Относно хората, живота и сърцето - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (124822)
 Любов и изневяра (30729)
 Секс и интимност (14709)
 Тинейджърски (22088)
 Семейство (6807)
 Здраве (9803)
 Спорт и красота (4791)
 На работното място (3392)
 Образование (7461)
 В чужбина (1714)
 Наркотици и алкохол (1132)
 Измислени истории (802)
 Проза, литература (1776)
 Други (19462)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Относно хората, живота и сърцето
преди: 13 години, 8 дни, прочетена 2756 пъти
Здравейте. Напоследък все по-често се заглеждам в темите на този сайт, както и си спомням теми от другия сайт който закриха. Та мислех си, колко разнообразен е живота, като форми и среда, но странно защо, погледнато от човешка гледна точка е много еднообразен. Какво имам в предвид ли, ами ако се загледате в различните историй, няма как да не усетите, явната прилика, между десетките човешки дилеми и проблеми. Нима човешкият живот е с толкова тесни граници, та почти всички, достигаме до едни същи разклонения, падения и възвишния. До едни и същи, пропасти и привидно задънени улици. Аз отдавам, тази прилика в общите и единни стремежи и представи за как трябва да се живее и какво трябва да се постигне в живота, оформени от цялостта като общност, неписаните правила пораждащи се от вътрешните и външните ни човешки фактори и емоций.

Една колосална част от дилемите са с любовно естество. И са едни и същи, въпреки различията в основните персонажи, и средата на действия, както и времето. Просто въпреки различията, водят до едни и същи човешки чувства, чувствата на объркаността, или на страха. В десетки историй, един се колебае между двама, или само един, на който да отдадат обичта си. Питам се, дали наистина човек, може да не знае какво иска. Твърди се, че това да не знаем какво искаме, е една основна човешка черта, която се появява в мнозина. Но дали не знаем какво искаме, или сами се възпираме и си пречим, на това да реализраме щастието си. Защо ли. Защото е невъзможно да не знаем какво искаме. Но както в много историй, ние свикваме с едното положение, и то ни е по-лесно и удовно, въпреки, че не е нито право, нито желание на сърцето ни. Тоест, страхуваме се, да не изгубим това което имаме, без знчение, че то ни наранява, че от него страдаме, защото се съмняваме, че новото нещо ще може да ни даде повече. И какво излиза, че продължваме по-старому, защото така ни е по-лесно. Докато същевременно, сърцето ни знае какво иска, и копнее за другото същество, за другото сърце. Но я чакайте малко, кой е казал, че истинската любов, ще бъде лесна. Никой. Кога една истинска любов, е била лесна. Никога. Лесните неща, които ни доставят удобството на познатото ежедневие, но заедно с душевна болка и сърцато терзание, не са истинска любов. Или както се вижда, преди да правим каквото правим, е редно да разберем, че щом е дошъл момента, сърцето да пожелае, друго, а преди този момент, е страдало от бездушието на празния ни живот. Значи, пътя ни вече е избран, и трябва само да се вслушаме в този чувствен избор на сърцето.

Хората, които са подходящи един за друг, рядко се срещат от първия път, а и първата любов, не винаги е истинска. За да правим разликата, е редно и да знаем какво е истинска любов, а това са го изпитвали много малко хора. Едни бъркат истинската любов, с навика. Други със секса, трети не я бъркат, а ги е страх да не изгубят положението което имат сега. Но самите те, знаят, че каквото имат сега, не ги прави щастливи. Разбира се, в някой от историйте, тази дилема се случва поради срамежливост и притеснителност, но в основата пак е страха от непознатото. Но може ли да се нарече, живот това да изпитваш страх, да направиш каквото и да е, за да постигнеш щастие. Да се опасяваш, че може да сгрешиш, ако послушаш сърцето си, и да потъпкашправата му, а от там и собствените си чувства. И така, страдаме, но продължаваме да търпим, което си е чист мазохизъм. Но в основата е, че вярваме, че можем да променим човека до нас, и отново да го накараме да ни заобича. Което си е една отчаяна надежда, особено виждайки, какво е отношението му. Когато един обича друг, сам би намерил път и начин, да се промени, за другия, така че, да не допуска първия да страда. И да става така, че единия, да дава, повече от другия, или изобщо да не дава. И за двете, за дилемата на избора, и за дилемата, тя/той, харесва ли ни. Правилното решение, е не да чакаме отговор, от някоя вездесъща сила, като вид откровение. А да опитаме да покажем чувства, да подадем ръка, и ако и другия/другата, има чувства, ще отвърне със същото. Не бъдете роби на страховете си, не робувайте на притеснението си, на колко лесно е така, или иначе. Защото, няма да бъдете щастливи. Истинските взаймни и споделени чувства, не затихват, не погасват. А истинската любов, не причинява болка, и не ни кара да страдаме от самата нея, или от другия човек, с който смятаме че имаме споделеност на чувствата. А от нещата, който биха се изпречили, и попречили на една такава любов, да се обменя между двамата влюбени.

Според мен, много малко, биха последвали сърцето си, много малко биха рискували. Но с лекота повечето, биха избрали, да търпят безразличието, студенината, и безчувствието, само защого им е познато. Не очаквайте да намирате веднага сигурност и надежност в тази/този, посочен ви от сърцето, и невидите ли, не се отказвайте от нея/него. Вярно, че живота е труден, но ако следваме само материалните зависимости, на кое ни е нужно, и от тях се водим коя/кой да изберем, това не би могло да се нарече любов, а една изгодна възможност. Избраницата/избраникът на сърцето ви, може да не притежава всичко което искате да имате, за една сигурност в живота. Но щом сърцето, или самата съдба ви тегли към нея/него, оставете сигурността и логиката, като не се надявайте да ги получите веднага и лесно от другия, а се насладете на тази любов. Като сигурността и надежността, ще завият от двама ви, за напред, това ще е което ще трябва да изградите, а не да получите на готово.


Другият тип, историй са относно секса и интимността. Куп историй, в които някой не е задоволен, друг се пита защо, а трети пита какво да прави. Но и тук, ако за да няма задоволеност и удовлетворение, значи има липса на любов, и се набляга повече на силните физически емоций. Или още един случай в който се набляга на по-лесното. Защото е в пъти по-лесно, да градиш едни взаймоотношения на едно сексуално ниво, без да има нещо по-сериозно. А това се случва, само ако избраниците ни, не са съвсем по-сърцето ни, а сме с тях, защото ни е привлякла, страстта и похотта. Или чувствата са започнали да замират, което пак показва, че любовта не е била чак толкова споелена още от самото начало. А само любовта, би дала нужното удовлетворение и да двете страни, така че, да не си омръзнат един на друг.


Третият тип, е за отчаянието. Тук се наблюдават, не малко хора, страдащи от остро изразена депресивност. Една част от тях, мислещи за край на живота си. Разбира се, което от други, би било трудно да се повярва, тъй като се казва, че щом някой е написал историята си, значи още му се живее, иначе да е сложил край и без да пише. Но според мен, това си е вид, успокойтелно за коментиращите, че хората се самонавиват, но не можем да знаем, кой колко решен е в намеренията си. Точно затова, и не бива да набеждаваме и порицаваме такива хора, че търсели съжаление, и някой да им се моли. Те търсят само разбиране, отклик на друг преживял, или преживяващ подобно на тяхното. Депресията и отчаянието, няма как да се заменят от щастие и душевно освобождение. Ако не променим това което предизвиква болката в нас. И не създадем друго, което да отключва радост. Застоят на едно място, с едни мисли, усложнява депресията и я прави в пъти по-трудно преодулима. Към типът на отчаянието, слагам и ниското самочувствие, защото то е едно от първите стъпала към отчаянието. Не веднъж ниско самочувствие, е водело и до отчаяние. Но каква е причината. Самотата и липсата на подкрепа. Което пак ни извежда на пътя на чувствата. Или иначе казано, липсата на любов, емоционалност, привързаност, на подкрепа, на разбиране, на хуманност. Ни прави слаби. Пречупва духа ни, и ако нямаме силна воля, се отчайваме, а ако сме имали някаква решителност ставаме нерешителни. И занижаваме всичко което е до нас самите. Отново появата на любов и тук, би излекувала тези тежки състояния. И четвъртия вид, са проблеми от ежедневието ни. Проблеми, свързани с нерешителността, която споменах по-горе. Поради липса на подкрепа, на разбиране.


Като заключение. Тайната на тези четири типа дилеми и проблеми, са зависими единствено от нас самите. От нашето решение. Готови ли сме, да стойм със скръстени ръце, търпейки, или чакайки някой друг, да свърши останалото. Или ще имаме смелост да променим света си, да последваме сърцето си. Не бягайте от щастието си.

Изключително странно е, че макар историйте толкова да си приличат, хората не се поучават от грешките на другите, а допускат същите. И така цикъл, след цикъл, следва едно повторение, на место подобрение.
За едни щастието не е в любовта, и ще са прави донякъде. Но дали е възможно, любов без щастие, едва ли. Човек не бива преднамерено да търси с кой да е, само за да не е сам, или защото се надява на щастие. Истинската любов, никога не е планирана, или плавно
развиваща се. А появяваща се на сцената на нашия живот и полезрение, по един неочакван начин, пленявайки сърцето ни.

Хора, не се отказвайте да обичате, но и не си хабете силите и любовта, за други, които не биха ви дали, отвърнали със същото. Щом другият е причина за вашето страдание, то имайте кураж, да се доверите на сърцето и на този който/която, го владее. Истинското в любовта, е когато обичаме един човек, такъв какъвто си е, но и той/тя, ни обича също защото сме такива каквито сме.


~winterfire~

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 13 години, 7 дни
hash: 1d39d35017
гласове:
1 2 3 4 5
  (305911 гласа)

1.   Успеха в живота, независимо дали в любовта, дали в работата или в семейството, е много относително понятие. Колкото човешки същества живеят на планетата ни, толкова понятия има за успеха в живота. Това което за един е цел и стремеж за постигане, и може да се определи като щастие, за друг може да е съвсем елементарно постижение, без особена стойност. За да се определи човек за успял и щастлив в живота, трябва да изпита всички възможни наслади на земята. Това на практика е невъзможно, защото няма да му стигне един човешки живот, което означава, че никога не може да се постигне пълно щастие. Живота е динамичен процес, и през цялото му протичане, ние сме въвлечени в безброй житейски водовъртежи. Никой не може да предвиди как ще протече живота му след година или по дълъг период от време. Все едно, синоптик да прогнозира времето за след една година. Най важното е, човек да бъде праволинеен в своите принципи и да ги следва докато е жив. Физиката и моженето са до време, не би трябвало да залягаме само на тях като основни критерии при определяне на принципите си. Ако днес кипиш от здраве, и можеш чудеса да сътвориш, то утре може да си грохнал старец. Ако основният принцип е само моженето, то изпадайки в такова състояние ще се отчаем и ще рухнем психически. Затова трябва да наблягаме на духовното, защото то е непреходно, неизменно, душата е нетленна, напуска ни последна. Аз живея с няколко основни принципа, и съм доволен от живота си. Не ламтя за богатство, а се стремя да поддържам душата си чиста, много спокойно се живее така. Първият принцип: Не прави на другите това, което не искаш на тебе да правят! Втори:Прави каквото трябва, да става каквото ще! Трето: Ако ти не си ядеш парите, те тебе изядат(живота е пълен с примери за това)! Четвърто: Където си вадиш хляба, не се занимавай с глупости, има си други места за това! Има още много, но ще стана отекчаващ, сетих се за още един от основните: По добре сам, отколкото зле придружен! Трагедията на много хора е от неспазването но последният принцип! Май се увлякох, извинявам се.

 
  ...
преди: 13 години, 6 дни
hash: 0a43ba17cd
гласове:
1 2 3 4 5
  (252444 гласа)

2.   Първата история в този сайт, за която нямам какво да кажа или добавя, болезнено си прав/а...

 
  ...
преди: 13 години, 6 дни
hash: c36ebdf061
гласове:
1 2 3 4 5
  (223330 гласа)

3.   Към коментар 1


Няма проблем не си се увлякъл, това което написа е истина. А както една монета има две страни, така и една истина би могла да има повече от една страна. Но с темата нямах в предвид успеха в живота. Тъй като не се опитвам да градя статистика, на достиженията на един успял човек, така че, другите да имат какво да следват и чрез какво да се сравняват. Не мисля, че успеха ни прави щастливи. Ако един живот се гради на загуби, тогава успехите ще предизвикават радост, но щастието, за което аз упоменавам, не го слагам редом с радостта която бихме изпитали, от някоя материална сполука. Както сам казваш, материята или това което можем да имаме, е до време, затова и не бива да градим щастието си, на тази илюзорност. А на това което е в нас, на душевните неща. А материалните са само допълнението, обвивката която ни заобикаля. За насладите, не мога да твърдя, че е така, защото би значело, все едно, ако ти се яде сладко, опитай от всички десерти, ако те е страх, предизвиквай страх в хората, ако ти е тъжно, натъжавай другите. Така звучи определението, че за да се определи човек за успял, трябва да опита от всички наслади. Реално, никой не е опитвал от всички наслади. Това ще значи ли, че никой не е достигал до щастието, разбира се че не. Хора, са достигали до щастието, и без да са опитвали всички наслади, и без да са се вкарвали в проблеми, дилеми, че и грехове и грешки. Въпрос до осъзнаване, на това което е заложено в нас. Да мислиш, че като изпиташ всички наслади, ще постигнеш щастие, е като вид насилване, сам се насилваш, да изпиташ колкото може повече усещания, за да разчупиш застоя на емоцийте си, и да се почувстваш различно. Но това е точно, като вторият тип проблеми. И е пак, да избереш по-лесното, което ще ти е най-угодно, но това не го прави равностойно на щастието което човек изпитва, когато е напълно уверен, че е влюбен. Когато едно друго същество, само със съществуването си, предизвиква радост, хармония в него, и щастие, без дори да е опитал от всички наслади. Ето това е истинското в любовта. Това с принципите, да, хубаво да имаме принципи, за да имаме и позиция, и компас в живота, така че, да не е откланяме от правия път.

(Това и към всички останали. ) Нашият път е, да следваме мечтите си, но това което ни насочва към тях, е сърцето ни. Замисляли ли сте се, колко пъти сте пропускали истинското си щастие, само защото ви е било страх, да се отклоните от праволинейността на ежедневието ви. Само защото всичко с което сте свикнали, ви прави уверени и сигурни, вие сте способни да се откажете от желанието на сърцето ви, и да сте и в тъга. И това, единствено заради тази сигурност в последователността, в стремежа ви за успех от към социалния ви статус, или житейки такъв, сте готови да изоставите реалната ви възможност за щастие. Който обича, ще е готов и да рискува. Да се отклони с малко, от праволинейността, да не мисли само за себе си, а и за това което обича. За съжаление понятията за щастие, не са чак, колкото са хората на Земята. Ако забелязвате, колко повтарящи и циклични, са желанията, болките, стремежите, на стотици хора, а сигурно хиляди, че и милиони, няма как да не усетите, как обществото, е наложило свойте неписани норми, за желанията на хората. И тъй като споделяме един общ свят, и исканията ни са еднотипни, това си е вид ограничение на свободната човека личност. Но щом емоцийте са повтарящи се, то и основните понятия също са. Хора сме, и всичко човешко ни е присъщо. Но ако можехме да се поучаваме от историйте и грешките на другите, ако излезем извън рамките на последователността, и се отправим към сливане на мечтите ни с мечтите на сърцето ни, към това което знам че ни обича, и че е присъщо на чувствата на сърцето ни, ще бъдем щастливи, защото ще бъдем свободни. Освободени от силата на чувствата си.


Към мнение 2

Ако дори и един човек, се замисли над това което написах, то нищо няма да е било напразно. Ние сами си създаваме проблемите и дилемите, като се двоумим, между просперитета, личните потребности, страха и щастието. Между разума и сърцето. Но тук е и грешката ни, без сърцето, светът е студен. И разума с нищо не може да го промени. Разума ни въвлича в това което ще ни е по-лесно, с цел да можем да същестуваме по-добре, подчертавам същестуваме. Защото една когато се намеси сърцето, тогава има и живот и живеене.


Друго което ми прави впечатление, е че, когато няма какво да се каже в историйте с хора в тежки състояние. Веднага се намесва по някой, да им каже, "отиди на психолог", или "отиди на психиатър". Не се ли сещате, че тези хора, знаят че има психолози и психиатри, но са решили да си напишат историята, за да срещнат разбиране, а може би и себеподобни. А не да прибягват веднага до клиничните пътеки, на които ще ги тъпчат с хапчета до изнемога. Или най-малкото, ще си плащат, за да може някой да ги изслуша, и да ги гледа с един студен поглед и любопитсво, както се гледа на един лабораторен експеримент. Забелязвам, че щом някой няма какво да каже, и веднага, препраща към друг, друг да казва нещо. Но не това е целта на този сайт. Сайта, не е агенция за реклама и препращане. А за споделяне и разбиране, на това което не можем да споделим в реалния свят. Защо не можем ли. Светът ни изолира, мислите ни стават все по консервативни и изолирани. Ето още една причина, когато в живота ви се появи човека, който предизвиква във вас, копнежи и истински чувства. Да не се отказвате, и да се доверите, както сърцето ви се е доверило и го е обикнало, преодулявайки всякакъв разум и логика.


~winterfire~

 
  ... горе^
преди: 13 години, 4 дни
hash: 1d39d35017
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Мисля, че успеха и щастието в живота вървят ръка в ръка! Няма как да си щастлив, ако си неудачник. Неуспелият човек е подтиснат, мрачен и недружелюбен. Под щастие нека не разбираме само успеха в любовта, по скоро любовта е наградата за успеха. Може да си най красивият човек, може да си с най добрият характер, може да си много заможен и пак да не намериш щастието ако не си вътрешно удовлетворен. А вътрешното удовлетворение идва от успеха, чак тогава душата се отваря като цвете и търси любовта! Да уточним, любов и секс са различни неща! И проститутките правят секс, но там няма любов. Същото е и при тези които се омъжват без чувства, те доброволно се превръщат в проститутки с гарантиран клиент в къщи, но душата им е празна и такива бракове не издържат дълго. Бързо започват раздорите и писането в сайтове, подобни на този, за съвети и разбиране. Успелият човек, първо уравновесява себе си в живота, уточнява приоритетите, изгражда си ценностна система и тогава се оглежда да намери своята половинка за съвместен живот. Но все пак, човек докато е жив се учи и греши, донякъде е въпрос на късмет на какъв човек ще попадне, но в по голям процент попадението зависи от самият него. Първо трябва да се мисли и след това да се действа, а не обратно!

 
  ...
преди: 13 години, 4 дни
hash: 29f931ee88
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   №4, изключително точно си усетил/а нещата - вътрешният баланс и постоянното развитие са отговорност на всеки. Щастието е само мимолетна награда по пътя на успехите.

Авторе, поздравления за темата! Ще ми е много интересно да прочета и мненията на други хора...

Може би наистина не сме толкова различни, колкото си мислим... а може би и направо сме си едно цяло...

Поздрави: Ray

 
  ...


...
преди: 13 години, 4 дни
hash: 4eed5c7847
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   До коментар 4

В думите ти има истина, но както ти казах, това е само една страна на истината. Мисля си, че хората който споменават и говорят много за успеха, го правят, или защото те самите се нуждаят от успех и това смятат, че ще ги направи щастливи. Или защото техния път е бил такъв, и си казват, че и пътя на другите, до щастието трябва да е подобен. Но не мога да се съглася напълно, че успеха и щастието вървят заедно и то ръка за ръка. Успех е когато имаш да правиш нещо, и сполучиш в него. Но най-често, успех е дума, бележеща материлните придобивки, или средства който са се осъществили, за една бъдеща такава добивка. Да поставиш любовта и щастието, редом до успеха, е като да ги окачествиш с предмети. Или с нещо от което имаш, или си имал полза. Което само по себе си, би показало, че любовта която си изпитал, или изпитваш, не е чак толкова силна, а по-скоро, окачествена като любов, и приложена поради необходимост, за успех, а не поради свободните желания на сърцето. Защото сърцето, ни най-малко, не го вълнува, какви успехи си бележил, или какви са ти придобивките. Има хора, съвсем успели, че и преуспели в живота, който никога не намират любовта. Или дори са нещастни. Какво ако си успял, може да си успял и пак да не си щастлив. Представи си, че си успял, но си изгубил, най-скъпия за теб човек. Е, ще има ли значение че си успял, не. Ще си успял, ама пак ще си нещастен. Ако имаш сърце, и си човек, който допуска любовта да се случи, няма да се вълнуваш първо от успехите си. А от това което сега става, което сега може да се случи. Това което казваш е добре, но същевременно е вид делител, за хората и тяхните чувства. Човек има цял живот за да успее в нещо. Ясно е, че ако не си материално стабилен, ще си с по-ниско самочувствие. Но поне ще си земен, и няма да се извисяваш над другите. Какво, хората който не са успели, не могат да се влюбват ли. Едва ли. Разбира се че могат. И това се случва. Имаш противоречие, първо казваш, че да си щастлив е нужен успех, тоест преуспял, стабилен в живота, материално, но аз нямам в предвид под да си щастлив, да си така студено щастлив, поради самочувственост. Високото самочувствие, изиграва и лоши шеги. След това написа, че може и да си заможен, но пак да не си щастлив, защото може да не си удовлетворен. С което ти отново се върна, на успеха, или иначе казано, стабилноста в живота. С което завъртя един кръг от думи, и обезсмили, четвъртото си изречение. Вътрешното удовлетворение, не е в материализма, нито в това което ни заобикаля, след като е вътрешно. А е до чувствата ни, до душата ни, до сърцето ни. Не можеш да говориш за нещо в теб, и да го сравняваш с успех, от който уж ти си зависим. Никой не е зависим от нищо, което сам не е допуснал, или не иска. Ако ти искаш успех, и това ще те направи щастлив, то е ясно и защо правиш такива сравнения. Щастието, е зависимо единствено от това в което срещаме част от себе си, и ни допълва с нещо. Или иначе казано в любовта. Колко за другото, да приемаш че любовта е награда за успех, това е доста несериозно. Любовта даром не се дава, или се случва, или не. Слагайки я като едно под ниво на успеха, все едно казваш, че ако успееш в живота, и всички ще те обичат, а дори, ще постигнеш и любовта. Каквото и да постигнеш така, няма да си ти. Двама се влюбват един в друг, не само във външността си, а и в душите си. Като за да израсте тази обич, те не се стремят да обикнат успехите си, а плюсовете и минусите си, качествата си, себе си, каквито са. Ако говорим за култура и живот, ще е важно да се търси и морал, има ли морал, ще има и ценностна система и принципи. Но човек не бива да се вкоренява в тях, за да не му закостененият представите. А в любовта, не става въпрос за успеха в живота ти, а в това, готов ли си да обичаш, въпреки всичко. И въпреки пречките. Разумът се занимава с успехите, сърцето с любовта. За съжаление разума, не прави щастливи хората, защото чувствата са му неразбираеми и неподвластни. Разумът само затруднява любовта, особено когато е истинска.


~winterfire~

 
  ... горе^
преди: 13 години, 3 дни
hash: bd0245f66b
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   До мнение 5

Така е, не сме много различни. Особено щом живеем в едно време, с едни критерий за живот. Разликите, са само в различните ни гледни точки, които се основават, на различния ни опит. А той на това, че през същестуването си, от началото до сега, сме видели и преживяли различни отрязъци, от цветовете на дългия килим на живота. Но крайните резолтати, и следствия, гравитират около подобието. Просто емоцийте и чувствата ни са човешки, и като хора сме устроени еднотипно, различията са в качествата който сме изградили, от сполуките и непослуките си. От спомените ни. Това е което ни прави каквито сме. Затова и хората имащи нещо помежду си, се опознават.


По отношение, на мисленето и действието от предишното мнение. Не можем да бъдем предварително подготвени за всичко, не можем и да разчитаме че само с мислене, ще се подготвим, или придобием решителност. Не знаем какво ни предстой, и колко време би продължило, че да се отдаваме винаги на мисли. Трябва да знаем, кога е нужно първо да се мисли, и кога направо да се действа. Това се усеща. Защото дългото мислене, е признак за нерешителност и страх да действаш. А така, се изпускат шансове, за чийто възможност осъществяването на което да е било в рамките на секунди, или минута, миг, момент. Нещо което, макар и малко, и кратко, би променило пътя ни, живота ни. За сериозните неща, които се знае, че ги има, е добре първо да се помисли. Но да не се прекалява. Забелязали ли сте, колебанията в историйте, когато един трябва да направи избора си, между други двама, или друго състояние. На какво се дължи. На прекаленото мислене, на прекалена задълбочена умисленост. И защо така. Пак поради страх. Ние съжаляваме, от две неща. Първо, когато изберем това което знам, че не искаме, че не обичаме, но го изберем, защото ни е по-лесно, тогава рано или късно, се сещаме колко сме сгрешили. И второ, когато сме мислели много дълго, изберем едното, а другото продължаваме да мислим. Когато си наясно със себе си, не ти е нужно да мислиш постоянно, за всяка малка стъпка която ще направиш. Така де, колко далеко ще стигнете и за колко време, ако мислите постоянно. Само докато кажеш, сега, и сега е минало, а настоящето вече е другото сега. Признак, че човек е неуверен в себе си, или че се страхува от нещо, е че се замисля прекалено много. Ако се познаваш, ще можеш да действаш правилно и мигновенно. Няма човек, който да е сгрешил, щом е последвал сърцето си.


~winterfire~

 
  ...
преди: 13 години, 2 дни
hash: e047bb3279
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Кое ли в живота ни не е странно. Дали това, че каквото и да направим, после има и утрешен ден, а след него и друг, още безброй изгреви. Безброй нови дни. Където миналото може да остане далеко от нас, и да започнем всички на чисто, всичко на ново. Но по един по-уверен начин.

Следвайки стъпките на невидимия ни водач, миналото, който често мъкнем като товар със себе си, се случва и да се изгубил. Когато стъпките на миналото, избледнеят на границата с бъдещите ни желания и очаквания. Тогава се питаме, какво, какво следва. Какво ни предстой. Не виждаме нищо познато, нищо с което да знаем как да се справим, всичко е ново, различно, и тъй като не осъзнаваме, че пътя на който сме, ще ни отдвете към щастието. Стига да бъдем поне за кратко авантуристи, и да се спуснем към приключението. Разбира се, не съзираме възможността в началото. А се въртим изгубени в лабиринт. Имаме очи за миналото, и затова и не виждаме, не искаме да видим бъдещето, което е около ни, или дори пред самите нас. За какво става дума, за теми, появяващи на месец, по две, три, в който различни хора, задават въпрос, по едно и също отношение. Отношението към смисъла на живота.
Примерно, къде или какъв е смисъла на живота. Всеки го разбира и вижда по един леко разминаващ се начин.

Според мен, всички са прави, в разбиранията си за смисъла на живота, както и тези който често питат, въпреки че на такива въпроси е отговаряно сигурно вече, с размерите на една не много голяма книга, с много препрадки. Защо мисля, че въпреки съществуването на отговор, всеки има право да попита къде е животът му. Защото смисъла, за разлика от разбирането за живота и съдбата, не е един и същ. Като въпросът не е точно съотнесен. Безсмислено е, щом съществуваш, щом си жив, да си задаваш въпроса, за смисъла, дали живота ти има смисъл, или какъв е. Достатъчно е че ви има. Ако за нещо, някой, е нямало смисъл, е нямало и да съществува.

Проблемът е, че вие не виждате явните очертания на това което ви дава смисъла. Затова и въпросът не е в смисъла, а в кое ви прави живи. Тъй като смисъла, е пряко сързан с това което сте. Смисълът е вашия живот, като индивидуланост, която е свързана с целостта, на останалите хора и живот. Това което насочва вашия смисъл, са мечтите ви. Те са може да се нарече, ядрото, сърцевината, на вашия смисъл. И как няма да са, когато за да сме живи, и да усещаме какво е да сме живи, следваме или опитваме да реализираме мечтите си. Как съществувате, какви са представите за живот и живеене, това е вашия смисъл. Но не бива да го търсите, единствено чрез очите си. Какво значение и какво правилния, ако това което правите, е само което се очаква от вас, и е вид задължение. Нормално е, ако действията ви са монотонни и прагматични, а до вас да няма нито едно същество, към което да изпитвате чувства, да чувствате като приближено до вас. Да изгубите яркостта, контрастна и цветовете. Да спрете да бъдете щастливи, ако сте били. И меланхолично, да се затърсите за "смисъла". Но къде го търсите, винаги извън вас.

Поредно доказателство, че ние се ориентираме, към по-лесното. А така не бива. Първо погледнете в огледалото. Какво виждате, естествено себе си. Ето къде е смисъла, той не ви е избягал, а вие се стремите да бягате от него. Като го търсите вън от себе си, използвайки само очите си. Който живее, никога не се пита нищо за смисъла, защото е в разгара на смисъла си.

Смисълът е, просто да живееш и да обичаш. Смисълът е, в чувствата ни, в емоцийте ни, в кратките мигове с човека който значи много за теб. Понякога целия смисъл, може да се побере в една целувка, или прегръдка. Защото любовта създава смисъла в живота, и през цялото време в което сме без нея, ние се сремим към нея. И когато тя се случи, повече не си задаваме въпроса за смисъла.


Споменах очите. Как им се доверяваме повече, отколкото на чувствата си, и понякога, повече дори от собствената си интуиция и инстинкт. Които ни нашепват правилното, и сме го избрали. Но очите, ни карат да се противопоставим на сърцето си. Примери дозина, разбира се най вече за мъжкия пол, но се наблюдава същото отчасти и при женския пол, от историй където появата, на някое изключително секси момиче/момче, чийто тяло все едно казва, искам да правим секс. До такава степен ни завърта ума, че желаниято за единия секс, ни обладава, до там, че сме готови да изневерим, на съществото което обичаме, и знаем че ни обича много. И защо се оставяме на тази плътски желания, само защото все видяли тя/той, и тялото му/й, ни привлича. Но какво от това, какво. Какво може да ви даде един човек, чийто тяло е префектно. Тръгнете ли да се взимате на сериозно, към такива личности, то сте обречени да изгубите всичко което имате. Шансът човека който ви привлича, сексуално, да е и интелигентен, и душевен, да може да изпитва същите чувства като вас, е минимален. Тъй като повечето такива хора, са повърхности, изключенията са изключително малки.

Е, нима сте готови, да се откажете, от истинската си любов, само за единия секс с друг/а. А после какво, какво ще правите. Ако се окаже, че този друг/а, не иска нищо с вас, или че всичко е било само за едното използване. Не може да си позволите, да твърдите, че обичате някой, или че искате да бъдете с него/нея, ако не познавате какъв човек е. Каква е същността и/му. Ако не сте споделили с нея/него никакво по лично, и ценно за вас нещо от живота си. Ако не сте го/я опознали. В много, да не каза, над 90% от такива развръзки, завършват трогателно. Като наранявате, човека който ви обича, и за който сте всичко. Не се поддавайте на изкушения, ако обичате нея/него много, не го/я наранявайте, не изневерявайте на сърцето което ви обича.

На друго място, ставаме свидетели до какво води нарушения ни смисъл, както и самота. Какво очудващо и лудо, или глупаво, има в темите на хора, казващи, че не им се живее. Само защото нямат приятели, защото са самотни, или никога не са имали гадже. Никога същестуването им не е били забелязано и оценено от противоположния пол. Ами колкото и глупаво да ви изглежда, хич не е лесно човек да е сам, да води някакво затворено съществуване. Като затвор е, в който измъчваш ежедневно душата си. Разбираемо защо няма да им се живее. Но те са само объркани. Повярвайте, и за вас ще изгрее слънцето. Няма вечно да сте сами. Болезнено е да си сам, но се стегнете, бъдете търпеливи. Като не става с опити, не се отчайвайте, ще са нужни още повече опити. И накрая, ще откриете вашата половинка. Съветът ми към вас, е когато това се случи, да не я губите или пренебрегвате за нищо на света.

