Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Хубаво и давате съвети, но за някои хора сексът е от съществено значение, какъв Христос, каква вяра, какви пет лева, като това е човещинка и му е нужно на човека.
Ще се омъжи за някое безполово другарче, после ще попадне на някой добър любовчия и ще си блъска главата защо се е омъжила.
Всичко е важно в една връзка, особено сексът.
Виж, ако бяха на 65 години как да е, ама тя си е силата.

7.   Като мъж на 30, либидото ми вече не е това, което беше. Може би годините преди да съм имал приятелка и тогава порното ми взеха повечето от желанието. После вече като имах връзка, и в един момент си наваксал последното и почва нежеланието.

8.   Подкрепям коментар 4

Като допълнение на него ще кажа следното:

Аз на твое място щях да проведа( в подходящо време) сериозен разговор със съпруга си и да обсъдим и да решим всички тези проблеми.

А, ако не иска да вземе мерки от своя страна - щях да се си взема детето и да се върна при родителите си - тоест да се разделя с него, но без да се развеждам, за да му дам време да пообмисли нещата и, ако прецени че семейството е важно за него - да вземе решение да се поправи.

9.   Авторке,

виждаш ми се доста интелигентна жена. Рядко се срещат толкова свестни като теб... и толкова нещастни.
Вероятно не си никак зле в тялото, но не минаваш за красавица и по-скоро попадаш в категорията „невзрачни“. Сигурен съм обаче, че знаеш как да изглеждаш привлекателна за тези мъже, за които жената не се изчерпва само с външността. А такива има много, повярвай ми.

Струва ми се, че коментарът на номер 2 съдържа някои верни неща, но не ми харесва, че посланието му е „Така ти се пада“. Колкото и да не ти се иска да не си срещала съпруга си, няма как да се върне времето назад.

Не знам какво да напиша, за да ти помогна. Нещастието, което продължава да ти се случва вече 20 години май съвсем те е сринало. Май не търсиш помощ от нас, а само споделяш мъката си... виж какво си написала:

Не виждам изход.
....
Нямам никакъв кураж нито да си тръгна, нито да се боря.

Защо нямаш куража да си тръгнеш? Нямаш къде да отидеш? Плащаш данък хорско мнение? Или мислиш, че никой мъж няма да те хареса и трябва да се върнеш при сегашния? Или пък се страхуваш детето да не те намрази, заради това, че си изоставила баща му?

А какво значи „да се бориш“? Да се бориш, за да накараш асексуалния си мъж да заобича секса ли? Или да се бориш за любовта на някой мъж, по който си падаш... някоя стара тръпка, който те е отхвърлил? А струват ли си усилията и за двамата? Страх те е да започнеш начисто, да градиш всичко from scratch, на 50 години? Предполагам, че си около тази възраст...

Или предпочиташ просто да чакаш и да се оглеждаш? А как ще продължиш да живееш със съпруга си, който се държи така с теб?

Май тялото ти иска промяна, но разумът – не. А сърцето? Къде е то в тази история?

10.   Като погледна назад, съжалявам, че го направих. Проклинам се, но късно. За онзи момент, беше идеалния вариант за мен. Защо ли? !
Мислех, че без изгарящи емоции, страсти и любови, ще градим здраво семейство…със здрав разум и без щуротии.
Изобщо нямаше никакъв шанс да залитна по някакъв коцкар - разюздан ебач поради простата причина, че бягам презглава от подобни екземпляри.
Имам роднина точно такъв, като влязох в пубертета така похотливо ме оглеждаше и се подхилкваше, че ми идеше да се издрайфам от ужас. Затова вероятно и налетях на мъж, който даже не се и заглеждаше, тогава си виках “ Сериозен е, не робува на долната си глава! ”, отде да знам, че хич не му се занимава и е в другата крайност? !
Взех го сериозен да не си развява оная работа, че мразя женкари. Там ми е грешната преценка, тотален провал.
Не искам да съм красива. Просто да съм значима и желана в нечии очи.
Атеист съм и Христос не би помогнал.
Не ме вълнуват материални неща.
Искам нещо да ми трепне за някого и съответно да спрат да ме подминават като малка гара.
Ужасно е никой никога да не те е искал.
Направо ти размазва и психиката, и самочувствието, и всичко.
Майка ми не ме е искала и ми го каза.
Няма начин да отида да живея при нея - на 15та минута вече ще сме на нокти и ще има скандал, тежки думи и т. н.
Детето има още да расте, няма начин да чакам още сума ти години да се отдели от нас и да стане самостоятелно, ще съм изперкала тотално дотогава.
Най-смешното е, че си имам един петел в къщи дето си мисли, че като си е посял семката, ще му козирувам до гроб.
Имало и мъже да връзват жени с деца, хм.
Трябва да се отвържа, жал ми е за малкото, че с такава смачкана майка, петимна за мила дума, какво ли ще е и неговото самочувствие след време?
А исках просто едно нормално семейство.
Намерихме се двама задръстеняци.
Да говорим и поставим въпроса ребром?
Питала съм го защо се държи така неуважително с мен, крещи и ме пренебрегва, а той мълчи като г*з, без извинение.
Пълен провал.
Да няма кой една мила дума да ти каже и да те приласкае.
Само нерви.

11.   до 10

Авторке, не ми харесва изказът ти бе жена!
Речникът ти е като на някой каруцар!

ОК, ще се абстрахирам от речника ти и ще ти дам още полезни съвети:

1. Въпреки, че казваш, че си атеистка, единственият вариант да решиш тотално проблемите си и да заживееш нормално и щастливо е да се обърнеш към Бога! И да повярваш в Него от цялата си душа и сърце и постепенно да се въцърковиш в православната църква!

Какво значи атеист? - това е алогично: да смяташ, че този свят с всички строги физични закони, и всички прекрасни и чудесни красоти няма Създател, и е възникнал случайно е просто безумие!
Като пример ще ти дам една градина - остави я без да я окопаеш, посееш и обработваш, и ела в разгара на сезона да обереш плодовете - ще има ли такива? Естествено, че не! Всичко ще бъде обрасло и буренясало - пълен хаос! Така е и за този свят. Без Създател и Промислител(Който и се грижи за всичко) - нищо нямаше да има!

Мога и още много доказателства да ти изтъкна, но засега не е нужно! Просто се замисли по тези въпроси! И действай!

2. Потърси решение на проблема!
Защо си вдигнала ръце и си се отказала? Казах ти вече, че тези проблеми се решават чрез разговор! Казваш, че мъжът ти мълчал и нищо не казвал - ОК. Щом е така - му поставяш нещата ултимативно - даваш му срок да се поправи и да нормализира отношенията ви - включително и интимните. (Като трябва ще отиде на уролог и андролог, аз примерно имах еректилна дисфункция - но ходих на такъв специалист и реших въпроса. )
Ако не го направи - се разделяте, но без да се развеждате!

(Защото имам две познати семейства, които минаха през тежки кризи в брака и изневери, но не се разведоха - разделиха се за няколко месеца, но после нещата се пооправиха и вече 15-тина години всичко е нормално, имат и внуци и са си семейства)

Ще намериш решение. Ако апартаментът е негов, ще се изнесеш ти с детето. Щом не се разбираш с родителите си, ще си наемеш някоя по-евтина квартира или ще отседнеш при други роднини.

3. Промени собственото си поведение и отношение!
Виждам такъв негативизъм в теб, че навярно си супер отблъскваща и мърмореща - което би подразнило всеки човек!
Така, че започни промяната от себе си!

4. Имаш дете - което е голямо богатство, но и отговорност. Една душа е поверена на теб, на твоите грижи и възпитание!
Обикни го повече това дете, прояви по-силно майчиният си инстинкт. Отделяй повече време за него, радвай му се, обичай го!

Това е от мен!

Не се сърди и обиждай на коментара ми! Написал съм го напълно добронамерено и с идея и желание да ти помогна, като те накарам да се замислиш и да действаш!

Хайде със здраве и Бог да те вразуми и укрепи!

12.   Авторке, излиянията ти са в стил "горката аз", вечната жертва и дай цял живот да се оплакваш, на това му се вика патологичен негативизъм. Имаш детски травми неосъзнати и нелекувани, затова си си избрала и такъв партньор. И егото ти е голямо, но някак крехко все пак.
Не си била готова за връзка вътрешно, губиш връзка със себе си, а смяташ, че причините са само външни. Ти не искаш връзка, ти искаш сделка, пълен контрол- ето така трябва да стане. Е, не е станало така. В момента ти си майка, детето ти е на първо място. От много незначими неща ти се сривала психиката, я се стегни. Освен да чакаш и искаш- какво даде, как го даде, на кого го даде? !
Иди на психолог, тук с коментар няма да стане. Или чети, има инфо, можеш и сама да се осъзнаеш. Накратко- прости на майка ти, прости и на себе си, никога за нищо не се оплаквай, носи отговорност да твоите избори, не критикувай, не контролирай и бъди добра майка. Имаш повече отколкото си мислиш. И ако след всичко решиш да го напуснеш- намери си квартира и се изнеси, твоят живот зависи от твоите избори, не от други хора. Търси отговорите и решенията вътре в теб. Успех!

13.   Всъщност, приключих с “горката аз”, няма смисъл от вайкане.
Широка усмивка и позитивно мислене, че животът си заминА :-))
Не си струва да се самобичувам до гроб за не дотам удачния си избор на партньор.
Ако сменя гледната точка, би трябвало да съм доволна, че изобщо съм се омъжила някога и създала поколение, с което в момента адски се гордея.
Не съм от ухажваните и харесваните, това няма как да се промени.
Реших да обърна внимание на хранене, спорт, да имам тонус и самочувствие - с положително излъчване, светът е друг!

авторката

14.   Лошия ген откъде е, от мама или от тате? Може би и те са били грозни.

А задръстеността е пряко следствие от външността ти - грозните хора отблъскват околните и съответно не успяват да развият социални умения. От там е задръстеността. Лузърите по гени се превръщат и в лузъри в социалната сфера, от там и в живота като цяло.

Живота на красивите дава, от грозните взима. С други думи - на имащите дава, на нямащите взима.

Позитивизма няма да промени лицето и костната ти структура. Ако искаш се къпи всеки ден, ползвай хубави дрехи и поарфюми, изчети десетки селф-хелп книги за общуване, резултатът ще е максимум МИНИМАЛНО подобрение. Защото проблемът никога не е бил в неумението да общуваш, а то, заедно с отношението на другите към теб, е следствие от нивото ти на генетична привлекателност.

Същото важи и за мъжете. Единственото нещо, което ще увеличи с малко по-голям процент привлекателността ти, е здрав фитнес и супер тяло, поне доколкото ти позволява костната структура по рождение. Жена като теб не бива да позволява и грам сланина по тялото, за да имаш НЯКАКЪВ ШАНС за подобрение на живота изобщо.

Ще видиш че и партньора ти ще започне да се отнася малко по-добре с времето, като види новото ти тяло.

Повечето хора са наивници и не знаят, че от визията им (70% гени 30% усилия за поддържане на тялото) зависи над 50% от качеството им на живот. На единица усилие животът дава на хубавите много повече.

15.   До 13 авторката. Продължаваш с нелепите изказвания и глупости. Надъхваш се сама колко много се гордееш с някакви неща, като всъщност всяка жена от Факултета би следвало да се гордее 10 пъти повече, защото е родила много повече деца.
Продължаваш да избягваш очевидното, че се търсиш смисъл в нещата които всеки може да постигне и реално не правиш нищо за себе си. Спортът, здравословното хранене и позитивното мислене са нищо повече от удостоверяване на твоята нещастност в мисленето, безплодните глупости в следствие точно на същото мислене години наред и създадените от тях нерви, за това някак сега мислиш че на някой му дреме че мислиш позитивно, което показва че изобщо не мислиш така, иначе не би го споменала, по скоро показва, че ти се иска да мислиш позитивно но не можеш.
Не си струва да се самобичувам - е най-показателно в твоята история. Някак като повечето решаваш, че всичко се нарежда от самосебе си, че всичко е по божията воля и каквото е писано ще стане, а то никога не е било така и с това мислене си се докарала до това положение, където хем твърдиш че се гордееш с нещо, хем твърдиш че имаш положителни мисли, хем се оплакваш в клуб за взаимопомощ.
Така е както си го направила. И когато нямаш самокритика и желание да се оправиш, което никога не е лесно между впрочем се получава точно това, което си ти, едно нищо.

16.   Браво, почвай наистина да се грижиш за тяло, самочувствие и дух, смени прически, стилове, докато намериш своето ново аз, запиши се на танци, да ти поолекне на душицата. И прочети Пътят на душите на д-р Майкъл Нютън, има я в нета безплатно. Поне първите тридесет страници прочети. Остави го този нещастен човечец до тебе, не се занимавай с него и не му обръщай внимание. Нищо не изисквай от него, насила няма как. Щастливите хора не крещят и не обиждат.

17.   От номер 9

Авторке, сори, но ще се наложи да бъда малко груб. Даже много груб.
Тук всички искаме да ти помогнем, явно защото вече си ни симпатична и те чувстваме близка.
В момента ти се опитваш да излъжеш нас, но по-лошото е, че лъжеш себе си.
Спри с тези приказки, че си невзрачна, безинтересна, че не си от ухажваните и харесваните.
Жена ми също е невзрачна на външен вид. Но господ й е дал страхотен характер, както и цици и дупе. На времето бях привлечен точно от това – от женственото й тяло, не съм я гледал много в лице, аз по красавици не си падам, нито имам шанс с тях. Когато си разменихме и няколко приказки, разбрах, че това е моят човек – умна, готина и забавна.
Вече прехвърлихме 50-те години, но аз още я желая. Само да я хвана за циците или за дупето и се надървям. Поне по веднъж на седмица правим секс.
Защо и ти да не си като нас? Защо да не си намериш мъж? Виждаме, че си умна, виждаме, че си свястна. Имаш и хубаво тяло, значи си готина. Остави това за невървежната и невзрачната.
Сори, но майка ти и съпругът ти са те закопали така, че не можеш да се освестиш.
Имаш нужда от любов, имаш нужда от секс. Имаш нужда от ебане, стига с това мастурбиране.
Уважавай повече себе си, моля. Заслужаваш това!
Сексът не може да го замениш със спорт, фитнес, здравословно ядене, културен живот, тинтири-минтири.
Не лъжи себе си, че нямаш нужда от секс. Имаш. Имаш нужда и искаш да бъдеш обичана от свестен мъж. Защото и ти си свястна жена, която не спира да се подценява.
Страхотно е, че имаш добро дете. Сега е време да помислиш за себе си.
Жалко, че съм семеен, иначе веднага те вземам. Сигурен съм, че ще си паснем. Ще ти вдигна и самочувствие, и всичко.
Преди това обаче ще те скъсам от секс :-)
Не, не те съжалявам. Обаче ти се възхищавам, защото се вижда, че си силна жена, макар и по своему. И ме е яд, че толкова са те смачкали... най-близките ти хора!

18.   Нелепи сте точно тези, които ми се нахвърляте.
Не ми пука обаче от гнусния ви хейт - това е сайт за комплексари. И точно тук се мачка най-много, на човек да му се отще да сподели.
Ще направя точно това, което казах.
Нов хранителен режим, вече се занимавам и със спорт и ми действа добре.
Сексът ми е най-последния проблем.
Като не се чувствам добре в собствената ми кожа, няма как изобщо няма как да ме забележи който и да е.
Точно позитивизъм и тонус ми трябват.
Иначе не съм нито грозна, нито тъпа.
И колкото съм смачкана, вече просто няма повече накъде, а съм само напред и нагоре.
А тези дето се имат за голямото добрутро, не са познали.
Мразя ограничени мисловно и емоционално индивиди, става ми неудобно да чета простотиите им, защото по-дълбоко дъно от тяхното няма.
Плюнките в сподели са им единствената радост в скапаните животи. Жалкари.
Не ми трябва да ме скъсват от секс точно сега.
Не мога от главата за краката.
Искам да се почувствам добре и спокойна без чужда намеса.
И ще го постигна.

19.   До авторката
Мога да Ви дам от моето внимание. Да споделите, да се опрете на чуждо рамо макар и от разстояние. Ако ми дадете контакт всеки ден по малко мога да ви бъда опора, приятел. Дори и да не Ви виждам всеки ден мога да ви давам от моето съществуване - безплатно. При едно условие - не искам нищо в замяна. Не, че нямам къде да давам... давам, просто имам много в излишък.
" Р "

20.   До 18 авторката.
Е ся баш си доказа че си е характер, не грешна преценка :) Нямам какво да добавя, тук комплексари, мъжете в живота ти комплексари, само ти усвет.

21.   Мда, на авторката й стана навик да плюе по сайта.
И накрая кво – пак се завре при комплексарите и простаците да реве от мъжо си, дето я търпи, и от макя си, дето я унижавала от малка.
Жено, аз пък не съм виждал толко увредена и комплексирана жена като тебе.
На тебе света ти е крив за това, че семейният ти живот е пълен шит.
Сигурно отвън не си зле, ама отвътре си гнила отвсякъде.
Мъж да е иди-дойди, комплексари/чекиджии много, ама жена да е толкова смачкана и очукана – е, няма такъв филм. Излъчваш негативна енергия, дразниш всички.
Че се и сърди от истината в очите. Реве за секс, реве от мъжа си, а после – не искам секс, не искам мъж. А кво искаш дееба?
И какъв отвратителен характер имаш, не знам как те търпят семейство, приятели и колеги.
Всеки си заслужава съдбата. И Господ си знае работата с такива лузъри.

22.   Така е, 20. Комплексари пишат тук и всички сме в кюпа, включително и ти.
Омъжих се за задръстеняк - ако бях нещо повече, нямаше да опра до него, то е ясно.
А ти вместо да ръсиш сентенции, си гледай в собствената паница. Аман от философи.

До 19

Не мисля, че на този етап бих била достатъчно рецептивна към това, което би могъл да ми дадеш като приятелско отношение.
Опитвам се да се събера и не бих искала да повличам никого надолу в екзистенциалните си спирали.
Цял живот ми е липсвало адекватно мъжко внимание понеже явно не ставам, затова рискувам да се привържа повече от необходимото, а ми писна да страдам. Дано ме разбра.
Благодаря за подадената ръка, интересно ми стана как може с едни и същи излияния да съм провокирала не само симпатиите ти, но и онези долнопробни, хейтърски изцепки на умствено ограничените екземпляри по-горе. Майната им.
А ти да си жив и здрав.

23.   До номер 21
Аз пък разбирам авторката и и съчувствам. Не е лесно да търпиш някакъв тъпанар с ниско либидо и то с години. Тя се е хранила с негативна енергия дълго време. Хората не са направни от стомана. Човешкат психика никога не е еднаква за всички. Не съдете преди да знаете. Човек като нея трябва дълго време да лекува душата си. Ето започнала е от някъде, занимава се със спорт и здравословно хранене. Този който хейти е на принципа и на чужд гръб и сто тояги са малко. На жената и трябва тръпка, вероятно никога не я изпитвала. Сигурна съм че дори и една усмивка, мил жест ще и стопли сърцето, ще се почувства жива. Опитай се да се запознаеш с нови хора например от приложение за запознанства или пък отиди на море сама.
Аз съм на 40 години, 38 килограма, 150 см, плоска като дъска, скелет на
батерии, но никога не ми е липсвало мъжко внимание. Просто съм се приела такава каквато съм и винаги като контактувам с хора съм позитивна, усмихната, закачлива, флиртуваща. Хич не ми пука че нямам хубаво тяло, ама хич., въпреки това мъжете ме харесват. Съветът ми е да гледаш позитивно на себе си, не се самобичувай. Най много да го докараш на антидепресанти. УСМИХВАЙ СЕ ПОВЕЧЕ, СЛУШАЙ ЛЮБИМА МУЗИКА, ХОДИ СРЕД ПРИРОДАТА, КОНТАКТУВАЙ С ЩАСТЛИВИ ХОРА.
Спри да поглъщаш негативизъм защото и спорта и доброто хранене няма да ти помогнат. Душата се лекува с Позитивизъм. УСПЕХ

24.   20 до 22 авторката.
Ти си се омъжила за задръстеняк по свой собствен избор.
За теб този е задръстеняк, за някоя друга ще е любовта на живота и. Всичко зависи от настройката и това какво търсиш. От описаното търсиш негативното, постоянните драми във всички и нямаш освен елементарно възпитание да приемаш чуждо мнение, ами нямаш и акъл за да спориш с непознати. Хем казваш че сама си си виновна че си избрала неправилния за теб, хем някак чакаш и одобряваш само мнения които оплюват клетия глупак. Трябват ти крайни мнения за да излезеш чувства от всичко това, а пък то не е толкова лесно да излезеш от собствения си живот и това което си. Точно за това си се хванала с някакви различни неща, както вие жените казвате : Ще търся себе си, ще започна отново- което е крайно смешно за хора минали някаква възраст да си мислят че с някакви захванати насила нови неща, живота ти ще стане коренно различен.
Очевидно до сега си правила само глупости, поне така звучат фактите, а не какво говориш. Моя опит с хората показва, че някой правещ постоянно глупости и същевременно с кофти характер-дървен се на всеки срещнат, няма кал са направи за в бъдеще нещо кой знае колко по различно.
За да дойде различното е нужна чиста съвест, да минеш през страданието достойно, да признаеш пред себе си тъпата реалност, че само ти си отговорна за тъпотиите ти в живота. Тогава може би ще подходиш със смирение, което върви с голяма болка и време за възстановяване и чак тогава, мога да кажа евала.

25.   Точно преценката ми е грешна, но за мъжа ми.
Не за комплексарите, които налазиха и повредиха и моята тема - тях си ги знаем, двама-трима се бутат между шамарите и после се чудят защо не им мълча :-))
С характер съм била - естествено, каквото повикало, такова се обадило или с техните камъни по техните глави.
Когато един човек се държи адекватно, никой не го обижда, нали? !
Който простее, после да не скача, че му натриваМ носа.
Айде стига ви толкова, че ми писна от самовлюбени глупаци.

Събрала съм негативизъм, номер 23, но аз съм си виновна, че се насадих на пачи яйца.
Винаги като сме били с мои приятели по двойки, после не ни търсят, защото моят е задръстен и скучен. Успява да смрази и най-усмихнатата физиономия. Безинтересен е, като вземе думата и можеш да умреш от скука. Обича да се самоизтъква и чак е смешен.
В началото добре се прикриваше, добре ме заблуди.
Аз поне съм весела и лъчезарна и се виждам сама с приятелките, като по двойки не става и не ни щат.
А най-лошото е, че се има за велик.
Аз много се промених с цел да мелим брашно заедно, но той не спира да мачка. И моето търпение си има граници.

Не се имам за нищо особено, но като се опитам да го заговоря за неща, които ме вълнуват (кино, фестивали, музика, рисуване, излети сред природата), пуфти и обръща очи, да не съм го занимавала. Уморен бил.
То и аз май се уморих, от него.

Говоря с моя близка приятелка. Нейният пък е още по-превзет от моя, че и ревнив.
Тя обаче ми вика, че е свикнала, иначе няма накъде.
Отчита му се къде е през час, но иначе са супер щастливи, уж.
Друга моя приятелка изхвърли мъж-алкохолик.
Трета пък си гледа мъжа като четвърти син, че ги има трима.

На мен взе да ми натежава истински, когато моят започна да ме злепоставя пред родителите му в мое присъствие. “Абе да, ТЯ ги е купила, питам се с какъв акъл? ! На нищо не приличат, нали? ” и се хили.
Аз тогава скочих “Моля? ! Ти откъде накъде така ще ме злепоставяш? ! Каква съм ти аз, че да ме плюеш така? ! ”
И стана скандал.
Може да не съм стока, но не така.
Никога не бих го злепоставила по такъв долен начин.

Трябва ми съвсем друг темперамент - не груб и смазващ ме с думи и пренебрежение, а пълна противоположност.
Стига са си избивали комплексите с мен.
Аз изобщо има ли на кого да се опра? ! Да си отпусна душата? !
Естествено, че съм жена с характер, не съм някоя мухла.
С друг тип мъж ще съм съвсем друга.
Забравих да се усмихвам.
А разни келеши тук си позволяват да ми дават тон в живота без да ме познават.
Вече казах, не ви ща злъчните обяснения, обидните квалификации ви ги върнах по вироглавите кратуни.
Да се държахте уважително, да ви уважавам. Ама друг път.

Номер 9, съжалявам, но няма място за сравненията, които правиш.
Не съм жена ти.
Не ща сексуален атлет у дома.
Съвсем друга симбиоза ми липсва на мен.
Да ми грабнат душата, не задника и циците.
Ако беше лесно, щеше да се знае, но няма универсална формула.
При всяка двойка е различно.

26.   До авторката от 19
Само симпатии сте провокирала у мен.
И вие да сте жива и здрава, и все пак оставям вратичка ако размислите. Все пак един приятел никога не е излишен който ви мисли доброто.

27.   И аз като мъжа на авторката си падам малко темерут и интроверт, но и през ум не ми е минавало да лишавам жена си от секс. Нито пък себе си. И двамата обичаме секса.
Не мога обаче да се държа грубо и да тъпча някого.
Иначе мен също ме дразнят тези напъни все някъде да се ходи, да се трошат пари за спорта.
И не, не се падам по пиенето на бира, гледането на телевизия и пърденето на дивана. Но не разбирам и мераците винаги да има някакъв йекшън, да сме все извън къщи.
Ако това е цената на безплатния семеен секс – ми, гледам да не я плащам или поне не цялата и не винаги.

Интересно как такава двойка може да бъде заедно толкова години – интроверт и екстроверт си личат от километри и нямат бъдеще заедно.

28.   До 27
Понеже никога не ми е вървяло с мъжете, грешно прецених този, за когото се омъжих и си носих кръста от немай къде.
Той не е точно интроверт, но изобщо никъде не иска да отиде извън дома. Или пък не му се мърда с мен, неговия грешен избор, предполагам? !? Мен мъжете никога не са ме харесвали и искали, този ме взе за статута “женен” и за разплод, предполагам.
Взаимно удобство, колкото и гадно да звучи.
Невървежните нямаме абсолютно никакъв избор освен осъзнатия такъв да си изгнием сами.
Затова приех съдбата си до момента, в който наистина взе да става непоносимо.
Бях на музикален фестивал онзи ден и в почивката между две изпълнения, докато се ровех в едни брошури, ме заговори по-млад от мен мъж, за музика, като впоследствие ми спомена, че той самия участвал в музикален квартет и имали участия през август, покани ме индиректно да отида. Да слушам Хайдн и Шуберт. Буквално застинах от изненада, толкова ми стана приятно. А и обожавам класическа музика, обичам Шуберт…И Шопен, и т. н.
Предполагам, че ще отида да си напълня душата с приятни нотки, звуци и емоции.
Не мислех, че беше възможно мъж да ме усмихне.
Малко му трябва на човек. А съм си абсолютна меломанка и това явно помага.
Живот ли беше това моето, да го опишеш :-))

29.   От 27 до авторката

Опитвам се да разбера съпруга Ви, но май няма да успея.
Ясно е, че е асексуален, но какво може да замести секса, който е толкова важен за повечето нормални хора? ! И за почти всички мъже, без значение възрастта?

Високи доходи, тежкар със сериозна професия, отдаденост на работата? Или нещо друго? Възможно ли е да се отнася с Вас така, защото си мисли, че сте „под нивото“ му? Като доходи, интелект, таланти или кой знае какво? Или семейството му са го възпитали да се отнася с жените по този начин? Само се надявам причината да не е, че и той Ви смята за невървежна, ерго не заслужавате грам внимание.
Но на мен ми изглеждате чувствителна и доста интелигентна жена, минала през ада на семейния живот с погрешно избран съпруг. Който е съсипал живота Ви и явно продължава да го прави неясно с каква цел.

А случката, която описвате е наистина интересна. Наскоро имахме среща на класа и на випуска. Беше поканена и госпожата по литература, на която решихме да подарим книга. Разбира се, безкрайно трудно е да улучиш вкуса на един литератор, затова избрах едно произведение, което минава за световна класика, но е само за ценители – „Ръкопис, намерен в Сарагоса“.
Госпожата беше във възторг и цяла вечер на върха на щастието. Едва ли често получава такова внимание. Но ние сме й фенове още от училище :-) Поиска всички присъстващи да се разпишем под пожеланието, което бях съчинил. На мен пък ми беше гот на партито да присъства някой, с когото да си говорим за книги, история и езици – днес никой не се интересува от тези неща. Дори ми се обади след това, за да ми благодари специално за избора на подаръка.

Та така... колко малко му трябва на човек, за да се почувства добре с нещо, което харесва, с някой, който го кара да се чувства значим, който го цени, който го кара да се смее.
Мога само да Ви пожелая покрай заниманията, които харесвате, да намерите и мъжа, който ще Ви уважава и ще Ви обича. Някой, с когото времето минава неусетно, а междувременно се оказва, че има и физическо привличане.

Да, явно това е начинът да се случват нещата при интелигентните хора, а не, както писахте по-горе, „от вратата за главата“...

30.   Благодаря ти, н 27/29.
Много добре си разбрал ситуацията - високи доходи, тежкар със сериозна професия, прекалена отдаденост към професията.
Определено смята, че съм под нивото му като доходи, интелект и талант, някакъв компромисен вариант, който му излиза през носа.
Разбирам си от работата и си я обичам, но явно не стига.
Давам всичко за семейството си, но явно не е достатъчно.
Злопаметна съм, но вече искам да обърна страницата и просто да спра вечно да се упреквам за всичко и да се свивам. Да я отпусна тая душа пък да става каквото ще.
Ще отида на августовския концерт заради слънчевото излъчване и позитивното отношение спрямо мен на музиканта. И това вече е много.
Благодаря и на теб за подкрепата.
Мисля, че не губиш нищо като не успяваш да разгадаеш подбудите на мъжа ми. Просто е свикнал да ръководи парада навсякъде и да му козируват, на мен просто ми дойде до гуша.
И така неусетно настъпва ден, в който се събуждаш и поемаш по пътя си, освободен макар и сам.
Ще пиша след август.
Бъди здрав!

31.   Разминахме се на концерта поради независещи от нас обстоятелства.
Сега от мен се очаква да следя по брошури изявите на групата му през идната година и да се появя там където и когато трябва.
Тоест развръзката се отлага, да видим докога.
Нали уж трябва да е небрежно, а гонитба ще пада :-))
Какво беше…на дърт гъз, млад бъз :-))
Но изобщо не ми пука.