Споделена история от Любов и изневяра |
Къде бъркам?
преди: 12 години, 5 месеца, прочетена 2573 пъти
Здравейте, ще се опитам да бъда ясна. Първо искам да Ви кажа, че не искам да изглежда така, все едно драматизирам. Просто ми се иска да споделя някои разсъждения с напълно непознати, защото близките в повечето случаи винаги са пристрастни, някои път даже и злобни. Имах си приятел, с който бях почти 5 години. Разделихме се, защото връзката се изчерпа. Имахме много общи планове, много клетви затова как щял да ме обича не само в този живот, ми и в някой следващ, как винаги ще ме носи в сърцето си и още куп фрази от сериалите. Причината да се разделим беше, че аз бях ужасно ревнива, той също. Никакво лично пространство. В един момент любовта изчезна и всеки си пое по пътя. Последното лято, в което бяхме заедно аз заминах да работя на морето, там други емоции, нови тръпки и нещата съвсем отидоха на кино. Прибрах се по-рано уж да го изненадам и да се опитам да спася и малкото останало, а получих уникален шамар, напипах го с друга. Това беше краят. В момента той е женен за прекрасна жена. И странното за мен е, че родителите му и моите се чуват по празници, ако се видят някъде пият по кафенце. Там аз не се меся, защото това си е тяхна работа. Баба му някой път ме разпитва за гаджета, споделям си с нея. Абе, струва ми се малко ненормално, но го има. Жена му и той като ги срещна поотделно ми казват здрасти, като са заедно се правят, че не ме виждат. А за мен това не е никак важно, аз се радвам, че са се намерили и искрено им пожелавам много щастие, защото всеки го заслужава. След като се разделихме с него 3-4 месеца ми беше доста криво, все пак 5г. един начин на живот, после става друг и отначало имаш чувството, че светът свършва, но и това е до време. Всичко се преживява. Може би година по-късно се влюбих много силно. И там получих шамар. Женен тук, има син, а живее извън България със съвсем друга. Ми аз коя съм? Оставих го. Казах си, че е време да се занимавам с момински живот и да не се занимавам с тия мъже. Двама ми се "паднаха" и двамата трагедия. Запознах се с трети, живях с него около една година, предложи ми да се оженим. Бях съгласна... Не се омъжих (слава Богу), него пък го напипах с една украинка и директно си събрах багажа без никакви приказки и драми. От негова страна бяха един тон лъжи, които аз въобще не исках да слушам, щото някак си ми дойдоха в повече. И оттам вече дойде проблема, започнах да не се интересувам от това кой какъв човек е. Така или иначе опитът до тогава ми беше показал, че квото и да правиш все лъжат. Имаше мъже много, на пръв поглед готини, излизам пия кафе с тях и в следващия момент са ми абсолютно безинтересни. С някои правех само секс, с други завързахме добри приятелства, един-двама искаха някви сериозни отношения, но аз съвсем не бях на тази вълна. Докато не се появи един, в който аз пак се оказах влюбена. Всичко беше чудесно, нямаше такива ревности, драми, както с онзи, с който бях 5г. Лична свобода, винаги си говорихме много, играехме боулинг, ходихме по кина, бяхме заедно на море и в един момент, когато вече минаха 2 години ми каза, че не бил готов за връзка... Нямам думи да опиша този път какво изпитах. И как го преживях само аз си знам. Заключих, че в тая посока не ми върви и тва си му е. Никога не съм въртяла курвенски номера, винаги съм била абсолютно открита и директна. Винаги съм имала доблест да призная грешките си. Даже понякога съм се държала малко надменно едва ли не -ти трябва да си ми благодарен, че съм истинска и открита, щото навсякъде е пълно с кучки и ако ти не ме оцениш, то някой друг ще го направи. От една страна се научих да бъда много силна, но от друга се чувствам някак си празна емоционално. Щото колкото и да си силен или поне да се чувстваш такъв идва един момент, в който ти писва да си сам. Писва ти и от хубав секс, моментна тръпка и в следващия момент да няма какво да си кажеш с тоя човек и всичко да отшумява незабелязано. Да не говорим, че имах и някви чисто сексуални връзки с двама женени мъже, но не съм била с нагласа да развалям семейства, нито пък съм се влюбвала. Напротив те пък бяха по-истински мъже и от свободните, защото не са ми давали повод да се влюбвам или да си мисля глупости, знаят кога да спрат, аз знам, че нямам право да се сърдя, защото си имат свой живот и това е. Не ме разбирайте погрешно, моля Ви. Чудя се просто има ли го това, да намериш своя човек или всичко е само мит. Примерно бракът на баща ми с майка ми му е трети и с него като си говорим, той от ден на ден все повече се убеждава, че майка ми не е неговата половинка, но след 30г. брак нямал право да се пробва пак, щото вече нямало влакове за него. :) Чудя се човек колко пъти трябва да се разочарова, за да намери точния човек за него. Знам, че е много трудно. Знам, че трябва разбиране, компромиси, доверие и подкрепа. Но някой път като слушам и двата пола какво говорят и се чудя да плача ли или да се смея. Мъжете като видят някоя по-засукана си казват- на тая и е скъпа поддръжката, има богат любовник или пък директно и слагат оня етикет без да се замислят, а жените поне 80% гледат само пари. Хората май са станали прекалено егоистични и злобни, за да допуснат някой до себе си. Не могат май да показват правилно чувствата си.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: e9ff76dcbc |
|
1. "Даже понякога съм се държала малко надменно едва ли не -ти трябва да си ми благодарен, че съм истинска и открита, щото навсякъде е пълно с кучки и ако ти не ме оцениш, то някой друг ще го направи. "
На мен това определено не би ми допаднало!
Иначе явно проблема е в това какви мъже избираш ти! Сред приятелите ми има такива които просто не стават за сериозни връзки, но никога не остават сами. И такива които биха били перфектните съпрузи и са вечно сами!
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 360a3ef48d |
|
2. Здравей! Първо искам да ти кажа, че тази цяла бъркотия, която ти се е случила, е много ужасна. Обаче, трябва да знаеш, че не всички мъже в България са такива. Може би си падаш по точно определен тип мъже - такива, които са ти интересни и непредсказуеми, точно тези обаче винаги са като нож с две остриета - изненадват и хубаво, и лошо. Ако е така, помисли си дали можеш да харесаш друг тип мъж - може би някой, който е по-затворен, но е по-добър и ще ти е по-верен. Зависи какво търсиш - ако пак търсиш приключения, може пак да загазиш. Ако обаче искаш просто спокойствие, защо да не се запознаеш и с някой такъв? Най-големият ти проблем не са мъжете, а вярата, че правилният човек за теб съществува. Знам, че тези житейски епизоди са те обезнадеждили, но като спреш да вярваш, ще си останеш апатична към мъжете завинаги и няма какво да ти хареса в тях. Освен това погледни и себе си - не получаваш ли точно това, което заслужаваш? Правиш секс със женени мъже, което си е неморално. Може би ще трябва да промениш това. Просто ако ти станеш такъв човек, какъвто търсиш, може би ще ти се отвори късметът:) Запомни, в този живот, за да те харесват и уважават, не трябва никога да предаваш, когото и да било. А за това се изискват много железни нерви и силни принципи, които са трудно постижими за жените. Ако обаче опиташ, може някой наистина свестен човек да те забележи, който не е женен и не изневерява с теб на жена си. Запомни, каквото повикало, такова се обадило. Започни начисто и аз мисля, че един ден ще намериш това, което търсиш!
|
|
