 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Семейни проблеми, хлътнала съм в колега... обвързани сме двамата
преди: 12 години, 4 месеца, прочетена 4740 пъти
Здравейте,
На 27 съм, омъжена от 4 години (заедно с мъжа ми от почти 7 години), нямаме деца. Вече почти две години работя в една фирма, в административната част. Още от първия ден когато отидох там се запознах с всичките колеги, като единия ми направи силно впечатление на 32 год. е сега - то направо си бе привличане от пръв поглед.
И тъй като бях нова общо взето точно същия той бе човека който ме въвеждаше в работа и постоянно идваше до моя офис (офисите са ни на един етаж, през няколко стаи) да ми покаже това или онова. Тъй като на мен ми е такава работата, че всичко свързано с фирмата минава през мен в моя офис постоянно идват почти всичките, но той най-вече (защото от другото звено всъщност той е контакта с мен).
И така малко по малко неволи докосвания, погледи, усмивки, закачки, търсене на причина за да го викна да дойде при мен или аз да отида при тях, да му звъна по телефона, но всичко в рамките на професионалните задължения, без да се натрапвам, защото и той е женен даже с дете. Той е в стаята си с още един колега който е по-голям от него и той няколко месеца след като започнах почна да ни базика и подобие, на което той в началото нищо не казваше а аз си правих оглушки, че все едно не съм чула. Обикновено в почивките отивам при тях да си пием кафето заедно, щото все пък за мен това е празник че съм близко до него. Той винаги отбелязва когато ме няма, че съм му липсвала да си пием кафето заедно и да обсъдим клюките в фирмата, или когато има нова страхотна дрешка не пропусне да отбележи този факт по един или друг начин и индискретно да ме оглежда постоянно от глава до пети. Според мен забелязвам че и той си търси причини да дойде в моя офис и да каже нещо приятно с което да предизвика усмивката ми. ( то общо взето и няма нужда от това де, аз само като го видя и грейвам, дано да не е така видно от околните). Даже 4 или 5 месеца от както работих там една сутрин идва на вратата и казва просто искам да ти видя усмивката сутрин. Друг път пак бе казвал нещо за очите ми и така, ама мн дискретно и само това, и веднага обръща на служебни теми.
Но естествено щото уж съм добро момиче и се разкъсвам че това не е редно и че не трябва да показвам чувства, все пак сме семейни и двамата, пак и нали "там където си вадиш хляба не си вади оная работа". Даже веднъж в разните разговори и самия той го каза това но с така тежка въздишка след това.
Иначе си говори мн различни неща кога съм в техния офис на почивките и за половинките ни и за болести и разни други ежедневни неща. Разбира се не пропуска възможност и кафе да ми направи, като и аз на него де, но винаги гледам и на другия колега който е в стаята му за да не стана подозрителна особено на околните.
Веднъж на скоро (преди два или три месеца) направиха един коментар двамата, според който аз си направих извода че те ме смята за непокорима крепост. Е не, че досега съм кръшкала, даже и на ум не ми е идвало, но тези чувства към него вече ме подлудяват. Ако са чувства де, или хлътване. Лягам си, спя, ставам, работя все с мисъл за него. Наистина се побърквам вече. Отивам на работа всеки ден и единственото за което искам да отида е че ще го видя него. Но ме страх да покажа по-ясно отношението ми към него, страх ме е от реакцията, може би той се държи просто приятелски и не искам да си разваля колегиалните отношения с него. А още по-малко искам да ме помисли за не знам си каква. Пак и нали работим заедно, да не ми стане неудобно вообще да ходя на работа.
Мисля евентуално лятото да напусна и да ходя да работя на морето (за което имам друга причина -ще прочетете надолу) и може би чак тогава открито да му кажа за отношението ми към него пак каквото сабя покаже. Но това е в случай ако напусна и събера смелост де да му кажа каквото и да И не знам какво е в главата му вообще. Знам, че държи много на семейството си, на детето си, с уважение говори за жена си. И определено не е някой който е кръшкал досега, може би затова пак и на него му е трудно да направи някаква по-сериозна крачка. Или просто всичко е плод на моето въображение. И си имам и един комплекс, нискичка съм и доста пълна, което не ми е проблем пред мъжа ми вообще, но си мисля мн пъти защо ли пък да ме харесва колегата ми при положение че и той си има подобна в къщи (е неговата е раждала де и с 5 години по-голяма от мен), не съм все пък някаква кой знае каква красавица в тялото, но пък лицето и усмивката са ми били винаги моето оръжие :)
Напоследък отношенията ни с мъжа ми не са цветущи! Даже септември месец имахме такъв конфликт, че стигнахме и до полиция, след което се разбрахме да се разделим. НО... Тъй като от две години правим общи планове за да емигрираме в чужбина (заложили сме доста, и като финанси също за тази цел) решихме да останем да живеем заедно докато ни се получат нещата за заминаването и там вече всеки по своему. Пак и живеем в малък град и не искаме да ни одумват! А и от друга гледна точка, ако аз се изнеса от дома в който сме създавали удобствия няма да мога да се оправя за сега финансово сама.
