Минавам през ада, как да продължа? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97794)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (23015)
 Секс и интимност (11343)
 Тинейджърски (20292)
 Семейство (4906)
 Здраве (7881)
 Спорт и красота (4117)
 На работното място (2205)
 Образование (6019)
 В чужбина (1305)
 Наркотици и алкохол (937)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1510)
 Други (13354)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Минавам през ада, как да продължа?
преди: 8 години, 9 месеца, прочетена 3280 пъти
Здравейте!

Открих този сайт пред ден. Прочетох много истории и се запознах с много човешки съдби, много по-страшни от моята. Реших и аз да споделя моята история, надявайки се да получа полезни съвети.

Аз съм мъж на 28 г. Имам много добра работа, изкарвам достатъчно пари, за да живея наистина добре, въпреки кризата. Спортувам активно, имам добро тяло, изглеждам добре и винаги, винаги жените са ме харесвали. Истината е, че в момента съм в много тежък нокдаун.

Имах приятелка в продължение на 5 г. За този период от време се бяхме разделили веднъж за 2 седмици. Истината е, че никога не заживяхме заедно. Някак си и двамата избягвахме тази тема. С течение на тези години някак си усещах, че това не е жената на моя живот. В същото време, нямах смелостта да я зарежа. Помнех добре, каква болка изпитах, докато бяхме разделени през тези 2 седмици и не исках да я изпитам отново. Харесвах я много, но някои неща в нея много ме дразнеха. Например - тя много, много рядко ме целуваше, повечето пъти целувките бяха изпросени. Цяло чудо беше да чуя "Обичам те". Дори, си спомням всичките пъти, в които ми го е казвала. Представете си тези някоколко пъти се броят на пръстите на едната ми ръка. Напоследък и секса между нас тотално пропадна. Имах чувството, че правя секс с кукла. Никаква емоция, никаква страст, споменах ви вече, че нямаше дори най-обикновени целувки. Опитвах се да говоря с нея, давах всичко от себе си. Аз съм й казвал поне 10 000 пъти, че я "Обичам", целувал съм я на път и под път, изненадвал съм я много често с цветя, подаръци и т. н. Но фактът, че не получавам същото от другата страна страшно много ме подтискаше и някак си ми подсказваше, че това не е моята жена.

Годините минаваха, но аз продължавах да я харесвам и преглъщах нещата, които не харесвах, като често ги повдигах на въпрос, но промяна нямаше. Преди 6 месеца темата за съвместно съжителство стана отново изключително актуална. Тя е от София, аз от провинцията. Винаги съм искал да поживеем първо на квартира заедно, после да си вземем собствено жилище. Тя не искаше никакви квартири, защото не искаше да плаща наем, при положение, че може да живее в къщата на родителите си без пари. Това ми звучеше наивно, защото сметките (кафета, почивки, ресторанти, дискотеки, кино) които сме имали, винаги сме плащали в съотношение 70/30. Както се досещате аз плащах 70-те процента. Сигурен съм, че и в разходите за квартира щеше да бъде същото. И не ме разбирайте погрешно - нейните доходи също са доста добри. Има хубава работа, работи в престижна компания, като мен и изкарва не по-малко пари от мен. Както и да е. Примирих се! Тя ме викаше да отида да живея у тях. Казах й, че няма да се чувствам удобно там. Най-малкото няма да се чувствам като мъжа в къщата. Разбирах се отлично с майка, баща й и баба й, но просто исках да започнем наша си история. Сами да си изградим нашия си дом, нашия си живот. След като виждах, че тя не отстъпва, мисълта за съвместно съжителство у тях ми се насади в главата. И се случи така, че трябваше да се ремонтира основно банята и тоалетната в квартирата ми и нямаше как, трябваше да си намеря подслон за 2-3 седмици. Отидох у тях, разбира се. Помислих, че ще бъде добро изпитание за бъдещо съжителство.

Истината е, че се оказах прав и не се чувствах комфортно. Тя също не ми помогна изобщо, не направи нищо, за да ме предразположи. Дори веднъж не сготви нещо, винаги чакаше майка й да ни донесе храна. И така стана, че се наложи някаква дистанция между нас. Почнах да усещам, че нещо става. Помислих, че е поредната депресия, опитах се да разбера какво се случва, но пак ударих на камък. Искам да кажа, че направих всичко по силите си да се интегрирам за тези две седмици, които прераснага на 3 заради майсторите. Тя обаче се държеше все по студено с мен, като последният ден каза, че трябва да се разделим, защото не си представяла живота си толкова еднообразен. Не искала след работа да се прибира, да готви, да гледаме филми, а съботата и неделята да ходим по планините и да се разхождаме. Не искала такъв живот. Живеело й се, искала да излиза по дискотеки, а аз не съм искал. Само да кажа, че аз съм на 28, а тя на 30. Тя ходи редовно още на танци и плуване, това никога не е било проблем за мен и винаги съм я насърчавал да ходи. Обаче наистина не можах да свикна да ходя по дискотеките. И бях твърдо против, когато тя казваше: "Излизаме с колегите на дискотека". Никога не съм я ревнувал, но се дразнех от факта, че се прибира в 4-5 ч. сутринта и никога не ме канеше. Всеки път казваше, че всички колеги били без половинките си и такава била уговорката им. Аз се дразнех от това и последните месеци се карахме сериозно по тази тема и тя спря да излиза по дискотеки или поне това знаех аз.

Както и да е. Разби ми сърцето като каза, че иска да се разделим, защото й се живеело. Вземах се всичките дрехи от тях, натоварих ги в багажника на колата ми и си тръгнах по-наранен от всякога, като изгонено куче. Прибрах се в старата квартира, но бях твърдо решен да я преодолея. Изтрих й телефоните, премахнах я от приятелите си във фейсбук, изтрих си съобщенията и мейлите от нея. След 6 дена тя ми се обади и искаше да знае как съм, като помоли да се видим. Аз отказах! На следващия ден любимият ми футболен отбор имаше мач и аз отидох на стадиона да го гледам. След края на мача на излизане от сектора, тя стоеше на входа и ме чакаше. Обясни ми колко била съжалявала, колко объркана била, как била сигурна, че аз съм мъжът на живота й и така нататък. И аз отново паднах в капана.

Продължихме да се виждаме, но някак си вече нещо се беше счупило. Въпреки думите тя беше все така дистанцирана, аз също се дръпнах. Въпреки всичко около Коледните и Новогодишни празници реших, че нещата ще се оправят, но това отново не се случи. Тя дойде с мен в провинцията, живяхме заедно сами в моя апартамент в провинцията по празниците, но продължихме да се караме, като дори не сме правили секс. Когато аз исках, тя ми каза, че не се чувствала достатъчно желана. Наистина вече не знаех какво да правя.

След празниците отново ми посика няколко дена за размисъл, което мен допълнително ме натъжи. Усещах, че наистина идва края и започна да ме боли, много да ме боли. След няколко дена размисъл тя се обади, пак се срещнахме и тя каза, че трябвало сме за това време да заживеем заедно, то чувствата щели да дойдат в последствие. Аз й казах, че няма как да дойдат тези чувства в с последствие. Или ги имаш или ги нямаш. И как да заживееш с някой или да се ожениш за него, като знаеш, че чакаш чувствата му да дойдат в последствие? После тя каза, че било най-добре да сме си останели само приятели и да се виждаме само по кафета и да ходим на кино заедно. Аз разбира се отказах, защото си имам достатъчно приятели. Не искам от нея да ми е приятел, искам да е жената до мен.

И така отново се разделихме и така вече 10 дена. Сигурен съм, че вече няма да се обади. Не мога да ви опиша как се чувствам, направо умирам. Не мога да й се обадя, защото не знам какво да й кажа? Да я моля за любов ли? Да я моля да ми прости ли? Всъщност за какво да ми прости, аз нищо лошо не съм направил, освен, че не обичам да ходя по дискотеки. Ако й се обадя, ще е унижение за мен. И ще направя поредния компромис. Разбира се и аз имам много трески за дялане. Работя прекалено много, но виждам, че работата ми дава резултати и се издигам в професията, започвам да получавам повече пари, повече отговорности, вече имам и двама подчинени в отдела, което е скромно, но все е нещо. Също прекалено много съм запален по спорта и в частност по футбола. Чета с интерес спортините сайтове, вестниците, обичам много да гледам футбол по телевизията и това нея страшно много я дразни. Разбира се, че правя компромиси и в никакъв случай не гледам 10 мача на ден. Напротив, гледам само най-интересните, но по този начин се разпускам и все пак съм мъж и имам нужда от спорт. Обичам и да се поддържам - ходя да бягам, ходя на фитнес, плувам, но доколкото знам тези неща не я дразнят. Казва обаче, че не може да направи компромис с футбола и до гуша й е дошло от него. Това също било една от причините да иска да си останем само приятели.

Както и да е. Не мога да ви опиша колко зле се чувствам. Колкото и нескромно да звучи, мога да имам всяка 3-та жена. Добре изглеждам, имам отлична работа с перспектива, много добри доходи, здрав съм, просто няма какво повече да искам от живота. В същото време съм безкрайно наранен в личен план. Чудя се защо продължавам да тичам още след нея? Защо постоянно я мисля? Защо очаквам да се обади, защо искам да се върна назад? Мога да имам много повече. Искам жена ми, да е мила, гружовна, да харесва децата, да се разбираме с едни поглед, да умираме един за друг. Тоест искам бъдещата ми жена да е точна противоположност на жената, за която се измъчвам в момента. И не мога да разбера това моето любов ли е, навик ли е, или просто страх от неизвестното бъдеще. Откровено казано искам да продължа напред, да получа любов, но защо ми е толкова трудно, защо ме боли толкова. Направо се излагам. Като буреносен облак съм станал. И приятели и колеги, никой не смее да ме закача последните 2 седмици. Тотално съм се отдръпнал от всички, отчуждил съм се и преживявам сам собствената си драма. Никога не съм предполагам, че ще чета сайтове като spodeli или разни форуми, в които пише за любов. Аз големият уж мъж, сега съм като девойка и чета съдбите на други хора, за да видя, че може да бъде много по-тежко положението от моето. Не знам как намират сили хората да се изправят, след като живеят с някой по 25 години, имат по 3 деца и се разделят. Аз със сигурност нямам сили да преживея подобно нещо. На 28 съм, нямам брак зад гърба ми, нямам деца, просто съм приключил една дългогодишна връзка, което е нещо нормално, но защо ми е толкова тежко да го преодолея?

Какво ще ме посъветвате? Какво да направя? Между деугото след като разбраха, че съм се разделил, колежките в офиса ми налетяха като мухи на мед, ама съм си изградил една защитна стена в сърцето в момента и имам чувството, че която и да ми се усмихне даже ме отвращава. Не мога да се понасям направо. Докога ще бъда в това състояние? Кога ще изляза от него? Какво да направя? И колкого и да ме е срам, ще си призная, че когато съм сам, дори си поплаквам.

Хора, помогнете! Защо тази моята 30-годишна жена не мисли за семейство, за деца, за дом, за куче дори, а мисли за дискотеки, танци, фитнеси. Как е възможно изобщо това? Ще кажете не те обича. ОК, не ме обича, но как прекара 5 години с мен, как е заспивала и събуждала до мен без чувства толкова дълго време? Колко студен човек и какъв инат трябва да си, за да издържиш така 5 години не мога да повярвам.

Но най-лошото е, че в главата ми изплуват само хубавите спомени и за всичко, за всичко обвинявам само себе си. Защо сме скарали за това, защо съм бил против онова, защо съм постъпил така, защо съм гледал еди кой си мач. Приемам вината за всичко случило се между нас, като моя. И това ме убива!

Знам, че винаги вината е в двамата, но в случая аз поемам всички негативи и се самоубвинявам за всичко. Въпреки, че пак казвам, не намирам нищо кой знае колко страшно да съм направил, за което да съжалявам. Проблемите, които сме имали са никакви в сравнение на това, което прочетох по форумите. Четох за мъже, които бият жените си, за алкохолици, за изневери, за откази от собствените им деца. Аз съм коренна противоположност на всичко това, а в същото време съм безкрайно наранен.

Нима трябва да бъдеш изверг или животно, за да задържиш една жена? Не ги разбирам аз нещата по този начин. Възпитаван съм различно.

Защо съм толкова наранен? Какво да направя? Кога ще изляза от тази дупка? И както съм написал в заглавито имам чувството, че в момента съм в ада и се опитвам с много малки крачки да изляза от там, но все се подхлъзвам и се връщам там, където съм бил в началото - на дъното и продължавам да се измъчвам, а сълзите текат ли текат. Изгубих не само мъжествеността си, изгубих сърцето и душата си.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 8 години, 9 месеца
hash: 39da7fa05f
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Напълно разбирам как се чувстваш. Забрави я и бъди благодарен, че си я разбрал каква е навреме. Аз бях глупава като теб все да прощавам и да се връщам, докато не стана прекалено късно. Усещайки, че ме губи ми направи дете и сега няма мърдане за мен. Къде да отида самотна майка, без работа и доходи? Винаги ще съжалявам, че не си тръгнах когато трябваше, а все се надявах, че нещата ще се променят. Нищо не може да оправи нещата между двама души ако я няма любовта. Така че радвай се, че си се оттървал толкова леко, а не си в капан като мен. Един ден ще срещнеш подходящата за теб и ще се чудиш защо си си губил времето да страдаш за човек, който не те заслужава. Успех!

 
  ...
преди: 8 години, 9 месеца
hash: d9ed9b4aaa
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

2.   Братче по съдба... аз съм в същото положение, само дето съм момиче!
И може да си представиш щом нараненото сърце е повалило такъв голям мъж какво прави с крехко създание, като жената...
Събуждам се и заспивам с мисълта за него... как ли е? какво прави? дали и той си мисли за мен, тези въпроси ме измъчват непрестанно!
Всички ме питаха как може при толкова кандидати аз все още да мисля за него и да отхвърлям всеки друг... но така е сърцето е сложно нещо, а женското сърце....

 
  ...
преди: 8 години, 9 месеца
hash: c5426342a1
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Нямам много опит относно тези неща (дългите връзки), но от твоя пост разбрах едно - тази жена не те заслужава. Мисля, че това е станало ясно на всички. Знам обаче, че това не те кара да се чувстваш по-добре, понеже я обичаш. Честно казано не знам какво да те посъветвам. Така както описваш състоянието си ми се струва, че ти е нужно известно време да преодолееш случилото се. Просто в момента не знаеш как да продължиш живота си (което на всеки се е случвало), но постепенно ще започнеш да намираш смисъла :) Пък и рано или късно ще се появи Тя и нещата ще се променят коренно. Успех и не се отчайвай! Приеми го като етап от живота :)

 
  ... горе^
преди: 8 години, 9 месеца
hash: eb4e0504ee
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

4.   Твърде малко време е минало просто, затова се чувстваш толкова наранен. Повярвай ми, ще ти мине и ще върнеш усмивката си.

Продължи да спортуваш, ще ти помогне.

И да ти кажа лично мнение - и ти не я обичаш. Хората, които се обичат, се възхищават един на друг и не забелязват дребните недостатъци. Ти знаеш, че тя не е за теб, ерго - не я обичаш.

Стисни зъби и просто живей ден за ден засега. Един ден ще се събудиш и просто няма да мислиш за нея. И този ден няма да е толкова далеч.

 
  ...
преди: 8 години, 9 месеца
hash: a1b727df54
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   запиши се на боен спорт и разтоварвай също така приеми факта че ти е изневерявала онова за колегите точно на това ми приличя успех занапред ще се съвземеш

БеЛиЯ МеЧоК

 
  ...


...
преди: 8 години, 9 месеца
hash: fdb3ae9884
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Силата на навика, на известното е огромна явно... Какво да ти кажа, радвай че така ти се е разминало... Забрави за нея, отдай се на професията и хобитата си, ще срещнеш ЖЕНАТА.
Има много мъже като теб, но са хванати в брак по навик да кажем, имат деца, парите не стигат. Свиркай си, ти си в супер изгодно положение!

 
  ... горе^
преди: 8 години, 9 месеца
hash: dd84390236
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Малко ти е.... и още много ще имаш такива, всичко се връща на този свят, пък и на другия предполагам :)))
Кажи ти с колко си лягал пък после реви като бебе....

