Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   До коментар 4

В думите ти има истина, но както ти казах, това е само една страна на истината. Мисля си, че хората който споменават и говорят много за успеха, го правят, или защото те самите се нуждаят от успех и това смятат, че ще ги направи щастливи. Или защото техния път е бил такъв, и си казват, че и пътя на другите, до щастието трябва да е подобен. Но не мога да се съглася напълно, че успеха и щастието вървят заедно и то ръка за ръка. Успех е когато имаш да правиш нещо, и сполучиш в него. Но най-често, успех е дума, бележеща материлните придобивки, или средства който са се осъществили, за една бъдеща такава добивка. Да поставиш любовта и щастието, редом до успеха, е като да ги окачествиш с предмети. Или с нещо от което имаш, или си имал полза. Което само по себе си, би показало, че любовта която си изпитал, или изпитваш, не е чак толкова силна, а по-скоро, окачествена като любов, и приложена поради необходимост, за успех, а не поради свободните желания на сърцето. Защото сърцето, ни най-малко, не го вълнува, какви успехи си бележил, или какви са ти придобивките. Има хора, съвсем успели, че и преуспели в живота, който никога не намират любовта. Или дори са нещастни. Какво ако си успял, може да си успял и пак да не си щастлив. Представи си, че си успял, но си изгубил, най-скъпия за теб човек. Е, ще има ли значение че си успял, не. Ще си успял, ама пак ще си нещастен. Ако имаш сърце, и си човек, който допуска любовта да се случи, няма да се вълнуваш първо от успехите си. А от това което сега става, което сега може да се случи. Това което казваш е добре, но същевременно е вид делител, за хората и тяхните чувства. Човек има цял живот за да успее в нещо. Ясно е, че ако не си материално стабилен, ще си с по-ниско самочувствие. Но поне ще си земен, и няма да се извисяваш над другите. Какво, хората който не са успели, не могат да се влюбват ли. Едва ли. Разбира се че могат. И това се случва. Имаш противоречие, първо казваш, че да си щастлив е нужен успех, тоест преуспял, стабилен в живота, материално, но аз нямам в предвид под да си щастлив, да си така студено щастлив, поради самочувственост. Високото самочувствие, изиграва и лоши шеги. След това написа, че може и да си заможен, но пак да не си щастлив, защото може да не си удовлетворен. С което ти отново се върна, на успеха, или иначе казано, стабилноста в живота. С което завъртя един кръг от думи, и обезсмили, четвъртото си изречение. Вътрешното удовлетворение, не е в материализма, нито в това което ни заобикаля, след като е вътрешно. А е до чувствата ни, до душата ни, до сърцето ни. Не можеш да говориш за нещо в теб, и да го сравняваш с успех, от който уж ти си зависим. Никой не е зависим от нищо, което сам не е допуснал, или не иска. Ако ти искаш успех, и това ще те направи щастлив, то е ясно и защо правиш такива сравнения. Щастието, е зависимо единствено от това в което срещаме част от себе си, и ни допълва с нещо. Или иначе казано в любовта. Колко за другото, да приемаш че любовта е награда за успех, това е доста несериозно. Любовта даром не се дава, или се случва, или не. Слагайки я като едно под ниво на успеха, все едно казваш, че ако успееш в живота, и всички ще те обичат, а дори, ще постигнеш и любовта. Каквото и да постигнеш така, няма да си ти. Двама се влюбват един в друг, не само във външността си, а и в душите си. Като за да израсте тази обич, те не се стремят да обикнат успехите си, а плюсовете и минусите си, качествата си, себе си, каквито са. Ако говорим за култура и живот, ще е важно да се търси и морал, има ли морал, ще има и ценностна система и принципи. Но човек не бива да се вкоренява в тях, за да не му закостененият представите. А в любовта, не става въпрос за успеха в живота ти, а в това, готов ли си да обичаш, въпреки всичко. И въпреки пречките. Разумът се занимава с успехите, сърцето с любовта. За съжаление разума, не прави щастливи хората, защото чувствата са му неразбираеми и неподвластни. Разумът само затруднява любовта, особено когато е истинска.