Заради общото ни добро преди години реших да последвам мъжа и да се преместим от голям град в малък. Той израстна много като специалист, а аз за съжаление не работя по професията си и загубих много от контактите които имах и от моята финансова не зависимот. Идеята беше все пак той да успее за да може да гледа семейството - поне в началото докато си отгледаме децата.
Намерението ми е лятото да се върна на морето и пак да започна да работя там (все пак ще изкарвам доста повече и няма да съм зависима от никого), но за съжаление тогава и зимата ще трябва да се мъкна по курортите докато дай боже стане всичко нормално с процедурата и заминем за чужбина (поне там, така или иначе ще се започва всичко от начало, та се надявам да ми е по-лесно да започна живота отново от нулата).
Но вече съм на 27 и всичко това ми идва в повече, преди половин година мислих за деца (въпреки интерес ми към колегата, ако бях забременяла щях да напусна работа и като е далеч от очите ми да го забравя - поне така си мисля де), щото наистина исках стабилно семейство. Но не ми се получиха нещата, една година правихме опити, даже и един спонтанен аборт имах (за което почти никаква подкрепа от мъжа не получих, аз го изживях доста трудно да се каже това а за мъжа ми бе все едно настинка). Не знам може би и това повлия на отношенията ни. Въпреки, че сега живеем заедно и като че ли всичко пак е по-старо му, нали докато сме заедно да ни било добре и удобно, правим секс но с презерватив защото не искам да забременея сега когато този мъж не е сигурен дали иска да е с мен, по-скоро е убеден че трябва да се разведем. И аз вече не съм сигурна нито чувствата си към този мъж, нито че искам децата ми да са от него.
Стана много дълго всичко това и много неща, мн истории, но това е за съжаление сега живота ми. ЕДНА ПЪЛНА НЕЯСНОТА във всяко едно отношение. Толкова ми е объркано всичко, си викам на 27 години съм, а пак съм на нула и пак трябва да започвам всичко от нула. Казвам пак защото никак не ми бе лесен живота до като завърших гимназия, след като записах висшето си и започнах да работя едновременно и си стъпих на собствени крака. Та тогава на 18 ми бе първото започване от нула, знам колко труд съм вложила до тук, и знам какво е да започнеш пак при положение, че вече не съм на 18 а на 27 и билогичния ми часовник си тиктака. А аз тепърва трябва да си търся нов спътник в живота си. Съмнявам се че ще се оправят отношенията ми със сегашния ми съпруг.
Благодаря Ви за това че вообще четете това и имате търпението да го направите. Просто имах нужда да си излея душата!!!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 2c72f162ac |
|
1. Авторке, не знам просто, кой ти е дал на табе „висшо“. Не, не критизирам правописа ти - знам доста езици и българският е най-трудният, но нито можеш да се изразяваш като академик, нито имаш някаква структура, нито имаш стил, нищо не разбрах просто, освен, че животът ти е пълен хаос. Чист и пълен хаос е и писанието ти, съжалявам.
Разбрах само, че си напуснала провинцията с мъжа си, където си имала някакво момче... и работа, за да станеш финансово зависима от него в големия град. Заложили сте много неща, за да сте отишли в чужбина, но не сте там. И т. н.
Е, за чужбината мога да ти кажа, че съвсем ще се насадиш на пачи яйца. В големият град не можеш да се оправиш, зависима си от мъжа си, какво те чака у чужбината?
Там нискоквалифицирана работа (не те виждам в друга позиция, сори) има предимно за мъже, а за жените е ниско платена. Там съвсем ще си зависима.
И сега стигате до полиция, представям си, какъв цирк ще сте в чужбината. Срам и позор.
Иначе, не можеш да си стъпиш на краката, но децата са планирани, за да не бъдем обсъждани в селцето. Изобщо- ужас.
Прсто се стегни, разведи се и отиди да си работиш някъде, където ще можеш да се самоиздържаш, но - моля те, не се омъжвай и не раждай скоро, нека ти дойде малко акъл. На 27 ? тиктакал биологичният часовник - е, няма да е зле и ако мозакът започне да тиктака.
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 950ea82d1f |
|
2. В началото като започнах да чета бях настроена критично, но към края ме трогна... Незнам какво да ти кажа, може би, че си първата тук с подобна история, която в крайна сметка е удържала положението. Това ти прави чест, възхищавам ти се.
А за забременяването - за да се случи трябва да лекуваш щитовидната си жлеза - от нея е напълняването, проблемите със зачеването и т. н. Причината да е извън строя тази жлеза е стреса в работата ти и у дома. Трябва невероятно спокойствие и никакви нерви, никакво бързане, никакво чувство за вина или безизходица. Вместо това - правилен и здравословен режим на хранене, почивка, слънце и движение. Задължителна раздяла с неправилния партньор.
А ако продължиш постарому - измъкване от това състояние няма, с времето се влошава... Това е болестта на века.
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 2c72f162ac |
|
3. Номер 2 - не разбрах, заболяванията на щитовидната жлеза ли са били болестта на века или глупостта?
Ако е първото, не съм съгласна, защото и днес най-много хора умират у нас от пневмонии, сърдечни заболявания, рак ( в този ред).
Ако е глупостта - определено си права. Авторката песен може да пее за това.
Съжалявам от една страна, че е загубила детето си - това не го пожелавам действително на никого, но все пак - да създаваш в нестабилен брак деца, защото „биологичният часовник тиктакал“ (на 26!!! ) си е сериозен симптом на заболяването на века, направо на хилядолетието - именно - глупостта. Да, ходи по хората, за съжаление.... ходи и е много трудно да се измъкне човек от това състояние, което с времето се влошава, особено, ако човек продължава по старо му. Много добре казано от номер 2 - възхищавам му се за което!
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 3aee3b3d0f |
|
4. Към номер 1: Най-напред да кажа, че не съм българка, затова и писането ми е такова. Аз лично съм доволна от себе си и от нивото което съм постигнала в българския език! А какво е за теб "академик"? Аз съм просто висшист а не академик! Писането никога не ми е било най-добрата страна и затова почти никога не пиша по форуми или подобие, старая се когато пиша да съм кратка и ясна, но случая тука е друг, просто имах нужда са си излея по някакъв начин мъката която ме задушава.
И не, не съм напуснала провинцията, а напротив от големия град дойдох в провинцията "уж за доброто на семейството ми". И в големия град съм се оправяла мога да кажа повече от добре. Тука в провинцията също работя и взимам доста прилична сума за региона, не казвам че не мога да се оправя сама и в момента (оправяла съм се къде къде в по-трудни за мен финансови времена), но просто ще изгубя много от удобствата които имам в момента, а ако се изнеса общо взето трябва да мизерствам. За чужбина сме кандидатствали по една програма като семейство и като такова трябва да заминем ако дай боже ни одобрят. Вярвай ми, че мн добре знам какво е да си в чужбина и как да се оправя. А не, не съм имала никой преди да дойда тука освен мъжа ми (той ми бе първата голяма любов), аз съм възпитана в духа на доброто патриархално семейство и затова въпреки че две години работя с този мъж който го харесвам, не съм направила нищо нередно с което да навредя на моето или на неговото семейство. Но за съжаление разума не-може да диктува на сърцето! А това, че сме стигнали до полиция не означава че целия блок е разбрал за това, даже на против никой освен полицаите!!! Точно затова и искам да се разделя с настоящия ми съпруг и съм спряла с опитите да правим бебе, защото не мога да си позволя да ми се случи пак такъв конфликт в който трябва да има външна намеса в отношенията. Според мен стане ли така, че между двама има и външна принудителна намеса определено това вече не може да бъде едно здраво семейство. А по отношение на децата, определено пак не си разбрал какво съм писала. Точно заради това се преместихме в малкия град за да може по-добре да си гледаме евентуално децата, и затова аз се отказах от моята професия и започнах да работя съвсем друго тука и по-ниско платено от това което бях получавала преди, и започнахме да правим опити за бебе, като през това време всичко си бе нормално в брака ми (освен някакво харесване от моя страна към колегата с който работя, но както казах бях готова да напусна тази работа ако всичко беше наред с бременността ми). А в също време не мога да твърдя, че съпруга ми не си хареса също някоя друга! Все пък не съм в съзнанието му! А големите ми проблеми в брака започнаха точно малко след спонтанния аборт.
А защо ли казвам че биологичния ми часовник тиктака, ами защото си познавам жените в моето семейство и знам общо взето до кога ще мога да имам деца. Ще се радвам да не съм напълно като тях, но човек трябва да се презастрахова. А за това дали мозъка ми тиктака - няма да коментирам!
Към номер 2: Благодаря, че все пак си разбрала какво съм искала да кажа. Точно заради това, че когато описвам само ситуацията с чувствата ми към колегата много хора ще са критични към историята, реших да дам пълна яснота на почти всичко което става с живота ми в момента.
За изследванията, да замисляла съм се доста, даже вече започнах да търся проблема, малко по малко, защото все пак тези неща са свързани с разходи. И въпреки че отношенията с мъжа ми са много не стабилни, за момента той ми помага и финансово за самите изследвания, даже скоро и на него ще правим. Защото без значение, че имаме намерението да се разделим, с когото и да сме другиго е по-добре да знаем ако имаме някакъв проблем сега и да вземем навремени мерки, отколкото когато стане вече много късно.
Надявам се сега да съм била по-ясна в изказването си!
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 238d960c3e |
|
5. С мъжа си сте се разбрали да се разделите, така че си омъжена само по документи и скоро май и това ще се промени.
Не разбирам, обаче, щом ще заминеш скоро в чужбина какво по-конкретно искаш от колегата си? Ако е секс - явно има химия и привличане, така че не виждам какво те спира.
На много жени след раздяла им се случва да започнат всичко от нулата, но това е само шанс да намериш щастие. Намери си работа по специалността, необвързан партньор, който се интересува от теб и те обича. Не виждам какво те задържа все още при 'съпругът' ти, като и сама можеш да заминеш в чужбина и сама можеш да се оправяш (както в крайна сметка ще се и наложи) - жена на 27 си все пак.
Какво значение има дали ще почнеш от нулата сега или след година? Ако започнеш сега поне ще имаш самочувствието на свободен човек и няма да се чувстваш зависима и "под лупа". Ако си вложила някакви пари не е фатално, ще се намери начин да си ги възвърнеш.
|
...
| преди: 12 години, 4 месеца hash: c1acd294fd |
|
6. Брех, номер 1, от кога всички хора с "висшо" трябва да се изразяват като академици и да имат... как беше... структура и стил. Нищо хаотично не виждам в "писанието" на авторката, за съжаление съвет не мога да дам, много съм далеч от такива работи и не ми се говори наизуст.
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 32b64db67e |
|
7. Прав е автора по горе за щитовидната жлеза. Има много начини за лечение, но бъди уверена , че ще успееш. Препоръчвам ти трансфер фактор. Вярвай в себе си. Поздрави.
vinarsko
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 60358c2984 |
|
8. Браво на авторката. Не е академик, а е висшист - не знам, как става това, без да си част от академичната общност, но както и да е.
Не ти критизирам правописа, имаш сравнително добър правопис-грамотна си, но не можеш да кажеш, каквото искаш да кажеш и не се разбира - начинът на писане, изразяване, структуриране и на майчиният език (македонски? ) ти е същото. Както и да е - дори да не си била българка (етническа), отдавна си в тази страна, имаш българско „висшо“ (което си личи) и не знам просто, къде можеш да се реализираш извън страната с него, което би следвало да е единственият начин да се аманципираш от мъжа си.
Ако чакаш зелена карта за САЩ - чакаш писмо от умрял, тази програма е пред закриване. Иначе - Западна Европа е отворена за вас, но за ниско квалифицирана работа, което значи, че мъжът ти ще печели много повече.
Не разбрах сега и, какво има общо харесването на един колега с историята и с проблемите ти? Имала ли си връзка с този колега или не?
Не разбрах, сори.
Разбрах само, че ти е свръх идея да си с мъж, да имаш деца и семейство още в 20-те си години, защото ти тиктакал часовника (самият израз само българин може да използва, съжалявам).
Имам чувството, че ни пращаш за зелен хайвер, не си честна към нас, към себс си и към мъжа си. Живееш си в свои провинциялен свят - имаш чувството, че трябва да имаш обективно оправдание за всичко, не стоиш зад решенията си, грешките си, убежденията си.
Критизирам начина на изразяване - не била българка, казвам ти, че на 26 е рано да се вманиячиш на тема деца, но тя идва от семейство, където след това не можели да раждат.
Ако ти кажа, защо са ти зелени очите - ще отвърнеш сигурно, че са лещи и за моя угода ще ги свалиш.
Стегни се, такива като теб не намират никога независимостта си от мъжете. Ако не е този, ще е следващият, но ти винаги ще си изтривалката. Ако си македонка, мога да те разбера - светът там е малък и провинциялен, но не може една висшистка, имаща претенции да се държи по този детински начин.
По принцип можеш да се държиш, както си искаш - животът ти е твой, но ме издразни стремежът ти да имаш деца, които да забъркаш в своята си каша, въпреки че осъзнаваш, че не ти върви брака. О, забравих - то не ти върви пък сега, след като си направила спонтанен аборт.
Винаги си имаш оправдание, но едно ще ти кажа - ни най малко животът не се интересува от оправдания и обяснения, така ще те смачка (той те мачка) и ще те изплюе, че няма да имаш къде да се свреш.
Сега поне си сама, но мен ми е жал за евентуалните ти деца, които няма да имат никаква вина и никакво оправдание.
Не, не си избираме сами родителите, не вярвам на това, но ако трябваше да си ги избираме, не знам, кой вас двамката би си ви избрал. Ти би ли искала да растеш в такова семейство?
Би ли искала да бъдеш родена ей така, защото тиктакал бил часовникът на майка ти (която в нейното семейство след 26 не можела да ражда)?
Моля ти се. Просто още повече ми потвърди мнението, че у нас куцо и сакато взима висшО.
Липсва ти най-елементарна концепция за живота, фолософия, ако щеш - сякаш чета писанията на някакво 15 годишна девойка, а и оправданията ?. Срам ме е просто, защото сме на една възраст, а разсъждаваш като пуберитет.
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 7d1061b5b7 |
|
9. Номер 1 не знам колко езика знаеш, ама май си от тия,
зарязаните, защото се заяждаш. Други път като пишеш
коментар, прочети темата няколко пъти като си по тъпичък.
Авторката казва, че от големия град са се преместили в по
малкия където сапруга и се развил а тя останала финансово
зависима с по ниско платена работа от там където е била.
А е била на работа по морето, където е работела лято и зима
и мислела да се върне пак там за да си оправи проблемите и
чак тогава да заминат за чужбина с мъжа си и там културно да
се разделят.
Но авторката хлътнала по свой колега и затова пише, защото
не може да вземе решение. Демек си казва, с мъжа финансово
съм стабилна и на работа ми се ходи щото имам тръпка с новия,
Къде да ходя по чужбина и на майната си сега... Аз преди две
години исках да се развеждам и удивитвлното за мене беше, че
всички разведени и наново женени мъже не ми даваха с аргумента,
че всички жени са еднакви. Аз мога да ти кажа, че и всички
женени мъже имаме еднакви недостатъци. Живей си живота, иначе
ако можеш да се оправяш по жужбина, почвай отначало. Ще се
заиграеш, ще станеш на35 години и пак тука ще дойдеш
от СИ. ГО
него.
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 60358c2984 |
|
11. Номер 9 - три езика знам, но на тях мога да напиша поне две думи, за да се разбере от един път четене.
Нещо не разбрах, но авторката „чужденка“, използваща идиоматични изрази, които са си типични за българите, не е имала афера с колегата си - за какво решение говориш, не можела да реши?
Какво има да решава? Човекът си няма хал-хабер сигурно от нейните въжделения.
И не, не съм зарязана, напротив, но това няма отношение към темата. Просто ме е яд на подобни хора - хем нямат стабилен брак, хем са тръгнали да правят деца. Яд ме е на хората с провинциялен манталитет - да не ги одумвали, на хората, които си намират винаги оправдания - тиктакал бил часовникът.
Е, ти си още по-зле, направо ? казваш - ами стой си при този, то и другите са такива, чукай си дете и си живей със скандалите и прави сейр на полицайте.
Браво, браво!
|
...
| преди: 12 години, 4 месеца hash: fa19545be1 |
|
12. Към номер 8: Прекалено много критикуваш без да познаваш един човек!
Не, не чакам писмо от умрял човек, защото все пак не сам толкова тъпа и знам какво означава лотария, та не съм се запътила на там (била съм там и ако исках да остана, щях да го направя), но накъде съм се запътила си е моя работа!
Второ не, не съм македонка, а каква съм си е пак отново моя работа!!!
Не съм имала нищо общо с колегата. А каква ли е връзката с проблемите ми: ами това също ми е един проблем който ме тормози вътрешно!
И не мие свръх идея да имам деца точно сега, ако беше така, още на 20 да съм родила! Просто психически се подготвяхме доста време преди да решим да правим опити с мъжа ми и нормално психиката да ми е настроена така, но както съм се настроила, така сега, ако може така да се изразя " се пренастройвам" И все пак за себе си осъзнах, че не е това човека с който трябва да имам деца, затова съм и писала, че сега ползвам предпазни средства. А като казах тиктакал, значи че си върви, не казвам че точно днес е последния влах, но времето си минава. Наясно съм, че докато си намеря отново моя истински човек ще мине още доста време (години) и няма да е първия срещнат! (Точно в този контекст го казах това с часовника). Аз все пак мн трудно се доверявам на мъж. А са секс мъже над път и под път!
Била съм независима, в момента даже мога да кажа свободно, че въпреки че живея с този мъж съм в голяма степен независима. Точно това е също един от големите проблеми който пак мъжа ми не може да превъзмогне и да приеме (защото не съм типичната жена която се покорява на всичко което каже мъжа и, и прави всичко което той каже, имам собствено мнение и принципи на които държа). Ако нямах философия за живота и представа щях да си седя покорно с мъжа ми и да си мълча, а не да вземам решение да започвам от ново.
А това дали съм достойна да съм висшистка едва ли ще го разбереш и прецениш само от писанията ми тука, така че мисли си каквото искаш!!!
Към номер 5: Ами скоро, скоро, няма да е много скоро поне ще мине най-малко още една година или може би и две! А какво ли искам от колегата: точно това е, че разума не ми дава да искам каквото и да е от него и да го обърквам. Пак и аз все още живея с мъжа ми под един покрив и ще ми е много гузно да го гледам ако имам нещо общо с някой друг. Просто описвам историята ми с него, която може да е само в моята глава, защото това което ме влече към него направо ме влудява! Затова казвам въпреки всичките ми вътрешни терзания имам намерението сега пролетта като напусна работата, ще се опитам поне да си кажа какво ме мъчи пред него пак каквото сабя покаже.
И да с всеки изминал ден все повече се уверявам, че е наложително да се махна от мъжа ми напълно за да мога без угризения да започвам на чисто!
А относно чувствата към мъжа ми, в момента не знам дали това което го чувствам е обич или просто обвързаност и навик. Затова предполагам, че като се отдалечим ще разберем всъщност кой какво иска!
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: fa19545be1 |
|
13. Към номер 11: Това че в момента живея в провинцията не ме прави по-малко човек от тебе драга моя гражданке! И хайде кат ще си говорим така, ми и аз знам 4 езика но не ходя да се изтъквам с това! Хващаш се за всяка дума като удавник за сламка, без да проникнеш в същността на това което съм искала да кажа. Живяла съм в голям град и до преди да дойда тука вообще не съм се съобразявала с мнението на хората, не че сега много се съобразявам. Но повярвай ми че тука в малкото място наистина нещата стават зле когато човек прави каквото си иска. Всеки се дръпва от теб и нали си жена, разбира се че вината я хвърлят върху теб, че не можеш да си гледаш мъжа и да се покоряваш (това било нормално, така било винаги според тях). А моя мъж от както дойдохме тука взе да придобива доста от тези провинциялни навици под влияние я на колегите си я на роднините си! Затова като ще се махам, ще се махна изцяло от тука!
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: fa19545be1 |
|
14. от Авторката: и да добавя какво е "академик". Не че аз съм най-компетентната в българския език, но имам някакви основни познания. Та академик е: титла която означава действителен член на академия на изкуството, литературата или науката. В България това е най-високата научна титла. За повечко прочети си сама. А в България съм от 9 години, според мен е съвсем нормално да науча и типичните изрази за тук.
И нека да спрем да разводняваме темата, защото аз писател няма да ставам нито имам такива мераци.
Споделям историята си за да видя и други мнения по това отношение. Много ясно, че имам глава на раменете си и че мога сама да вземам решения за това какво да права с живота ми, било то бил пълен хаос или не!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
