Споделена история от Любов и изневяра |
За несполучливите връзки и сполучливите кариери
преди: 1 месец, 17 дни, прочетена 508 пъти
В този сайт преобладават темите за връзки/ мъже срещу жени/ изневери/ девствени мъже до 40/ семейни жени, които не са виждали секс от месеци и т. н. Ще обобщя всички тези теми с названието "несполучливи връзки".
Има много интересни сред тях, но колкото повече чета, толкова едно се чудя: абе хора, какъвто и да ви е проблема с връзки/ срещуположния пол/ секс и т. н., как така очаквате нещо да се получи в живота ви, само в сферата на любовта, така да се изразя, без да се замисляте какво се случва в останалите сфери?
Ще дам пример, понеже не мога да го изразя лесно: значи, гледам как хората се държат на работа. Говоря за масовия случай, сега някой да не се хване, че той или тя не е такъв. Та на работа, масово хората мишкуват или се преструват. Приели са, че работата е нещо гадно, което трябва да се "избута". Не ги вълнува какво правят и всяка свободна минута си вършат лични дела или клюкарстват, носят нон-стоп маската на престорена любезност, усмихват се на всички, сдържат си емоциите, когато някой не им харесва или когато шефът се "изтропа" върху тях, но пък в останалото време въртят интриги, правят мръсно, плюят шефа, когато е безопасно и т. н.
Е няма как всеки работен ден, което е по-голямата част от живота ти, усърдно да култивираш лицемерие, престореност, безгласие или непукизъм и после да се втурнеш през глава да търсиш щастието с друг човек.
Ами ти самият/ самата, отдавна си забравил кой си и какво си (извън инстинката за материално оцеляване, изплащането на ипотеката, сметката за ток и разходите за показност). Как изобщо ще разпознаеш стойностен човек, ако да си и сред 10 такива по едно и също време? Ти себе си не можеш да разпознаеш и определиш.
Ти отдавна не си само човек надянал маска от 9 до 5, ти самият си една маска. Като хората на Запад, с някаква изкуствена усмивка, застинала на лицата им, с дежурна гримаса умело скриваща какво мислят, с шлифования нищонеказващ новоговор. Дори с децата си се държиш престорено и лицемерно, по инерция.
(Сега пък някой да не каже, че се хванах за Запада. Същата деформация я има в селския живот, там понеже всеки знае всеки, всеки зависи от всеки и всеки е роднина с всеки, лицемериет съущо е на макс и е не по-малко уродливо. А българите сме селски народ. )
Страхът да не сбъркаш някъде, ти гарантира безопасност на работното място и ипотечната вноска, но в същото време кастрира всякакъв шанс да се свържеш с друго човешко същество на ниво различно от размяната на любезности и клишета.
Можеш да бъдеш себе си, само сред много по-слаби хора, от които не зависиш по никакъв начин и когато няма свидетели, от които евентуално да зависиш.
Движен от страх, как ще си намериш половинка, с която да се допълвате? Ще се стремиш единствено да си намериш половинка, която да можеш да контролираш. Или ще избираш по битово-финансови подбуди, че по-добре да имам боб на масата и изпрани гащи, отколкото да гоним някаква принцеса, дето така или иначе, "не е за хора, като мен". Или пък ще хванеш коя да е/ кой да е, че хорското и роднинското мнение стягат като менгеме. Форми и прояви на страх много.
Спомням си две колежки, от две различни работи, прекрасни жени, с изключително излъчване, възпитание, лъчезарни, красиви, мили. Е да, ама не. Тази ведрина в отношенията, тази доброта, се оказаха просто защитен механизъм, да оцеляват на работа и извън. На никого никога не съм видял да направят лошо, но с времето разбрах, че цялото им добро излъчване е маска за избягване на конфликти с останалите. Както се усмихват на хора, които харесват, така се усмихват и на хора, които не харесват, и на хора, които презират. После скришом и рядко, мърморят кой, какво, как. В много редките случаи, когато е трябвало да заявят позиция, в конфликт когато шеф издевателства над друг колега, съм виждал как до последно се опитват да не навредят на колегата си, но след една степен на натиск, застават на страната на шефа. Така е правилно и естествено, нали? :)
В тези жени красотата е привидна. Има я само до там, докъдето отношенията могат да бъдат повърхностни, защото само до там е безопасно. В тях не видях лошотия, не видях грозота, но осъзнах, че не е имало и красота.
