Споделена история от Любов и изневяра |
Не може ли да има само любов, без изневяра?
преди: 4 месеца, 26 дни, прочетена 691 пъти
Странно, как статия, в която пиша се казва "любов и изневяра". Не може ли да има само любов, без изневяра? Но предполагам така върви светът, на мен никой, освен собствените ми мечти не ми изневери. Да, моите собствени блянове и планове за бъдещето се сринаха, и думата "завинаги", остана да екти в празнотата и вечността. И заклевам се, че това сигурно бяха най-хубавите и ценностни нощи в живота ми - когато тя заспиваше леко, гушнала се у мен, а аз сияех и гледах само нагоре и благодарях. На кого благодарих, щом не вярвах в нищо и не вярвах в съдбата, но тя ме накара да вярвам в някаква висша цел в живота, в щастие към, което трябва да се стремим. И вчера, когато разгръщах учебника си спомних за началото на първи курс, и как тя беше просто непозната, нещо толкова странно и привлекателно, че у главата ми изникваха въпроси и само една утешителни думи "ще бъде моя. И наистина, тя стана моя само след два месеца, точно когато разбрах за неуспешната й тайна връзка с наш колега. Бях толкова ядосан, че той е бил с нея, макар и всичко приключило, връзката между тях двамата, надигаше у мен съвсем непознати до сега първични и животински желания за саморазправа. Става ми смешно как се шибах у гърдите и претендирах за превъзходство над него пред нея, а тя свеждаше глава и леко се усмихваше. Веднъж, той ни видя двамата, а не знаеше за нас, този ден умря всичкият ми гняв и ненавист към него, защото тъжните му очи ме погледнаха и леко поклати глава, може би за пръв път виждам човек, толкова ниско, така смазан, преглътнах това, че тя е била с него и го съжалих. Дали и мен ме чакаше същото, дали и аз щях да бъда емоционално осакатен и изхвърлен... Нямаше време да мисля, светът около мен постоянно се променяше, а у мен се надигаше силно чувство към нея, а аз бях принуден да го подтискам, докато и тя не усети същото. Боях се, че това мое себенадмогване само ще събере повече емоция, която ще избухне, когато не трябва. И сега си стоя сам, тъжен и се надявам, някога тя да усети същото, което аз изпитвам на нея. Крепи ме мисълта, че означавам нещо за нея, защото веднъж си заминах, а тя пренебрегна гордостта си само за да ме запази. Но тя е далеч и в разстояние и във време, и се чудя кога ще сме само двамата, колко още път ще трябва да извървя... Само аз ли се чувствам някак тъжно, щом започна да изпитвам нещо към някое момиче и искам да върна времето назад и аз да бъда първия, аз да я целуна и прегърна пръв, да няма друг.... понякога тази мисъл ме подлудява, знаейки, че първата любов е най-силна, а аз съм бил далеч, когато тя е изпитвала, това за което се боря! Най-тъжно е когато разбереш, че животът е комедия, защото се смееш на всичко за да се защитиш от бичовете на съдбата... а, може би всичко е театър, може би всичко е един вечен кръг и там където е текло вода, пак ще тече. Бих искал да го вярвам, но знам добре, че тя не може да обича и мрази като мен, не мога да искам да го направи, заради мен. Мога да се претисна у някой ъгъл и да сплета ръце и да се моля, независимо дали ще бъда чут, искам да се моля... И гледам през призмата на моята памет, виждам как нощта се скрива и денят изгрява, а аз винаги съм бил сам, докато тя е била с "някой", и ми се ще съдбата да ни е била сблъскала тогава с пълна сила, но всеки си върви пътя, където и да го отведе. Не знам вие как бихте ми помогнали, но предполагам, че вече ми помогнахте, явявайки се като аудитория, пред която да споделя. И все пак искам да крещя, кръвта ми е гореща, а болката ми никога не спира... ден и нощ някаква празнина има у мен и сам я дълбая, а в главата ми изникват тези красиви пейзажи, като видения, когато ще бъда свободен... Капе една по една, все надолу, надолу.... пада в огледалния ми образ и го разрушава.... ще ги последвам може би, там където е винаги тихо, спокойно, там нивга не боли....
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 месеца, 26 дни hash: ba2c0a7534 |
|
1. Когато има любов, няма изневяра, но когато любовта се превърне в обич, приятелство, секс и влюбването отшуми, се случва понякога и изневярата, която според мен не трябва да се разбира като измяна, а като желание за лично пространство и емоция... ЗАРА 36
|
| преди: 4 месеца, 25 дни hash: dd0eb0fde8 |
|
2. Влюбения лъже себе си-така и ти. Това прекалено идеализиране на образа й е резултат от това, че си влюбен, но дефакто ти не си влюбен в нея, а в твоя личен идеал, в който тя се вмества отчасти. Аз не мисля, че задължително първата любов трябва да е най-силна. Може да е най-вълнуваща от гледна точка на това, че всичко се случва за първи път.
|
| преди: 4 месеца, 24 дни hash: c0244fb590 |
|
3. Искам да ти кажа, че в момента и аз изпитвам подобни чувства. Ситуациите ни много си приличат. Понякога, когато тя не е до мен ми се плаче, иска ми се аз да съм първата и любов, каквато е тя за мен и от факта, че съм "закъснял" само с няколко месеца направо ме убива. Но когато ми каже думичките: "Обичам Те! " забравям всичко останало и само сегашният момент има значение. И така ще се надявам тази болка, която изпитвам да изчезне с времето. Дано и при теб да се случи.
|
| преди: 4 месеца, 7 дни hash: abb46ec9c2 |
|
4. Изневярата е като скалпела на хирурга-ако знаеш как да го използваш печелиш, а ако не-летален изход. Така или иначе всеки има нужда от глътка въздух, след поемането на който нещата се успокояват и нормализират. Иначе натрупаното напрежение избива и се стига до непредвидими последствия.
И още нещо-това нашето земното не е любов, това е някакво жалко извратено копие на вселенската любов. При нея просто изливаш чувствата си върху обекта, без да искаш взаимност и пропорционалност. Ако искаш непременно ответност и адекватност, значи е просто някава сметка. Мъж 24
|
|
