прибера вкъщи, защото за родителите ми аз съм на училище...

И така дойде и 12=ти клас пак премина в бягане
мисълта за абитуренската вече ме плашеше.
Коя ще ми е дама, ского ще се забавлявам като на никой не му пукаше за мен- такива неща ми се въртяха в главата исках тя да е моята дама, но вече не посмях да правя опити, беше ме страх че всичко за мен ще се срине ако ми откаже.

Все пак колкото и да не вярвах в себе си аз бях и съм хубаво момче и няколко от момичетата изненадващо за мен ми предложиха да ми бъдат дами... не исках никоя от тях, но се съгласих да съм с едно доста свестно момиче.

Споделих на родителите си проблема си и те ме подкрепиха на макс, вдъхнаха ми колкото можаха увереност и на бала искарах наистина супер- не го очаквах, но се оправих със всички, с които се бях скарал, но не бях с нея...

Тя дойде да направи наздравица на нашата маса (нашия клас бяхме на 2 голями маси) и когато се доближи до мен станах и и шепнах в ухото -"съжалявам за всичко'' чувствах се виновен че може да съм я наранил...
и така всичко свърши както се казва - свърши един етап от живота ми и с неговия край започна друг.
Приеха ме в университет.

Но не можех да я забравя- винаги когато видех нещо познато се сещах за нея, винаги когато чуех любовна песен... ако бих определил чувствата си на ''хлапак'', смешни за едни но приказни за мен с някоя песен то може би песента е на сантра- без теб.
Знаех че вероятно няма да се видя повече с нея и че всеки ще поеме по собствен път.

Последния път който я видях, бях започнал като барман и какво... ами какво тя работеше като сервитиорка в съседното кафе, но нито аз отидох да я поздравя, нито тя мен- исках, но не бях сигурен че тя иска да си контактува с мен.

Ето нещо интересно което ми направи впечатление тогава- с/у бара в който работех имаше магазинче за някакви джунджурии, беше ми като на панорамна гледка. Тя всеки ден го посещаваше като и свърши смяната може би.
Седеше там по 30 минути - сякаш го правеше за да я видя, да изтичам и да я поздравя, но може да се заблуждавам.
и така аз напуснах заради проблеми с собственика, беше от далавераджиите, които не искат да плащат и тя скоро след това спря да работи там.

Лятото разбрах, че е заминала за англия да гледа на сестра си детето и да и помогне и временно беше прекъснала университета.
Тогава един ден, когато все по рядко се сещах за нея тя ми писа смс, в който ме пита как съм и как ми е скайпа и тя споделя нейния.

Бях изумен и пак обнадежден, толкова много исках да пиша с нея. Но реших да изчакам 1 ден и тогава да я потърся в скайп, за да не си каже че съм отчаян.
Но когато и писах тя постоянно си имаше работа или тъкмо излизаше или изобщо не пишеше, но мисля че все е имала време да си попише с мен, така и не пописахме до ден днешен...

Заради нея си направих фейсбук, тя ми потърси...
и така пак почнах да си поставям целта да я забравя...
докато това лято един приятел, който беше ходил с нейна приятелка и моя съученичка от бившия ми клас ми каза, че приятелката му казала, че тя все пак е имала нещо към мен, но не съм бил достатъчно решителен.

Пфф сигурно ви писна вече, но тогава пак се обнадеждих- започнах да влизам всеки ден в фейсбук и да и пращам песни... и такива неща гледах всяка песен, която и пращам да носи послание, но внезапно - хоп обвързана и това беше.

Единственото което искам сега поне е някой ден да ме види какъв човек съм станал и тогава да и кажа в очите колко съм я обичал и държaл на нея и на всичко свързано с нея.
Как когато ми каза, че тренира нещо като брейк и ще участва на празника на езиците в гимназията събрах цялата тайфа, за да я гледаме- исках да я заснема с камерата да и направя диск, който да и подаря, но тя не взе участие тогава, не знаех защо но се бях притеснил за нея, звънях и но и беше изключен телефона...

Дали, не съм изгубил истинската за мен (моето момиче)
Иска ми се да имах шанс да прекарам време близко до нея, когато съм по уверен в себе си, може би тогава щях да знам със сигурност дали тя е момичето на живота ми.
Това беше благодаря на всички, които са имали търпението да го прочетат

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 години, 3 месеца
hash: 1719556f43
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

1.   Много дълга история братт мързи ма да чета дай по на късо следващия път.

 
  ...
преди: 9 години, 3 месеца
hash: 932219fff4
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

2.   Прочетох го на един дъх.
Много се радвам, че и в днешно време младите хора могат да бъдат постоянни в чувствата си.
Нямам какво да добавя...

 
  ...
преди: 9 години, 3 месеца
hash: febf90762a
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

3.   Като изключим, това че докато стигна края забравих началото, до някъде те разбирам. Момче с достойнство и ГОЛЯМО ЕГО :) Ами пич нека това ти е за урок, за да знаеш следващия път да не се правиш на интересен, защото свестните са наизчезване...

 
  ... горе^
преди: 9 години, 3 месеца
hash: 4a23c88944
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

4.   Господи, аз съм моми4е на 19, тази година завърших и съм едно към едно в твоето положение! Разказът ти почти ме разплака, написан с толкова силни 4увства :) Пожелавам ти оба4е да забрави6 това моми4е, за да бъдеш щастлив един ден :)Искрено се радвам, че има хора като теб :Д

 
  ...
преди: 9 години, 3 месеца
hash: 4750112e65
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

5.   От автора :
Надявам се историята да има продължение, ако не ще започна нова история.
А тя- искам да бъде щастлива.

 
  ...


...
преди: 9 години, 3 месеца
hash: aa413e2c79
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

7.   Защо ли мъжете обичате да се правите на интересни, когато имате шанс да бъдете с някое свястно момиче и след време като изпуснете влака, тогава се сещате да съжалявате за пропуснатата възможност... винаги така става за съжаление.

Doriana

 
  ... горе^
преди: 9 години, 3 месеца
hash: 7c7eff49f9
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

8.   Подкрепям напълно номер 7.

 
  ...
преди: 9 години, 3 месеца
hash: 22b5ed425a
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

9.   Я го копирай това и и го прати в скайп
Ако не ти се обади си вземи живота в ръце и си намери друго момиче.

 
  ...
преди: 9 години, 3 месеца
hash: 7b4a3ad0e8
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

10.   Незнам как да продължа напред, имам чувството че немога да спра да я обичам...
Дори и сега мисля за нея когато съм заринат с изпити и чета по цял ден.
Знам че трябва да я забравя... все пак си има приятел вече, но немога обичам я... имам нужда от нея :( особено сега

 
  ... горе^
преди: 9 години, 3 месеца
hash: 6206f50d23
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

11.   Ти пък откъде си сигурен, че има приятел? Излезте от виртуалното пространство. Това, че е обвързана във фейсбук, не значи непременно, че и в живота е така. Покани я на кафе. Дори и просто да се видите като стари познати. Историята ти наистина много ме трогна. Аз бях в подобно положение миналата година. Харесвах едно момче само че той беше в дванадесети клас, а аз - в единадесети. Мислех, че със завършването му всичко свършва. Казвах си, че не ме харесва и че е дошъл краят на моето мълчаливо увлечение, но всичко тепърва започваше и се разви именно чрез скайп и фейсбук. Може и при теб така да стане.

 
  ...

...
преди: 9 години, 2 месеца
hash: 20b03c7eff
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

12.   но защо тя не ми пишеше, когато сама ми даде скаипа си...
незнам.. обърква ме....
Някой да има идея?

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker