Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Какво странно оправдание, че иска да се грижи за близките хора, на които държи. Та това значи, че ти не си от близките и хора, и че не държи на теб! Във всеки случай не е постъпила добре, можела е да ти каже истинската причина, поради която те зарязва ( не я кефиш (вече), не те обича, има си друг). Както и да е. Прости и за себе си. Забрави я. Поне опитай. Отначалото е трудно. Намери си хобита. Научи се, да бъдеш сам и (въпреки това) щастлив. Всеки ден си изреждай сам на себе си хубавите си и силни страни, задари които една жена би искала да бъде с теб. Истинската ще се появи ( рано или малко по късно).

8.   Да, и на мен ми се струва много глупаво оправдание, но тя много се обвинява за смъртта на баща си. Защото той няколко месеца беше на легло. По негово собствено нежелание не се лекува на време. През цялото това време тя рядко ходеше при родителите си да ги види, а 4 дни преди той да влезне в болница и съответно да почине там тя прекара седмица нон-стоп с мен. Обвини се, че е мислила за собственото си щастие прекалено много, докато баща ? се е мъчил и че не искала повече да наранява близките на които държи..

от автора

9.   Авторе, чуй само думите ?

„Жената за която живеех и посветих последните месеци от живота си в прав текст ми каза, че вече не желае да има връзка с мен, защото не иска поставя своето лично щастие на преден план, а иска да се грижи за близките хора на които държи. “

Значи - ТИ НЕ СИ СРЕД ХОРАТА, НА КОИТО ДЪРЖИ, НЕ СИ ? БЛИЗЪК! Явно действително си по-скоро човек, който ? е давал само, без да взима и си я правил щастлива, но честно - какво от това?
Не те е обичала, не те обича.
Пали свещичка, защото си се отървал. Именно в лошите дни виждаме, кой ни е истински приятел и кой не е, а точно на искренното приятелство почива и връзката с жената, която обичаш.
Явно любовта е била несподелена.
Такъв е животът.
Заслужаваш жена, която умее и да ти дава, да се грижи за теб, не само да взима, жена, за която ще си най-близкия и личен човек.
Това не е било Жената, продължавай да търсиш и НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ.
Загубил си битката, не и войната!

10.   Номер 6, намирам коментара ти за златен къс сред море от камъни. Не че другите коментари по темата са лоши, просто твоят ми помогна на мен, в момента, да преоделея нещо, което ме измъчваше страшно много. Отчасти ми е малко тъжно, че именно подобна мярка е нужна, но пък истината е, че работи, поне отчасти. Но засега и това стига... Ако човек забрави горещият кран в банята, започва да прегаря. Време е за малко студен душ.

Нека споделя и мнение по авторовият въпрос. Искам да попитам дали е окончателно? Защото аз може и да ги писах ония работи горе, но при мен нещата се отнасят за несъстояла се все още връзка, а не за прекъсната такава. Ако истински я обичаш, дай й малко време. Аз на твое място не бих изисквал от нея абсолютно нищо в тази ситуация, камо ли да я съдя, че е постъпила така. Вярно, да прекъсне връзката си е доста гадно, но пък ако й дадеш да разбере, че си човек, на който може да се опре, може да я спечелиш още по-силно. Разбира се, може и да става въпрос за първото измислено на момента оправдание, но пък да използва по такъв начин смъртта на родител... не ви ли се струва нечовешко? И ако действително това й е само като оправдание, то най-добре да преосмислиш отношенията си с такъв човек. А иначе просто й дай време и подкрепа.

Това беше малко храна за размисъл, и още веднъж благодаря номер 6!!!

11.   Здравейте!!! Позната до болка история. Хората не напразно са казали- "Питай патило, не питай старило". Когато на мен се случи подобно нещо също изпаднах в депресия. Ако искате ми вярвайте-за две седмици свалих 15 кг., не можех да се движа, не можех да ям, не можех дори и да мисля-очите ми бяха подути от сълзи, забраних на децата си да слушат музика, забраних им дори да се смеят- беше ужасно... но времето ликува.
Какво ме спаси от цялото това напрежение/не си мислете че става лесно, необходимо ми беше доста време за да работя над себе си/
1. Най-напред трябваше да се науча на търпение-да наистина станах много търпелива.
2. Започнах да работя над мисълта, че това не е моята голяма любов, а е все едно съседа ми-казваме си добър ден и всеки тръгва по своя път,
3. най-трудното-безразличието-да се правим, че не ни пука, въпреки, че и до днес щом го срещна, душата ми плаче, сърцето ми крещи от болка-важното е да не се издавам.
Ще кажете, че съм коравосърдечна, че това е невъзможно... но уви.. нямате си на представа на какво е способен човека.
И да не забравя -научете се на първо място да обичате себе си, нещо на което все още не съм се научила и заради което все още страдам.

12.   Номер 10:) Радвам се, че съм била полезна поне на теб и съм успяла да помогна.
П. С. номер 6

13.   Хвани си друга... Едва ли си заслужава да страдаш по нея, не е първа, няма да е и последна...
Поне аз мисля така :)

14.   6, 12, да, ама след време пак съм в изходна позиция. Как да мразиш някой, когото обичаш? Стремя се да се фокусирам върху някакви малки негативи, различия, които не харесвам. И в крайна сметка здравият разум ми бие два шамара, казва ми, че съм глупак да се хващам за такива сламки и пак пуска в действие тъгата :(

15.   Номер 10, въпросът не е в потискането. То не води до нищо добро и е причина за всички невротични човешки състояния. Ако потискането беше лесно и ефективно, нямаше да го има много от злото на земята. Цялата психология се гради върху това - вредата от потискането, но не само - също и всички източни учения. Затова е по-добре да приемеш ситуацията. Няма как да излъжеш сърцето си. 'Сърцето' не е като хората - 'мижи да те лажем'. Ако беше така, то тогава щяхме да си налагаме кой да обичаме и кой не и разочарованията нямаше да играят никаква роля.
Едно адекватно поведение в подобна на твоята и на автора ситуация е да се осъзнае, че ние се срещаме и разделяме с хора по някакви причини, които стоят извън общоприетата логика. Поговорката 'Всяко зло за добро' не е случайна. Освен това ние не познаваме добре себе си, а какво да говорим за другите. Минава време, тъгата отшумява и тогава може да дойде разбирането защо сме се разделили и си казваме: 'Добре, че стана така'. Чрез хората, които преминават през живота ни ние си изясняваме какво искаме и какво не и изграждаме образа на най-подходящия за нас партньор - това става, ако искаме да мислим върху случващото се. Ако пък се оставяме на събитията в живота ни без да търсим смисъл в тях, то тогава и всичко, което става, ни изглежда неясно. Затова сме надарени с разум - да го използваме. Там, където има загуба, там се заражда нещо по-добро, което ни чака. Страданието не трябва да се потиска, но и не трябва да се прекалява и да се самонавиваме, че не можем без даден човек и край, животът свършва.

Поздрави,
Soul

16.   От 10: Душко, прав си естествено, и всичко, което си написал е така. Аз го осъзнавам, но просто проблемът е, че ми се случва за пръв път, а съм на 23. Нямаше да е така, ако примерно си бях изживял тези работи през гимназията. Но при мен по една или друга причина се получи така, че тези отношения просто липсваха. Не само липсваха, ами и изобщо не съм си давал зор да ги търся. А сега, когато най-сетне ме догониха, се сблъсквам с тях и просто съм неподготвен, а съответно и по-късната възраст спомага за това нещата да ги изживявам по-драматично. Но ще се оправя де, както казах окончателната развръзка при мен тепърва предстои, и съм почти сигурен, че какъвто и да е резултата от нея, всичко ще е наред, защото поне несигурността ще я няма. А когато няма несигурност, идва ред на реалността, а с нея ще се справя по-лесно... надявам се :)