Самотата, може би най-правилно, би могла да се раздели на три вида. Емоционална, душевно-психическа и физическа (телесна). При емоционалната, имаме с кой да обменяме мисли, да споделяме, както и телесна близост, тоест инстимност. Но няма никакво изразяване и споделяне на емоцийте. Тоест една суха и студена връзка, в която ни е трудно да споделим най-важното, чувствата си. При душевно-психическата, водим един лековат живот, или нямаме много доверие на хората, не се доверяваме лесно. Или нямаме на кой. Споделяме моментните си емоций. Имаме телесна близост, целувки, прегръщания, държане ръка за ръка, както и самия секс. Но не разкриваме същността си на никой. А физическата самота, е когато двете първи са налични, но няма на кой да се отдадем, и да споделим общи моменти, осъществайки чувствата си, чрез тялото.

Има и комплексна самота, обединаваща и трите, или само две. Все самота. Какво е истинска любов, кога се случва. Когато чувстваме, че искаме, да споделим и трите със съществото което сме обикнали. Така, че то да стане част от живота ни. Да можем да споделяме емоций с нея/него, да изразваме свойте мисли, своя живот, да имаме желание да се докоснем до нея/него и да я/го почувстваме. И всичко, само защото я/го обичаме. Но най-красивото в една такава любов, е невиното ни желание, да искаме да видим, как тя/той се усмихва, да виждаме очите й/му. И всеки ден, да живеем с мисълта за тези очи и за тази усмивка, за тази душа, за това сърце.


~winterfire~

 
  ...
преди: 13 години, 1 ден
hash: 648143f0fd
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Може би, ако се познавахме повече, щяхме да бъдем по уверени какво искаме, и нямаше да оставяме странични бариери, да ни пречат към пътя на сърцето ни. Но пък, цял живот се учим, и точно защото не можем да познаваме напълно себе си, се стремим да се опознаем, опознавайки човека който значи много за нас. И обичайки го, разбираме повече за това което сме, откриваме частица от себе си в нея/него, както и тя/той в нас. Идеални, "перфетни" хора няма. Но и ние не знаем какво е идеалност. Смятаме, че идеалност, е някой да изглежда точно спрямо нашите представи и критерий, да ги припокрива все едно ние сме я/го създали. Все едно, е създаден/а за нас. Обаче, пропускаме, че щом имаме високи стандарти и очаквания, то и срещуположната страна може да има също. Високите критерий, никога не сближават, те са само една ледена стена между двама. Забравете, за идеалите, очакванията, критерийте.

Знаете ли, колко е трудно да откриеш човека чийто сърце е близко до твойто. И че, ако се случи, това ще си е един огромен късмет. Като две подобни капки морска вода, да се срещнат, когато се намира в един голям океан. Това не вие пазар, че да имате изисквания, любовта не е стока. Любовта не се купува или продава. И едва когато го разберете, тя ще ви се случи. Тя не е и игра. А едно дълбоко усещане, за приближение към другата личност. Сякаш магнит ви придърпва към нея/него. Но и усещане, че съществото ви принадлежи нему. Усещане с което да се будите всеки ден. Да отваряте очи, и да си мислите, какво прави тя/той, как е, как се чувства. Това значи, да ви е грижа. А и какво значение, би имало дали тя/той е перфектен спрямо едни рамки от определения. Когато обичате, ще обикнете всичко в нея/него. Като се започне от положителните качества, та чак до това което смятате за отрицателни. И въпреки че ги смятате за отрицателни, вие ще обичате и тези качества, защото обичате, всичко което е тя/той. Не бива да имате високи изисквания и критерий, които да са вън от кръга на любовта ви. И да са главно от егоистичен характер, или чисто материален. Няма по-важно нещо от любовта която бихте получили от нея/него, това е и най-големия критерий, любов за любов, любов от любов.


За жалост знаем малко за любовта. А и как иначе, когато около ни, секса който се води за табу, се спряга навсякъде, като една велика комерсиалност, или откритие на двадесет и първи век. Телевизията, филмите, плакатите, дори книгите и появяващи се песни, насочват вниманието на хиляди, само към секса. Едно голямо и добре обмислено промиване на мозъци. Извън нормално. Защото от една страна, казват колко много сме хората по земята, как вече нямало много ресурси, а ето че те сами предизвикват безразборното множене с рекламирането на всичко чрез секса и сексуалността. Ок, има предпазни средства, а и другата спеколация е с земните ресурси, на земята има достатъчно място за всички ни, но ние сме се наблъскали като сърдини, единствено в епицентърите на градовете. Но къде остават човешките ценности, къде е мястото за любовта, когато недружелюбно е избутана от секса, който се е опитва да я заличи от паметта на човечеството.

Хубаво е, че историята все още помни, любовта която се е създавала не веднъж между двама през вековете. Та да имаме, пример, какво е любов, за да не забравим съвсем. Любовта не е изгода, любовта е дар, като живота. И да се случи, си е цяло богатство, че и чудо. Особено в това съвремие, дето на много представат им за "любов" им минава през джоба, или през нагона и нуждите. Е, ще ви разочаровам, секса, не е любов, парите не са любов, това е което на вас ви се иска да е "любов", защото така ви е удобно, и лесно.

Секс, можеш да правиш с всеки, обич може да изпиташ към малцина, но само към един тя ще е споделена и ще се превърне в истинска любов. Напълно нормално е в една връзка да има и секс, но не бива секса да е основата на връзката, а взаймните чувства.


Когато обичате/обичат ви, ще ви е грижа за нея/него, и ще усетите и загриженост към ваша страна. Не се страхувайте да казвате каквото мислите, дори и да е леко негативно и отрицателно, или да чуете такова по ваше отношение от нея/него. Да, може да боли, да е неприятно, но когато двама имат чувства, и искат да се сближат и опознаят, ще трябва да могат да си казват и лошите неща, не само хубавите. Особено ако ги е грижа един за друг.


~winterfire~

 
  ... горе^
преди: 13 години, 11 часа
hash: 0cd64843de
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Какво ни дава сили да продължим, да се изправяме когато паднем, да не губим воля и разсъдък, но и да имаме желание за живот и чувства. Въпреки спазващите и студени течения на обкръжениата ни, който рядко съвпадат с нашите мечти за добър живот. Мисля, че ключът за издръжливостта ни е във вярата ни. Каквото и да ни сме случва, да вярваме в съдбата, в това, че там някъде, ни чака нещо красиво, нещо добро. Можещо да вдъхне живот и цветове на бездиханието около нас, и дори в нас. Че живота е баланс и ако сега страдаме, то утре може и да се радваме. Вяра, вяра и пак вяра. Явно това е да сме хора.

Но едва ли бихмо могли са се самоосъдим, че вярваме безпричинно в неща който не могат да се докажат напълно. Вярата е втъкана в нашето същество, както са и природните инстинкти. Вероятно като живи, ние не можем да си представим, че сме единсвени, и искаме да вярваме, че не сме сами. От там и поставяме различни присъствия в живота си, които са невидими и неведоми. Нещо по висше от нас, за да сме по-спокойни, че съществуването ни, си има покровители, и не е на произвола, не е на хауса.

Обикновенно когато трябва да серизно да се обясни какво е съдба и какво случайност, и кое е валидно за живота. Се стига до множество философски разсъждения, защото което не знаем, го базираме на самите себе си. Преди време, и аз се опитвах, да си отговоря на същото.

Достигнах до заключението, че света е голям, и не можем да го обхванем с мислите си. Докато той, ни побира всички. Мислех си за една книга. Как когато ни хареса, ние си я вземаме, но в началото не знаем какво пише в нея, не знаем, как ще се развие историята. Но книгата си я има, както и историята, още преди да видим че съществува.
За нас, всичко което ще се развие в историята, е като случайност, непредвидимо докато не навлезем съвсем в нея. Обаче, за автора, написал я, книгата не е случайност, нито историята.

По същия начин, в живота, всичко което не знам, и се опира само до нашите сетива, е случайност. Но в един по-голям план и време, тази привидна случайност, ще е обвързана в още много такива случайности, и вече няма да е случайност, а съдба. Просто не ние, сме написали книгата на живота и съществуването, ние сме само част от писанието. Ако някой, стартира действие, но вие не го виждате, а усетите само ефекта, или следствието на действието, за вас ще е случайност. За автора на действието, ще е проява на волята му в реалността.

Виждате ли някой често, живота пресякал ли е, или пресича ли всекидневно пътищата ви. Случило ли се е да се сближите с този човек, да откриете много общо с него. Но и да се влюбите в него. Повярвайте това не е случайност. По-лесно ни е да вярваме в случаиността, защото съдбата ни плаши. Но точно тази съдба, среща хора който са близки по мисли, душа и сърце.

Разбира се, не може да искате, веднага да опознаете този човек, с който така сте се привлякли. Нужно е време. И не е очудвайте, ако видите и друга страна от характера й/му, която да е по негативна, или дори груба. Това по никакъв начин, не значи, че тя/той, е такъв. А че може нещо да я/го плаши, да се страхува, и това да влиае на настроението му. Да е объркан/а, и да се чувства несигурен/а. А когато сме уплашени или се страхуваме, сме способни, да се държим неправилно, нехарактерно за нас си, и след това да се изумняваме как сме могли да постъпим така. Ако обичате някой, ако сте се влюбили в нея/него, не се отказвайте лесно, не разрушавайте сърцето си, от първите пречки, а се опитайте да разберете какво се случва с нея/него.

Не сме съвършенни, не сме идеални, но всички сме уникални с нещо. Има такива, който искат да се слеят с масата от конформозъм. За други, индивидуалността е приоритет. За мен, е баланса, крайностите са отчетили, но лишават и ограничават погледа ни от различното. Нямаме еднакво детство, някой дори са нямали такова, нямаме еднакви моменти в живота. Нямаме еднакви спомени. Но ако обичаш някой, и тя/той теб, може да имате едно бъдеще.


~winterfire~

 
  ...

...
преди: 12 години, 11 месеца
hash: 09334f4bc8
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Вдишайте-издишайте, изхвърлете останалите мисли, и след като прочетете, отделете поне едни 7 секуди, за да помислите над написаното, не е много нали.


От ден на ден, се убеждавам, колко малко хора са способни да обичат. И как любовта напълно незаслужено се измества от потребността, себичността и егото на хората. Питам се, това ли е което искате. Това ли смятате че ще ви даде удовлетворение от живота, че ще ви направи по-живи, по-истински, по-щастливи. Знаете ли, изобщо какво искате от себе си и от живота си. Май не. Хубаво, хора сте, условията за живот не са леки, всеки си има свойте душевни рани и болки. Но до кога можете да бъдете толкова бездушни и лицемерни по отношение на любовта. Като я пренебрегвате и оставяте да прашасва като един забравен музен експонат. Нима искате да си останете сами и безсърдечни. Имате чувства, но не можете да си признаете, че вие е страх, да ги споделите, страх вие от последствията, от неизвестното. Е, страха до къде ще ви довете, до никъде. Оново и оново, дните ви ще бъдат едни и същи. Защото нямате смелост, да имате очи, и за това което ще ви направи щастливи, за този/тази обичащ/а ви.


От къде започва дистанцирането ни от любовта, защото надали има хора, които да не искат да изживеят нещо красиво. Които да не искат, живота им да има цел и смисъл. Мисля си, всичко започва от разбиранията на това време, от материалността. Ние тотално се откъсваме от нашата хуманност и природа - вродена ни. И търсим изгода от всичко, гледаме на света като на предмет. Отхвърляме съществуването на душа, приемаме за даденост само което може да се пипне и използва. Независимо че има вярващи, неограничаващи светогледа си, дори и тяхната вяра, е само привидна. Докато живота им се свежда отново до къга и разбиранията на потребността. Примери могат да се намерят много. Но като че ли, най-отчетливо е, че се стремим да търсим, личността на някой, неговата същност и интелект, не в това с което е допринесъл, в това което е, или е бил. А в неговата физика. С което направо си отричаме съществуването на душа. Сега може да си помислите, какво общо има душата с любовта, о, ами много, много за разбиранията ни. Много за възприемчивостта ни. Сега, за да установят защо един човек е бил какъвто е, и защо е имал качествата които е имал, биха изледали мозъка му, особено ако е постигнал много за времето си. Биха изледвали, детайлите по мозъчната му кора, нагъванията и, набраздеността и, извивките и, както и съдържанията на хичмичните сайединения. Мислейки си, че така ще разберат защо този човек е бил какъвто е. Но там е работата, което се свежда само до материялността, до материята е, повърхностно. И какво правим, търсим човека в повърхностно - поредно доказателство, че така ни е по-лесно. Да, 21 век сме, но какво от това? Това прави ли душата, и любовта, една отминала мода? И ако да, от кога, това което ни прави хора, се е превърнало в мода? Че ако то изчезне, ние вече няма да сме хора. Ще сме едни опаковки, без съдържание, на вид хора, но вътрешно никакви. Добре е, да си помислите хубаво, кое ви прави каквито сте. А не, щом видите нещо, някой, различен от вас, да търсите различността му, в неговата по-голяма или по-малка развитост от вас. И да ви се струва, че другият/а, е такъв/а, защото е по-съвършен/на от вас. Науката, никога няма да успее да даде точен отговор, на има или няма душа, нито какво е душа, или какво ни прави живи. Все въпроси, чийто отговор е невъзможен. Но това не значи, че щом нещо не го виждате и не можете да го докоснете, не съществува. Светът съществуващ сега, не е точно благодарение на задружните усилия на всички, защото е почти невъзможно, да видиш, човек да включи услията си, безвъзмездно или даром. Светът е такъв, и има всичко с което вие сте свикнали, и мислите за даденост, благодарение, на малцинството което е създало всичко което сега се приема за нормалност. И на онези стремящи се да го внедрят и запазят.

