Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Според мен, всеки може да е много романтичен, стига да се влюби истински. Знам го от личен опит - случвало ми се е да харесвам жена, случвало ми се е и да съм влюбен - разликата е огромна (имам в предвид отношението от моя страна към съответната жена).
Ако смяташ, че някой не може да е романтичен - вероятно към теб не може, така че не си губи времето.

7.   Зависи!
Първият въпрос е много ли го харесваш. Ако да, по-добре да пробваш. Ако просто ти е що-годе симпатичен, не си заслужава.
Вторият въпрос е той склонен ли е да даде шанс на отношенията ви. Страх го е, предпазлив е, наясно сме, но ще даде ли шанс изобшо? Защото ако е крайно затворен, то шансът да пропукаш стената е доста малък.
Третият въпрос е дали имаш търпение. И дали самият ти можеш да си позволиш да се впуснеш в отношения, от които шансът е голям да излезеш наранен. Винаги при любовта има този риск, но когато се впускаш във връзка с травмиран човек, рискът е по-висок от 50%.

Била съм в неуспешна връзка със силно травмиран мъж. Той тотално не ме допускаше до себе си, по никакъв начин не ми позволи да се докосна до вътрешността му и накрая ме изпъди с ритник, защото някой му бил казал нещо за мен, в което нямаше и зрънце истина. Но просто не ми вярваше и не успях да се преборя с това.
Сега съм в дългогодишна връзка с мъж, който по начало много харесах. Не се бяхме запознали на живо дори когато страшно много го харесах чисто визуално. А после вече като започнахме да се виждаме... аз се влюбих още преди първата ни целувка. Той беше много наранен от бившата си, страшно недоверие имаше към жените генерално, изобщо не му се занимаваше с любовни истории, за романтика не можеше да става въпрос изобщо. Единствената причина, поради която ми обърна внимание, беше че вече минаваше една възраст дето и сам осъзнаваше, че е хубаво да си намери жена. А аз очеизвадно много го харесвах, можеше да общува с мен добре, имаше сексуален заряд между нас и не му пречеше да пробва. Ноооо първите може би 2-3 години аз изобщо не знаех дали нещата няма да рухнат. Това, което ми даде търпение към неговото сърце и неговото поведение, бяха моите собствени чувства. Аз бях просто благодарна за това, че е решил сега да е с мен. Знаех, че утре може да не е така, знаех че не съм за него това, което е той за мен, но го обичах и исках да бъда до него, докато той не реши друго. Имали сме многократно случаи на проява на недоверие от негова страна. Дори след като заживяхме заедно няколко пъти сме били разделени, но сме имали няколко дни под един покрив, докато организирам изнасянето си, в които сме се оправяли в крайна сметка. Малки неща го тревожеха. Ако си променя някой навик, подозираше, че е заради друг. Ако направя каквото и да е отклонение от нещата, които са обичайни за мен, значи го лъжа за нещо. Много пъти съм се обяснявала като ученичка. Определено имахме много токсични взаимоотношения и щяха да са доста натоварващи, ако не го обичах. Но чувствата ми ми помага да преминавам през тези неща с лека ръка и с благодарност, че съм успяла да го успокоя. Между втората и третата година започна да показва романтичната си страна и малко след началото на тази романтика усетих, че просто вече си е мой. Обича ме, вярва ми, държи на мен. Не е станало нещо специално, просто явно мина време и успях да му се докажа.
Но всичко това, през което съм минала първите две години, жена, която не обича, не може да го мине. Дори не е просто заради токсичността. Ами на моменти самото му поведение ме е унизявало, не е била това целта му, но това е било крайният резултат. Много пъти се е налагало да преглътна егото си, да сниша достойноството си, за да можем да продължим напред. И въпреки че аз съм била наранена и съм страдала, е трябвало да отида при него и да му се обяснявам в любов и вярност и да го убеждавам, че съм сериозна в чувствата си към него тогава, когато ми е идело да затръшна вратата от външната страна.
Аз не съжалявам, защото нещата между нас се получиха. Но може да минат пет години на подобни усилия и накрая да те изрита от живота си без да му мигне окото. Защото просто е травмиран. Така че е доста спорно дали си заслужава, може би по-скоро не, освен ако не си много влюбена.

8.   Здравей! Приятелят ми беше точно такъв в началото на връзката ни. Не беше нараняван, а по-скоро имаше травми от детството си, проблеми в семейството и не му беше даден пример как да се държи с жените и да бъде романтичен.
Направо си беше непукист и егоист.
Непрестанни разговори, подтиквания от моя страна как да се държи, какво да прави и тук не говорим за скъпи подаръци или екскурзии, а за дребни жестове, цвете, нещо сладичко от магазина дори.
Дадох му шанс и вече няколко години е коренно различен човек, постоянно мисли за мен, сеща се за дребните неща, а оттам дойдоха и по-големите неща, които не съм очаквала от него, и като цяло от мъж. И ми е много благодарен, че го “научих” на някои неща.
Поговорете с твоя приятел, кажи му как се чувстваш, питай го какви неща по-точно го възпират и ако можете заедно да ги преодолеете, дори може да посетите терапевт, за да ви помогне. Моят приятел дори пожела и това, но така и не се наложи да ходим. Със сигурност винаги има неща, които не са окей в поведението на единия или другия партньор, но с времето и взаимни усилия, нещата си идват на мястото.

А вие от колко време сте заедно? Може ли все още да не го познаваш достатъчно добре. Опознай го по-дълбоко и вникни в душата му. Може причината за поведението и дефицитите да са родителите му, а не жена.
Дай му шанс и време и ще прецениш. А ако е безнадежден случай наистина не си губи времето и енергията. Ти ще усетиш правилния път.
Успех! :)

9.   Аз съм омъжена за такъв.
Трябва да си безкрайно добра, търпелива и блага.
Много е трудно. И тук говорим за травми от баща насилник, набити комплекси за малоценност, които рефлектират върху мен постоянно.
С годините свикнах и знам какво да направя, за да не ми се отразява толкова.
Но като цяло мисля за развод вече. Изморена съм, а и не мога да му помогна.
В един осъзнаваш как такъв човек смалява света ти.
Но говорим за доста сериозни травми.

Ако твоят случай не е такъв, може би с много любов, търпение и доброта... не знам. Но ще ти е трудно

10.   Според мен - не си заслужава!

Говоря за сериозна връзка с цел брак.

Правил съм такова нещо с първата ми съпруга - и тая нейна психологическа травма й даваше отражение по време на целия ни брак и в крайна сметка, заради това се разпадна и брака ни, въпреки многото компромиси и усилия от моя страна...

11.   До коментар №1.

Не знам какво мислят близките или приятелите ти ( ако имаш такива) но това което си написала е крайно смущаващо и говори за човек без емоции или чувства. В случая ти си проблем а не подобен тип хора.

12.   11, а ти звучиш като любимата жертва на подобни травмирани хора. Да си изливат проблемите отгоре ти, а ти да хабиш време и енергия да ги спасяваш и лекуваш. Doormat. Изтривалка, без свое мнение, интереси и склонност към обезличаване. Да търпиш гаври и да ти се оправдават с травми. Вземи прочети коментарите на препатили да видиш за какво реално става въпрос и как са се унизили. Нямам комплекс на спасител и не ми трябва. Ти спасявай целият свят, щом искаш.
Препатил човек съм от подобни травмирани. От приятели и гадже. Не си заслужава. Натоварването с нещо, което не е било моя вина, безсилието да промениш нещо. И накрая получаваш подигравки, изневяра и оплаквания как са неразбрани и нещастни.

13.   Разбира се, че може да бъде романтичен. Даже повече от всички останали, колкото и противоречиво да звучи.
На травмирания човек душата му иска да бъде разбрана и да се чувства уютно и ако бъде разбра и утешен, може да прояви такава лоялност и романтика като никой друг.

14.   Разбира се- покажи, че има и друг свят. Без обиди, агресия и с много любов. Лошото не се забравя лесно, но доброто винаги побеждава. Поне във филмите с хепи енд.