 
  ...
преди: 8 години, 9 месеца
hash: da28b8bb62
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Не се връщай назад! Продължавай с живота си без нея. По всичко което си написал, тя определено не е жената от която имаш нужда и никога няма да стане такава. Затова сега вземи си време, да, наплачи се, няма нищо срамно в това да плачеш, без значение че си мъж. Плачейки изпускаш емоциите на вън и по-лесно ще се справиш. Но недей твърде дълго да се затваряш в себе си, излизай с приятели, срещай се с роднини, направи всичко възможно за да не паднеш в депресия. Така, всичко с времето малко ще отшуми, разбира се, че няма да забравиш но важното че ще има какво друго да правиш и насочваш вниманието си!
Много жени които ще прочетат това, ще си кажат еми то ти си си направо мъж мечта, което си е така, но пак затова се пази от барбита и паралюбки!

 
  ...
преди: 8 години, 9 месеца
hash: 2b766e5b30
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   Всяка раздяла е трудна, а особено след толкова години още повече. Разбирам болката ти много добре. Всичко през което преминаваш, всички емоции, които изпитваш са съвсем нормални. Дори и това, че търсиш вината в себе, също е нормален процес.
Преодоляването на раздяла след дълга връзка е нещо като отказването на лош навик. Знаеш, че не трябва, знаеш, че ти носи повече вреди отколкото хубави емоции.
Не мисли с лошо за себе си и не търси вината никъде, приеми, че просто не сте били един за друг- ти търсиш едно, тя предлага друго. Сигурна съм, че ще срещнеш човек, който да те прави истински щастлив. На този етап отделяй внимание на заниманията, които те правят щастлив и ти носят удоволствие.
Поне за сега не се сещай за хубавите моменти между вас, напротив- съсредоточи се върху нещата от нейното поведение, които са те наранявали и дразнили. Мисли за нея като един вид враг, който в никакъв случай не трябва да допускаш пак до себе си.
А пък пред останалото време излизай и се забавлявай- помага много. Поразпускай малко, направи една екскурзия. Забий се с някоя готина мацка, поне за самочувствие ако не друго ;) Успех и горе главата! Стига си ревал, да не е умрял някой!

 
  ... горе^
преди: 8 години, 9 месеца
hash: 245a9a7f86
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

10.   От много мъже съм чувала, че от страх да не изгубят сигурното остават във връзки, подобна на тази, в която си бил, въпреки че усещат, че не това е голямата им любов. Харесват жената до себе си, свикват с нея и им е удобно така. Моето мнение по въпроса е, че всеки заслужава някой наистина специален, с когото да сподели живота си, вместо да се задоволява с посредствени взаимоотношения. Така че... на този етап ти е трудно, но се опитай да погледнеш на ситуацията като на шанс за нещо много по-добро. Естествено след 5 години малко или много общ живот има много чувства и спомени, които няма да изчезнат, но с времето ще те оставят да дишаш спокойно. Клише или не, времето е ключа. Разделите са си част от живота и са винаги тежки, но след тях идват нови срещи: понякога със същите хора, в по-подходящ момент, а друг път с далеч по-правилни нови хора.
Надявам се отговорът ми да не е бил прекалено философски и да намериш нещо приложимо в него :).

 
  ...

...
преди: 8 години, 9 месеца
hash: 56f915b9c0
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

11.   Прочетох по-голямата част от коментарите и се присъединявам към тях.
Не сте един за друг и ти го знаеш. Оттам нататък го приеми, защо искаш да се върне старото?
Няма такова нещо "искам, но не мога". Щом чувстваш, че не можеш да излезеш от това състояние, значи ти всъщност не го искаш.
Бих те посъветвала да излезеш наясно със себе си, с това к а к в о искаш. Ти сега се луташ и се измъчваш: тя не е човека за мен, но я искам, искам само нея... а от написаното виждам, че сте с различни нагласи и интереси. Казваш "караме се"... ами колкото и банално да звучи, щом сега се карате и не се разбирате, как си представяш, че ще е, ако заживеете съвместно? И имате дете? Ще е доста по-сложно.
Така че излез наясно със себе си, това е от мен. Оставил си твърде много да те управляват емоциите, вземи се малко в ръце и ти ги управлявай.
Някой по-горе беше казал, че нито ти я обичаш, нито тя тебе. Споделям това мнение. Тъй че... реално няма за какво да съжаляваш.
Няма какво да съжаляваш, че любовта си е отишла, нея просто не я е имало.

Сайта си е хубав, това е реалния живот на реалния човек. :))

 
  ...
преди: 8 години, 9 месеца
hash: 3a0e1ff139
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

12.   № 10 е казала най-важните неща. Бих добавила само, че трябва да се радваш, че това се случва сега, а не по-късно. Когато една врата се затваря, отваря се друга. В момента виждаш само затворената, но това е временно. След време ще се чудиш защо си си позволил връзка, от която не си удовлетворен и какъв е бил смисълът да търпиш всичко това.
Тази жена не е жената за теб. Нищо страшно няма известно време да бъдеш сам, по-гадното и неприемливо е да се чувстваш самотен с някой друг... Така че дай си време и нещата ще си се наместят.

 
  ... горе^
преди: 8 години, 9 месеца
hash: cd4239446d
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

13.   ... мъжете трябва да бъдат силните и някак не им отива да изглеждат безпомощни, най вече заради себе си.... авторе потъгувай малко и след това обърни внимание на''всяка трета''... и не се измъчвай в търсене на безмислени отговори.... ЗАРА 36

 
  ...
преди: 8 години, 9 месеца
hash: fa71306c54
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

14.   Много ми стана мъчно за автора, наистина изглежда като мъж-мечта, сериозен, улегнал, и по начина по който се изразява очевидно доста интелигентен. Според мен само навика ти пречи да приемеш раздялата. Сам казваш, че си усещал през цялото време, че тя не е жената на живота ти. Ти искаш съвсем друга жена, описал си добре каква. Защо искаш да се върнеш към тази, която е пълната й противоположност и очевидно изживява закъснял пубертет? Ти си готов за семейство, тя искала да живее. Съвместният ви живот би бил пълен провал. Ако бяхте заживели заедно раздялата щеше да настъпи много по-рано. Не се връщай към нея, тя няма какво да ти предложи освен общи спомени. Ако имаш възможност замини за известно време, прибери се вкъщи, за да свикнеш с мисълта и да се съвземеш. Много боли, но ако има продължение на тази история, вярвай ми ще е още по-болезнена за теб.
Аз се раздех с приятеля си преди две години по същата причина - аз исках семейство, той искаше да се забавлява. Сега по всеки повод ми пише колко прекрасен и стойностен човек съм и какъв глупак бил. Въпреки, че все още съм сама не искам да се връщам при него, той също е сам, защото знам, че счупеното може да се залепи, но белега и болката ще останат. Искам да зпочна на чисто. Не се обвинявай в нищо, винаги и двамата имат вина. Вие просто не сте били един за друг, приеми, че тази раздяла е за твое добро. Хората достатъчно те посъветваха. Ще срещнеш някой ден жената, която си описал, макар и да не вярваш сега. И не всяка трета, всяка втора мечтае за мъж като теб, включително и аз :) Дай си време и продължи напред!

 
  ...
преди: 8 години, 9 месеца
hash: 2844cb5db4
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

15.   Противно на много от мненията тук, аз бих казал да послушаш сърцето си! Ако то желае да бъдеш с тази жена, то бори се за нея, защото явно любовта ти към нея е жива. Не я замествай с друга, това няма оправи нещата или поне не в близките месеци!

 
  ... горе^

...
преди: 8 години, 9 месеца
hash: 5d2cef9324
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

16.   15 и аз това щях да кажа.
Ако чашата не се пресуши, до последна капка.. как да си налееш ново питие? Върни се, унижи се максимално, самонарани се максимално, за да преживееш тази любов. Преживееш ли я веднъж, ще имаш сили да допуснеш в сърцето си нов човек. Иначе се превръщаш в поредния страхливец, който от страх да не остане сам не прекратява връзка с години, а след раздялата за капак.. влиза в нова връзка без ясна визия за нея и с любов към друга в сърцето си.

 
  ...
преди: 8 години, 9 месеца
hash: 1fa467a544
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

17.   ОТ АВТОРА:

Хора, благодаря ви от сърце, че отделихте време, прочетохте и споделихте моята история. Да ви кажа честно, малко ми олекна, като я споделих с вас. Чувствам се малко по-добре. Помогнаха ми много съветите ви.

Ще стисна зъби и ще продължа напред! Непоправим оптимист съм и вярвам, че щастието рано или късно ще ми се усмихне. Пожелавам ви го и на вас!

Още веднъж - благодаря за съветите и подкрепата.

В.

 
  ...
преди: 8 години, 9 месеца
hash: 6fed6e7c3f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

18.   Авторе аз също бих те посъветвал да продължиш напред. Забрави я тази заслужаваш много повече! И вместо да те утешавам и давам съвети аз искам да ти помогна по малко по различен романтичен начин.

Сега може всички да ме помислят за луд но ще се вживея в ролята на Купидон. Ако искате ми вярвайте но за 3 години запознах 4 мои приятеля с 4 мои приятелки като 3 от тези връзки прераснаха в бракове всичките щастливи до момента. Мисля че и 4 връзка ще прерасне в нещо голямо.

Вярвам че мога да бъда полезен и на теб авторе. Затова те съветвам да се сближиш с момичето от коментар 14. Сигурен сън че сте сродни души и много ще си допаднете.

Номер 14 ако четеш това съобщение моля вземи инициативата. Ако приемем че авторът е направил първата крачка като ти се е представил ти направи втората и му дай мейла си.

Авторе ако вярваш в сродните души и Купидон ще й изпратиш писмо когато тя даде мейла си. А тя ще го даде повярвай ми, защото те усеща що за човек си.

Не ми пука че много от вас ще ме помислят за идиот но моля само автора и номер 14 да повярват че съдбата има пръст в тази работа и да се намерят.

Номер 14 прояви смелост. Ти си на ход.

Всички вие които сте романтици подкрепете ме. Нека всички да подканим номер 14.

Вярвайте в любовта! Помогнете си взаимно! Нищо не пречи да опитате!

Купидон

 
  ... горе^
преди: 8 години, 9 месеца
hash: cd4239446d
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

20.   ... 18 не съм романтична, но те подкрепям... а и идеята ти звучи добре... ЗАРА 36

 
  ...
преди: 8 години, 9 месеца
hash: 5c4ad543f9
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

21.   Номер 18, идеята ти е страшна!!! Подкрепям те напълно с две ръце!

 
  ...

...
преди: 8 години, 9 месеца
hash: cd23148694
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

22.   Имаш образование и добра работа, с това се похвали.
Но никой ли не ти каза, че трябва отсега нататък да станеш
и човек. Не мисля, че сухата история която си преживял те
прави мъж шесторкаджия, мъж мечта на който половинката
се оказала купонджийка. Виж какво пич. Ако си я искаш. Освен
твойте си хобита, ще започнеш, налага се да ходиш по дискотеки,
ама да не ти е скучно пак се налага да се халосваш с нейните
приятелки. Пак се налага да обръщаш внимание и на колежките си
Знаеш ли че ако си на село, жена ти намаше да те заведе на купон,
ами на нивата. Ромео и Жулиета са се обичали, ама виж до къде са
се докарали. Сега пък ще те женят. Покрай тебе, на фона на тази
криза, бъка от живот а ти си се отпуснал.
от Си. ГО

 
  ... горе^
преди: 8 години, 9 месеца
hash: acd7ecf215
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

23.   И аз подкрепям идеята на номер 18! :))


П. П: Купидоне, само стой далеч от мен, ако и този път ме уцелиш ще ти прережа гърлото вече.

Лоша

 
  ...
преди: 8 години, 9 месеца
hash: 093f83738d
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

24.   Купидон, ти чуваш ли се? Как бихме могли да те сметнем за идиот? Идеята ти е страхотна! Поздравления!

Ледената кралица

 
  ...
преди: 8 години, 9 месеца
hash: 6fed6e7c3f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

25.   Авторе номер 14 къде сте и двамата? Ясно е че авторът рано или късно ще провери съветите си и ще види какво сме писали но къде е номер 14? Хора помогнете на любовта! Помогнете да открием номер 14. Къде си половинке на автора? Къде си?

Хора, помогнете да я намерим. Нека свържем тези две души. Родени са един за друг. Нека им помогнем да се намерят.

Авторе ако четеш това, намеси се и ти най-накрая!!!

Номер 14 липсваш ни!!! Поне ни дай знак, че четеш всичко това. Правим всичко за теб! И за автора.

Хора помогнете им да се открият! Нека първо открием номер 14!

Разчитам на вас да пишете и да държим темата на 1 място за да ни забележи номер 14.

Номер 14 дай ни зна ако си тук.

 
  ... горе^
преди: 8 години, 9 месеца
hash: bf6b158c1a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

26.   Търси се номер 14!!!

Това е млада, интелигентна жена която търси своята половинка. Би желала да намери човека, с когото да изживее останалите дни от живота си:)

 
  ...

...
преди: 8 години, 8 месеца
hash: fa71306c54
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

27.   Здравейте, аз съм номер 14. За съжаление ще трябва да ви разочаровам. Идеята на Купидон е страхотна и си пожелавам в реалния живот да има един такъв, който да ме събере с моята половинка. Тук обаче нещата стоят по различен начин. Първо, аз съм с няколко години по-голяма от автора, второ - аз съм от Пловдив, а доколкото разбрах авторът живее в София, и трето - което е най-важното - не мисля, че толкова скоро след раздялата може да възникне и да просъществува успешно една нова връзка. Сайтът е анонимен и писах по темата защото ме развълнува историята на автора - както казах и аз съм минала през същото и съм оцеляла. Исках да му дам кураж и да му кажа да не се обръща назад.
И още нещо искам да му кажа - запази достойнството си. В един момент другият проумява какво е загубил и ще прави опити да те върне, ти решаваш дали да го приемеш обратно или не. Аз лично вярвам, че човек на тази възраст е вече изградена личност и не може да се промени кардинално. И след един такъв голям разрив е много трудно да продължиш с този човек. Мислиш ли, че цял живот няма да го обвиняваш и да му натякваш за болката, която ти е причинил? Да се опиташ да му го върнеш? Какъв съвместен живот да очакваш тогава? Затова мисля, че е по-добре да продължиш напред. И още нещо много важно - аз си давам сметка, че съм все още сама, защото не мога да простя. Не ми липсва интерес от страна на мъжете, но аз съм тази, която слага спирачки в един момент. Прошката те освобождава и ти позволява да продължиш напред. Сега работя върху това, прочети например "Излекувай живота си" от Луиз Хей. Ако можеш опитай се да простиш на приятелката си, когато си готов. Тогава и мечтаната жена ще се появи, аз вярвам в това. А както знаеш - това, в което избираш да вярваш става истина за теб.

 
  ...
преди: 8 години, 8 месеца
hash: 31fcf4b274
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

28.   Само едно мога да кажа, това момиче не те заслужава. Нормално е да се чувстваш зле много дълго време си бил с нея. Приеми, че живота продължава и без нея, помисли какво бъдеще ще имаш с такава жена, замисли се за всичко, което можеш да получиш от момиче като теб. Просто бъди силен и промени начина си на живот, излизай по-често и се опитай да не мислиш за нея!

 
  ... горе^
преди: 8 години, 6 месеца
hash: 37f75f1a31
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

29.   Какво да ти кажа и аз съм в същото положение и съм момче на 20 живота е пред мен, а не ми се живее без нея.. Дано всички са прави, че ще отшуми и аз също се надявам да е така.

 
  ...
преди: 8 години, 6 месеца
hash: 1fa467a544
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

30.   От АВТОРА: Здравей, номер 29! Ще ти кажа само, че наистина всичко ще отшуми и то много по-бързо, отколкото предполагаш. Аз лично срещнах друго момиче, което преобърна живота ми. Никога не съм бил по-щастлив от сега. Преди 3 месеца умирах, а днес съм пиян от щастие. И не искам да изтрезнявам! :-) Животът е пъстър. Никога не знаеш, какво ти е подготвил животът след няколко месеца. Само едно ще ти кажа - истинската любов е взаимна, много различна и веднага ще я познаеш. Всичко хубаво и горе главата!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker