Споделена история от Любов и изневяра |
Спомняте ли си...
преди: 12 години, 5 месеца, прочетена 2295 пъти
Това не е проблем, просто споделям нещо мило и сантиментално за мен, което винаги ме обърква. По принцип няма кой да ме разбере и изслуша, а и не искам да го споделям с никой от обкръжението ми, а сега може би повлияна от еуфорията на поредната ни среща или завладялото ме чувство на меланхолия пиша тези редове.
Не знам вие спомняте ли си първият любовен трепет, първият човек, към когото сте изпитвали по-дълбоки мили чувства? Да, същият човек който само при присъствието му или името му нещо във вас се преобръща, стомахът ви се свива, почервенявате от притеснение и някак мило и свенливо се усмихвате, когато си спомняте за него...
Аз и той бяхме заедно в един клас, той беше хубаво и умно момче забавен и тактичен, а аз бях срамежлива, не контактна, чувствах се грозна и се имах за много смотана, често бях и обект на подигравките на момчетата в класа ми. Отбягваха ме и момичетата и момчетата, някак и аз самата не можех да се впиша, признавам не правих опити да се впиша в картинката на класа ни.
Момичетата бяха толкова красиви, някак не вървеше да им се натрисям и да ги грозя, затова си седях самичка и не се сближавах с никого. Бях затворена, родителите ми не ме пускаха по кафенета, беше задължително да се прибирам на време след училище за да готвя. Почти не говорих с никой, нямаше какво да им кажа-нямах обща култура, а едва ли би им било интересно да знаят лещата как се кавърдисва, стоях и си мълчах и слушах. Плачех, когато ме обиждаха, но същевременно бях и най-щастливата, когато Той идваше да ме успокоява и да ми говори мило, в моментите когато го нямаше на близо за да ме защити от нападките на другите.
Правеше го от благодарност бях наясно с това. Помагах му с контролните по математика, давах му да преписва на контролните по другите предмети, нарочно не си надписвах тетрадките по биология и химия, за да може да ги представи като свои, когато го изпитваха и после искаха да видят дали поддържа тетрадката си по съответният предмет... Е да стимулирах мързела му, но щом номера минаваше, защо не :)
Най-обичах класните по литература тогава развивахме отговор на литературен въпрос, задаваха ни 3 теми и после теглихме чоп и която се падне, но понеже бяхме любимците на учителката тя ни даваше да пишем кой по която тема иска, темите които разработвах за него бяха за 6-ци и някак смешно, но тези които си оставях за мен бяха оценявани с 5.
Не си говорихме, не бяхме приятели, имаше стена между нас, единственото за което сме говорили беше когато той се пазареше да му помагам или да напиша някоя тема. На мен ми харесваше да му помагам, не ми тежеше, даже и аз не знаех защо го правех, но не можех да му откажа. Това продължи до завършване на гимназията, но последната година беше ад за мен. Не знам, може би ме е почувствал близка и е преценил, че нося на шега започна да се шегува с мен. Говореше ми едни приказки, че много ме обичал, че от първи клас ме жадувал, само за мен мислел, че не можел да е с друго момиче щото копнеел за мен... естествено това беше на шега, тези неща ги говореше пред всичките ни съученици и бях наясно, че просто се шегува и говори така, защото знае че няма да се вържа и така смях да става, да е весело.
Смеех се и той се смееше, но дълбоко в себе си с всеки изминал ден ми се искаше тези неща да са истина.
Но уви, докато на мен ми се искаше той си сменяше гаджетата като носни кърпички. Падаше си по красиви, нежнички и наконтени момиченца поне с 4-5 години по-малки от нас, всеки месец беше с различно девойче, но на мен това не ми пречеше да се влюбвам и разбира се да бягам като опарена от него. Не бях типът момиче, което той харесваше и се срамувах много от себе си. Аз, той и още 2-3 момичета се прибирахме в една и съща посока след училище, аз си мълчах не разговарях с него, но го слушах какво говори. С всеки изминал ден се убеждавах и затвърждавах мнението си, че по-съвестно, по-добронамерено, без капка лицемерие и злоба момче, без излишна надменност, без пошла превзетост аз няма да срещна. И май наистина така се оказа.
Минаха години, пътищата ни се разделиха след завършването на гимназията. Аз не постигнах нищо, не ме приеха да следвам от първият опит, после средствата не достигаха и така, останах си със средното. Бачкам си като продавачка и хич не ми дреме, преди 3 години си намерих работа в големият град, изнесох се от родния дом, заживях с по-голямата си сестра на квартира. Беше хубаво-нямаше го онзи контрол, ходих при родителите ми веднъж седмично. Излизах по срещи, но всякаш търсих в мъжете, частичка от Неговото естествено държание, неговата липсва на перчене...
Не знам моята взискателност ли беше виновна дълго да бъда сама или стремежа ми да открия Него в някой друг.
Един ден пътувайки с междуградският автобус за да видя родителите ми срещнах мой съученик, заговорихме се кой какво прави, кой с какво се занимава, стана и въпрос и за Него, бившият ми съученик започна да говори ужасни неща по негов адрес-какъв неудачник бил, как няма да прокопса в тоя живот, как сменял работа след работа и как сега се бил хванал като шофьор в градския транспорт. А трябвало да се научи на занаят.
Много се подразних на приказките му и изръсих голяма тъпотия, със спокоен тон му изръсих, че живота си е негов и той си решава дали да е неудачник цял живот или прост бачкатор със занаят и дървена философия за живота и че той е просто никой, за да му дава акъл и тон в живота.
Както и да е, много се надявах да не го засека, тъй като пътувах за работа с градския транспорт и то точно с номера на автобуса, който той караше според сведенията на бившият ми съученик. Ха и с целият си акъл започнах да вървя пеш от квартирата до работата по затънтените улички само и само да не го засека някъде. Ама ей го на ти- ето че се засякохме на гарата беше една събота, аз отивах при родителите ми, а той и приятелката му изпращаха някакво девойче, разменихме общи приказки от типа в колко е влака, уча ли, работя ли... казвам ви цялата се изпотих, започнах да пелтеча, да говоря не свързано, някакво вълнение ме изпълваше отвътре.
И така от тази среща измина доста време, не го засичах никъде и ми беше добре... близо година до септември 2011 година. В началото на 2011 г. Сестра ми се задоми, аз отстъпих квартирата на нея и приятелят и, преместих се и заживях сама. Беше 17 септември прибирах се от работа, пресякох булеварда и тъкмо да се шмугна в завоя на уличката, която водеше към блокът, в който живея една кола ми препречи пътя, беше той. Спря ме и ми каза, че отдавна ме е забелязал в квартала, но не е бил сигурен дали съм аз.
Започна да ме разпитва къде живея и аз нали същото чувство на безпокойство, не адекватност и идиотизъм ме беше обзело му казах "ми ей там", е оказа се че и той живее на близо. Делят ни две пресечки, но иначе живеем близо. От тогава не бях го виждала, една вечер се рових из фейсбук намерих му профила, пратих му покана, той я прие, стана ми смешно че със сестра му сме родени на една и съща дата и това е. Не съм му досаждала по никакъв повод, минаха няколко месеца и ето че днес пак се срещнахме-Повозих се на градския транспорт, не знам дали той ме видя, но мен ме досрамя и не отидох да го поздравя. Ако беше някой друг не би ми пукало бих отишла, но се засрамих, почувствах се жалка и като някакво грозно мекотело и предпочетох да се свия на задната седалка.
Винаги се чувствам много объркана, когато го засека някъде, с това вълнение което изпитвам при всяка среща и после спомените нахлуват в съзнанието ми. хем ме стоплят и ме карат да се усмихна, но и се натъжавам много. Звуча като неориентирана тинейджърка, а съм здраво стъпила на земята, обвързана съм от две години и съм наясно с чувствата си, макар сега да сме в сложни взаимоотношения с любимият ми аз го обичам, но може би ми липсва мъничко романтинка и топлота в отношенията ни и затова се чувствам така когато срещна Него.
ПС: Наистина като споделиш ти олеквало на душата и гледаш по друг начин на нещата
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: c32e88b669 |
|
1. Здравей! Аз може би съм доста по-малка от теб, но ще пиша коментар. В момента съм влюбена в едно момче... , но той не ми отвръща на чувствата. Познаваме се от много време с него, от един квартал сме и.. отново в едно училище, но различни паралелки. Като бяхме малки излизахме, дори ме харесваше, но нали бяхме малки, аз нищо не разбирах и... така. Сега, 4 години по-късно, аз го обичам, но той не ме забелязва. Аз също съм затворена и много срамежлива. В клас общувам повечко само с едно момиче, а с другите също общувам понякога, но по-малко. Винаги този срам ми е пречел. Както казах, с него се познаваме от много време, но не се поздравяваме като се видим, аз много искам да събера смелост да го заговоря, но не мога. Знам, че може би ще ме отреже. Лятото на 2011 неговият най-добър приятел ми каза, че въпросното момче харесва друга. Никой не знае за чувствата ми. Това момче е първата ми любов, която за мое съжаление е несподелена.. вече 4-та година ги изпитвам тези чувства. Сега си пропилявам едни от най-хубавите години в мъка. Не мога да опиша колко тежко ми беше като го гледах как се закача с други момичета, а мен дори не ме забелязва. Не съм някоя красавица, но не съм и грозна. Забелязвала съм много пъти момчетата да ме гледат, дори някои са ме заговаряли. Другите хора ме определят като интелигентно момиче. Приятелките ми постоянно ми се подиграват, че не съм имала гадже и подигравателно ме питат кога ще си хвана гадже, но един ден аз им казах, че ще си хвана приятел, когато аз си реша и че това не е тяхна работа. Няма да се хващам с някой, към който не изпитвам никакви чувства, както те правят, а пък и не мога да погледна друг освен Него... Много ми е тъжно, понякога си и поплаквам.. това е моята история..
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 9c1565c5b5 |
|
2. Познато чувство миличка номер1, каквото и да ти се каже няма да има смисъл. Нито времето ще те излекува, нито нищо. Просто винаги ще имаш специално място в сърцето ти за това момче, колкото и време да мине, колкото и мъже да срещнеш в живота си. Просто направи нещо-или действай смело или продължи да живееш
|
|