Споменавам ги, защото те са пример за най-доброто, което може да се случи след тренировките по лицемерие и безличие години наред, всеки ден. От там надолу, не искам да говоря, всеки е виждал. Но не всеки се е запитал, дали и аз не съм такъв. Или "дали като съм такъв, имам шанс после да имам нормална връзка с някого? "
Просто е логическо противоречие това 8-10 часа на ден да си емоционална проститутка, и в останалите 4-6 часа да очакваш някой друг да се отнася по най-добрия начин с теб.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 месец, 16 дни hash: 2085abe7f0 |
|
1. Човек не може да се прави на шизофреник дълго време, освен ако не е такъв.
Често срещано е ако човек претупва работата, да претупва и в къщи. Ако е лицемерен в работата, няма как да е по-различно в къщи, защото говорим за характер с ценности и ако няма такива то ще е навсякъде.
Ако човек е безотговорен и се навежда, то той ще прави това в името на парите, съответно в личен план ще търси пак парите.
Често можеш да срещнеш хора руиннали живота си, търсещи отговорност за това в други хора. Съсипали 2-3-5 бизнес начинания, сменили 5-10 връзки и логично виждаш че с каквото се захванат е булшит и няма как това изведнъж в бъдеще да се промени.
|
| преди: 1 месец, 16 дни hash: 8203a192eb |
|
2. Подозирам, че няма да получиш особена популярност защото темата ти промотира преди всичко поглед към себе си. Може би ти е направило впечатление, че хората не обичат това занимание. Предпочитат преди всичко да насочват вниманието си към другите и да им обясняват колко много проблеми имат, честичко по малко по цветист начин.
Трябваше просто да кажеш, че "си готин ама нема готини мацки" и да си подадеш канчето, че да ти сипят щедричко. Горе долу това се случва последно време, ако не си забелязал :)
|
| преди: 1 месец, 15 дни hash: c11efbba1e |
|
3. Аплодират! За пръв път ще кажа и аз, че най-после чета много смислена и нужна тема!
Щях да пиша по-обширно, но няма нужда, казал/а си повече от достатъчно и точно.
Единствено мога да кажа, че съм от изключенията: познавам себе си много добре, избрала съм отдавна да не лицемернича (не съм успявал дори когато съм се опитвала още като дете) да не лъжа, да съм крайно откровена към себе си и другите.
Това отсява мигновено посочените от теб хора. Опитват се често да ми създават проблеми и драми такива, но абсолютна "стена" съм за подобни, не си губя нито времето, нито енергията.
Пък и познавам толкова добре себе си, че е почти невъзможно страничен човек да ме нарани емоционално.
Друго типично е, че ми е невъзможно да работя за други хора. Работила съм и не става, при първа не коректна дума или отношение скачам, заявявам се и аут. Не мога и не искам да работя в екип. Затова си работя за себе си, колкото-толкова.
Много малко хора ме понасят, а тези малко, които ме понасят, ме уважават за това именно.
|
| преди: 1 месец, 13 дни hash: e8c95aec97 |
|
4. Не всички са лицемери и егоисти в работата, но тогава екипа не ги харесва, напада ги и ги изолира. В моста работа всички изолирани, сред които съм и аз не мишкуват и не лицемерстват, но така не са изгодни на другите. Ситуацията, в която съм аз и входната ситуация за една моя колежка тя описа като "психически тормоз", Не можем лесно да напуснем, защото имаме деца, болни родители и не се знае кога и как ще намерим друга работа. Скоро тази моя колежка си тръгна разплакана, благодарение на обидите на интрига трите, шепа примати, които не ги интересува как са другите, а само собственият им дебел задник.
|
|