Кое прави хората различни, защо някой са различни, защо постигат повече от други, нима защото са по от други, или така вие по-лесно да си обясните. Имали са мечти, различни от вашите. Казват, че човек е толкова голям, колко са големи мечтите му. Защо изобщо, пиша това. За да се опитам да ви обясня, че мечтите, не сършват, само до - "родих се, пораствах, правих секс наред, и избрах да съм с който ще ми е по угодно и материялно. " Това дори не са мечти! А опити да намерите вашето място и да оцелеете, странно, но какъв живот е ако сте с някой, с който нямате нищо истинско и силно помежду ви. А когато не вярвате в съществаунето на душа, вие не вярвате и в любовта, и двете не могат да се пипнат и видят. Но могат да се почувстват.


Понякога ми е много болно, че така се получава, болно за хората, предпочитащи студеният, но лесно обезпечен живот, пред избора на любовта. И ужасно, когато наричат, това, че са с някой, защото така им е удобно, защото са свикнали, навик и е, наричат го "любов", виждайки същевременно че чувствата на другия отдавна са угаснали. Една дълга заблуда и агония, на едни объркани сърца. Не забелязвате ли, как пишете теми в които искате човек до себе си, който да ви обича истински, за който да те всичко. Казвате го, на моменти го мислите. Но какво правите, виждате ли какво избирате, отново и отново, вземате обратния избор и решение. Толкова сте несигурни и плахи. Ужасно е, че не можете да намерите смелост, да последвате сърцето си. Но не се ли досещате, какво бъдеще ви очаква с човека с който нямате никакви чувства помежду си. Не виждате ли, няма да сте те първите, в същото положение, е нищо хубаво не би ви очаквало. Освен усещане, за самота и тъга. Дваж по-самотни сме, когато сте с някой, който не изпитва и не отдава, каквото и ние, към него. Замислете се. Отворете си очите и прозрете истината.


Може би най-отвратително е, отношението. Какво искате, а какво правите. Особено самотните и търсещите любовта. Когато последно, се опитахте да се запознаете, да допуснете друг/а, до себе си. Да се доверите. Всички сте толкова, затворени, живете само в очертанията на собвения ви свят. Искате, а не допускате никой до себе си. Що за свят е това. Вече дори на улицата не можеш да се запознаеш, всички се превръщате в мнителни, недоверчиви, невярващи. Срещу ви, може да е някой напълно нормален човек, но нали си се страхувате, и го отбъсквате, и подминавате. Изпускате сумати шансове. От кога е неправилно, да се запознаеш с непознат. Или трябва всички да се знаете, ама като се знаете, то няма и защо да се запознавате. Просто пълен игнор, всеки си върви навън
затворен в мислите си, изолиран, или уж забързан към незнайните си "велики" задачи и цели. А после, се чудите какъв ви бил живота. Ами толкова ли не можете да постърсите щаствието и в някой непознат. Как иначе, ще го постигнете, ако очаквате щаствие само от вашите познати, досега не сте го получили, едва ли ще го получите и за напред. Има много хора, не познавате човека за вас, и видите някой към който почувствате нещо - непознат, няма ли да проявите желание, и усилие, да го заговорите, да опитате. Или направо ще подминете. Ако подминете, значи, сами си изпускате възможностите. Май ние хората сами сме си виновни, сами си го правим. Защо когато пред вас, е човек който е по-откровен, готов да общува с вас, вие се дърпате, и показвате, или изразвате, че се чувстявате странно и неловко. Какво странно и неловко има. Хора сме, нормално е да общуваме. Вие не поемате никакви рискове. Все за да се запознаете с някой, вие нужен гарант, чрез приятел, да ви заепознае, или събитие, от което не можете да се измъкнете. Кажете, не е ли глупаво, сами да си пречим. Не бихте се доверили, или опитали да се запознаете с непознат/а, по ред причини, да пак тези причини. Не мислите когато трябва, ама когато опре до чувства, се плашите и ума ви се разбързва, да ви измъкне, като че ли е на живот и смърт. Като примерни, причини, защото непознатия/тата, вида й/му, не ви вдъхва доверие, или ви напомня за друг/а, който ви е наранил. Разбира се, предрасъдно мислене. На вас, ще ви хареса ли, да ви определят и съдят, само от вида ви, ами дайте възможност на отсрещния, сам да покаже какъв/а е. Не можете да отхърляте с лека ръка някой, без да познавате същността му, вида често заблуждава. Красотта не приоритет, сами знаете, че човек може да е красив и напълно кух от вътре. А ако някой е странен, опитайте да го опознаете, и ще го разбере по-добре.


В търсене сме, на някой като нас. Но няма друг като нас, по скоро това е сравнение. В търсене сме, на някой който да ни разбира. Да ни подкрепя, да не ни изоставя, когато страдаме, да ни обича дори и с грешките ни. Някой за който да сме нещо, да сме значещи. И ако правим същото и за другия, то това е любов. Откажете се от фантазийте за принцове и принцеси, който да са все хора, отговарящи на вашите критерий, що за любов е, ако е преднамерена. Това не е концерт по желание. Принцесата, принца за вас, е тази/този, който/която ви обича, без да има конкретни причини и на сърцето ви е мил/а, въпреки че не си признавате, но и не ви е наранил/а.


Не сме създадени за да бъдем сами. Не сме създадени за да страдаме. Имаме сърце и чувства, за да ги споделяме с който ще сподели и свойте с нас.


~winterfire~

 
  ...
преди: 12 години, 11 месеца
hash: cac028fe61
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   Занимаваш ли се с психология?

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker