Искам да си го върна...
преди: 12 години, 6 месеца, прочетена 2051 пъти
Историята е дълга, но ще се опитам да направя сбит преразказ. Всичко започна преди една година. С един познат не се бяхме чували доста време и имаше определено за какво да си говорим. Между мен и него никога не е имало само приятелство. Винаги са прехвърчали искри и стана неизбежното - тръгнахме.

Отношенията ни обаче не се развиха според очакванията ми и се разделихме. Така няколко пъти ту се разделяхме, ту се събирахме, докато накрая не се стигна до сериозен разрив в нашите взаимоотношения. Бях го разочаровала и наранила. Мислех си, че няма да ме погледне повече, защото ми беше адски сърдит, но той ме потърси отново. Независимо по чия вина сме се скарали или разделили, той винаги ме търси.

Последният ни скандал стана, защото се бяхме уговорили да се видим, а аз му казах, че няма да излизам с него, и изпълних думите си. Заявих му това, тъй като видях, че си е писал с едно момиче. Не беше обикновен чат, а целувки, сърчица, закачки... Стана ми много обидно. Разделихме си и той не ми продума известно време. Потърси ме, както казах вече, защото искаше да научи причината да се разделим така. Отговорих му, че съм му обяснила още тогава, а той каза, че не се сещал какво е писал и на кого. Тогава му припомних. Той каза, че нямало значение какво й е писал, бил с мен, а и тя била на другия край на страната. Казах му, че е нямало откъде да знам тя откъде е, пък и да ми е обяснил всичко това тогава. Той се оправда, че бил много ядосан и не искал да говори за нищо. Опита се да ми направи някакви намеци, но аз се направих на безразлична.

На другия ден видях, че е обвързан с някакво момиче. Въпреки всичко имам чувството, че и той още изпитва нещо към мен.

След първата ни раздяла имах усещането, че това не е краят. Някакъв вътрешен глас ми подсказваше, че пак ще сме заедно и ще имаме хубави моменти. Приятелките ми ми казваха, че мисля така, защото се надявам да сме пак заедно и че той продължавал живота си без мен, да съм направела същото, но в крайна сметка интуицията ми не ме излъга.
Сега изпитвам същото, но този път може би наистина се лъжа. Исках и все още ми се иска да съм с него, но не знам заслужава ли си да продължавам, или просто да се откажа.