 |
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра
Време за раздяла
преди: 1 месец, 23 дни, прочетена 586 пъти
Понякога ние жените често си противоречим със сърцето, понякога толерантни дори и агресивни. Защо жените понякога потайни, доверчиви, тъжни и самотни?
Любовта е силно чуство, да! Но трябва ли цял живот да останат сами...
Чуството да не останат сами често предизвиква сълзи и отчаяние заради един мъж който не го заслужава. Не е ли ясно, че когато обичаме някого трябва да си мълчим - да изпадаме по депресии и отчаяния заради човек който не го заслужава! Просто трябва да се замислим... поне за минута - да ли от това имаме нужда.
Затвори очи и си престави най-красивата любов и мечтата да имаме някой до себе си. Ако дълбоко в теб осъзнаеш, че той не отговаря на чуствата ти, просто направи решителната крачка.
Идеални хора няма. Лесно е да се самосъжеляваш, много по трудно е да кажеш КРАЙ! Сами трябва да намерим пътя иначе сме изгубени.....
|
| |
|
|
|
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
1. Мн правилно бих казала, дори да е трудно човек наистина трябва да намери сили да каже край на това. Дано тези, които четат това и в момента са в такова положение имат сили да направят тази решителна крачка, защото всеки от нас заслужава една истинска и пълноценна любов.
2. Здравейте! Имам приятелка, която от 15 години е с един мъж. Още от детските си години, когато е била на 15 год. Сега е на 30 г. и все още не са женени и дори не мислят за съвместно съжителство. Тяхната връзка е нещо от рода на: биеме, караме се, изневерява ми, унижаваме и аз пак му прощавам. Защо?
Питала съм я не веднъж и два пъти. А тя ми отговаря: "Защото го обичам и защото ме е страх да остана сама на тия години". Как може да се обича подобен МЪЖ? Как може човек да предпочита да бъде с някой, който го нарянава, вместо да си потърси щастието някъде другаде? Ние, жените сме много глупави същества. За съжаление!
3. Не всеки може да намери силата да каже край. Понякога страхът надделява. Този страх има много аспекти - възможно жената да се страхува от агресията на мъжа, възможно е да няма подкрепа от никого и да не се чувства независима и силна да продължи сама. Не мога да си представя такава любов, която да оцелее въпреки унижението и въпреки насилието и болката. По-скоро това е една проява на страх - страх от самота. Понякога психическото насилие променя човека и го прави лесно манипулиран и послушен - нещо като зомби. Всичко като изживяване е много лично и вероятно всеки ще реагира според разбиранията си и според характера си.
|
|
|
|
|
|
|