~winterfire~

7.   До мнение 5

Така е, не сме много различни. Особено щом живеем в едно време, с едни критерий за живот. Разликите, са само в различните ни гледни точки, които се основават, на различния ни опит. А той на това, че през същестуването си, от началото до сега, сме видели и преживяли различни отрязъци, от цветовете на дългия килим на живота. Но крайните резолтати, и следствия, гравитират около подобието. Просто емоцийте и чувствата ни са човешки, и като хора сме устроени еднотипно, различията са в качествата който сме изградили, от сполуките и непослуките си. От спомените ни. Това е което ни прави каквито сме. Затова и хората имащи нещо помежду си, се опознават.


По отношение, на мисленето и действието от предишното мнение. Не можем да бъдем предварително подготвени за всичко, не можем и да разчитаме че само с мислене, ще се подготвим, или придобием решителност. Не знаем какво ни предстой, и колко време би продължило, че да се отдаваме винаги на мисли. Трябва да знаем, кога е нужно първо да се мисли, и кога направо да се действа. Това се усеща. Защото дългото мислене, е признак за нерешителност и страх да действаш. А така, се изпускат шансове, за чийто възможност осъществяването на което да е било в рамките на секунди, или минута, миг, момент. Нещо което, макар и малко, и кратко, би променило пътя ни, живота ни. За сериозните неща, които се знае, че ги има, е добре първо да се помисли. Но да не се прекалява. Забелязали ли сте, колебанията в историйте, когато един трябва да направи избора си, между други двама, или друго състояние. На какво се дължи. На прекаленото мислене, на прекалена задълбочена умисленост. И защо така. Пак поради страх. Ние съжаляваме, от две неща. Първо, когато изберем това което знам, че не искаме, че не обичаме, но го изберем, защото ни е по-лесно, тогава рано или късно, се сещаме колко сме сгрешили. И второ, когато сме мислели много дълго, изберем едното, а другото продължаваме да мислим. Когато си наясно със себе си, не ти е нужно да мислиш постоянно, за всяка малка стъпка която ще направиш. Така де, колко далеко ще стигнете и за колко време, ако мислите постоянно. Само докато кажеш, сега, и сега е минало, а настоящето вече е другото сега. Признак, че човек е неуверен в себе си, или че се страхува от нещо, е че се замисля прекалено много. Ако се познаваш, ще можеш да действаш правилно и мигновенно. Няма човек, който да е сгрешил, щом е последвал сърцето си.


~winterfire~

8.   Кое ли в живота ни не е странно. Дали това, че каквото и да направим, после има и утрешен ден, а след него и друг, още безброй изгреви. Безброй нови дни. Където миналото може да остане далеко от нас, и да започнем всички на чисто, всичко на ново. Но по един по-уверен начин.

Следвайки стъпките на невидимия ни водач, миналото, който често мъкнем като товар със себе си, се случва и да се изгубил. Когато стъпките на миналото, избледнеят на границата с бъдещите ни желания и очаквания. Тогава се питаме, какво, какво следва. Какво ни предстой. Не виждаме нищо познато, нищо с което да знаем как да се справим, всичко е ново, различно, и тъй като не осъзнаваме, че пътя на който сме, ще ни отдвете към щастието. Стига да бъдем поне за кратко авантуристи, и да се спуснем към приключението. Разбира се, не съзираме възможността в началото. А се въртим изгубени в лабиринт. Имаме очи за миналото, и затова и не виждаме, не искаме да видим бъдещето, което е около ни, или дори пред самите нас. За какво става дума, за теми, появяващи на месец, по две, три, в който различни хора, задават въпрос, по едно и също отношение. Отношението към смисъла на живота.
Примерно, къде или какъв е смисъла на живота. Всеки го разбира и вижда по един леко разминаващ се начин.

Според мен, всички са прави, в разбиранията си за смисъла на живота, както и тези който често питат, въпреки че на такива въпроси е отговаряно сигурно вече, с размерите на една не много голяма книга, с много препрадки. Защо мисля, че въпреки съществуването на отговор, всеки има право да попита къде е животът му. Защото смисъла, за разлика от разбирането за живота и съдбата, не е един и същ. Като въпросът не е точно съотнесен. Безсмислено е, щом съществуваш, щом си жив, да си задаваш въпроса, за смисъла, дали живота ти има смисъл, или какъв е. Достатъчно е че ви има. Ако за нещо, някой, е нямало смисъл, е нямало и да съществува.

Проблемът е, че вие не виждате явните очертания на това което ви дава смисъла. Затова и въпросът не е в смисъла, а в кое ви прави живи. Тъй като смисъла, е пряко сързан с това което сте. Смисълът е вашия живот, като индивидуланост, която е свързана с целостта, на останалите хора и живот. Това което насочва вашия смисъл, са мечтите ви. Те са може да се нарече, ядрото, сърцевината, на вашия смисъл. И как няма да са, когато за да сме живи, и да усещаме какво е да сме живи, следваме или опитваме да реализираме мечтите си. Как съществувате, какви са представите за живот и живеене, това е вашия смисъл. Но не бива да го търсите, единствено чрез очите си. Какво значение и какво правилния, ако това което правите, е само което се очаква от вас, и е вид задължение. Нормално е, ако действията ви са монотонни и прагматични, а до вас да няма нито едно същество, към което да изпитвате чувства, да чувствате като приближено до вас. Да изгубите яркостта, контрастна и цветовете. Да спрете да бъдете щастливи, ако сте били. И меланхолично, да се затърсите за "смисъла". Но къде го търсите, винаги извън вас.

Поредно доказателство, че ние се ориентираме, към по-лесното. А така не бива. Първо погледнете в огледалото. Какво виждате, естествено себе си. Ето къде е смисъла, той не ви е избягал, а вие се стремите да бягате от него. Като го търсите вън от себе си, използвайки само очите си. Който живее, никога не се пита нищо за смисъла, защото е в разгара на смисъла си.

Смисълът е, просто да живееш и да обичаш. Смисълът е, в чувствата ни, в емоцийте ни, в кратките мигове с човека който значи много за теб. Понякога целия смисъл, може да се побере в една целувка, или прегръдка. Защото любовта създава смисъла в живота, и през цялото време в което сме без нея, ние се сремим към нея. И когато тя се случи, повече не си задаваме въпроса за смисъла.


Споменах очите. Как им се доверяваме повече, отколкото на чувствата си, и понякога, повече дори от собствената си интуиция и инстинкт. Които ни нашепват правилното, и сме го избрали. Но очите, ни карат да се противопоставим на сърцето си. Примери дозина, разбира се най вече за мъжкия пол, но се наблюдава същото отчасти и при женския пол, от историй където появата, на някое изключително секси момиче/момче, чийто тяло все едно казва, искам да правим секс. До такава степен ни завърта ума, че желаниято за единия секс, ни обладава, до там, че сме готови да изневерим, на съществото което обичаме, и знаем че ни обича много. И защо се оставяме на тази плътски желания, само защото все видяли тя/той, и тялото му/й, ни привлича. Но какво от това, какво. Какво може да ви даде един човек, чийто тяло е префектно. Тръгнете ли да се взимате на сериозно, към такива личности, то сте обречени да изгубите всичко което имате. Шансът човека който ви привлича, сексуално, да е и интелигентен, и душевен, да може да изпитва същите чувства като вас, е минимален. Тъй като повечето такива хора, са повърхности, изключенията са изключително малки.

Е, нима сте готови, да се откажете, от истинската си любов, само за единия секс с друг/а. А после какво, какво ще правите. Ако се окаже, че този друг/а, не иска нищо с вас, или че всичко е било само за едното използване. Не може да си позволите, да твърдите, че обичате някой, или че искате да бъдете с него/нея, ако не познавате какъв човек е. Каква е същността и/му. Ако не сте споделили с нея/него никакво по лично, и ценно за вас нещо от живота си. Ако не сте го/я опознали. В много, да не каза, над 90% от такива развръзки, завършват трогателно. Като наранявате, човека който ви обича, и за който сте всичко. Не се поддавайте на изкушения, ако обичате нея/него много, не го/я наранявайте, не изневерявайте на сърцето което ви обича.

На друго място, ставаме свидетели до какво води нарушения ни смисъл, както и самота. Какво очудващо и лудо, или глупаво, има в темите на хора, казващи, че не им се живее. Само защото нямат приятели, защото са самотни, или никога не са имали гадже. Никога същестуването им не е били забелязано и оценено от противоположния пол. Ами колкото и глупаво да ви изглежда, хич не е лесно човек да е сам, да води някакво затворено съществуване. Като затвор е, в който измъчваш ежедневно душата си. Разбираемо защо няма да им се живее. Но те са само объркани. Повярвайте, и за вас ще изгрее слънцето. Няма вечно да сте сами. Болезнено е да си сам, но се стегнете, бъдете търпеливи. Като не става с опити, не се отчайвайте, ще са нужни още повече опити. И накрая, ще откриете вашата половинка. Съветът ми към вас, е когато това се случи, да не я губите или пренебрегвате за нищо на света.

Самотата, може би най-правилно, би могла да се раздели на три вида. Емоционална, душевно-психическа и физическа (телесна). При емоционалната, имаме с кой да обменяме мисли, да споделяме, както и телесна близост, тоест инстимност. Но няма никакво изразяване и споделяне на емоцийте. Тоест една суха и студена връзка, в която ни е трудно да споделим най-важното, чувствата си. При душевно-психическата, водим един лековат живот, или нямаме много доверие на хората, не се доверяваме лесно. Или нямаме на кой. Споделяме моментните си емоций. Имаме телесна близост, целувки, прегръщания, държане ръка за ръка, както и самия секс. Но не разкриваме същността си на никой. А физическата самота, е когато двете първи са налични, но няма на кой да се отдадем, и да споделим общи моменти, осъществайки чувствата си, чрез тялото.

Има и комплексна самота, обединаваща и трите, или само две. Все самота. Какво е истинска любов, кога се случва. Когато чувстваме, че искаме, да споделим и трите със съществото което сме обикнали. Така, че то да стане част от живота ни. Да можем да споделяме емоций с нея/него, да изразваме свойте мисли, своя живот, да имаме желание да се докоснем до нея/него и да я/го почувстваме. И всичко, само защото я/го обичаме. Но най-красивото в една такава любов, е невиното ни желание, да искаме да видим, как тя/той се усмихва, да виждаме очите й/му. И всеки ден, да живеем с мисълта за тези очи и за тази усмивка, за тази душа, за това сърце.


~winterfire~

9.   Може би, ако се познавахме повече, щяхме да бъдем по уверени какво искаме, и нямаше да оставяме странични бариери, да ни пречат към пътя на сърцето ни. Но пък, цял живот се учим, и точно защото не можем да познаваме напълно себе си, се стремим да се опознаем, опознавайки човека който значи много за нас. И обичайки го, разбираме повече за това което сме, откриваме частица от себе си в нея/него, както и тя/той в нас. Идеални, "перфетни" хора няма. Но и ние не знаем какво е идеалност. Смятаме, че идеалност, е някой да изглежда точно спрямо нашите представи и критерий, да ги припокрива все едно ние сме я/го създали. Все едно, е създаден/а за нас. Обаче, пропускаме, че щом имаме високи стандарти и очаквания, то и срещуположната страна може да има също. Високите критерий, никога не сближават, те са само една ледена стена между двама. Забравете, за идеалите, очакванията, критерийте.

Знаете ли, колко е трудно да откриеш човека чийто сърце е близко до твойто. И че, ако се случи, това ще си е един огромен късмет. Като две подобни капки морска вода, да се срещнат, когато се намира в един голям океан. Това не вие пазар, че да имате изисквания, любовта не е стока. Любовта не се купува или продава. И едва когато го разберете, тя ще ви се случи. Тя не е и игра. А едно дълбоко усещане, за приближение към другата личност. Сякаш магнит ви придърпва към нея/него. Но и усещане, че съществото ви принадлежи нему. Усещане с което да се будите всеки ден. Да отваряте очи, и да си мислите, какво прави тя/той, как е, как се чувства. Това значи, да ви е грижа. А и какво значение, би имало дали тя/той е перфектен спрямо едни рамки от определения. Когато обичате, ще обикнете всичко в нея/него. Като се започне от положителните качества, та чак до това което смятате за отрицателни. И въпреки че ги смятате за отрицателни, вие ще обичате и тези качества, защото обичате, всичко което е тя/той. Не бива да имате високи изисквания и критерий, които да са вън от кръга на любовта ви. И да са главно от егоистичен характер, или чисто материален. Няма по-важно нещо от любовта която бихте получили от нея/него, това е и най-големия критерий, любов за любов, любов от любов.


За жалост знаем малко за любовта. А и как иначе, когато около ни, секса който се води за табу, се спряга навсякъде, като една велика комерсиалност, или откритие на двадесет и първи век. Телевизията, филмите, плакатите, дори книгите и появяващи се песни, насочват вниманието на хиляди, само към секса. Едно голямо и добре обмислено промиване на мозъци. Извън нормално. Защото от една страна, казват колко много сме хората по земята, как вече нямало много ресурси, а ето че те сами предизвикват безразборното множене с рекламирането на всичко чрез секса и сексуалността. Ок, има предпазни средства, а и другата спеколация е с земните ресурси, на земята има достатъчно място за всички ни, но ние сме се наблъскали като сърдини, единствено в епицентърите на градовете. Но къде остават човешките ценности, къде е мястото за любовта, когато недружелюбно е избутана от секса, който се е опитва да я заличи от паметта на човечеството.

Хубаво е, че историята все още помни, любовта която се е създавала не веднъж между двама през вековете. Та да имаме, пример, какво е любов, за да не забравим съвсем. Любовта не е изгода, любовта е дар, като живота. И да се случи, си е цяло богатство, че и чудо. Особено в това съвремие, дето на много представат им за "любов" им минава през джоба, или през нагона и нуждите. Е, ще ви разочаровам, секса, не е любов, парите не са любов, това е което на вас ви се иска да е "любов", защото така ви е удобно, и лесно.

Секс, можеш да правиш с всеки, обич може да изпиташ към малцина, но само към един тя ще е споделена и ще се превърне в истинска любов. Напълно нормално е в една връзка да има и секс, но не бива секса да е основата на връзката, а взаймните чувства.


Когато обичате/обичат ви, ще ви е грижа за нея/него, и ще усетите и загриженост към ваша страна. Не се страхувайте да казвате каквото мислите, дори и да е леко негативно и отрицателно, или да чуете такова по ваше отношение от нея/него. Да, може да боли, да е неприятно, но когато двама имат чувства, и искат да се сближат и опознаят, ще трябва да могат да си казват и лошите неща, не само хубавите. Особено ако ги е грижа един за друг.


~winterfire~

10.   Какво ни дава сили да продължим, да се изправяме когато паднем, да не губим воля и разсъдък, но и да имаме желание за живот и чувства. Въпреки спазващите и студени течения на обкръжениата ни, който рядко съвпадат с нашите мечти за добър живот. Мисля, че ключът за издръжливостта ни е във вярата ни. Каквото и да ни сме случва, да вярваме в съдбата, в това, че там някъде, ни чака нещо красиво, нещо добро. Можещо да вдъхне живот и цветове на бездиханието около нас, и дори в нас. Че живота е баланс и ако сега страдаме, то утре може и да се радваме. Вяра, вяра и пак вяра. Явно това е да сме хора.

Но едва ли бихмо могли са се самоосъдим, че вярваме безпричинно в неща който не могат да се докажат напълно. Вярата е втъкана в нашето същество, както са и природните инстинкти. Вероятно като живи, ние не можем да си представим, че сме единсвени, и искаме да вярваме, че не сме сами. От там и поставяме различни присъствия в живота си, които са невидими и неведоми. Нещо по висше от нас, за да сме по-спокойни, че съществуването ни, си има покровители, и не е на произвола, не е на хауса.

Обикновенно когато трябва да серизно да се обясни какво е съдба и какво случайност, и кое е валидно за живота. Се стига до множество философски разсъждения, защото което не знаем, го базираме на самите себе си. Преди време, и аз се опитвах, да си отговоря на същото.

Достигнах до заключението, че света е голям, и не можем да го обхванем с мислите си. Докато той, ни побира всички. Мислех си за една книга. Как когато ни хареса, ние си я вземаме, но в началото не знаем какво пише в нея, не знаем, как ще се развие историята. Но книгата си я има, както и историята, още преди да видим че съществува.
За нас, всичко което ще се развие в историята, е като случайност, непредвидимо докато не навлезем съвсем в нея. Обаче, за автора, написал я, книгата не е случайност, нито историята.

По същия начин, в живота, всичко което не знам, и се опира само до нашите сетива, е случайност. Но в един по-голям план и време, тази привидна случайност, ще е обвързана в още много такива случайности, и вече няма да е случайност, а съдба. Просто не ние, сме написали книгата на живота и съществуването, ние сме само част от писанието. Ако някой, стартира действие, но вие не го виждате, а усетите само ефекта, или следствието на действието, за вас ще е случайност. За автора на действието, ще е проява на волята му в реалността.

Виждате ли някой често, живота пресякал ли е, или пресича ли всекидневно пътищата ви. Случило ли се е да се сближите с този човек, да откриете много общо с него. Но и да се влюбите в него. Повярвайте това не е случайност. По-лесно ни е да вярваме в случаиността, защото съдбата ни плаши. Но точно тази съдба, среща хора който са близки по мисли, душа и сърце.

Разбира се, не може да искате, веднага да опознаете този човек, с който така сте се привлякли. Нужно е време. И не е очудвайте, ако видите и друга страна от характера й/му, която да е по негативна, или дори груба. Това по никакъв начин, не значи, че тя/той, е такъв. А че може нещо да я/го плаши, да се страхува, и това да влиае на настроението му. Да е объркан/а, и да се чувства несигурен/а. А когато сме уплашени или се страхуваме, сме способни, да се държим неправилно, нехарактерно за нас си, и след това да се изумняваме как сме могли да постъпим така. Ако обичате някой, ако сте се влюбили в нея/него, не се отказвайте лесно, не разрушавайте сърцето си, от първите пречки, а се опитайте да разберете какво се случва с нея/него.

Не сме съвършенни, не сме идеални, но всички сме уникални с нещо. Има такива, който искат да се слеят с масата от конформозъм. За други, индивидуалността е приоритет. За мен, е баланса, крайностите са отчетили, но лишават и ограничават погледа ни от различното. Нямаме еднакво детство, някой дори са нямали такова, нямаме еднакви моменти в живота. Нямаме еднакви спомени. Но ако обичаш някой, и тя/той теб, може да имате едно бъдеще.


~winterfire~

12.   Вдишайте-издишайте, изхвърлете останалите мисли, и след като прочетете, отделете поне едни 7 секуди, за да помислите над написаното, не е много нали.


От ден на ден, се убеждавам, колко малко хора са способни да обичат. И как любовта напълно незаслужено се измества от потребността, себичността и егото на хората. Питам се, това ли е което искате. Това ли смятате че ще ви даде удовлетворение от живота, че ще ви направи по-живи, по-истински, по-щастливи. Знаете ли, изобщо какво искате от себе си и от живота си. Май не. Хубаво, хора сте, условията за живот не са леки, всеки си има свойте душевни рани и болки. Но до кога можете да бъдете толкова бездушни и лицемерни по отношение на любовта. Като я пренебрегвате и оставяте да прашасва като един забравен музен експонат. Нима искате да си останете сами и безсърдечни. Имате чувства, но не можете да си признаете, че вие е страх, да ги споделите, страх вие от последствията, от неизвестното. Е, страха до къде ще ви довете, до никъде. Оново и оново, дните ви ще бъдат едни и същи. Защото нямате смелост, да имате очи, и за това което ще ви направи щастливи, за този/тази обичащ/а ви.


От къде започва дистанцирането ни от любовта, защото надали има хора, които да не искат да изживеят нещо красиво. Които да не искат, живота им да има цел и смисъл. Мисля си, всичко започва от разбиранията на това време, от материалността. Ние тотално се откъсваме от нашата хуманност и природа - вродена ни. И търсим изгода от всичко, гледаме на света като на предмет. Отхвърляме съществуването на душа, приемаме за даденост само което може да се пипне и използва. Независимо че има вярващи, неограничаващи светогледа си, дори и тяхната вяра, е само привидна. Докато живота им се свежда отново до къга и разбиранията на потребността. Примери могат да се намерят много. Но като че ли, най-отчетливо е, че се стремим да търсим, личността на някой, неговата същност и интелект, не в това с което е допринесъл, в това което е, или е бил. А в неговата физика. С което направо си отричаме съществуването на душа. Сега може да си помислите, какво общо има душата с любовта, о, ами много, много за разбиранията ни. Много за възприемчивостта ни. Сега, за да установят защо един човек е бил какъвто е, и защо е имал качествата които е имал, биха изледали мозъка му, особено ако е постигнал много за времето си. Биха изледвали, детайлите по мозъчната му кора, нагъванията и, набраздеността и, извивките и, както и съдържанията на хичмичните сайединения. Мислейки си, че така ще разберат защо този човек е бил какъвто е. Но там е работата, което се свежда само до материялността, до материята е, повърхностно. И какво правим, търсим човека в повърхностно - поредно доказателство, че така ни е по-лесно. Да, 21 век сме, но какво от това? Това прави ли душата, и любовта, една отминала мода? И ако да, от кога, това което ни прави хора, се е превърнало в мода? Че ако то изчезне, ние вече няма да сме хора. Ще сме едни опаковки, без съдържание, на вид хора, но вътрешно никакви. Добре е, да си помислите хубаво, кое ви прави каквито сте. А не, щом видите нещо, някой, различен от вас, да търсите различността му, в неговата по-голяма или по-малка развитост от вас. И да ви се струва, че другият/а, е такъв/а, защото е по-съвършен/на от вас. Науката, никога няма да успее да даде точен отговор, на има или няма душа, нито какво е душа, или какво ни прави живи. Все въпроси, чийто отговор е невъзможен. Но това не значи, че щом нещо не го виждате и не можете да го докоснете, не съществува. Светът съществуващ сега, не е точно благодарение на задружните усилия на всички, защото е почти невъзможно, да видиш, човек да включи услията си, безвъзмездно или даром. Светът е такъв, и има всичко с което вие сте свикнали, и мислите за даденост, благодарение, на малцинството което е създало всичко което сега се приема за нормалност. И на онези стремящи се да го внедрят и запазят.

Кое прави хората различни, защо някой са различни, защо постигат повече от други, нима защото са по от други, или така вие по-лесно да си обясните. Имали са мечти, различни от вашите. Казват, че човек е толкова голям, колко са големи мечтите му. Защо изобщо, пиша това. За да се опитам да ви обясня, че мечтите, не сършват, само до - "родих се, пораствах, правих секс наред, и избрах да съм с който ще ми е по угодно и материялно. " Това дори не са мечти! А опити да намерите вашето място и да оцелеете, странно, но какъв живот е ако сте с някой, с който нямате нищо истинско и силно помежду ви. А когато не вярвате в съществаунето на душа, вие не вярвате и в любовта, и двете не могат да се пипнат и видят. Но могат да се почувстват.


Понякога ми е много болно, че така се получава, болно за хората, предпочитащи студеният, но лесно обезпечен живот, пред избора на любовта. И ужасно, когато наричат, това, че са с някой, защото така им е удобно, защото са свикнали, навик и е, наричат го "любов", виждайки същевременно че чувствата на другия отдавна са угаснали. Една дълга заблуда и агония, на едни объркани сърца. Не забелязвате ли, как пишете теми в които искате човек до себе си, който да ви обича истински, за който да те всичко. Казвате го, на моменти го мислите. Но какво правите, виждате ли какво избирате, отново и отново, вземате обратния избор и решение. Толкова сте несигурни и плахи. Ужасно е, че не можете да намерите смелост, да последвате сърцето си. Но не се ли досещате, какво бъдеще ви очаква с човека с който нямате никакви чувства помежду си. Не виждате ли, няма да сте те първите, в същото положение, е нищо хубаво не би ви очаквало. Освен усещане, за самота и тъга. Дваж по-самотни сме, когато сте с някой, който не изпитва и не отдава, каквото и ние, към него. Замислете се. Отворете си очите и прозрете истината.


Може би най-отвратително е, отношението. Какво искате, а какво правите. Особено самотните и търсещите любовта. Когато последно, се опитахте да се запознаете, да допуснете друг/а, до себе си. Да се доверите. Всички сте толкова, затворени, живете само в очертанията на собвения ви свят. Искате, а не допускате никой до себе си. Що за свят е това. Вече дори на улицата не можеш да се запознаеш, всички се превръщате в мнителни, недоверчиви, невярващи. Срещу ви, може да е някой напълно нормален човек, но нали си се страхувате, и го отбъсквате, и подминавате. Изпускате сумати шансове. От кога е неправилно, да се запознаеш с непознат. Или трябва всички да се знаете, ама като се знаете, то няма и защо да се запознавате. Просто пълен игнор, всеки си върви навън
затворен в мислите си, изолиран, или уж забързан към незнайните си "велики" задачи и цели. А после, се чудите какъв ви бил живота. Ами толкова ли не можете да постърсите щаствието и в някой непознат. Как иначе, ще го постигнете, ако очаквате щаствие само от вашите познати, досега не сте го получили, едва ли ще го получите и за напред. Има много хора, не познавате човека за вас, и видите някой към който почувствате нещо - непознат, няма ли да проявите желание, и усилие, да го заговорите, да опитате. Или направо ще подминете. Ако подминете, значи, сами си изпускате възможностите. Май ние хората сами сме си виновни, сами си го правим. Защо когато пред вас, е човек който е по-откровен, готов да общува с вас, вие се дърпате, и показвате, или изразвате, че се чувстявате странно и неловко. Какво странно и неловко има. Хора сме, нормално е да общуваме. Вие не поемате никакви рискове. Все за да се запознаете с някой, вие нужен гарант, чрез приятел, да ви заепознае, или събитие, от което не можете да се измъкнете. Кажете, не е ли глупаво, сами да си пречим. Не бихте се доверили, или опитали да се запознаете с непознат/а, по ред причини, да пак тези причини. Не мислите когато трябва, ама когато опре до чувства, се плашите и ума ви се разбързва, да ви измъкне, като че ли е на живот и смърт. Като примерни, причини, защото непознатия/тата, вида й/му, не ви вдъхва доверие, или ви напомня за друг/а, който ви е наранил. Разбира се, предрасъдно мислене. На вас, ще ви хареса ли, да ви определят и съдят, само от вида ви, ами дайте възможност на отсрещния, сам да покаже какъв/а е. Не можете да отхърляте с лека ръка някой, без да познавате същността му, вида често заблуждава. Красотта не приоритет, сами знаете, че човек може да е красив и напълно кух от вътре. А ако някой е странен, опитайте да го опознаете, и ще го разбере по-добре.


В търсене сме, на някой като нас. Но няма друг като нас, по скоро това е сравнение. В търсене сме, на някой който да ни разбира. Да ни подкрепя, да не ни изоставя, когато страдаме, да ни обича дори и с грешките ни. Някой за който да сме нещо, да сме значещи. И ако правим същото и за другия, то това е любов. Откажете се от фантазийте за принцове и принцеси, който да са все хора, отговарящи на вашите критерий, що за любов е, ако е преднамерена. Това не е концерт по желание. Принцесата, принца за вас, е тази/този, който/която ви обича, без да има конкретни причини и на сърцето ви е мил/а, въпреки че не си признавате, но и не ви е наранил/а.


Не сме създадени за да бъдем сами. Не сме създадени за да страдаме. Имаме сърце и чувства, за да ги споделяме с който ще сподели и свойте с нас.


~winterfire~

14.   Занимаваш ли се с психология?