Възможно ли е? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120676)
 Любов и изневяра (29590)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4686)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1643)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18391)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Възможно ли е?
преди: 15 години, 5 месеца, прочетена 3332 пъти
Здравейте, хора!
Ще започна с това, че не вярвам в морала, който убива чувствата. Не вярвам и в това, че любовта на всекиго е в собственото му семейство. И с това, че не наричам изневяра щастието да изпиташ дълбокото чувство, дори когато е твърде късно... Аз надхвърлям петдесетте и това вероятно ще прогони голямата част от пишещите и четящи тук. Надявам се, обаче да има и такива, които вярват, че и възрастните хора опират до съвета на препатили...

Преди ...найсет години почина мой приятел от детинство. Един от най-добрите ми приятели. Сближихме се и като семейства - събирахме се по празници, организирахме си излети, всичко беше нормално. Лошото беше, че собствената му съпруга ми допадаше (май не е точната дума) повече, отколкото на него. В мен се бяха зародили мисли, които не биваше да приемам и успешно пазих дълги години само за себе си.

Дори след като се случи трагедията с него, аз не си позволих да разкрия какво тая в себе си. Причини - колкото искате. Докато преди около два месеца искрата ненадейно се запали... Тя ми каза, че отдавна вижда нещо в мен, че ми личи и ме попита откога. Отговорих й. Това роди огромната заблуда, че съм разбран или може би търсен. Подклаждан и от липсата на търсената от мен топлина вътре в семейството ми, в мен се разгоря пожар, който е на път да ме изпепели. Зная, че не ми прилича, но това ми се случва и аз не искам да го спра. Така, както не вярвах, че човек не може да контролира чувствата си, така сега ги оставям безконтролни.

По-младите едва ли приемат, че е възможно... Намерих сили и признах пред нея слабостта си с думи, които и сега не вярвам, че мъж изказва в прав текст пред жена. Тя чу от устата ми, че я обичам, че копнея за нея, че е
желана...

И всичко тръгна наопаки. Трябваше да чуя, че тя не може да постъпи така с приятелка, че връзката ни е безперспективна, че сме и си оставаме приятели... Много познато, нали. Егоистично звучи да говоря само за себе си, но какво бихте направили, ако трябва да разгадавате денонощно ребуса крие ли тя някакви чувства към мен (и затова се отдалечава, наистина загрижена за целостта на семейството ми) или наистина е безчувствена, за каквато се опитва да се представи.

Защо ме допуска до себе си - защото има нужда от моите ласки, моите целувки, моите прегръдки или защото аз имам нужда от тях? Усещам как се крие и не отговаря на телефон, на скайп, отказва срещи, но стигна ли до нея, не ме отблъсква, не ме обвинява... и не посяга към мен. Само трик ли е това? Аз наистина я обичам отдавна и ако има дори искрица скатавана в сърцето й надежда, не искам да я угася като пресека всички връзки, но ако съм се превърнал в един от досадниците, населявали живота й до сега? Тя е правила неуспешни опити да попълни семейството си - мисля, че всеки има нужда от това. Но е отгледала сама децата си, които имат вече своя път (както и моите). Замислям се какво се случва с нея, когато вечер хлопне зад себе си вратата на празната спалня... години наред, дори когато беше млада. Много от вас ще ми кажат - цял живот си бил разумен, защо сега искаш да си безумен? Така е, би трябвало да зная как да постъпя, но повярвайте - не зная. Възможно ли е да запазя читаво семейство без да раня любовта си. Възможно ли е да оживее любов, ненараняваща семейството ми?...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 15 години, 5 месеца
hash: 2b647e2170
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Аз съм жена на 50. Да, възможно е да се обича, дори по-ярко от чувството в младостта. Относно нейните чувства -Вие най-добре усещате. Не допускам дамата да преиграва, а по-скоро търси запазване на статуквото. Оставащите ни години едва ли бихме определили като бурен период. А един провал на отношенията ви ще нанесе освен очакванто еснафско ликуване на околните и травми с децата.

Ако сте досттъчно дискретни и тя Ви обича няма бариери да преживете и преживявате щастието си. Всъщност на колко малко хора е отредено да получат този шанс. Желая Ви успех!

 
  ...
преди: 15 години, 5 месеца
hash: 18b68d8303
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Не се заблуждавай. Тя вижда само, че търсиш разнообразие извън дома, а жена ти й е приятелка. №1 е права -не можете да промените статуквото -много години сте го крепили. Гледай си семейството -там е спокойствието, което ни трябва на тия години. Аз съм също там някъде като възраст и затова съм толкова рано буден, но ако това ще те успокои, при моя опит в случай като твоя всичко се провали и сега съм разбит. Доколкото разбирам ти още имаш шанс да спреш навреме. Разчитайки на дискретността на сайта, ще си позволя да напиша тук новогодишното си послание(което Тя едва ли ще пожелае да прочете).

 
  ...
преди: 15 години, 5 месеца
hash: eef14ca4ae
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Мисля, че едно от нещата, което различава човека от животното е умението да осъществява контрол над емоциите и чувствата си. Ако успеете да съхраните позитивното си отношение, но да трансформирате страстното желание в едно всеотдайно и безкористно приятелство ще бъдете много по-добре отколкото да разпалите този огън, който тлее и да предизвикате пожар. Какво е един миг удоволствие в сравнение с едно истинско приятелство, издържало изпитанията на времето? Изобщо нещата са несравними според мен.... и струва ли си да изгубите доверието на толкова хора, които Ви вярват и разчитат на Вас заради една идея без бъдеще....
Явно въпросната дама е мъдра и изстрадала жена и оценява стойностните неща, тя държи на приятелството си с Вашата съпруга и не би искала да предаде това приятелство.

Може да сте й много симпатичен, но Вие сте все пак съпруг на нейната приятелка.

На Вас ще Ви бъде ли приятно да разберете, че Вашата съпруга Ви изневерява с Ваш много добър приятел- един от най-доверените Ви и най-близките Ви приятели в живота?
И след като разберете за това ще продължавате ли да му вярвате? Ще продължавате ли да контактувате с него или ще се чувствате предаден пи прецакан?

 
  ... горе^
преди: 15 години, 5 месеца
hash: 6748b271ad
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Изчетох с голяма болка написаното от Вас. Съжалявам искрено за чувствата Ви и още повече за това, което ще напиша. Въпреки приятелството между нея и съпругата Ви, въпреки годините, през които сте били приятели, считам, че ако любовта настъпи никой не е в състояние да я спре. Аз бях в същата ситуация, само че от другата страна, не от Вашата. И никой не е в състояние да ме убеди, че няма да бъда права в това, което ще напиша: Тя не Ви обича! Ако Ви обича, рано или късно ще отвърне на чувствата Ви. Ако е упорита в отказите си към Вас, това означава просто, че не Ви обича. Какъвто и съвет да Ви даде всеки един от нас, пишещите тук Вие, сигурна съм няма да го спазите, защото на каквато и възраст да сме и какъвто и опит да имаме, никой не може да заповядва на сърцето! Затова само ви стискам палци, каквото и да направите, да ви се размине безнаказано! Успех!

 
  ...
преди: 15 години, 5 месеца
hash: 71b7fd2dc8
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Здравейте!
Аз съм авторът и написах своята история по скоро от моментна слабост, от желание да я споделя, макар и анонимно, за да намаля напрежението в мен от два мвсеца колебание и липсата на отговори на много въпроси, които съм си задавал, но няма с кой да сверявам отговорите си.

Най малко съм очаквал толкова сериозно аргументирани и ангажирани мнения. Просто създадохте у мен вярата, която бях изгубил с годините, че съществуват хора съпричастни с моите преживявания. Мненията ви са безценни за мен. Благодаря ви! Страхувах се дори, че ще прочета тук подигрвка за слабостта си. Напротив намерих отговорите, които търсех и това ме изправи на крака. №1 -Бих искал да познавам жена като вас.

Вие просто описахте мечтата ми. А това "А един провал на отношенията ви ще нанесе освен очакваното еснафско ликуване на околните ...", е нещо, което не съм споменавал тук, но съм обсъждал с нея. Как го открихте? №2 и №3 -прозаично, но ме връща на земята -за нас наистина е късно.

Не разбрах защо няма №4. Междувременно настъпиха събития, които доказаха 100% изписаното от №5. Написаното от нея обаче би трябвало да важи и за мен.
т. е. ако съм бил влюбен в нея истински, отдавна е трябвало да се е родила тази любов и всички последствия от нея щяха да са минало или настояще. Но въпросните събития отварят и нови въпроси... Един от тях е как да постъпя, ако съм й истински приятел? Ето за какво става дума:

През същите два месеца, за които говорим, обичаната от мен дама отново потърси своя шанс с друг мъж. Това научих от нея, в дните между празниците. Нямаше как да реагирам на това и просто замълчах. Въпросният мъж определено не отговаря нито на интелекта и, нито на образованието, нито на начина й на живот. Вярно, отговаря по възраст и по това, че е ерген.

Сега я грози не просто разочарование, а емоционален удар който може да убие самочувствието й на жена. ВСЕ ПАК НЕ Е МЛАДА, ЗА ДА ЗАПОЧВА ВСЕКИ ПЪТ ОТНОВО. Става дума за случаен човек, дошъл в дома и за да извърши някакъв ремонт, за който му се плаща. И сега отново не мога да реагирам. Ако представя мнението си за него пред нея, ще излезе, че го правя от ревност и няма да има ефект. Ако замълча, ще последва ново разочарование за нея от поредната измама.

Опитах да споделя и възложа това на съпругата си, но тя отказа да се намеси - било прекалено лично. Всеки да си носел последствията от постъпките си. Не било моя работа да се меся... Въпреки, че изглеждам логичен, само тук мога да призная, че ме боли от това какво се случва. Аз не съм престанал да обичам тази жена и въпреки всичкко смятам да остана на първия вариант - ще рискувам да ме намрази, но ще я предупредя. Това е моето решение, но бих бил благодарен на мнението ви, защото видях колко е ценно за мен. Благодаря!

 
  ...


...
преди: 15 години, 5 месеца
hash: b0dd96997c
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Какво те кара да мислиш, че имаш право да се бъркаш в един живот, който не е твой и няма да бъде. Къде беше през всички тези години. Една истинска любов не тлее а изпепелява. За какви чувства говориш гушнал жена си в уютния си дом? Всеки си носи кръста не можеш да се бъркаш в живота на хората независимо какви са чувствата ти. Осъзнай се. Направил си един избор и си го поддържал с години. Рано се сети да искаш обич точно от тази посока. Дари сега не си способен да рискуваш нещо от миналото за да изградиш нещо ново. В един момент не си стар да започваш наново в следващия момент .... какво? Просто се оказва че не ти стиска и това е причината да гледаш отстрани какво се случва. Но нямаш право да се бъркаш в живота на хората, след като нямаш смелостта и доблестта които са необходими за връзката и обичта за която говориш и..

 
  ... горе^
преди: 15 години, 2 месеца
hash: 9bfa07b55c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Аз съм №1 и сега попадам на продължението с новата връзка на Вашата дама. Да, прав сте да я предупредите. Небъркането в лични проблеми би могло да се разтълкува като бездействие. Какво ще загубите, ако изтъкнете че без свързаност и то най-вече духовна отношенията отмират.
Откъде идва познаването на хода н амислите Ви- ясно- от мое преживяване. Не можем и не бихме били щастливи, традейки живота си на нещастието на близките ни. Оковаващите ни стереотипи донякъде ни опазват.

 
  ...
преди: 15 години, 2 месеца
hash: 1edc4cdf43
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   (Автор): Здравейте! Щастлив съм, че Ви има №1(8). Благодаря за искреността Ви. Въпреки точните прогнози на някои от другите коментатори, Вие сте този, човек, който прие историята ми с моите реакции и ги одобри, без да ме осъди. Самият аз колкото и неуверен да бях в поведението си, зная че обичам и държа на щастието на тази жена. За мен тя заслужава цялото щастие на планетата и го е изстрадала. Не е задължително аз да съм човекът до нея -аз имам свое семейство, но държа да чувства, че съм с нея. И тя го чувства. Изпълних намерението си да поговоря откровено с нея. Разбира се бях много внимателен и подбирах думите си като никога до тогава -прекалено е деликатна темата... И сега не съжалявам, че го направих.

Мисля, че всичко дойде по местата си и всеки от нас намери правилното си място. Темата, по която се изповядах вече не е актуална и сигурно вече не може да представлява интерес за коментаторите. Аз имам своето семейство, но спечелих и дамата си, на която наистина държа. Тя няма да свърже живота си с въпросния човек, но и в негово лице има един добър приятел. Вниманието, което отделям на семейството си е не по малко, защото имам по голяма емоционална свобода, за да му го предоставям (дано е ясно последното). Но силата и куража да постигна това го дължа на №1, за което се обръщам от 1-во лице към нея: Покланям Ти се и Ти благодаря от сърце. Радвам се да живея сред хора като Теб.

 
  ...
преди: 15 години, 2 месеца
hash: 9bfa07b55c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   Радвам се, че сте успял с късното продължение. За емоционалната свобода означава ли, че сте успял да преодолеете любовта си? Стремим се към почтеността, но трудно я съчетаваме с чувството което ни връхлита... Другата вероятност е рутината, неизменно настъпваща и в любовта. Мислила съм, че опитът ни посочва как превръщането в делнична на осъществената емоция я укротява.
Както пише Ремарк- животът е прекалено дълъг за една любов.

Но се самообвиняват само жертвоготовните за семейството си хора.

 
  ... горе^
преди: 15 години, 2 месеца
hash: 9bfa07b55c
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   №11/1
Забравих да отбележа, че съм аз и Ви благодаря за добрите думи.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker