Не знам накъде ще се развие връзката ми! преди: 4 месеца, 15 дни, прочетена 443 пъти
Здравейте! Имам приятел от 10г. Аз аз съм на 25г, той на 29.
Преживели сме много неща заедно...
Не живеем заедно, но нон-стоп сме заедно. Само вечер спя у нас...
НО...
Някои неща ме притесняват. Както бях на 15, сега станах на 25г... Не живеем заедно, нашите не го одобряват, защото преди години ми посягаше, и те го намразиха...
Като цяло е по-бедно момче, моето семейство е по-добре материално.
Наскоро получи някакво наследство, което не е милиони, но все пак не е малко, и не знам в каква посока ще го отвее вятърът...
Чувствам несигурност.
Бях на 15, сега съм на 25, ами утре, когато той си оправи живота и аз съм на 30, какво става???
Няма гаранции за нищо, но някак си нямам сигурност, живея ден за ден, и не знам финансовата промяна у него, как ще се отрази...
Страх ме е, че след 5г ще бъда на 30г, а баща ми все повтаря, че това било критична възраст за жената, и едва ли не вече не ставала за нищо :(...
Нямам самочувствие, нямам сигурност...
Виждала съм не един и два случая, в които мъже зарязват жени, заради по-млади... и от това много ме е страх...
Какво бихте казали Вие за моите страхове и размишления?
1. За каква връзка говориш? Та този мъж те е БИЛ.
Ако живееше с него, щеше да има редовен тупаник, а ти се притесняваш, че щял да те зареже заради по-млада.
Не се притеснявай, такива като теб стават съпруги и ежедневни боксови круши.
Ти си несъмостоятелен човек. Живееш при родителите си, после чакаш да живееш при мъжа ти и все някой да се грижи за теб. Зависима си и сама ще се вкараш в много по-голям проблем от това да бъдеш зарязана на 30 - да бъдеш омъжена с деца за насилник например.
На 30 животът на една жена не свършва, а започва. Е, ако е учена жена, жена с доход и кариера, с приятели, независима от мъж.
Помисли малко и хвани и се отдели от вашите първо, заживей сама и сама си изкарвай хляба и наема, защото както си тръгнала... скоро ще свършиш много-много зле и докато другите 30-годишни си живеят живота, ти ще си в Интензивното с избити зъби.
2. Търси развитие в тая връзка. И му го кажи. Ако нещата не се променят - life goes on. Продължаваш, докато намериш подходящия човек, който може да ти даде поне минимална сигурност. 25 години не са много, но е нормално да се запиташ на къде вървиш в личен план.
3. По-добре си помисли, защо не живеете заедно. Предполагам, че не е само заради вашите. Може би и той не иска? Може би не го познаваш толкова добре, а и все пак ти е посягал... Защо въобще си с него? Поради липса на друг или защото го обичаш?
